Икономист от ИПИ: Бизнесът има „непосилни разходи“? Данните показват нещо съвсем друго
Докато ресторантьорският отрасъл продължава да плаши с банкрути и да упорства за ниско Данък добавена стойност, формалните данни на Национален статистически институт разкриват радикално друга картина. Анализ на икономиста от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Адриан Николов, основан на показателя на потребителските цени, демонстрира, че " излизането на ресторант " към този момент е двойно по-скъпо наслаждение спрямо преди няколко години.
100% повишаване: Статистиката, която бизнесът крие
Според изнесените данни, показателят на цените в бранш " Ресторанти и хотели " е достигнал шокиращи равнища. Според данните към днешна дата цените са се нараснали тъкмо със 100%. Особено нападателен е скокът след 2021 година – само за последните три години сметките ни в заведенията са набъбнали с близо 50%.
Това значи, че за извънредно къс интервал от време потребителите са били натоварени с цени, които надалеч надвишават естествената икономическа логичност.
Салата на цената на главно ядене
Най-обикновена шопска салата, която до неотдавна струваше сред 2,50 и 3,50 евро, сега всеобщо се предлага за 6, 7, а в някои по-централни заведения и за 9 евро. Същото важи и за главните ястия – порция месо с гарнитура мъчно може да бъде открита под 10–13 евро, което прави една скромна вечеря за двама близо 50 евро (около 100 лева) и то без алкохола.
" Анализът разрушава на пух и прахуляк причините на бизнеса "
Адриан Николов е безапелационен – оправданията с високите цени на тока и храните към този момент не устоят.
" Анализът на разноските демонстрира, че скокът в цените на храните и силата от дълго време е всмукан, само че цените в менютата не просто не падат, а не престават да порастват, " посочва икономистът.
Той акцентира, че до момента в който общата инфлация в България към този момент се забавя осезаемо, кривата при заведенията за хранене остава стръмно нагоре. Това е явен знак за така наречен " превантивно помпане " на цените и поддържане на изкуствено високи маржове на облага.
Къде отиде ДДС-то?
Големият парадокс остава данъчната политика. Въпреки че страната подкрепя бранша с 9% Данък добавена стойност с концепцията цените да се задържат, се случи тъкмо противоположното. Графиката демонстрира, че точно в интервала на ниската данъчна ставка, повишаването е било най-драстично.
" Ресторантьорският отрасъл продължава да се радва на свръхпечалби, до момента в който в това време изисква държавна поддръжка, " коментира Николов.
Според него бизнесът просто е прибрал разликата от данъчното облекчение като чиста облага, вместо да облекчи крайния клиент.
Психологическа далавера
Данните сочат, че заведенията за хранене са употребявали инфлационните упования на хората, с цел да подвигат цените " по табиет ". Резултатът? България към този момент не е евтина дестинация за личните си жители. Масовото неодобрение в обществените мрежи се удостоверява от цифрите – потребителят заплаща за лукса на притежателите, а не за действително поскъпнали първични материали.
Българинът към този момент заплаща двойно и тройно за същото качество, което е получавал преди три години. В обществените мрежи потребителите всеобщо споделят мнението на Николов, че секторът просто се възползва от обстановката.
" Ако разноските бяха толкоз непостижими, нямаше да виждаме нови и нови лъскави заведения на всеки ъгъл, " пишат гневни жители под поста на икономиста.
100% повишаване: Статистиката, която бизнесът крие
Според изнесените данни, показателят на цените в бранш " Ресторанти и хотели " е достигнал шокиращи равнища. Според данните към днешна дата цените са се нараснали тъкмо със 100%. Особено нападателен е скокът след 2021 година – само за последните три години сметките ни в заведенията са набъбнали с близо 50%.
Това значи, че за извънредно къс интервал от време потребителите са били натоварени с цени, които надалеч надвишават естествената икономическа логичност.
Салата на цената на главно ядене
Най-обикновена шопска салата, която до неотдавна струваше сред 2,50 и 3,50 евро, сега всеобщо се предлага за 6, 7, а в някои по-централни заведения и за 9 евро. Същото важи и за главните ястия – порция месо с гарнитура мъчно може да бъде открита под 10–13 евро, което прави една скромна вечеря за двама близо 50 евро (около 100 лева) и то без алкохола.
" Анализът разрушава на пух и прахуляк причините на бизнеса "
Адриан Николов е безапелационен – оправданията с високите цени на тока и храните към този момент не устоят.
" Анализът на разноските демонстрира, че скокът в цените на храните и силата от дълго време е всмукан, само че цените в менютата не просто не падат, а не престават да порастват, " посочва икономистът.
Той акцентира, че до момента в който общата инфлация в България към този момент се забавя осезаемо, кривата при заведенията за хранене остава стръмно нагоре. Това е явен знак за така наречен " превантивно помпане " на цените и поддържане на изкуствено високи маржове на облага.
Къде отиде ДДС-то?
Големият парадокс остава данъчната политика. Въпреки че страната подкрепя бранша с 9% Данък добавена стойност с концепцията цените да се задържат, се случи тъкмо противоположното. Графиката демонстрира, че точно в интервала на ниската данъчна ставка, повишаването е било най-драстично.
" Ресторантьорският отрасъл продължава да се радва на свръхпечалби, до момента в който в това време изисква държавна поддръжка, " коментира Николов.
Според него бизнесът просто е прибрал разликата от данъчното облекчение като чиста облага, вместо да облекчи крайния клиент.
Психологическа далавера
Данните сочат, че заведенията за хранене са употребявали инфлационните упования на хората, с цел да подвигат цените " по табиет ". Резултатът? България към този момент не е евтина дестинация за личните си жители. Масовото неодобрение в обществените мрежи се удостоверява от цифрите – потребителят заплаща за лукса на притежателите, а не за действително поскъпнали първични материали.
Българинът към този момент заплаща двойно и тройно за същото качество, което е получавал преди три години. В обществените мрежи потребителите всеобщо споделят мнението на Николов, че секторът просто се възползва от обстановката.
" Ако разноските бяха толкоз непостижими, нямаше да виждаме нови и нови лъскави заведения на всеки ъгъл, " пишат гневни жители под поста на икономиста.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ