Докато разселените палестинци в центровете за подслон се опитват да

Докато разселените палестинци в центровете за заслон се пробват да обезпечат главните си ежедневни потребности, младата Менатала Хамуда рисува върху напуканите стени подиуми, които показват мъчителната действителност, откакто животът ѝ се прекатурва след войната в Ивицата Газа, почнала на 7 октомври.

Групировката предлага три 45-дневни етапи на помирение

Живеейки със фамилията си в палатка в превърнатия в учебно заведение център за заслон в Дейр ал-Балах, южно от Газа, Хамуда събира каквото може - тебешир и въглища, събрани от готварски печки, с цел да основава изразителни картини върху стените, напукани от израелските бомбардировки.

Тя споделя, че е практикувала заниманието си в студиото си в северната част на Газа, преди войната да промени всичко преди повече от четири месеца.

Двамата са на независимост с помощта на специфична интервенция на израелската войска в Рафа

" Преди войната практикувах заниманието си напълно обикновено. Имах студио и център за образование. Работех като преподавател по изобразяване и работех с деца. Притежавам и документ за работа с глухонеми ", споделя Менатала.

" В момента не мога да упражнявам заниманието си обикновено, тъй като бяхме преместени пет пъти. По време на всяко пренасяне бяхме подложени на бомбардировки и пукотевица. Станахме очевидци на геноцид, само че по знамение оцеляхме ", добави тя.

„ Държат ги в безчовечен условия “, описа той

Хамуда е изгубила желанието си да рисува радостни и цветни картини, защото насилието и скръбта не престават да изпълват всекидневието ѝ.

" Преди войната рисувах радостни неща - пейзажи, деца, неща за мира. Всички, които виждаха рисунките ми, бяха щастливи поради тях. В момента, когато се пробвам да рисувам, не съм в положение да обрисувам същите подиуми, както преди ", споделя Менатала.

„ Бих засадил дърво даже и на Луната, в случай че е възможно… “, споделя бащата на убито момче

" Всичко, което съумявам да обрисувам, са подиуми на кръв, убийства, хора, изхвърлени на улицата. Хора, крещящи от болежка, мъртви хора. Дете, прегръщащо сестра си под руините, и хора под руините. Това е всичко, което съумях да извлека от възприятията, които потисках в себе си, и от сцените, които видяхме по време на тази война ", добавя Хамуда.

Всичко, на което се надява в този момент, е войната да завърши и да се върне в дома си, за който не е сигурна дали към момента съществува поради израелските удари.

" Искам да се върна към живота си преди войната, когато практикувах заниманието си по естествен метод. Преди войната имах огромни фантазии - да стана прочут образен актьор, който да взе участие в интернационалните изложения. В момента единствената ми фантазия е да се върна вкъщи и тази война да завърши ", казва Менатала Хамуда.

Всичко за спора в Близкия изток четете в нашия онлайн репортаж:

Следете всички събития в този онлайн репортаж