Бедняците на Европа си бяхме, такива сме и досега
Докато политиците ни облъчват с панаирджийските си трикове, обидни за всеки човек с усет и образование, преди няколко дни Евростат ни съкруши с нова мрачна статистика за дереджето на множеството работещи и неработещи нашенци. За недостига на политики и стратегии на страната за общественото житие-битие на българите, отговорност носят тези, които пращаме в политиката, ерго във властта. Това, мисля, че е значимо конкретизиране за размислите ни преди зорлем да се отправим към урните.
Чета поредна мрачна статистика за клетата ни държавица и се чудя с какво самочувствие въобще това, което някои дефинират като „ хайлайф ” в страната може да огледа в очите гласоподавателите си преди идните изключителни парламентарни избори! Мисля, че
би трябвало да умират от позор, само че не съм наивна и знам, че на множеството никак не им пука.
Разбира се и измежду тях има някое и друго изключение, само че то и за цвят не става, както споделя мъдрият ни народ.
„ Продължителността на работната седмица в България е приблизително с 5 часа по-дълга в сравнение с в Германия. Въпреки това с приходите си българите могат да поддържат доста по-нисък витален стандарт от германците. Минималната заплата в България е над четири пъти по-ниска от тази в Германия и близо четири пъти по-малка в сравнение с във Франция. От януари 2024 година минималната заплата у нас е 933 лева, което прави 477,04 евро. В Германия минималната заплата е 2054 евро, а във Франция е 1766,92 евро ”, демонстрират данни на Евростат, представени от медиите.
„ Минималната заплата в България остава най-ниската измежду страните от Европейски Съюз, макар че от началото на годината беше увеличена със 78 евро. Но видяно в безспорна сума, минималната заплата в 11 страни от Европейски Съюз за година е увеличена с повече в сравнение с при нас. Например в Ирландия нарастването на минималната заплата е с 236 евро, а в Полша с 232 евро.
Сред първите сме по неработещи младежи. Над 15% от младежите в България нито работят, нито учат. Всеки шести младеж в България нито учи, нито работи ”, демонстрират също данните на Евростат.
Впрочем в данните, систематизирани от европейската статистическа работа няма кой знае каква вест –
бедняците си бяхме на Стария континент и такива си останахме до момента.
Това е правилно изключително за хората, живеещи отвън София, Пловдив, Варна, Стара Загора. В половин България сънародниците ни получавали двойно по-ниски заплати от столичани, ни осведоми тези дни „ Труд ”, цитирайки данни от нашето Министерство на труда и обществените грижи. В това също няма нова новина, защото хората, които вървят измежду хората и крепко по земята, а освен по паркети и червени килими, ги знаят тези действителности.
Знаят също, че нито заплатите, нито пенсиите, нито помощите за слабите и несретните – нищо не ни е като на „ европейците ”, с които желаеме да се родеем и големеем.
А в края на отпускарския сезон отново от Евростат ни удариха по балканските чутури и с изследването, че 44 на 100 от нашенци не могат да си разрешат отмора отвън домовете си. Предполагам, че това са хората, заети да създават храната ни и си „ почиват ” на полето или в градините си.
Този %, въобще всичките тези наши и външни изследвания и данни, на мен никак не ми звучи по „ евроатлантически ”, а за вас не знам.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg
