LNG-терминалите – мисия с много неизвестни
Докато Русия заплашва да спре доставките на газ, в случай че те не бъдат плащани в рубли, европейските страни се надпреварват да намерят способи за бягство от енергийната взаимозависимост от Москва, която подхранва войната. Едно от решенията може да бъде увеличението на доставките на полутечен природен газ (LNG), който ще размени до две трети от съветския до края на годината, написа журналистът Ерки Ерилайд от естонския вестник Рostimees.
Мисията не е лесна, тъй като към момента Европа не разполага с задоволително танкери и плаващи терминали за предпазване на втечнения газ, регазифицирането му през топлообменник от свръхниска температура (-167 C˚) и превозването му до потребителите също носи редица неудобства и изисква време.
След като Русия нахлу в Украйна предишния месец, Германия, Италия, Холандия и няколко други страни оповестиха, че незабавно се нуждаят от плаващи терминали. Експерти оповестяват, че цените им за товарене са скочили с 50% от началото на войната и доближават 150 000–180 000 $ дневно.
Естонското държавно управление също има проект за създаване на плаващ терминал и нужната инфраструктура в района, само че инвестицията ще се възвърне бързо единствено, в случай че планът се осъществя взаимно с Латвия и Финландия. Кабинетът пресметна, че плаващият терминал ще бъде с потенциал 30 тераватчаа полутечен природен газ годишно, което дава отговор на потребностите на трите страни. Само Естония усвоява пет тераватчаса или почти пет танкера за полутечен природен газ.
Според Таави Аас, министър на стопанската система и инфраструктурата, към момента не е взето дефинитивно решение за построяването на терминал и Естония договаря със своите съседи. „ В взаимозависимост от резултата от договарянията можем да решим къде да бъде издигнато оборудването. Ако успеем да притеглим съседите си, Естония не би могла да вземе решението сама. Очакваме, че това ще бъде плаващ терминал, тъй като това е единствената алтернатива, която може да стартира да действа през тази година, в случай че действаме бързо ”, показва Аас. Той е безапелационен, че с цел да бъде прекъснато финансирането на съветската военна машина, би трябвало да има опция на съветския газ. „ Пазарите на газ в Балтия и Финландия употребяват почти 60-65 тераватчаса годишно и терминалът за полутечен природен газ в Клайпеда може да покрие почти половината от търсенето “, разяснява енергийният министър.
Отказът от съветските доставки значи три-четири пъти по-висока цена на газа в Европа . „ Що се отнася до цената LNG, тя е същата като природния газ в този момент. Все отново тази на LNG в никакъв случай не може да доближи равнището на цената от съветския тръбопроводен газ от 2020 година “, счита Аас.
Според Маргус Каасик, член на управителния съвет на Eesti Gaas, природният газ е рационално и належащо гориво за индустрията и за централното отопление заради неговите екологични аспекти и лекост на потребление. Той застава зад изказванието, че надеждността на доставките и независимостта от съветския газ ще изисква още един огромен LNG терминал в Балтийско-финландския район. По думите му Eesti Gaas непрестанно усилва компетенциите и се трансформира във водещо дружество за полутечен природен газ в района. „ Имаме контакти с разнообразни снабдители, подготвен и умел личен състав, наземна инфраструктура, която включва газови танкери и съоръжение. Разработихме планове за полутечен природен газ в Естония, Финландия, Латвия и Литва. Определено сме подготвени да споделим нашите препоръки и познания с страната ”, подчерта енергийният специалист.
По оценка на Министерството на стопанската система, един транспортен съд на терминал за полутечен природен газ би коствал почти 300 млн. евро, а лизингът на плавателния съд би бил 50-70 млн. евро годишно.
Европейският съюз ще би трябвало да размени купуваните досега 102 милиарда куб. м газ от Русия. Заместването им с въглища или нефт не е допустимо да стане за една нощ и годишното количество импортиран LNG ще бъде 50 милиарда куб. метра.
Европа може да регазифицира 170 милиарда куб. м полутечен природен газ, само че по-голямата част от този потенциал се намира на Пиренейския полуостров и няма задоволително тръбопроводи за превозването му до други страни. Изграждането на LNG терминали ще отнеме най-малко пет години. Плаващите уреди за предпазване и регазификация (FSRU) са по-евтини и по-лесни за пренасяне, само че построяването им може да отнеме години.
Германия изследва опциите за инсталиране на три FSRU в Северно море с потенциал от почти 27 милиарда куб. м и първият транспортен съд може да влезе в употреба още тази година. Но Джейсън Фийър, управител в корабното дружество Poten & Partners, предвижда, че първият FSRU няма да бъде пуснат преди 2024 година
Холандският газов тръст Gasunie разгласи, че може да внася LNG до третото тримесечие на тази година. Според Робърт Сонгър, анализатор на суровините на ISIC, този план е отпреди 10 години.
Резервните съдове също са в дефицит. Според Golar LNG от 50-те плаващи в този момент терминали за предпазване и регазификация (FSRU), единствено пет са налични и други три могат да бъдат освободени от контракти тази година. Но не всички плавателни съдове ще бъдат подобаващи за Северна Европа, защото водата под 10 градуса може да е прекомерно студена за топлообменните системи на някои уреди.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Мисията не е лесна, тъй като към момента Европа не разполага с задоволително танкери и плаващи терминали за предпазване на втечнения газ, регазифицирането му през топлообменник от свръхниска температура (-167 C˚) и превозването му до потребителите също носи редица неудобства и изисква време.
След като Русия нахлу в Украйна предишния месец, Германия, Италия, Холандия и няколко други страни оповестиха, че незабавно се нуждаят от плаващи терминали. Експерти оповестяват, че цените им за товарене са скочили с 50% от началото на войната и доближават 150 000–180 000 $ дневно.
Естонското държавно управление също има проект за създаване на плаващ терминал и нужната инфраструктура в района, само че инвестицията ще се възвърне бързо единствено, в случай че планът се осъществя взаимно с Латвия и Финландия. Кабинетът пресметна, че плаващият терминал ще бъде с потенциал 30 тераватчаа полутечен природен газ годишно, което дава отговор на потребностите на трите страни. Само Естония усвоява пет тераватчаса или почти пет танкера за полутечен природен газ.
Според Таави Аас, министър на стопанската система и инфраструктурата, към момента не е взето дефинитивно решение за построяването на терминал и Естония договаря със своите съседи. „ В взаимозависимост от резултата от договарянията можем да решим къде да бъде издигнато оборудването. Ако успеем да притеглим съседите си, Естония не би могла да вземе решението сама. Очакваме, че това ще бъде плаващ терминал, тъй като това е единствената алтернатива, която може да стартира да действа през тази година, в случай че действаме бързо ”, показва Аас. Той е безапелационен, че с цел да бъде прекъснато финансирането на съветската военна машина, би трябвало да има опция на съветския газ. „ Пазарите на газ в Балтия и Финландия употребяват почти 60-65 тераватчаса годишно и терминалът за полутечен природен газ в Клайпеда може да покрие почти половината от търсенето “, разяснява енергийният министър.
Отказът от съветските доставки значи три-четири пъти по-висока цена на газа в Европа . „ Що се отнася до цената LNG, тя е същата като природния газ в този момент. Все отново тази на LNG в никакъв случай не може да доближи равнището на цената от съветския тръбопроводен газ от 2020 година “, счита Аас.
Според Маргус Каасик, член на управителния съвет на Eesti Gaas, природният газ е рационално и належащо гориво за индустрията и за централното отопление заради неговите екологични аспекти и лекост на потребление. Той застава зад изказванието, че надеждността на доставките и независимостта от съветския газ ще изисква още един огромен LNG терминал в Балтийско-финландския район. По думите му Eesti Gaas непрестанно усилва компетенциите и се трансформира във водещо дружество за полутечен природен газ в района. „ Имаме контакти с разнообразни снабдители, подготвен и умел личен състав, наземна инфраструктура, която включва газови танкери и съоръжение. Разработихме планове за полутечен природен газ в Естония, Финландия, Латвия и Литва. Определено сме подготвени да споделим нашите препоръки и познания с страната ”, подчерта енергийният специалист.
По оценка на Министерството на стопанската система, един транспортен съд на терминал за полутечен природен газ би коствал почти 300 млн. евро, а лизингът на плавателния съд би бил 50-70 млн. евро годишно.
Европейският съюз ще би трябвало да размени купуваните досега 102 милиарда куб. м газ от Русия. Заместването им с въглища или нефт не е допустимо да стане за една нощ и годишното количество импортиран LNG ще бъде 50 милиарда куб. метра.
Европа може да регазифицира 170 милиарда куб. м полутечен природен газ, само че по-голямата част от този потенциал се намира на Пиренейския полуостров и няма задоволително тръбопроводи за превозването му до други страни. Изграждането на LNG терминали ще отнеме най-малко пет години. Плаващите уреди за предпазване и регазификация (FSRU) са по-евтини и по-лесни за пренасяне, само че построяването им може да отнеме години.
Германия изследва опциите за инсталиране на три FSRU в Северно море с потенциал от почти 27 милиарда куб. м и първият транспортен съд може да влезе в употреба още тази година. Но Джейсън Фийър, управител в корабното дружество Poten & Partners, предвижда, че първият FSRU няма да бъде пуснат преди 2024 година
Холандският газов тръст Gasunie разгласи, че може да внася LNG до третото тримесечие на тази година. Според Робърт Сонгър, анализатор на суровините на ISIC, този план е отпреди 10 години.
Резервните съдове също са в дефицит. Според Golar LNG от 50-те плаващи в този момент терминали за предпазване и регазификация (FSRU), единствено пет са налични и други три могат да бъдат освободени от контракти тази година. Но не всички плавателни съдове ще бъдат подобаващи за Северна Европа, защото водата под 10 градуса може да е прекомерно студена за топлообменните системи на някои уреди.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ