Докато политическият елит в столицата е зает с чертаене на

...
Докато политическият елит в столицата е зает с чертаене на
Коментари Харесай

На ръба: Българските общини между водната криза и надеждата за финансова свобода

Докато политическият хайлайф в столицата е ангажиран с чертаене на болшинства и договаряния за власт в новоизбраното 52-ро Народно заседание, животът отвън София продължава да се движи по ръба на оцеляването. Голяма част от българските общини работят в условия на продължителен дефицит на средства, мощна взаимозависимост от държавния бюджет и липса на действителна финансова автономия. Изпълнителният шеф на Националното съдружие на общините (НСОРБ) Силвия Георгиева очерта в ефира на Bulgaria ON Air тежката картина на локалната власт, която постоянно е в ролята на елементарен реализатор, а не на властник.
Водният режим – неприемливият парадокс на 21-ви век Прочетете още
Един от най-болезнените проблеми, пред които са изправени десетки обитаеми места, е рецесията с водата . В доста региони хората живеят на режим – обстановка, която кметовете дефинират като неприемлива за модерна България. Проблемът се корени освен в сушата, само че и в разпадащата се инфраструктура: остарели водопроводи и канализация, които се нуждаят от незабавен ремонт.

Според Георгиева, въпреки цялостната замяна на мрежата да не може да се случи за месеци, основен е прецизният мениджмънт на наличния воден запас . Тя акцентира нуждата от съответно ръководство на язовирите и разчистване на сондажите, както и незабавно „ закърпване “ на довеждащите водопроводи, които са държавна благосъстоятелност, с цел да се избегне миналогодишният колапс.
Финансовата окова: Живот на „ парче “ и 1/12 от бюджета
Общините сега действат в условия на правна неустановеност, работейки с така наречен „ удължителен закон “ за бюджета. Това лимитира опциите им за разплащане на разноски, по-високи от миналогодишните, даже когато разполагат с налични средства в локалните хазни. Резултатът е усложнение за локалните администрации и техните контрагенти, които би трябвало да чакат приемането на постоянен държавен бюджет.

Кметовете слагат ясни и дълготрайни претенции към новите депутати:
Реална децентрализация: Ключовото искане е преотстъпване на 2% от подоходния налог непосредствено на общините. Това е промяна, препоръчвана от интернационалните сътрудници, която би осигурила стабилно развиване. Актуализация на данъчните оценки: Темата ще бъде измежду първите в диалозите за бюджет 2026 и 2027, като задачата е обезпечаване на по-голяма финансова автономност. Дългосрочна тактика: Край на ръководството „ на парче “ и спешните решения за краткосрочни проблеми. Инфраструктура напрегнат и Планът за възобновяване
Въпреки неналичието на нов бюджет, общините не са спирали осъществяването на планове за над един милиард евро. Строителството на водопроводи, пътища и тротоари продължава с „ ударни темпове “, защото крайният период за отчитане на плановете по Плана за възобновяване и резистентност е 30 юни . Георгиева предизвести, че в случай че тези планове не бъдат приключени и регистрирани в точния момент заради тромавост на централната администрация, тежестта за финансирането им ще падне върху националния бюджет.

Допълнително предизвикателство е настояването на строителните компании за актуализация на договорите поради скока в цените на силата и горивата след началото на спора в Близкия изток. На доста места даже не се явяват претенденти за нови поръчки заради икономическата неустановеност.
Новият режим за такса „ боклук “
По отношение на таксата за битови боклуци, измененията към този момент са в действие от 1 януари. Към момента осем пилотни дребни общини ползват новите основи за пресмятане на правилото „ замърсителят заплаща “. От НСОРБ упорстват за тригодишен временен интервал , който да разреши на всички общини да преминат към новия режим, защото той изисква големи еднократни вложения.
Оптимизъм с едно на разум
Въпреки насъбраното отчаяние от предходни парламенти, локалната власт гледа с „ сдържан оптимизъм “ към 52-рото Народно заседание поради постоянното болшинство, което дава небосвод за стратегически промени. Кметовете упорстват работата по бюджетите за 2026 и 2027 година да стартира незабавно през май, с цел да се навакса тримесечното забавяне.

Българските общини губят най-ценния си запас – хората. Липсата на лекари, учители и инженери в периферията е директен резултат от неналичието на вложения и районен дисбаланс. Дали новият парламент ще направи действителна крачка към децентрализация, или ще остави общините да се борят сами с рецесиите, следва да разберем в идващите месеци.
Източник: trafficnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР