Докато отстрани Русия, Украйна и Китай се готвят за развръзката,

Докато в профил Русия, Украйна и Китай се готвят за развръзката, евреите се готвят да ударят с новата си е-бомба

Има един сигурен ориентир, че някъде скоро ще стартира огромна война – когато държавните управления на значими страни призоват жителите си да изоставен съответната страна, а самолетните компании спрат полетите до там. Така беше преди съветската експанзия в Украйна, преди американците да атакуван Ирак, преди НАТО (реално отново американците) да стартират бомбардирането на Югославия. Този път в основната роля е Иран.

В околните дни или часове се чака шиитската страна да отмъсти по някакъв метод на Израел поради бомбардирането на нейното консулство в Дамаск. Дипломатическата задача бе ударена и срината в първия ден на април в нарушаване на всевъзможни интернационалните правила, като бяха убити нейни чиновници. Израел не удостовери и не отхвърли, че е причинител, само че за никого няма подозрение, че е той. А разнообразни източници обосноваха действието на еврейската страна с главната цел на нападението – военачалник Мохамед Реза Захеди. Той бе върховен пълководец от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, отговаряща за акциите на Иран в Ливан и Сирия, трансформирал консулството в собствен команден пункт и по това време намирал се вътре.

Заедно с него гибелта си откриха и няколко чиновници и съветници на революционната армия. Иран и до този миг нееднократно е бил цел на израелската страна. Редица професори и изявени инженери, ангажирани в иранската нуклеарна стратегия, бяха убивани при атентати на иранска земя, осъществявани с почерка на израелските секрети служби Мосад. Но иранският отговор в никакъв случай не е надхвърлял словесните излияния. Когато Иран въпреки всичко е трябвало да направи нещо действително, нормално е употребил подопечните си терористични организации Хизбула (която доста държи да я назовават партия) в Ливан, Хамас, чиято база в Палестина е линията Газа и ненапълно хусите в Йемен.

Макар да е главен донор и на трите, доста по-често е била нагърбвана Хизбула, тъй като хусите имат по-първични племенни рефлекси, а палестинските терористи постоянно са работили своенравно, държали са се не напълно подвластно и Иран постоянно е бил неудовлетворен от тях. Така бе след рейда на Хамас в Израел през октомври предходната година, довел до пълномащабната война в Газа. Различни публични лица в Техеран тогава дадоха да се разбере, че не са били предизвестени за акцията на Хамас и няма да се притичват на помощ.

В един от случаите, когато Иран искаше да отмъсти на Израел, и през юли 2012 година бяха убити израелски туристи на Летище Бургас, причинителите отново бяха членове или сътрудници на вярната му Хизбула. Този път обаче е друго – ударена е дипломатическа задача. Иран се закани да отвърне персонално и съществено. А в източния свят обещанията са значими. Ако не ги изпълниш, никой няма да те възприема съществено, до момента в който Иран претендира да е значим състезател с огромно въздействие.
На 18 юли 2012 година сътрудници на ливанската терористична организация Хизбула
взривиха на Летище Бургас рейс с 42-ма израелски туристи. Загинаха 7 души
Защо обаче в този момент държавните управления зоват да се заобикаля точно Иран, а не Израел, а западните самолетни компании стопират да летят до Техеран, до момента в който в това време полетите им към и от Тел Авив не секват, даже и на фона на кървавата война в Газа? Нали иранците се канят да отмъщават на Израел и би следвало там да става рисково?

Причината е, че на Запад се притесняват, и то с голямо съображение, не от чаканото иранско възмездие, а от ответната реакция на евреите. Режимът на моллите в Техеран е твърдоглав, съюзничи с диктатори и непрекъснато налива пари в терористи. Но без значение че от заграбването на властта през 1979 година повтаря, че главната му цел е заличаването на Израел от лицето на земята, управляващите в Тел Авив/Йерусалим са тези, които от основаването на еврейската страна през 1948 година до през днешния ден нееднократно са показвали, че не се преценяват с ничие мнение. Те са подготвени даже да потъпчат и интернационалното право (например с бомбардиране на дипломатическа мисия), тъй като значимо за тях е не какво мислят в Организация на обединените нации или в столицата на най-големия им съдружник Вашингтон, а единствено това, което считат, че е в полза на тяхната страна.

Има и още една немаловажна детайлност – огромните западни страни по предписание не смеят да насочат забележки на Израел. Ако по отношение на Украйна е задоволително американският боен министър Лойд Остин да изговори измислица, че атакуването на съветски нефтозаводи с украински дронове ще докара до скок на цените на петрола в международен мащаб, с цел да бъде притиснато държавното управление в Киев да спре да го прави, този прийом не работи по отношение на Израел. Гузната съвест на западния свят от времената, когато заради безволие е оставил шир на Хитлер да работи, през днешния ден се показва отново в безволие, единствено че този път във връзка с Израел.

Заради 2000-те убити от Хамас евреи през октомври предходната година, евреите безусловно потопиха в кръв Газа. Убити са повече от 40 000 палестинци, стотици цивилни домове са изравнени със земята, цели обитаеми места са към този момент негодни за живеене. Но единствената западна реакция е едвам прошепнато с половин уста страдание. Лойд Остин въобще онемява, когато го питат за касапницата в Газа. Ако някой политик по случайност е споделил освен това, Тел Авив/Йерусалим незабавно му лепва общоприетия етикет „ антисемит “ и той се отхвърля повече да приказва такива „ скверни “ неща.
Цели квартали и стотици домове в тях в Газа са към този момент необитаеми
В интерес на Израел през днешния ден е да се в профил сегашният режим в Техеран, а този път евреите имат мотив и големи шансове да го реализиран. Те назовават тази тактика „ идея на октопода “, при която се откъсва главата, мозъчния център (ислямската власт в Иран), наместо непрекъснато да се режат пипалата (нейните проксита в Ливан, Палестина и в част от Йемен).

Този път залогът е доста по-голям, тъй като това, което следва да се случи, касае ползите и на други значими играчи – Русия и Украйна от една страна и Китай от друга. Руските агресори, които не реализираха нито една от задачите си (основната постоянно е била унищожаването на украинската държавност), а техните руски бомби към този момент са лесна цел за противовъздушната защита, сега сполучливо дълбаят украинската инфраструктура, избиват цивилни и разрушават техните домове съвсем напълно с ирански дронове „ Шахед “. Колкото и военните на Киев да се специализираха в прихващането им, в света към момента няма измислена система за ефикасна битка с дронове. Даже за прехваленото израелско Противовъздушна отбрана „ Железен купол “ дроновете са съвсем невъзможни цели. Иран е един от значимите, а може би и най-важния, съдружник на Русия. Без неговите шахеди, тя към този момент няма на какво толкоз да разчита.

По отношение на руско-украинската война Израел постоянно се е държал прекомерно дистанцирано. И когато на власт до 1 юли 2022 година бе държавното управление на либерал- глобалиста Нафтали Бенет, и когато той бе заменен от консерватора Бенямин Нетаняху, остарял другар на Путин, Тръмп и Орбан. Докато в първата фаза на войната руснаците към момента атакуваха единствено с ракети, Израел нито един път не откликна на молбите на Киев да му даде стоманения си купол, с цел да бъде затворено украинското въздушно пространство.

Два от значимите съветски източници – каналът в Телеграм „ Генерал СВР “, и единственият останал на независимост съветски опозиционер Валерий Салавей, който живее в Москва, към този момент оповестиха, че като признателност за шахедите Русия е предоставила на Иран по този начин значимите технологии за обогатяване на уран и той към този момент има създадени две или три нуклеарни бойни глави. Това, несъмнено, в никакъв случай няма да бъде доказано от Техеран. Както и Израел в никакъв случай не е потвърждавал, че разполага с нуклеарна бомба. Да се чака, че двете страни ще си разменят нуклеарни удари граничи с научната фантастика, само че самият факт на притежаването им е към този момент сериозен стадий от тяхната омраза.
Шахедите са гордостта на иранското военно производство
Една от значимите израелски цели, в случай че се стигне до ответен удар в Иран, се чака да е тъкмо заводът ХЕСА (Иранска корпорация за произвеждане на самолети) в гр. Шахиншахр в остан (провинция) Исфахан, където се основават въпросните шахеди. Те са проблем освен за Украйна, а и за самия Израел. Към 2021 година Хизбула се бе похвалила, че разполага с 2000 бройки от тях.

Днес те несъмнено към този момент са се утроили. Унищожи ли се заводът им, това ще облекчи доста ситуацията на Украйна, ще затрудни съветската тактика за водене на война, само че ще понижи и проблемите на Израел, който би трябвало да се оправя с шахедите, летящи от Ливан. От друга страна Китай деликатно следи войнствеността, която от ден на ден надвисва над света, и чака комфортния миг, когато всички огромни сили ще са задоволително разсеяни в други проблеми, с цел да нападне Тайван.

Китайците в никакъв случай не са се помирявали със съществуването на без значение от тях държавно управление в Тайпе и имат вяра, че им се поставя да причислят острова със мощ, без изобщо да ги вълнува какво мислят по въпроса самите тайванци. Режим обаче не се събаря по този начин елементарно единствено с кръв и опустошения, в случай че не се предприеме сполучлива сухопътна интервенция, и Израел прелестно осъзнава това. Колкото и нееднородна и ненапълно към момента неосъзната да бе украинската нация до февруари 2022 година, съветските зверства я сплотиха както това в никакъв случай не се бе случвало в историята ѝ досега.

Ако по същия метод Израел стартира да се държи като слон в стъкларски магазин и в Иран, резултатът ще е тъкмо противоположен на стремежи. Едно е Палестина, която евреите считат за своя провинция, а останалите арабски страни я употребяват само като мотиви за заявления, а на процедура се гнусят от нея и даже затварят границите си за палестински бежанци. Съвсем друго нещо е гордият персийски народ.
Този афиш с надпис „ Към Йерусалим “ от няколко дни непроменяемо краси
първите страници на иранските вестници. Често се появява и и новините на
централните ирански телевизии
Иран евентуално ще работи типичен – ще изпрати коктейл от ракети и дронове, които ще реализиран опустошения и гибел. Но е доста забавно да се проследят проблясъците, които сега се прокрадват на места в израелските медии с изтекла информация по какъв начин тъкмо ще наподобява ответният удар по Иран. Съдейки по тях, той няма да следва класическата скица на убийства и опустошения. Израел наподобява е решил да изстреля най-новата си е-бомба. Това е електромагнитно оръжие, което в никакъв случай и на никое място до момента не е било употребявано. По тази причина никой не знае какви биха могли да са вредите от него. Съществуват единствено догатки.

Ако заканите на иранците, които непрекъснато текат по техните медии, че в околните дни или часове ще ударят по този начин Израел, че ще го върнат в каменния век, имат по-скоро агитационен темперамент, то същите закани на евреите по отношение на Иран лежат на много по-солидна основа. Това, което се знае досега за е-бомбата, е че няма смъртоносно деяние, тъй като не убива хора. Тя излъчва електромагнитни импулси, чиято цел е да извади от строя всички електронни устройства. От най-обикновен рутер до цялата банкова система.

От държавните сървъри до бензиновите колонки. Абсолютно всичко. Никой обаче не знае в какъв радиус работи, тъй като пробните ѝ тествания са били единствено лабораторни. Ако се стигне до открит спор, Иран ще е първото опитно поле за нея. Както в миналото американците изпробваха своята по-първична електронна бомба в Югославия, която можеше само да унищожава електрически кабели и да стопира тока.
В рядко признание още през 2004 година израелската преса разгласява тази
схема по какъв начин биха изглеждали провалите на е-бомбата. Тя е като нуклеарната им – известно е
за нея, никой не я е виждал, страната в никакъв случай не е признавала, че я притежава
Различни специалисти настояват в израелските медии, че е-бомбата би трябвало да сковава цялата инфраструктура на Иран. В такава обстановка, когато няма жертви измежду популацията, упованията са иранците да се вдигнат на митинги по сходство на този от края на 2022 година и това да докара или до рухване на режима, или до прелом, което ще има същия резултат. Ислямската гражданска война навършва тази година 45 година, а това е граничен период за всяка идеологическа система. Българският комунизъм също живя толкоз – на 45-тата си година рухна. В Иран големи маси от популацията не понасят ислямската власт.

Макар мнозина да считат, че хората там имат същите всемирски настройки като в прилежаща Турция, това не е тъкмо по този начин. До огромна степен популацията е доста по-склонно да съблюдава ортодоксалните ислямски обичаи. За разлика от Турция да вземем за пример ирански мъж в никакъв случай не би се оженил за момиче, което не е девствено. И това е предписание не просто в някакви отдалечени провинциални селца, а и в огромни градове, даже в столицата Техеран.

Но въпреки всичко като цяло иранците държат сами да съблюдават избрани обичаи и не желаят тези нрави да им бъдат принудително спускани от горната страна. Но в случай че се окаже, че радиусът на деяние на тази нова е-бомба е извънредно огромен, а такива опасения също се показват, тя може да сковава и големи територии в прилежащите на Иран страни. Някои от тях като Азербайджан сега са едни от най- горещите съдружници на еврейската страна.

Ако въобще против Израел има някакъв отпор, то той е в лицето на представителите на либерал-глобалистката общественост. Тя обичайно харесва ислямския свят, на драго сърце цялостни своите страни с още и още ислям.

А неотдавна реализира значим триумф в Брюксел с приемането на новия Пакт за миграцията и убежището. Той планува всяка страна членка на квотен принцип да одобри толкоз африканци и араби, колкото дефинират от Брюксел. При отвод, е задължена да заплати санкция в размер на 20 000 евро за всеки отхвърлен мигрант. Либерал-глобалистката общественост не на смешка обмисля сега да сложи в Общото заседание на Организация на обединените нации въпроса за признаването на Палестина за самостоятелна страна, което може и да съвпадне с възможната война сред Иран и Израел. Това би могло елементарно да се реализира, тъй като когато не си самичък, а в голяма група от съидейници, не е толкоз ужасно да гласуваш сходно решение.

Освен множеството западни страни, къдета на власт са държавни управления близки до политбюрото на либерал-глобализма в Давос, в това число Съединени американски щати и Канада, решението за признание на Палестина ще бъде подкрепено от всички ислямски страни, само че и от 90% от страните в Централна и Южна Америка. Това може да подтикне Израел да напусне Организация на обединените нации. А Израел е значим международен състезател с голяма диаспора в целия свят. Някога предшественикът на Организация на обединените нации – Обществото на народите, се провали точно когато значимите играчи започнаха да го напущат. Тогава това бе предвещание на Втората международна война. Организация на обединените нации от дълго време се е трансформирала в безсмислена говорилня, която постоянно върви след събитията - само записва войните, без да е в положение да ги спре. Но точно съществуването на тази организация и членуването на целия свят в нея се приема за статуквото открито след края на Втората международна война.

Днес към момента няма предпоставки за Трета. Но в последните години войнствеността обхвана с такава огромна скорост разнообразни райони по света, че в никакъв случай нищо не трябва да бъде изключвано.