Politico: Докато бедна България се приближава до еврото, Полша отстъпва
Докато най-бедната страна в Европейския съюз – България, се готви да стане 21-вият член на еврозоната, икономическият мотор на блока – Полша – наподобява по-далеч от всеки път от приемането на общата валута, написа Politico.
Очаква се Европейската централна банка в сряда да даде зелена светлина на България за присъединение към еврозоната от началото на 2026 година
Въпреки вътрешнополитическите си несъгласия, София от години показва поредност в устрема си към еврото – с валутен ръб, обвързващ лв. с еврото още от 1999 година, с присъединяване в банковия съюз от 2020 година и осъществяване на условията за участие, отбелязва изданието.
Но до момента в който България се стреми към участие, Полша – претендент, който всички в еврозоната биха приветствали – показва липса на интерес. След оспорваната победа на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в неделя, изгледите за присъединение наподобяват още по-слаби.
Полша бележи три десетилетия непрестанен стопански напредък, фондовият ѝ пазар е във напредък, а Брутният вътрешен продукт на страната се чака да нарасне с 3,2% тази година, съгласно МВФ – надалеч над плануваните 0,8% за еврозоната. Въпреки това действителен прогрес към приемането на еврото липсва.
Макар участието в еврозоната да е наложителна стъпка за всяка страна от Европейски Съюз, Полша намерено показва отвращение. Дори след завръщането на проевропейското държавно управление на Доналд Туск през 2023 година, ръководещите продължиха да настояват, че страната не е подготвена за еврото.
С избирането на Навроцки вероятността наподобява още по-мрачна. Новият президент е открит съперник на общата валута. В обява в X той съобщи: „ Лично съм срещу премахването на полската валута. Гласът за мен е и глас за злота и нашия суверенитет. “
Навроцки ще разполага и с пълномощие да постанова несъгласие на закони – инструмент, който евентуално ще употребява против демократичното държавно управление на Туск, което няма болшинство от три пети в Народното събрание, належащо за превъзмогване на президентско несъгласие. Туск даже към този момент свика избор на доверие в Народното събрание поради опасения, че президентът ще блокира промените.
Допълнително затруднение е публичното мнение: въпреки малко над половината поляци да поддържат възможното приемане на еврото, близо 70% считат, че страната не е подготвена за тази стъпка.
Еврозоната може и да желае Полша в редиците си, само че при актуалните условия ще се наложи да изчака – евентуално дълго.
Очаква се Европейската централна банка в сряда да даде зелена светлина на България за присъединение към еврозоната от началото на 2026 година
Въпреки вътрешнополитическите си несъгласия, София от години показва поредност в устрема си към еврото – с валутен ръб, обвързващ лв. с еврото още от 1999 година, с присъединяване в банковия съюз от 2020 година и осъществяване на условията за участие, отбелязва изданието.
Но до момента в който България се стреми към участие, Полша – претендент, който всички в еврозоната биха приветствали – показва липса на интерес. След оспорваната победа на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в неделя, изгледите за присъединение наподобяват още по-слаби.
Полша бележи три десетилетия непрестанен стопански напредък, фондовият ѝ пазар е във напредък, а Брутният вътрешен продукт на страната се чака да нарасне с 3,2% тази година, съгласно МВФ – надалеч над плануваните 0,8% за еврозоната. Въпреки това действителен прогрес към приемането на еврото липсва.
Макар участието в еврозоната да е наложителна стъпка за всяка страна от Европейски Съюз, Полша намерено показва отвращение. Дори след завръщането на проевропейското държавно управление на Доналд Туск през 2023 година, ръководещите продължиха да настояват, че страната не е подготвена за еврото.
С избирането на Навроцки вероятността наподобява още по-мрачна. Новият президент е открит съперник на общата валута. В обява в X той съобщи: „ Лично съм срещу премахването на полската валута. Гласът за мен е и глас за злота и нашия суверенитет. “
Навроцки ще разполага и с пълномощие да постанова несъгласие на закони – инструмент, който евентуално ще употребява против демократичното държавно управление на Туск, което няма болшинство от три пети в Народното събрание, належащо за превъзмогване на президентско несъгласие. Туск даже към този момент свика избор на доверие в Народното събрание поради опасения, че президентът ще блокира промените.
Допълнително затруднение е публичното мнение: въпреки малко над половината поляци да поддържат възможното приемане на еврото, близо 70% считат, че страната не е подготвена за тази стъпка.
Еврозоната може и да желае Полша в редиците си, само че при актуалните условия ще се наложи да изчака – евентуално дълго.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ