В предизборната въглищна мъглявина
Докато партиите се надвикват, европарите за промяна чезнат и България остава на опашката в Европейски Съюз
Мине не мине време, в общественото пространство се подвига олелия и пушилка, по-голяма от праха на тонове въглища, поради плануваното прекъсване на въглищата в производството на електрическа енергия, написа Владислава Пеева в Такъв е ангажимент е стихотворец от всички страни членки на Европейски Съюз. България го е приемала абсолютно в полемиките на европейско равнище, само че щом се стигне до българската вътрешнополитическа сцена, се разиграват полулистки битки, кавги, дърпане на микрофони и прочие циркове. Те са дирижирани в последните месеци от ГЕРБ, само че със страшна мощ им се връзва " Продължаваме промяната " (ПП), очевидно наясно, че това е част от предизборния разказ в очакване на предварителния парламентарен избор през март.
Последно в четвъртък в Народното събрание избухна скандал във връзка импортирано от " Продължаваме промяната " проекторешение, което да задължи държавното управление да инициира срещи с Гърция и Румъния за разбиране на обединен районен метод на договаряния с Европейска комисия за адаптиране на задачите на енергийния преход. Бившите ръководещи също по този начин желаят да се разсрочат поетите от самите тях в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) задължения за понижаване по години на парниковите излъчвания от въглищните електроцентрали.
Игра на проекторешения
Ден по-късно ГЕРБ предприе собствен ход, след следващата свада с Политическа партия коя от двете партии е отговорна за поемането на ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания, породени от горенето на въглища. У нас това се изяснява априори като затваряне, а не като промяна на Топлоелектрическа централа, за което Европейска комисия от дълго време е подготвила пари за България и тя би трябвало да извърши обикновени условия, да ги вземе. Вместо това обаче станата трайно е зациклила в безсмислени разногласия, до момента в който времето и милиардите от Европейски Съюз изтичат.
Партията на Бойко Борисов внесе в Народното събрание собствен обособен план на решение, което да задължи Министерския съвет до края на януари 2023 година да предложи на Брюксел предоговаряне на сегашните задължения по отношение на въглищните централи, поети в ПВУ.
ГЕРБ вярно разчита на късата памет на медиите и обществото, както и на обстоятелството, че цялостната материя към зеления преход, поетапното извеждане на въглищата и съответните периоди и задължения са по-специализирана тематика и даже огромна част от политиците не са наясно с нея. От друга страна, всеки апел да се опълчим на Европейски Съюз и да не дадем " да ни вземат нещо " – да вземем за пример да посегнат на въглищните ТЕЦ-ове, е в крайник с патриотично-популистките тежнения на деня.
Ето за какво без да им мигне окото, пренебрегвайки какво е приказвал Борисов като министър председател през 2020 година и какви задължения е поемало последното му държавно управление, в този момент ГЕРБ поведе борбата за това българските Топлоелектрическа централа да може да работят без никакви ограничавания до 2038 година
Друго искане е да отпадне планът за народен парк за предпазване на електрическа енергия в акумулатори и плануваните за него 1.6 милиарда лева да отидат за финансиране на половината от цената на батериите, закупувани от физически и юридически лица. Настоява се също помощта за създаване на 1.4 Гранични войски възобновими енергийни източници да отпадне и да отиде за мрежата високо напрежение на държавния " Електроенергиен систематичен оператор ", а парите за геотермална сила да се употребяват за саниране на блокове.
Предстои да се види какво ще е решението на Народното събрание по предложенията на двете най-големи политически сили, само че истината е, че отварянето за предоговаряне на проекта за възобновяване, което юридически е допустимо когато и да е, значи продължителни договаряния с Брюксел, освен това солидно подплатени с причини от страна на България.
Евентуалното предоговоряне сигурно ще забави второто и третото заплащане по проекта за 2023 година Става дума за общо 1.5 милиарда евро, които няма да влязат в българската стопанска система и да финансират промяна, която надалеч не се изчерпва с тази на въглищните райони. Чувствителни браншове като стопанската система и опазването на здравето у нас ще бъдат застрашени да не получат плануваните през тази година европейски средства за техните промени, поради предизборните боричкания на ГЕРБ и Политическа партия.
Изтичащите пари и време
До края на 2022 година България трябваше да съобщи за заплащане пред Брюксел 724 млн. евро по ПВУ. От заложените 46 ограничения обаче са изпълнени едвам 20, като 10 от неизпълнените задължения са точно на енергийното министерство, излиза наяве от обществените данни. В същото време остават едвам 175 дни, с цел да бъдат покрити други 46 цели, което ще разреши на Европейска комисия да отпусне третото заплащане от 748.7 млн. евро.
Отваряне на проекта за предоговаряне, което ще продължи с месеци, смяна на планове и пренасочване на финансиране, значи промяна на поетите към този момент цели – нови графици, закъснение на осъществяването им и действителна заплаха тази година близо 1.5 милиарда лева да не влязат въобще в българския бюджет.
В паниката на разменени политически обвинявания, надвикване, дърпане на микрофони и размахване на документи, хората мъчно могат да се ориентира коя партия е права и коя – не. Най- безапелационен наподобява този, който се държи толкоз безпардонно и толкоз нападателно, че да измести вниманието на публиката от това, за което се приказва.
Има ли отговорни?
Ако проследим дейностите на кабинета " Борисов " обратно във времето, ще се види, че ГЕРБ поредно е подкрепяла климатичната политика на Европейската комисия. Страната ни подписа Парижкото съглашение за климата през 2015 година, от което произтича признатата през 2019 година от Съвета на Европейския съюз позиция в поддръжка на европейското климатично законодателство. В оня миг то планува понижаване на парниковите газове в Европейски Съюз с 50 % до 2030 година Твърди се, че на това съвещание на Съвета на Европейски Съюз, България е гласувала " въздържал се " и че даже е била " срещу ", само че по този начин или другояче позицията е призната с квалифицирано болшинство.
През декември 2019 година съвет на водачите на Европейски Съюз, измежду които е Бойко Борисов, и е належащо тяхното единомислещо утвърждение за взимане на решения, е подкрепена задачата на Европейски Съюз за климатична индиферентност на общността до 2050 година През 2020 година е призната новата цел - понижаване с 55% за целия Европейски Съюз и минимум 40 на 100 за страна членка. Решението е гласувано
Това е моментът, в който се задейства и европейският проект за възобновяване, очакван да помогне на страните от Европейски Съюз да се оправят с рецесията, подбудена от пандемията от ковид, само че най-много да създадат скок в софтуерното обновяване на стопанските системи си.
За България плануваните безплатни средства са 12 милиарда лева, само че по другите механизми на проекта страната ни може да обезпечи и в допълнение финансиране и кредитиране. Кабинетът на ГЕРБ обаче не предвиждаше такива стъпки, Политическа партия страхливо заприказва за такава опция, само че тогавашните ѝ сътрудници от Българска социалистическа партия в ръководството " скръцнаха " със зъби и ситуацията се върна на " абе да вземем сигурните безплатни пари от Европейски Съюз ".
Българският проект, показан от тогавашния вицепремиер Томислав Дончев през април 2020 година, въобще не засегна уговорките за понижаване на въглеродните газове. Или най-малко това беше спестено на обществеността. Вместо това някогашният енергиен министър Теменужка Петкова убеждаваше миньорите по какъв начин ще работят до 2050 година и въглищните централи няма да се затварят.
Заложените през 2021 година предизборни мини
Наближиха парламентарните избори през април 2021 година, а българският ПВУ към момента не беше подготвен. Макар че България се нуждаеше от европейската помощ и изоставаше по отношение на останалите европейски страни с проекта си, ГЕРБ комфортно реши да не го внася, а да го остави за идващия кабинет. Още тогава подозренията бяха, че партията на Бойко Борисов подхваща този ход с мисълта, че в случай че остане на власт, ще би трябвало да излезе към този момент с съответни решения, само че ще има небосвод пред себе си за усмиряване на ситуацията с преразпределяне на европейските средства. Пък в случай че загуби – ще има заложена бомба за идващите ръководещи. Те ще би трябвало да поемат тежки задължения пред Брюксел, а Борисов да е в комфортната позиция да ги нападна: " Ако бяхме ние, това нямаше да се случи ".
ГЕРБ загуби властта напролет на 2021 година и горещият картоф с проекта за възобновяване, в който имаше още много противоречиви планове, отиде при назначеното от Румен Радев служебно държавно управление.
То разгласи три вероятни дати за затваряне на българските Топлоелектрическа централа, като тогавашният длъжностен енергиен министър Андрей Живков даде обещание те да бъдат необятно дискутирани и графикът за прекъсване да е съпроводен с проект за заместването на въглищните технологии с съвременни и екологични. Това, несъмнено, не се случи.
" Продължаваме промяната " започва своята предизборна акция през есента на 2021 година от най-големия въглищен район в страната – Стара Загора. Отново имаше обещания за опазване на работни места, само че даже водачите на новата партия Асен Василев и Кирил Петков не трансформираха говоренето и още веднъж обществото чуваше " затваряне ", а не " промяна ". За нея апропо Европейска комисия дава други едни над 700 млн. евро за въглищните райони – по механизма за обективен преход, само че България към този момент загуби близо 100 млн. евро от тях, тъй като втора година не може да внесе за утвърждение в Брюксел териториалните проекти за развиване на засегнатите от климатичните промени райони на Стара Загора, Кюстендил и Перник. Тези проекти и до през днешния ден не престават да стоят на трупчета.
За късия си 7-месечен живот кабинетът на Кирил Петков въпреки всичко съумя за внесе в Брюксел българския ПВУ и той бе утвърден и избран от председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен като " извънреден " и измежду " най-зелените " в Европейски Съюз.
При разногласието в четвъртък в Народното събрание, последвал настояването на Политическа партия за предоговаряне на въглищните задължения, партията на Петков и Василев подчертава върху това, че в поетите от нея задължения парниковите излъчвания са понижени с 40 %, до момента в който сделката на Борисов е била за 55%.
Всъщност 55-те % се отнасят за целия Европейски Съюз, само че до момента не е обявявано обществено дали това са били параметрите в българския проектоплан, квалифициран от ГЕРБ.
Отвръщайки на офанзивите на ГЕРБ, от Политическа партия обявиха тази седмица, че са получили в завещание проект с планувани за наложително извеждане 1.4 Гранични войски мощности на въглища без никаква еластичност и за извънредно къс период. В проекта, съгласно някогашните ръководещ, не е имало планувани вложения за държавните мини " Марица Изток ". Партията съща по този начин твърди, че основно в техните старания за договаряне на ПВУ с Брюксел е било да се вземат за база парниковите излъчвания през 2019 година, а не доста по-ниските през 2020 година поради пандемията.
Какви в действителност са СО2 уговорките в Плана за възобновяване
Според оповестените оперативни договорености сред Европейска комисия и България по Плана за възобновяване и резистентност, страната ни има тъкмо написан график за годишно понижаване на парниковите газове от държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 3 ", американските на " Ей И Ес " и " КонтурГлобал " и мощностите на предприемача Христо Ковачки – Топлоелектрическа централа " Марица 3 ", Топлоелектрическа централа " Брикел ", Топлоелектрическа централа " Република " в Перник, Топлоелектрическа централа " Русе-изток " и " Топлофикация Сливен ".
Предвидено е през второто тримесечие на актуалната година България да регистрира за 2022 година понижение на техните излъчвания от 19.4 млн. т през 2019 година на 17.9 млн. т. За задачата до март тази година би трябвало да има приложени съответни ограничения за постигането на тези цели по мощности, само че до момента никой не е съобщавал да има някакви квоти за разпределение на това понижение по Топлоелектрическа централа. До средата на 2024 година пък регистрираният спад за миналата година би трябвало да е до 15.9 млн. т., за идната година понижението би трябвало да е до равнища от 13.6 млн. т., а през 2026 година, когато завършва финансирането от Европейска комисия за възобновяване, изхвърлените във въздуха от въглищните централи излъчвания за миналата година би трябвало да са 10.9 млн. т.
Всъщност спадът е 44 на 100 за целия интервал до края на 2026 година
А в този момент накъде?
За смяна в плановете, заложени от кабинета " Петков " в ПВУ, и предоговаряне на самия проект, от месеци приказва служебният енергиен министър Росен Христов. Това е изцяло допустимо да стане, в случай че Народното събрание задължи служебното държавно управление да работи в тази посока. Но дали има смисъл?
Юридически България може да изиска от Брюксел предоговоряне. Но то би трябвало да е доста солидно стимулирано, предпазено с разбори и причини за подмяната на един планове с други. Точно това обаче не се предлага от нито от ГЕРБ, нито от Политическа партия и не е ясно какъв ще е методът на служебното държавно управление. Най-вероятно ще се употребява аргументацията с променената обстановка вследствие на войната в Украйна, довела до рецесия с съветските енергийни доставки, повишаване на природния газ и оттова на тока, което пък вдъхна нов живот на българските Топлоелектрическа централа, които до оня миг мъчно можеха да се пласират на свободния пазар на електрическа енергия с високите си цени и някои от тях трупаха големи загуби.
Дори и този мотив да се одобри за годен, предоговаряне на изискванията ще отнеме месеци, поради процедурите и равнищата на утвърждение на новите задължения и планове в ПВУ. Съответно са застрашени освен значими безплатни средства за внедряване на нови технологии и съвременни производства на мястото на остарелите и несъмнено замърсяващи въздуха и причиняващи белодробни болести въглищни мощности.
В същото време останалите европейски страни към този момент употребяват интензивно грантовете и облекчените заеми от първите заплащания по проектите им за възобновяване и чакат вторите. Не се чува да желаят промени.
А политиците в най-бедната и нереформирана страна в Европейски Съюз не престават да се надвикват и да размахват популистки лозунги и обещания, вторачени в изборите след три месеца, губейки дълготрайния небосвод на националните ползи. Тонът се задава най-много от партията на индивида, самоопределил се като " българския Меси ", най-успешния и най-подготвения, " можещ, компетентен, измъкващ от рецесията ".
Мине не мине време, в общественото пространство се подвига олелия и пушилка, по-голяма от праха на тонове въглища, поради плануваното прекъсване на въглищата в производството на електрическа енергия, написа Владислава Пеева в Такъв е ангажимент е стихотворец от всички страни членки на Европейски Съюз. България го е приемала абсолютно в полемиките на европейско равнище, само че щом се стигне до българската вътрешнополитическа сцена, се разиграват полулистки битки, кавги, дърпане на микрофони и прочие циркове. Те са дирижирани в последните месеци от ГЕРБ, само че със страшна мощ им се връзва " Продължаваме промяната " (ПП), очевидно наясно, че това е част от предизборния разказ в очакване на предварителния парламентарен избор през март.
Последно в четвъртък в Народното събрание избухна скандал във връзка импортирано от " Продължаваме промяната " проекторешение, което да задължи държавното управление да инициира срещи с Гърция и Румъния за разбиране на обединен районен метод на договаряния с Европейска комисия за адаптиране на задачите на енергийния преход. Бившите ръководещи също по този начин желаят да се разсрочат поетите от самите тях в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) задължения за понижаване по години на парниковите излъчвания от въглищните електроцентрали.
Игра на проекторешения
Ден по-късно ГЕРБ предприе собствен ход, след следващата свада с Политическа партия коя от двете партии е отговорна за поемането на ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания, породени от горенето на въглища. У нас това се изяснява априори като затваряне, а не като промяна на Топлоелектрическа централа, за което Европейска комисия от дълго време е подготвила пари за България и тя би трябвало да извърши обикновени условия, да ги вземе. Вместо това обаче станата трайно е зациклила в безсмислени разногласия, до момента в който времето и милиардите от Европейски Съюз изтичат.
Партията на Бойко Борисов внесе в Народното събрание собствен обособен план на решение, което да задължи Министерския съвет до края на януари 2023 година да предложи на Брюксел предоговаряне на сегашните задължения по отношение на въглищните централи, поети в ПВУ.
ГЕРБ вярно разчита на късата памет на медиите и обществото, както и на обстоятелството, че цялостната материя към зеления преход, поетапното извеждане на въглищата и съответните периоди и задължения са по-специализирана тематика и даже огромна част от политиците не са наясно с нея. От друга страна, всеки апел да се опълчим на Европейски Съюз и да не дадем " да ни вземат нещо " – да вземем за пример да посегнат на въглищните ТЕЦ-ове, е в крайник с патриотично-популистките тежнения на деня.
Ето за какво без да им мигне окото, пренебрегвайки какво е приказвал Борисов като министър председател през 2020 година и какви задължения е поемало последното му държавно управление, в този момент ГЕРБ поведе борбата за това българските Топлоелектрическа централа да може да работят без никакви ограничавания до 2038 година
Друго искане е да отпадне планът за народен парк за предпазване на електрическа енергия в акумулатори и плануваните за него 1.6 милиарда лева да отидат за финансиране на половината от цената на батериите, закупувани от физически и юридически лица. Настоява се също помощта за създаване на 1.4 Гранични войски възобновими енергийни източници да отпадне и да отиде за мрежата високо напрежение на държавния " Електроенергиен систематичен оператор ", а парите за геотермална сила да се употребяват за саниране на блокове.
Предстои да се види какво ще е решението на Народното събрание по предложенията на двете най-големи политически сили, само че истината е, че отварянето за предоговаряне на проекта за възобновяване, което юридически е допустимо когато и да е, значи продължителни договаряния с Брюксел, освен това солидно подплатени с причини от страна на България.
Евентуалното предоговоряне сигурно ще забави второто и третото заплащане по проекта за 2023 година Става дума за общо 1.5 милиарда евро, които няма да влязат в българската стопанска система и да финансират промяна, която надалеч не се изчерпва с тази на въглищните райони. Чувствителни браншове като стопанската система и опазването на здравето у нас ще бъдат застрашени да не получат плануваните през тази година европейски средства за техните промени, поради предизборните боричкания на ГЕРБ и Политическа партия.
Изтичащите пари и време
До края на 2022 година България трябваше да съобщи за заплащане пред Брюксел 724 млн. евро по ПВУ. От заложените 46 ограничения обаче са изпълнени едвам 20, като 10 от неизпълнените задължения са точно на енергийното министерство, излиза наяве от обществените данни. В същото време остават едвам 175 дни, с цел да бъдат покрити други 46 цели, което ще разреши на Европейска комисия да отпусне третото заплащане от 748.7 млн. евро.
Отваряне на проекта за предоговаряне, което ще продължи с месеци, смяна на планове и пренасочване на финансиране, значи промяна на поетите към този момент цели – нови графици, закъснение на осъществяването им и действителна заплаха тази година близо 1.5 милиарда лева да не влязат въобще в българския бюджет.
В паниката на разменени политически обвинявания, надвикване, дърпане на микрофони и размахване на документи, хората мъчно могат да се ориентира коя партия е права и коя – не. Най- безапелационен наподобява този, който се държи толкоз безпардонно и толкоз нападателно, че да измести вниманието на публиката от това, за което се приказва.
Има ли отговорни?
Ако проследим дейностите на кабинета " Борисов " обратно във времето, ще се види, че ГЕРБ поредно е подкрепяла климатичната политика на Европейската комисия. Страната ни подписа Парижкото съглашение за климата през 2015 година, от което произтича признатата през 2019 година от Съвета на Европейския съюз позиция в поддръжка на европейското климатично законодателство. В оня миг то планува понижаване на парниковите газове в Европейски Съюз с 50 % до 2030 година Твърди се, че на това съвещание на Съвета на Европейски Съюз, България е гласувала " въздържал се " и че даже е била " срещу ", само че по този начин или другояче позицията е призната с квалифицирано болшинство.
През декември 2019 година съвет на водачите на Европейски Съюз, измежду които е Бойко Борисов, и е належащо тяхното единомислещо утвърждение за взимане на решения, е подкрепена задачата на Европейски Съюз за климатична индиферентност на общността до 2050 година През 2020 година е призната новата цел - понижаване с 55% за целия Европейски Съюз и минимум 40 на 100 за страна членка. Решението е гласувано
Това е моментът, в който се задейства и европейският проект за възобновяване, очакван да помогне на страните от Европейски Съюз да се оправят с рецесията, подбудена от пандемията от ковид, само че най-много да създадат скок в софтуерното обновяване на стопанските системи си.
За България плануваните безплатни средства са 12 милиарда лева, само че по другите механизми на проекта страната ни може да обезпечи и в допълнение финансиране и кредитиране. Кабинетът на ГЕРБ обаче не предвиждаше такива стъпки, Политическа партия страхливо заприказва за такава опция, само че тогавашните ѝ сътрудници от Българска социалистическа партия в ръководството " скръцнаха " със зъби и ситуацията се върна на " абе да вземем сигурните безплатни пари от Европейски Съюз ".
Българският проект, показан от тогавашния вицепремиер Томислав Дончев през април 2020 година, въобще не засегна уговорките за понижаване на въглеродните газове. Или най-малко това беше спестено на обществеността. Вместо това някогашният енергиен министър Теменужка Петкова убеждаваше миньорите по какъв начин ще работят до 2050 година и въглищните централи няма да се затварят.
Заложените през 2021 година предизборни мини
Наближиха парламентарните избори през април 2021 година, а българският ПВУ към момента не беше подготвен. Макар че България се нуждаеше от европейската помощ и изоставаше по отношение на останалите европейски страни с проекта си, ГЕРБ комфортно реши да не го внася, а да го остави за идващия кабинет. Още тогава подозренията бяха, че партията на Бойко Борисов подхваща този ход с мисълта, че в случай че остане на власт, ще би трябвало да излезе към този момент с съответни решения, само че ще има небосвод пред себе си за усмиряване на ситуацията с преразпределяне на европейските средства. Пък в случай че загуби – ще има заложена бомба за идващите ръководещи. Те ще би трябвало да поемат тежки задължения пред Брюксел, а Борисов да е в комфортната позиция да ги нападна: " Ако бяхме ние, това нямаше да се случи ".
ГЕРБ загуби властта напролет на 2021 година и горещият картоф с проекта за възобновяване, в който имаше още много противоречиви планове, отиде при назначеното от Румен Радев служебно държавно управление.
То разгласи три вероятни дати за затваряне на българските Топлоелектрическа централа, като тогавашният длъжностен енергиен министър Андрей Живков даде обещание те да бъдат необятно дискутирани и графикът за прекъсване да е съпроводен с проект за заместването на въглищните технологии с съвременни и екологични. Това, несъмнено, не се случи.
" Продължаваме промяната " започва своята предизборна акция през есента на 2021 година от най-големия въглищен район в страната – Стара Загора. Отново имаше обещания за опазване на работни места, само че даже водачите на новата партия Асен Василев и Кирил Петков не трансформираха говоренето и още веднъж обществото чуваше " затваряне ", а не " промяна ". За нея апропо Европейска комисия дава други едни над 700 млн. евро за въглищните райони – по механизма за обективен преход, само че България към този момент загуби близо 100 млн. евро от тях, тъй като втора година не може да внесе за утвърждение в Брюксел териториалните проекти за развиване на засегнатите от климатичните промени райони на Стара Загора, Кюстендил и Перник. Тези проекти и до през днешния ден не престават да стоят на трупчета.
За късия си 7-месечен живот кабинетът на Кирил Петков въпреки всичко съумя за внесе в Брюксел българския ПВУ и той бе утвърден и избран от председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен като " извънреден " и измежду " най-зелените " в Европейски Съюз.
При разногласието в четвъртък в Народното събрание, последвал настояването на Политическа партия за предоговаряне на въглищните задължения, партията на Петков и Василев подчертава върху това, че в поетите от нея задължения парниковите излъчвания са понижени с 40 %, до момента в който сделката на Борисов е била за 55%.
Всъщност 55-те % се отнасят за целия Европейски Съюз, само че до момента не е обявявано обществено дали това са били параметрите в българския проектоплан, квалифициран от ГЕРБ.
Отвръщайки на офанзивите на ГЕРБ, от Политическа партия обявиха тази седмица, че са получили в завещание проект с планувани за наложително извеждане 1.4 Гранични войски мощности на въглища без никаква еластичност и за извънредно къс период. В проекта, съгласно някогашните ръководещ, не е имало планувани вложения за държавните мини " Марица Изток ". Партията съща по този начин твърди, че основно в техните старания за договаряне на ПВУ с Брюксел е било да се вземат за база парниковите излъчвания през 2019 година, а не доста по-ниските през 2020 година поради пандемията.
Какви в действителност са СО2 уговорките в Плана за възобновяване
Според оповестените оперативни договорености сред Европейска комисия и България по Плана за възобновяване и резистентност, страната ни има тъкмо написан график за годишно понижаване на парниковите газове от държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 3 ", американските на " Ей И Ес " и " КонтурГлобал " и мощностите на предприемача Христо Ковачки – Топлоелектрическа централа " Марица 3 ", Топлоелектрическа централа " Брикел ", Топлоелектрическа централа " Република " в Перник, Топлоелектрическа централа " Русе-изток " и " Топлофикация Сливен ".
Предвидено е през второто тримесечие на актуалната година България да регистрира за 2022 година понижение на техните излъчвания от 19.4 млн. т през 2019 година на 17.9 млн. т. За задачата до март тази година би трябвало да има приложени съответни ограничения за постигането на тези цели по мощности, само че до момента никой не е съобщавал да има някакви квоти за разпределение на това понижение по Топлоелектрическа централа. До средата на 2024 година пък регистрираният спад за миналата година би трябвало да е до 15.9 млн. т., за идната година понижението би трябвало да е до равнища от 13.6 млн. т., а през 2026 година, когато завършва финансирането от Европейска комисия за възобновяване, изхвърлените във въздуха от въглищните централи излъчвания за миналата година би трябвало да са 10.9 млн. т.
Всъщност спадът е 44 на 100 за целия интервал до края на 2026 година
А в този момент накъде?
За смяна в плановете, заложени от кабинета " Петков " в ПВУ, и предоговаряне на самия проект, от месеци приказва служебният енергиен министър Росен Христов. Това е изцяло допустимо да стане, в случай че Народното събрание задължи служебното държавно управление да работи в тази посока. Но дали има смисъл?
Юридически България може да изиска от Брюксел предоговоряне. Но то би трябвало да е доста солидно стимулирано, предпазено с разбори и причини за подмяната на един планове с други. Точно това обаче не се предлага от нито от ГЕРБ, нито от Политическа партия и не е ясно какъв ще е методът на служебното държавно управление. Най-вероятно ще се употребява аргументацията с променената обстановка вследствие на войната в Украйна, довела до рецесия с съветските енергийни доставки, повишаване на природния газ и оттова на тока, което пък вдъхна нов живот на българските Топлоелектрическа централа, които до оня миг мъчно можеха да се пласират на свободния пазар на електрическа енергия с високите си цени и някои от тях трупаха големи загуби.
Дори и този мотив да се одобри за годен, предоговаряне на изискванията ще отнеме месеци, поради процедурите и равнищата на утвърждение на новите задължения и планове в ПВУ. Съответно са застрашени освен значими безплатни средства за внедряване на нови технологии и съвременни производства на мястото на остарелите и несъмнено замърсяващи въздуха и причиняващи белодробни болести въглищни мощности.
В същото време останалите европейски страни към този момент употребяват интензивно грантовете и облекчените заеми от първите заплащания по проектите им за възобновяване и чакат вторите. Не се чува да желаят промени.
А политиците в най-бедната и нереформирана страна в Европейски Съюз не престават да се надвикват и да размахват популистки лозунги и обещания, вторачени в изборите след три месеца, губейки дълготрайния небосвод на националните ползи. Тонът се задава най-много от партията на индивида, самоопределил се като " българския Меси ", най-успешния и най-подготвения, " можещ, компетентен, измъкващ от рецесията ".
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ