Спасителки на мебели изпревариха Зелената сделка
Докато мастити специалисти си чешат езиците със закъснелите планове по Зелената договорка у нас, млади българи демонстрират на процедура какво е да мислиш „ зелено “. Инициативите им са незадоволително известни и към момента с презентационна устременост. Факт е обаче, че извършват главната си задача да въодушевяват за екологичен живот.
Част от това будно общество са спасителките на мебели Ева и Димана. Те са открили, че не е наложително да си от „ ДиванЕ “ (така се споделя студиото им), с цел да си еко, само че оказва помощ. Веднъж седмично нежните създания надяват работни гащеризони и се отдават на много тежък за нежната им физика труд.
Тапицират, лепят, пилят и мъкнат на тил маси, бюра, столове, дивани, водени от желанието си да им вдъхнат нов и съвременен живот. И за двете това е занимание и артистична изява, а не главно занятие. Димана си вади хляба като интериорен дизайнер, а Ева е маникюрист.
Убедени са, че всяка мебел, без значение от стила си, може да се трансформира в авангардна, ексцентрична и забавна движимост.
„ Деветдесетарските мебели са извънредно здрави като структура и в доста случаи наподобяват красиво. Знаете, множеството от нашите баби имат една стая, която е единствено за посетители, и държат в нея своите „ съкровища “ – маса, две кресла, диван, дрешник. Понякога в такива жилища има същински находки “, изяснява Димана, която в работата си по интериора на жилища нееднократно е успявала да откупи сходни движимости от техните притежатели. Случвало се е с Ева да придвижват до работилницата си и мебели, оставени до кофите за отпадък.
Мисълта за екологията постоянно е била измежду движещите ни сили. Няма доста места в града, на които остаряло обзавеждане да се изхвърля законно. Общината слага контейнери за строителни боклуци, само че хората към момента не са привикнали да ги употребяват “, споделя Ева, която се е трансформирала в нещо като рекламно лице на торбичките от плат. Всеки, който в нейно наличие направи грешката да употребява полиетиленови, незабавно бива охулен и превъзпитан.
И двете са безапелационни, че мисленето ни би трябвало да се развива към ново приложение на старите движимости, само че екологичният метод на живот към момента е безценен за българите. „ Ако си добре финансово, стигаш до миг, в който мислиш за нулеви излъчвания и въглероден отпечатък. Но в случай че на трапезата ти липсват съществени артикули, това е невероятно “, считат младите дами.
Най-голямата им горделивост е меката мебел. Тапицирането обаче не им се удало елементарно, защото се оказало отмиращ поминък. „ Докато издирвахме кой да ни образова, стана ясно, че даже в профилираните учебни заведения към този момент няма подобен предмет. Накрая открихме една учителка от Професионалната гимназия по дървообработване, госпожа Елшишка. Беше доста сюрпризирана по какъв начин две девойки с гащеризони я вземат от учебно заведение и я качват в колата си. В работилницата обаче видя какъв брой сме готови откъм материали и принадлежности и се успокои “, описват дамите от „ ДиванЕ “.
Част от това будно общество са спасителките на мебели Ева и Димана. Те са открили, че не е наложително да си от „ ДиванЕ “ (така се споделя студиото им), с цел да си еко, само че оказва помощ. Веднъж седмично нежните създания надяват работни гащеризони и се отдават на много тежък за нежната им физика труд.
Тапицират, лепят, пилят и мъкнат на тил маси, бюра, столове, дивани, водени от желанието си да им вдъхнат нов и съвременен живот. И за двете това е занимание и артистична изява, а не главно занятие. Димана си вади хляба като интериорен дизайнер, а Ева е маникюрист.
Убедени са, че всяка мебел, без значение от стила си, може да се трансформира в авангардна, ексцентрична и забавна движимост.
„ Деветдесетарските мебели са извънредно здрави като структура и в доста случаи наподобяват красиво. Знаете, множеството от нашите баби имат една стая, която е единствено за посетители, и държат в нея своите „ съкровища “ – маса, две кресла, диван, дрешник. Понякога в такива жилища има същински находки “, изяснява Димана, която в работата си по интериора на жилища нееднократно е успявала да откупи сходни движимости от техните притежатели. Случвало се е с Ева да придвижват до работилницата си и мебели, оставени до кофите за отпадък.
Мисълта за екологията постоянно е била измежду движещите ни сили. Няма доста места в града, на които остаряло обзавеждане да се изхвърля законно. Общината слага контейнери за строителни боклуци, само че хората към момента не са привикнали да ги употребяват “, споделя Ева, която се е трансформирала в нещо като рекламно лице на торбичките от плат. Всеки, който в нейно наличие направи грешката да употребява полиетиленови, незабавно бива охулен и превъзпитан.
И двете са безапелационни, че мисленето ни би трябвало да се развива към ново приложение на старите движимости, само че екологичният метод на живот към момента е безценен за българите. „ Ако си добре финансово, стигаш до миг, в който мислиш за нулеви излъчвания и въглероден отпечатък. Но в случай че на трапезата ти липсват съществени артикули, това е невероятно “, считат младите дами.
Най-голямата им горделивост е меката мебел. Тапицирането обаче не им се удало елементарно, защото се оказало отмиращ поминък. „ Докато издирвахме кой да ни образова, стана ясно, че даже в профилираните учебни заведения към този момент няма подобен предмет. Накрая открихме една учителка от Професионалната гимназия по дървообработване, госпожа Елшишка. Беше доста сюрпризирана по какъв начин две девойки с гащеризони я вземат от учебно заведение и я качват в колата си. В работилницата обаче видя какъв брой сме готови откъм материали и принадлежности и се успокои “, описват дамите от „ ДиванЕ “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ