Проф. Кр. Песталоца: Ваксинираните също трябва да спазват мерките
" Докато няма доказателство, че имунизираните не придвижват вируса и не са опасност за останалите хора, въведените ограничавания поради пандемията могат да останат в действие и за тях ". Така конституционалистът проф. Кристиян Песталоца от Свободния университет в Берлин разяснява въпроса дали ваксинираните би трябвало да си върнат лимитираните цивилен свободи.
Ваксинирането против Covid-19 не е и няма да стане наложително, безапелационни са всички водещи политици в Европа. Но по всичко проличава, че в случай че имунизационният паспорт се трансформира в пропуск за летища, заведения и театри, броят на искащите да се имунизират ще нарасне. Нещо повече - в случай че притежател на ресторант желае да отвори единствено за имунизирани, според настоящите закони би било мъчно да му се забрани, даде съответен образец немският правосъден министър Кристине Ламбрехт. Повод за изявлението ѝ даде Етичната комисия, която разгласи, че имунизираните не могат да се употребяват с привилегии. Нито Етичната комисия, нито правосъдният министър съумяват да разсеят подозренията, че с придвижване на имунизационния развой се приближаваме към двукласово общество.
" Има смисъл да се анулират рестриктивните мерки за хора, които не заплашват останалите или самите те не са застрашени. Вие ме питате за имунизираните. Ваксината ги защищава от инфекцията, само че към момента не е ясно, дали все пак те могат да придвижват вируса и по този начин да са рискови за другите. Докато няма доказателство, че имунизираните не придвижват вируса и не съставляват опасност за останалите хора, въведените ограничавания поради пандемията могат да останат в действие и за имунизираните. Мога да си показва анулацията на рестриктивните мерки за имунизирани, при изискване, че не се срещат с неимунизирани, да вземем за пример в затворено помещение. Само тогава те не съставляват опасност за другите ", каза проф. Кристиян Песталоца, който е член на Етичната комисия в Берлин.
Какво да вършим обаче, в случай че самолетни компании, заведения, уредници на културни събития стартират да изискват от клиентите си имунизационен паспорт, т.е. доказателство, че са имунизирани? Имат ли право?
" На тяхно място по-скоро бих претендирал негативен PCR тест, тъй като за в този момент ваксина цията не е сигурна отбрана за останалите. А другояче частният бизнес има право да изисква имунизационен паспорт и негативен тест от клиентите си ".
Изискването на PCR-тест е разбираемо, само че имунизацията не зависи единствено от положителното ни предпочитание. Знаете, имунизациите не доближават.
" Не е заслужено, да, тъй като човек може да не е имунизиран по разнообразни аргументи - заради възраст, болести и така нататък Но в случай че останем в хипотезата, че да вземем за пример самолетните компании вкарат условието да качват на борда единствено имунизирани пасажери, това ще бъде целесъобразно единствено при изискване, че имаме научни доказателства, че имунизираните не могат да популяризират вируса ".
Очаквате ли правосъдни тъжби на ваксинирани хора, които да оспорят правото на държавното управление да лимитира гражданските им права?
" Не биха имали триумф. Могат да имат триумф единствено, в случай че става дума за ограничение на права измежду имунизирани. Ако да вземем за пример имунизирани хора са лимитирани във опцията си да се срещат с други имунизирани. Това ще е по този начин, до момента в който медицината не ни потвърди изрично, че имунизираните не придвижват болестта ".
Действащите от близо година ограничавания към този момент не са по този начин изрично подкрепяни от хората. Те се съмняват, че ограниченията са оправдани, считат, че държавните управления са иззели прекомерно доста пълномощия, работят през главата на парламентите. Застрашена ли е демокрацията ни, проф. Песталоца?
" Не, не мисля. Законодателят е този, който преценя, какво и доколко да контролира. Често слушам тези опасения. Изпълнителната власт била прекомерно овластена, взимала решения през главата на Народното събрание. Съвсем не е по този начин, най-малко в Германия. Тук Народното събрание самичък се е отдръпнал и не демонстрира разпоредителност. Но законодателната власт има естествени граници - Народното събрание постоянно е по-бавен в решенията от държавното управление. Кабинетът е този, който при незабавни обстановки може да реагира гъвкаво. А пандемията е незабавна, изключителна обстановка. Затова в правовите страни е планувана опцията, законодателната власт да трансферира пълномощия на изпълнителната. Така че не считам, че демокрацията е застрашена. Но законодателната власт би могла да бъде по-активна, макар че ad hoc реакцията е в прерогативите на изпълнителната власт ".
В момента се организират няколко международни шампионати, без аудитория, в действителност. Футболните шампионати стопираха напълно за малко. В същото време фамилии с дребни деца са затворени в домовете си, а домът е всичко - и учебно заведение, и офис, и цитадела. Бизнеси банкрутират. Доверието в управниците спада. Как може да се отнеме от растящото напрежение?
" Липсата на доверие в действителност е огромен проблем. Но има и нещо друго - колкото по-дълго продължава ограничението на свободите ни, толкоз по-нетърпимо става. А когато не можеш да прецениш, какъв брой дълго ще продължи това положение, недоверието и недоволството порастват. Това не значи обаче, че хората не схващат нуждата от тези ограничения. Към това се прибавя, че не всички хора са еднообразно наранени от рестриктивните мерки - фамилиите с дребни деца, дребните търговци, самонаетите, хората на културата и така нататък Нормално е да се упреква държавното управление. Но какво да създадем? В битката против пандемията държавното управление няма доста благоприятни условия. Разбирам растящото неодобрение. Това се очакваше. Сега може би би трябвало да помислим за някакъв небосвод на ограничаващите ограничения, някаква вероятност. Хората да знаят, какво да чакат. Кога може да се разхлабват ограниченията? Точно това политиците сега се пробват да създадат. Да изготвят скица, при колко нови случаи могат да се отворят детските градини и учебните заведения, по кое време - магазините. Това може би ще внесе известно утешение и да върне доверието. Защото сега хората са уверени, че политиците също нямат визия, какво да вършат ".
Ваксинирането против Covid-19 не е и няма да стане наложително, безапелационни са всички водещи политици в Европа. Но по всичко проличава, че в случай че имунизационният паспорт се трансформира в пропуск за летища, заведения и театри, броят на искащите да се имунизират ще нарасне. Нещо повече - в случай че притежател на ресторант желае да отвори единствено за имунизирани, според настоящите закони би било мъчно да му се забрани, даде съответен образец немският правосъден министър Кристине Ламбрехт. Повод за изявлението ѝ даде Етичната комисия, която разгласи, че имунизираните не могат да се употребяват с привилегии. Нито Етичната комисия, нито правосъдният министър съумяват да разсеят подозренията, че с придвижване на имунизационния развой се приближаваме към двукласово общество.
" Има смисъл да се анулират рестриктивните мерки за хора, които не заплашват останалите или самите те не са застрашени. Вие ме питате за имунизираните. Ваксината ги защищава от инфекцията, само че към момента не е ясно, дали все пак те могат да придвижват вируса и по този начин да са рискови за другите. Докато няма доказателство, че имунизираните не придвижват вируса и не съставляват опасност за останалите хора, въведените ограничавания поради пандемията могат да останат в действие и за имунизираните. Мога да си показва анулацията на рестриктивните мерки за имунизирани, при изискване, че не се срещат с неимунизирани, да вземем за пример в затворено помещение. Само тогава те не съставляват опасност за другите ", каза проф. Кристиян Песталоца, който е член на Етичната комисия в Берлин.
Какво да вършим обаче, в случай че самолетни компании, заведения, уредници на културни събития стартират да изискват от клиентите си имунизационен паспорт, т.е. доказателство, че са имунизирани? Имат ли право?
" На тяхно място по-скоро бих претендирал негативен PCR тест, тъй като за в този момент ваксина цията не е сигурна отбрана за останалите. А другояче частният бизнес има право да изисква имунизационен паспорт и негативен тест от клиентите си ".
Изискването на PCR-тест е разбираемо, само че имунизацията не зависи единствено от положителното ни предпочитание. Знаете, имунизациите не доближават.
" Не е заслужено, да, тъй като човек може да не е имунизиран по разнообразни аргументи - заради възраст, болести и така нататък Но в случай че останем в хипотезата, че да вземем за пример самолетните компании вкарат условието да качват на борда единствено имунизирани пасажери, това ще бъде целесъобразно единствено при изискване, че имаме научни доказателства, че имунизираните не могат да популяризират вируса ".
Очаквате ли правосъдни тъжби на ваксинирани хора, които да оспорят правото на държавното управление да лимитира гражданските им права?
" Не биха имали триумф. Могат да имат триумф единствено, в случай че става дума за ограничение на права измежду имунизирани. Ако да вземем за пример имунизирани хора са лимитирани във опцията си да се срещат с други имунизирани. Това ще е по този начин, до момента в който медицината не ни потвърди изрично, че имунизираните не придвижват болестта ".
Действащите от близо година ограничавания към този момент не са по този начин изрично подкрепяни от хората. Те се съмняват, че ограниченията са оправдани, считат, че държавните управления са иззели прекомерно доста пълномощия, работят през главата на парламентите. Застрашена ли е демокрацията ни, проф. Песталоца?
" Не, не мисля. Законодателят е този, който преценя, какво и доколко да контролира. Често слушам тези опасения. Изпълнителната власт била прекомерно овластена, взимала решения през главата на Народното събрание. Съвсем не е по този начин, най-малко в Германия. Тук Народното събрание самичък се е отдръпнал и не демонстрира разпоредителност. Но законодателната власт има естествени граници - Народното събрание постоянно е по-бавен в решенията от държавното управление. Кабинетът е този, който при незабавни обстановки може да реагира гъвкаво. А пандемията е незабавна, изключителна обстановка. Затова в правовите страни е планувана опцията, законодателната власт да трансферира пълномощия на изпълнителната. Така че не считам, че демокрацията е застрашена. Но законодателната власт би могла да бъде по-активна, макар че ad hoc реакцията е в прерогативите на изпълнителната власт ".
В момента се организират няколко международни шампионати, без аудитория, в действителност. Футболните шампионати стопираха напълно за малко. В същото време фамилии с дребни деца са затворени в домовете си, а домът е всичко - и учебно заведение, и офис, и цитадела. Бизнеси банкрутират. Доверието в управниците спада. Как може да се отнеме от растящото напрежение?
" Липсата на доверие в действителност е огромен проблем. Но има и нещо друго - колкото по-дълго продължава ограничението на свободите ни, толкоз по-нетърпимо става. А когато не можеш да прецениш, какъв брой дълго ще продължи това положение, недоверието и недоволството порастват. Това не значи обаче, че хората не схващат нуждата от тези ограничения. Към това се прибавя, че не всички хора са еднообразно наранени от рестриктивните мерки - фамилиите с дребни деца, дребните търговци, самонаетите, хората на културата и така нататък Нормално е да се упреква държавното управление. Но какво да създадем? В битката против пандемията държавното управление няма доста благоприятни условия. Разбирам растящото неодобрение. Това се очакваше. Сега може би би трябвало да помислим за някакъв небосвод на ограничаващите ограничения, някаква вероятност. Хората да знаят, какво да чакат. Кога може да се разхлабват ограниченията? Точно това политиците сега се пробват да създадат. Да изготвят скица, при колко нови случаи могат да се отворят детските градини и учебните заведения, по кое време - магазините. Това може би ще внесе известно утешение и да върне доверието. Защото сега хората са уверени, че политиците също нямат визия, какво да вършат ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ