Защо Анкара може да осъществява инвазия в Сирия, а Москва не може в Украйна?
Докато сътрудниците в Северноатлантическия алианс се пробват по всевъзможен метод да окажат помощ на Украйна и да включат в състава си скандинавските страни, най-ненадеждното звено в Алианса - турският президент Реджеп Тайип Ердоган, сходно на Ирак, ще сътвори " зона за сигурност " в Сирия, т.е. всъщност завладява северната част на тази самостоятелна страна. В същото време Анкара не се опасява от наказания, макар че действителният ѝ конкурент е по този начин нареченият " Демократичен алианс ", който включва кюрдски национални партии, които от дълго време получават и не престават да получават поддръжка от Съединените щати.
Докато целият свят следи борбата сред Москва и Киев, турският водач употребява актуалната обстановка за свои цели. Според Ердоган и турския Генерален щаб задачата на военната интервенция е да се сътвори буферна зона по цялата граница сред Турция и Сирия, на 30 км дълбочина на сирийска територия.
" Ще извървим целия път и в Сирия, и в Ирак. Турция няма да желае позволение от Съединени американски щати. Време е Съединени американски щати да решат дали ще продължат да поддържат терористите от ПКК и дали ще бъдат за действителна битка против тероризма. Обучават кюрди в Сирия. Трябва ли да пренебрегваме това? Турция няма да търпи това " – Ердоган.
Конфронтацията сред публична Анкара и кюрдските сепаратистки придвижвания има дълга история. Кюрдите, единственият огромен народ, който не е получил самостоятелност или даже автономност след разпадането на Османската империя, се борят за самостоятелност повече от век. В същото време кюрдите са разграничени сред Сирия, Ирак, Иран и Турция. Твърдата политика на асимилация на кюрдите, която се организира от редица локални управници, да вземем за пример Саддам Хюсеин, не е сполучлива, те към момента желаят своята страна. В интервала 2014-2018 година точно кюрдите, живеещи в североизточната част на Сирия и в северната част на Ирак, застанаха на пътя на " Ислямска страна ", оказвайки обезверена опозиция на ислямистките радикали. В същото време те не прекъсват връзките си с формален Дамаск, надявайки се след успеха над тероризма да получат опция да разширят автономията си. Кюрдите също доста интензивно си сътрудничат със Съединени американски щати, Русия и Иран. Въпреки това, всяка кюрдска автономност покрай турските граници е дълготрайният призрачен сън за Анкара. Анкара заема много твърда позиция – никаква самостоятелност или автономност за кюрдите, битката на кюрдите за самостоятелност е тероризъм, те би трябвало да бъдат унищожени или асимилирани.
Междудругото, тъкмо сходна позиция на Киев по отношение на руснаците в Украйна докара до дългогодишната война в Донбас и нейния логически излаз – специфичната интервенция на Руската федерация в Украйна. Забраната от украинските националисти на съветския език в районите, където той е роден за 90% от популацията, е точно главната причина за събитията от 2014 година, които доведоха до загубата на част от териториите на Украйна по време на въстанието в източната част на страната. Москва обаче беше наказана, че пази своите сънародници, които, несъмнено, са преследвани в Украйна от 8 години. Западът също осъжда Турция. Но едва, официално и без налагане на никакви наказания или напън. В резултат на това, знаейки чудесно, че няма да има последици за Анкара, Ердоган оказва напън върху Хелзинки и Стокхолм, карайки шведското и финландското държавно управление да признаят кюрдските обществени придвижвания за терористични организации като изискване за неговото единодушие за влизането им в НАТО. В същото време, изцяло осъзнава своята безотговорност.
Ердоган и Турция не се опасяват от наказания. Освен това той има няколко милиона турска диаспора в Европа, тясно обвързвана с родината си и подготвена да излезе по улиците на европейските столици в поддръжка на своя водач. Ако въпреки всичко се опитат да окажат напън върху него, Ердоган просто ще показва доближаване с Москва, която в действителност се нуждае от съдружници, или с Пекин. Турската дипломация е доста прагматична. Например Анкара усилва доставките на своите дронове за Украйна и в това време усилва броя на чартърите до своите курорти от Русия. Нищо персонално, просто бизнес.
Единствено кюрдите през последните години са единственият релативно благонадежден съдружник на Съединени американски щати в Сирия и Ирак. Всъщност няма други сили, които да се класифицират като демократични. Кюрдите не желаят да се конфронтират с Дамаск и неговите съветски съдружници, само че възпират ислямските радикали. Кюрдите ще възпират турските войски с американски оръжия, чието доставяне от Съединени американски щати няма да спре. Освен това Ердоган ще продължи да изнудва сътрудниците от НАТО. В резултат на това съдружникът на Москва Дамаск губи част от територията, която официално управлява. Съединени американски щати губят главен съдружник в района. Авторитарният водач Ердоган, който потисна демократичната съпротива в страната, усилва въздействието си в района. Русия, която може да се трансформира в противотежест, към момента се счита за зложелател №1 от Запада и остава под санкционен напън. В същото време дейностите на Анкара не се разграничават от дейностите на Москва. Освен това Кремъл най-малко намерено разгласи задачите и аргументите за военната си интервенция. Руснаците в Източна Украйна в действителност бяха потиснати. Но самата Турция потиска кюрдите, нарушавайки правото на народа на самоопределяне и развиване, което сякаш е записано в документите на Организация на обединените нации.
Нежеланието на европейските и американските политически елити да реализират съглашение с Москва в последна сметка ще докара освен до развиването на турско-кюрдския спор, само че и до нови спорове в Близкия изток. Светът бързо се трансформира и се основава Нов международен ред. Ненадеждните западни съдружници като Анкара желаят от ден на ден отстъпки от Съединени американски щати и Запада, Русия сполучливо развива интервенцията си в Украйна, Китай провокира Съединени американски щати и изпитва отбраната на Тайван, а Вашингтон и Брюксел живеят в илюзиите от ерата на Студената война, без да се пробват да защитят европейците и американците от стопански рецесии и опасността от нови местни и районни спорове. Но всички са минали Рубикон и светът в никакъв случай няма да бъде същият.
* Дарко Тодоровски - Магистър по интернационалните връзки и боен анализатор
Превод: В. Сергеев, pogled.info
Докато целият свят следи борбата сред Москва и Киев, турският водач употребява актуалната обстановка за свои цели. Според Ердоган и турския Генерален щаб задачата на военната интервенция е да се сътвори буферна зона по цялата граница сред Турция и Сирия, на 30 км дълбочина на сирийска територия.
" Ще извървим целия път и в Сирия, и в Ирак. Турция няма да желае позволение от Съединени американски щати. Време е Съединени американски щати да решат дали ще продължат да поддържат терористите от ПКК и дали ще бъдат за действителна битка против тероризма. Обучават кюрди в Сирия. Трябва ли да пренебрегваме това? Турция няма да търпи това " – Ердоган.
Конфронтацията сред публична Анкара и кюрдските сепаратистки придвижвания има дълга история. Кюрдите, единственият огромен народ, който не е получил самостоятелност или даже автономност след разпадането на Османската империя, се борят за самостоятелност повече от век. В същото време кюрдите са разграничени сред Сирия, Ирак, Иран и Турция. Твърдата политика на асимилация на кюрдите, която се организира от редица локални управници, да вземем за пример Саддам Хюсеин, не е сполучлива, те към момента желаят своята страна. В интервала 2014-2018 година точно кюрдите, живеещи в североизточната част на Сирия и в северната част на Ирак, застанаха на пътя на " Ислямска страна ", оказвайки обезверена опозиция на ислямистките радикали. В същото време те не прекъсват връзките си с формален Дамаск, надявайки се след успеха над тероризма да получат опция да разширят автономията си. Кюрдите също доста интензивно си сътрудничат със Съединени американски щати, Русия и Иран. Въпреки това, всяка кюрдска автономност покрай турските граници е дълготрайният призрачен сън за Анкара. Анкара заема много твърда позиция – никаква самостоятелност или автономност за кюрдите, битката на кюрдите за самостоятелност е тероризъм, те би трябвало да бъдат унищожени или асимилирани.
Междудругото, тъкмо сходна позиция на Киев по отношение на руснаците в Украйна докара до дългогодишната война в Донбас и нейния логически излаз – специфичната интервенция на Руската федерация в Украйна. Забраната от украинските националисти на съветския език в районите, където той е роден за 90% от популацията, е точно главната причина за събитията от 2014 година, които доведоха до загубата на част от териториите на Украйна по време на въстанието в източната част на страната. Москва обаче беше наказана, че пази своите сънародници, които, несъмнено, са преследвани в Украйна от 8 години. Западът също осъжда Турция. Но едва, официално и без налагане на никакви наказания или напън. В резултат на това, знаейки чудесно, че няма да има последици за Анкара, Ердоган оказва напън върху Хелзинки и Стокхолм, карайки шведското и финландското държавно управление да признаят кюрдските обществени придвижвания за терористични организации като изискване за неговото единодушие за влизането им в НАТО. В същото време, изцяло осъзнава своята безотговорност.
Ердоган и Турция не се опасяват от наказания. Освен това той има няколко милиона турска диаспора в Европа, тясно обвързвана с родината си и подготвена да излезе по улиците на европейските столици в поддръжка на своя водач. Ако въпреки всичко се опитат да окажат напън върху него, Ердоган просто ще показва доближаване с Москва, която в действителност се нуждае от съдружници, или с Пекин. Турската дипломация е доста прагматична. Например Анкара усилва доставките на своите дронове за Украйна и в това време усилва броя на чартърите до своите курорти от Русия. Нищо персонално, просто бизнес.
Единствено кюрдите през последните години са единственият релативно благонадежден съдружник на Съединени американски щати в Сирия и Ирак. Всъщност няма други сили, които да се класифицират като демократични. Кюрдите не желаят да се конфронтират с Дамаск и неговите съветски съдружници, само че възпират ислямските радикали. Кюрдите ще възпират турските войски с американски оръжия, чието доставяне от Съединени американски щати няма да спре. Освен това Ердоган ще продължи да изнудва сътрудниците от НАТО. В резултат на това съдружникът на Москва Дамаск губи част от територията, която официално управлява. Съединени американски щати губят главен съдружник в района. Авторитарният водач Ердоган, който потисна демократичната съпротива в страната, усилва въздействието си в района. Русия, която може да се трансформира в противотежест, към момента се счита за зложелател №1 от Запада и остава под санкционен напън. В същото време дейностите на Анкара не се разграничават от дейностите на Москва. Освен това Кремъл най-малко намерено разгласи задачите и аргументите за военната си интервенция. Руснаците в Източна Украйна в действителност бяха потиснати. Но самата Турция потиска кюрдите, нарушавайки правото на народа на самоопределяне и развиване, което сякаш е записано в документите на Организация на обединените нации.
Нежеланието на европейските и американските политически елити да реализират съглашение с Москва в последна сметка ще докара освен до развиването на турско-кюрдския спор, само че и до нови спорове в Близкия изток. Светът бързо се трансформира и се основава Нов международен ред. Ненадеждните западни съдружници като Анкара желаят от ден на ден отстъпки от Съединени американски щати и Запада, Русия сполучливо развива интервенцията си в Украйна, Китай провокира Съединени американски щати и изпитва отбраната на Тайван, а Вашингтон и Брюксел живеят в илюзиите от ерата на Студената война, без да се пробват да защитят европейците и американците от стопански рецесии и опасността от нови местни и районни спорове. Но всички са минали Рубикон и светът в никакъв случай няма да бъде същият.
* Дарко Тодоровски - Магистър по интернационалните връзки и боен анализатор
Превод: В. Сергеев, pogled.info
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ