Доклад на WWF алармира: Подценяваме значението на реките
Докато наводнения и суши опустошават разнообразни елементи от Земното кълбо, WWF насочва вниманието към способността на здравите реки да смекчават резултатите от тези бедствия. Това е единствено една от т.нар. „ скрити “ изгоди на реките , които обаче напълно скоро могат да отидат в историята, в случай че сладководните водоеми продължат да бъдат подценявани, предизвестява отчет на интернационалната природозащитна организация WWF.
Докладът за оценка на реките е оповестен във връзка със Световната седмица на водата , която беше открита тази неделя в Стокхолм. Документът демонстрира по какъв начин обичайното схващане за реките като примитивен източник на вода и сила слага в риск други техни преимущества от сериозно значение. Наред с централната роля, която играят в доста култури и религии, реките носят и редица на практика изгоди. Освен че са дом на многочислени скотски типове, речните екосистеми обезпечават и естествена отбрана на градовете от наводнения, а наносните потоци подхранват делтите на реките, които са едни от най-важните аграрни региони в света и дом на 500 милиона души, над морското ниво.
Въпреки че тези фактори са от директна изгода за стотици милиони хора на планетата, те постоянно са подценявани от ръководещите, до момента в който изгубването им не провокира рецесии. Докладът акцентира, че този непредвидлив метод може да докара до извънредно съществени стопански загуби в бъдеще. Днес 19 % от световния Брутният вътрешен продукт идва от водосбори с висок или доста висок воден риск, а доста от най-големите делти на планетата, в това число и тези на реките Ганг, Инд, Меконг, Нил и Яндзъ, потъват и се свиват. В същото време:
~ 2 милиарда души разчитат непосредствено на реките за облекчаване на питейните си потребности.
~ 25% от международното произвеждане на храна зависи от речното напояване
~ 12 милиона тона сладководна риба всяка година покриват питателните потребности на десетки милиони хора
„ Колапсът в рибарството и изгубването на делтите са единствено два от образците за съпътстващи вреди, породени от неуспеха ни да оценим разнообразните изгоди от реките, които надалеч не се изчерпват единствено с течащата вода “ , съобщи Стюарт Ор, началник на практиката „ Води “ във WWF. „ Длъжни сме незабавно да променим метода, по който оценяваме и управляваме нашите реки, или рискуваме да подкопаем стопанските системи, както и световните старания за реализиране на задачите за стабилно развиване. “
Реките са сложени под все по-нарастващ напън и в Европа.
Това е резултат от построяването на язовирни стени, климатичните промени както и от все по-интензивното търсене на вода за напояване и за създаване на водноелектрически централи. Въпреки произлизащото от Европейската рамкова инструкция за водите правно обвързване за запазване на сладководните водни тела , едвам 40 % от водите на континента се смятат за здрави.
„ Докладът ясно демонстрира, че здравите реки и езера са от основно значение за хората и стопанските системи и че строгото законодателство е ключът към тяхното запазване. Затова от WWF настояваме Европейският съюз и страните членки да подобрят ръководството на своите води “ , съобщи Мартина Млинарич от WWF „ Европейски политики “ (Брюксел). „ Хората, природата и стопанските системи са тези, които ще би трябвало да платят крайната цента при възможен крах. “
Каква е обстановката у нас?
Макар че е най-голямата река в България, Дунав също е недооценявана. Близо 80% от нейните крайречни естествени местообитания и рибни запаси са били унищожени през ХХ век , а останалите са застрашени. В долното течение на реката през днешния ден са останали единствените жизнеспособни размножаващи се популации на четири типа есетри в Европейския съюз. Именно българският сектор към момента е измежду най-слабо повлияните от човешка активност.
В тази връзка WWF работи за опазването и възобновяване на екосистемите на река Дунав и нейните притоци . Ние търсим модели за запазване на биологичното многообразие посредством стабилно ръководство на естествените запаси. За страдание, у нас са останали едвам няколко свободнотечащи реки, които би трябвало да бъдат съхранени.
