„Докато музиката свиреше“ от Натаниъл Ланде предлага на читателите нестандартна

„ Докато музиката свиреше “ от Натаниъл Ланде предлага на читателите ексцентрична вероятност към една от най-големите нещастия в човешката история. Американският създател с богат опит в документалистиката основава жив и компактен исторически разказ, в който преплита нереалност с действително съществували персони, с цел да въвлече читателя в напрегнатата атмосфера на Втората международна война. Красивото издание е решение на издателство „ Кръг “ в превода на Майре Буюклиева и корица, дело на художничката Таня Минчева. В разгара на Втората международна война нацистите трансформират дребното чешко градче Терезин в концентрационен лагер. Замисълът на Хитлер е да го показа пред света като курортен парадайс – подаръкът на фюрера към евреите. „ Е, има дарове, които човек не желае да получава “, както написа Ланде. Там са настанени хиляди създатели, интелектуалци и изтъкнати персони и кипи релативно богат културен живот. Но в методите на нацистката агитация нищо не е такова, каквото наподобява. Младият пианист и акордьор Макс Мюлер е наследник на популярен диригент, станал немски военачалник. Той отхвърля да изостави еврейските си другари пред неразбираемата им орис. Макс се реалокира в Терезин и с помощта на специфичните си привилегии измежду нацистите се пробва да облекчи живота на обичаните си хора в лагера. Увлечени по публицистиката от дребни, той и приятелят му Давид стартират да списват вестник с материали за културните действия в близост в опит да открият смразяващата истина за това, което се случва с изчезващите измежду тях хора. С всяка стъпка към нея, двамата се сблъскват с ужасите на геноцида, осъществявани систематично от нацистите. Утеха героите откриват в музиката. Насред отчаянието на трагичните условия единственото, което им е останало, е вярата и те я намират в слагането на детската опера „ Брундибар “ – част от действителната история на Терезин. Сред действителните облици, които Ланде вплита в романа, са психологът Виктор Франкъл, композиторът Ханс Краса, режисьорът Курт Герон и доста други интелектуалци, затворени в лагера – мнозина, от които не доживяват края на войната. Опитен документалист, Ланде прекарва дълго време в изследване на действителните събития, преди да се отдаде на писането. Терезин фактически е необикновен концентрационен лагер поради богатия си културен живот. Но даже и изящната мелодия на тези невероятни жители е под диригентството на общата еврейска орис. В „ Докато музиката свиреше “ звучи тъжната ария на човешкия дух и храброст даже и в невъобразими времена. Песен, която не трябва да бъде забравяна. Натаниъл Ланде е публицист, публицист, режисьор и продуцент. Работил е като изпълнителен продуцент на Си Би Ес и Ен Би Си и като креативен шеф на медийния мастодонт „ Тайм “, където се трансформира в икона поради новаторските си прелюдия. Бил е шеф на „ Тайм Уърлд Нюз Сървис “ и на „ Тайм-Лайф Филмс “, а с документалните си филми печели разнообразни интернационалните награди. Преподавал е публицистика в Университета на Северна Каролина. Автор е на дванайсет книги.
...