Проф. Екатерина Михайлова: По-големият въпрос е как институциите да бъдат накарани да работят ефективно
Докато от време на време се възобновяват дебатите дали се нуждаем от нова корекция на конституцията, с цел да стане допустима правосъдна промяна, Нов български университет в партньорство със Съюза на съдиите в България реализира 11 документални изявленията с депутати и специалисти от Седмото Велико народно събрание, което одобри настоящия главен закон, в границите на план, финансиран от фондация " Фулбрайт България ". Интервютата са взети от проф. Екатерина Михайлова, някогашен народен представител и учител по конституционно право в Нов български университет, и в тях са събрани свидетелствата на живите участници в процеса на основаване на настоящата конституция, като фокусът е върху тематиката за правосъдната власт. " Дневник " беседва с нея за плана.
След пет ремонти на Конституцията, всяка от които включва и правосъдната власт, още веднъж се приказва за вероятно отваряне на същата глава. Вие взехте изявленията с 11 участници в основаването на Конституцията - какви заключения вършиме за главните претекстове, които са управлявали депутатите от Велико народно събрание?
- От всички интервюирани - депутати от VII Велико национално заседание, както и специалисти към конституционната комисия, може да се направи извод, че концепцията е била да се устрои самостоятелна правосъдна власт в демократична и правова страна. Повечето старания на работилите по новата конституция са били ориентирани към смяна на политическата среда - многопартийна политическа система, осъществяване на свободни избори, гарантиране на главните права и свободи, основаването на институции на страната в плуралистична политическа среда.
Относно правосъдната власт, по какъв начин тя да бъде устроена и да действа, са оставили това да го решат юристите в професионален спор.
Никой по това време, съгласно тях, не е можел да планува, че точно " Съдебната власт " ще се окаже най-проблемната глава в Конституцията години по-късно.
От стенограмите на VII Велико народно събрание, а и от разказите на интервюираните, се хвърля светлина върху това, че има разлика сред първичния вид на структурата на правосъдната власт и това, което е признато по-късно. На първо четене в конституционния план е одобрена идея, която конструира " прокурори КЪМ съдилищата ".
Според свидетелствата на интервюираните тази дефиниция възпроизвежда модела, който е работил по време на Търновската конституция. В документалните изявленията в елементи е обяснено каква е сърцевината на тази концепция и за какво тя е посрещната от прокуратурата със " мощен отпор " и опасения, че прокуратурата ще бъде обезличена. Така се стига до смяната при второто четене, когато се прави компромисното предложение, което гласи: " Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата. "
Всъщност концепцията " КЪМ " изключва основният прокурор да разполага със независим уред, а също и тя не би дала еднообразно правно състояние на прокурорите и съдиите. Според интервюираните уеднаквяването на правното състояние на всички магистрати - съдии, прокурори и следователи, се е развило " по една инерция " и в предпочитание за деполитизираност на системата.
От няколко години се дебатира остро въпросът за общия контрол за правда от пълномощията на основния прокурор, което дава опция за интервенция в целия публичен, стопански и политически живот на страната. Какво са имали поради конституционните законодатели, въвеждайки този институт, и преобразен ли е той посредством последвало законодателство към пълномощие, непредвидено в главния закон?
- Вече имаме решение и на Конституционния съд по този въпрос, което позволява като конституционосъобразна такава интервенция. Всъщност, в случай че се върнем обратно във времето, когато е създавана конституцията ни, съставителите ѝ не са очаквали надзорът за правда да сътвори проблем.
Към днешна дата визията им е, че по-скоро и този въпрос, както и редица други, в случай че основават някакъв проблем, това е по-скоро на законово, а не на конституционно равнище, т.е. и елементарният законодател може да реши част от проблемите, които са зародили в практиката.
Конституцията е планувала да има парламентарна квота на Висшия правосъден съвет, явно за да се обезпечи взор извън към системата, с цел да не бъде безусловно капсулирана правосъдната власт. С една от поправките се вкара квалифицирано болшинство за избор на квотата. Как оценявате резултатите, какви би трябвало да бъдат критериите за избраниците от Народното събрание, на какви условия да дават отговор, с цел да има възстановителен резултат квотата, а не да е средство за просто вкарване на партийни инсайдери във Висш съдебен съвет?
- Възможно решение е, което се развива като теза от един от интервюираните, на законово равнище да се задължи Народното събрание да избира всред лица, които са препоръчани от съсловни и професионални организации. Защото в действителност смисълът на извънсъдебната квота на Висш съдебен съвет е да не се затваря в себе си системата включително и персонално.
Освен това такова решение ще препятства чисто партийното систематизиране на членовете на тези органи от правосъдната власт, които се избират от събранието - Висш съдебен съвет и Инспекторатът към Висш съдебен съвет.
Въпросът за отчетността и отговорността на основния прокурор занимава политическите представителства от години. Любопитно е дали подобен въпрос е занимавал бащите на Конституцията, те допускали ли са, че един ден парламентарни партии, специалисти, цивилен организации ще си блъскат главите по какъв начин да го решат?
- Въпросът за отчетността и отговорността на основния прокурор е бил предмет на спор и разногласия във Велико народно събрание - както в конституционната комисия, по този начин и в пленарната зала. Не е имало спор по въпроса дали мястото на прокуратурата е в правосъдната власт - всички са считали, че мястото ѝ е там.
Споровете са били дали Народното събрание да избира основния прокурор, каквато е била практиката до тогава, или нов кадрови орган на правосъдната власт.
Спорен е бил и въпросът за мястото на следствието, само че най-после депутатите вземат решение и то да бъде в правосъдната власт.
Засега политическата власт счита по законодателен път да вкара механизъм за следствие на основния прокурор, посредством допълнения на Наказателно-процесуален кодекс. Но в случай че се окаже, че ще е нужна смяна на Конституцията, каква би трябвало да е тя - съгласно специалистите?
- Задачата на това проучване не е да се съберат вижданията на участниците за смяна на конституцията, а да осветлим какъв е бил замисълът, когато тя е създавана. Разбира се, няма по какъв начин да се остане единствено в предишното и мнозина споделят своите възгледи. На извършената Кръгла маса, на която представихме резултатите, участваха представители на главните правосъдни институции в страната, както и на други - конституционни съдии, нашият представител в Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ), а по този начин също уважавани адвокати от съсловни и професионални организации.
Споделено беше разбирането, че е добре професионалната общественост да се сплоти, по опция, с оферти, които да са въз основата на техния опит. И още нещо - концепциите и предложенията да не се лимитират до механизмите за устройство на съответните органи, а да се насочат и към проблемите от правоприлагането и законовите правила.
Конституционният съд отхвърли на ГЕРБ да пояснява опциите за следствие на основния прокурор
Един въпрос от читатели, които не са експерти, само че питат: Защо се постанова да се основават правила да бъде разследван основният прокурор като причинител на закононарушения, откакто той не краде по пазарите и не се бие по улиците, а укорите към него са дуги: най-много за неслучайно възлагане на каузи, напън над прокурори, въздействие кой да бъде подвеждан под отговорност и кой недостижим, а всички тези дейности се ревизират от Инспекторат към Висшия правосъден съвет и отговорността се търси от самия съвет? Тоест казусът не е ли, че тези органи не си правят работата?
- Искането за основаване на механизъм за следствие на основния прокурор е с цел да не бъде оставен един от органите на държавната власт без опция за търсене на отговорност. Това са и рецензии, и рекомендации към България от европейските институции в посока за одобряване на правовата страна.
Иначе по-големият въпрос в действителност е по какъв начин да се накарат да работят дейно и качествено институциите. И тук би трябвало да се търсят решения освен в полето на правосъдната власт, защото виждаме в последните две години казуса и при парламент, и при държавни управления. Това, че те не действат, рефлектира и върху органите на ръководство на правосъдната власт, а по този начин също и върху доста други държавни институции.
Множество институции, регулатори, комисии са с изтекли мандати и няма кой да извърши законовите задължения към тях. Това не са просто отговорности към съответните държавни органи, а е отговорност към българските жители.
Неработещи институции е равно на основаването на проблеми за доста физически и юридически лица. Наложително е да излезем от политическата рецесия, с цел да може да се търсят и идващите институционални решения. И тук следва въпросът - ще могат ли нашите избраници да погледнат към експертите и към лица с престиж и добра известност, с цел да бъдат определени в тези органи, или ще сме очевидци на нещо, което срина в огромна степен доверието към политиците - партийна делба на позиции и раздаването им на правилни на съответните партии лица.
Реформи против държавно управление: законите, които Народното събрание би трябвало, само че (на)дали ще приеме
След пет ремонти на Конституцията, всяка от които включва и правосъдната власт, още веднъж се приказва за вероятно отваряне на същата глава. Вие взехте изявленията с 11 участници в основаването на Конституцията - какви заключения вършиме за главните претекстове, които са управлявали депутатите от Велико народно събрание?
- От всички интервюирани - депутати от VII Велико национално заседание, както и специалисти към конституционната комисия, може да се направи извод, че концепцията е била да се устрои самостоятелна правосъдна власт в демократична и правова страна. Повечето старания на работилите по новата конституция са били ориентирани към смяна на политическата среда - многопартийна политическа система, осъществяване на свободни избори, гарантиране на главните права и свободи, основаването на институции на страната в плуралистична политическа среда.
Относно правосъдната власт, по какъв начин тя да бъде устроена и да действа, са оставили това да го решат юристите в професионален спор.
Никой по това време, съгласно тях, не е можел да планува, че точно " Съдебната власт " ще се окаже най-проблемната глава в Конституцията години по-късно.
От стенограмите на VII Велико народно събрание, а и от разказите на интервюираните, се хвърля светлина върху това, че има разлика сред първичния вид на структурата на правосъдната власт и това, което е признато по-късно. На първо четене в конституционния план е одобрена идея, която конструира " прокурори КЪМ съдилищата ".
Според свидетелствата на интервюираните тази дефиниция възпроизвежда модела, който е работил по време на Търновската конституция. В документалните изявленията в елементи е обяснено каква е сърцевината на тази концепция и за какво тя е посрещната от прокуратурата със " мощен отпор " и опасения, че прокуратурата ще бъде обезличена. Така се стига до смяната при второто четене, когато се прави компромисното предложение, което гласи: " Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата. "
Всъщност концепцията " КЪМ " изключва основният прокурор да разполага със независим уред, а също и тя не би дала еднообразно правно състояние на прокурорите и съдиите. Според интервюираните уеднаквяването на правното състояние на всички магистрати - съдии, прокурори и следователи, се е развило " по една инерция " и в предпочитание за деполитизираност на системата.
От няколко години се дебатира остро въпросът за общия контрол за правда от пълномощията на основния прокурор, което дава опция за интервенция в целия публичен, стопански и политически живот на страната. Какво са имали поради конституционните законодатели, въвеждайки този институт, и преобразен ли е той посредством последвало законодателство към пълномощие, непредвидено в главния закон?
- Вече имаме решение и на Конституционния съд по този въпрос, което позволява като конституционосъобразна такава интервенция. Всъщност, в случай че се върнем обратно във времето, когато е създавана конституцията ни, съставителите ѝ не са очаквали надзорът за правда да сътвори проблем.
Към днешна дата визията им е, че по-скоро и този въпрос, както и редица други, в случай че основават някакъв проблем, това е по-скоро на законово, а не на конституционно равнище, т.е. и елементарният законодател може да реши част от проблемите, които са зародили в практиката.
Конституцията е планувала да има парламентарна квота на Висшия правосъден съвет, явно за да се обезпечи взор извън към системата, с цел да не бъде безусловно капсулирана правосъдната власт. С една от поправките се вкара квалифицирано болшинство за избор на квотата. Как оценявате резултатите, какви би трябвало да бъдат критериите за избраниците от Народното събрание, на какви условия да дават отговор, с цел да има възстановителен резултат квотата, а не да е средство за просто вкарване на партийни инсайдери във Висш съдебен съвет?
- Възможно решение е, което се развива като теза от един от интервюираните, на законово равнище да се задължи Народното събрание да избира всред лица, които са препоръчани от съсловни и професионални организации. Защото в действителност смисълът на извънсъдебната квота на Висш съдебен съвет е да не се затваря в себе си системата включително и персонално.
Освен това такова решение ще препятства чисто партийното систематизиране на членовете на тези органи от правосъдната власт, които се избират от събранието - Висш съдебен съвет и Инспекторатът към Висш съдебен съвет.
Въпросът за отчетността и отговорността на основния прокурор занимава политическите представителства от години. Любопитно е дали подобен въпрос е занимавал бащите на Конституцията, те допускали ли са, че един ден парламентарни партии, специалисти, цивилен организации ще си блъскат главите по какъв начин да го решат?
- Въпросът за отчетността и отговорността на основния прокурор е бил предмет на спор и разногласия във Велико народно събрание - както в конституционната комисия, по този начин и в пленарната зала. Не е имало спор по въпроса дали мястото на прокуратурата е в правосъдната власт - всички са считали, че мястото ѝ е там.
Споровете са били дали Народното събрание да избира основния прокурор, каквато е била практиката до тогава, или нов кадрови орган на правосъдната власт.
Спорен е бил и въпросът за мястото на следствието, само че най-после депутатите вземат решение и то да бъде в правосъдната власт.
Засега политическата власт счита по законодателен път да вкара механизъм за следствие на основния прокурор, посредством допълнения на Наказателно-процесуален кодекс. Но в случай че се окаже, че ще е нужна смяна на Конституцията, каква би трябвало да е тя - съгласно специалистите?
- Задачата на това проучване не е да се съберат вижданията на участниците за смяна на конституцията, а да осветлим какъв е бил замисълът, когато тя е създавана. Разбира се, няма по какъв начин да се остане единствено в предишното и мнозина споделят своите възгледи. На извършената Кръгла маса, на която представихме резултатите, участваха представители на главните правосъдни институции в страната, както и на други - конституционни съдии, нашият представител в Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ), а по този начин също уважавани адвокати от съсловни и професионални организации.
Споделено беше разбирането, че е добре професионалната общественост да се сплоти, по опция, с оферти, които да са въз основата на техния опит. И още нещо - концепциите и предложенията да не се лимитират до механизмите за устройство на съответните органи, а да се насочат и към проблемите от правоприлагането и законовите правила.
Конституционният съд отхвърли на ГЕРБ да пояснява опциите за следствие на основния прокурор Един въпрос от читатели, които не са експерти, само че питат: Защо се постанова да се основават правила да бъде разследван основният прокурор като причинител на закононарушения, откакто той не краде по пазарите и не се бие по улиците, а укорите към него са дуги: най-много за неслучайно възлагане на каузи, напън над прокурори, въздействие кой да бъде подвеждан под отговорност и кой недостижим, а всички тези дейности се ревизират от Инспекторат към Висшия правосъден съвет и отговорността се търси от самия съвет? Тоест казусът не е ли, че тези органи не си правят работата?
- Искането за основаване на механизъм за следствие на основния прокурор е с цел да не бъде оставен един от органите на държавната власт без опция за търсене на отговорност. Това са и рецензии, и рекомендации към България от европейските институции в посока за одобряване на правовата страна.
Иначе по-големият въпрос в действителност е по какъв начин да се накарат да работят дейно и качествено институциите. И тук би трябвало да се търсят решения освен в полето на правосъдната власт, защото виждаме в последните две години казуса и при парламент, и при държавни управления. Това, че те не действат, рефлектира и върху органите на ръководство на правосъдната власт, а по този начин също и върху доста други държавни институции.
Множество институции, регулатори, комисии са с изтекли мандати и няма кой да извърши законовите задължения към тях. Това не са просто отговорности към съответните държавни органи, а е отговорност към българските жители.
Неработещи институции е равно на основаването на проблеми за доста физически и юридически лица. Наложително е да излезем от политическата рецесия, с цел да може да се търсят и идващите институционални решения. И тук следва въпросът - ще могат ли нашите избраници да погледнат към експертите и към лица с престиж и добра известност, с цел да бъдат определени в тези органи, или ще сме очевидци на нещо, което срина в огромна степен доверието към политиците - партийна делба на позиции и раздаването им на правилни на съответните партии лица.
Реформи против държавно управление: законите, които Народното събрание би трябвало, само че (на)дали ще приеме Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ