Изборите в Русия са `фейк`?
Докато лъскавата столица Москва може да се похвали с безчет богаташи, доста от хората в провинцията тънат в бедност. Въпреки че не всички руснаци са удовлетворени от Путин, от дълго време се знае, че в неделя той ще бъде избран отново, написа Юрий Решето за " Дойче веле ".
" Не съм човек, който бездейно да седи и да чака какво ще му сервира ориста. Предпочитам да изляза на барикадите и да се боря, в случай че е належащо ", споделя Юлия Федотова и мощно се провиква: " На-вал-ни! ". При минус 18 градуса по улиците на Екатеринбург не е по никакъв начин уютно, само че юристката е излязла на митинг - дружно с още няколко хиляди други млади деятели. Само че индивидът, чието име те скандират, го няма: нито на протестния протест, нито в листата на позволените претенденти за президентските избори, които ще се проведат в неделя (18 март).
Алексей Навални, най-големият критик на Кремъл, няма право да се кандидатира за тях, тъй като е авансово осъждан. Според опозицията, това е с фиктивен предлог. Привържениците на Навални зоват за протест на изборите.
Путин и " седемте джуджета "
" Чисто юридически, несъмнено, е вярно, че Навални не е позволен до изборите. От политическа позиция обаче тези избори са някак непълни ", обобщава предприемачът Борис Титов, който за разлика от Навални е регистриран за изборите - той е един от осемте кандидати за президентския пост.
" На всички е известно, че най-хубави са възможностите на настоящия президент. Аз се кандидатирам, с цел да покажа, че има хора, които не споделят политиката на Путин ", споделя Титов дипломатично.
Подобно звучат и изявленията на двамата му съществени съперници - демократичният политик Григорий Явлински и десният популист Владимир Жириновски. И двамата са известни в Русия още от 1990-те години. Техните критици ги считат за " беззъба съпротива ", която не съставлява никаква заплаха за шефа на Кремъл, колкото и звучни изречения да произнася преди изборите. Явлински да вземем за пример неотдавна насочи следното предизвестие: " Русия следва доста рискова политика, която води до обедняване на популацията вътре в страната, а външнополитически може да провокира боен спор. "
Жириновски пък самичък заплашва Запада с война: " Ако печеля, 150 милиона руснаци ще се разсънят на идващия ден с усмивка на устата. Западът обаче ще има да трепери, в случай че не престане да ни изяснява на нас, руснаците, по какъв начин да живеем ".
Страна на противоположностите
А по какъв начин живеят в действителност руснаците? Мнозина от тези, които поддържат Путин, живеят добре, дори доста добре. Например тези в блестящата столица Москва, които имат добре платена работа. Като Мария Катасонова, чиновник в администрацията на Държавната дума и гореща привърженичка на настоящия държавен глава. " За нас Путин е знак на непоклатимост. На него дължа безусловно всичко, което имам - и работата, и образованието. Просто всичко ", споделя тя.
Има обаче и други - като Дария Даар, която живее в едно предградие на уралския град Екатеринбург - в къща, чийто покрив всеки миг може да се срути. Сградата, която е била строена от страната, незабавно се нуждае от ремонт. Но управляващите внезапно изровили отнякъде документи, от които излизало, че преди 25 години тя е била издигната нелегално - от самата страна. Оттогава насам никой не се усеща виновен за ориста ѝ. А какво мисли Дария за изборите? " Какви избори? ", пита тя реторично. " Та те от дълго време са решени! " Жилището на дамата е студено, отоплението въобще не действа, на доста места има следи от плесен. " Така страната изоставя своите жители в неволя ", споделя Дария и отпива глътка парещ чай, с цел да се стопли.
Трети пък са принудени да се опасяват за свободата си всеки пък, когато се осмелят да подлагат на критика външната политика на Путин - като Павел Никулин. Преди няколко седмици самостоятелният публицист разгласява изявление с един някогашен войник на ИД от Русия и незабавно по-късно бе посетен от тайните служби. Никулин, който написа и по други изключително чувствителни тематики, в този момент е под наблюдаване. " Една заран се явиха въоръжени и претърсиха цялото ми жилище. Ако човек реши да става публицист в Русия, би трябвало да знае, че някой ден може и да бъде погубен ", споделя Никулин.
Репресии и закани
В Русия публично няма цензура, само че доста публицисти се притесняват от репресии и закани, когато разгласяват нещо сериозно или вършат разкрития, неподходящи за властта.
Дмитрий Скоробутов, който в продължение на 15 години е бил редактор в държавната телевизия " Россия-24 ", споделя пред Дойче веле, че се водят забранителни описи, които съдържат имената на създатели, както и на тематики, по които не трябва да се написа. " По времето на всеобщите митинги против Путин нашата телевизия в продължение на две седмици просто мълча. След това започнаха да ги показват като някаква хлапащина. Нямахме право да оповестяваме името на Навални, който беше уредник на митингите. И то без значение от обстоятелството, че имаше митинги в 102 съветски града ", споделя Скоробутов.
Колкото повече мълчаха следените от страната медии, толкоз по-силно се скандираше името му по време на митингите. Това бяха и митинги против непрекъснато уголемяващото се въздействие на Руската православна черква над съветското общество и политиката. От над една година те се провеждат в Санкт Петербург, където се стачкува и против предаването на една от главните забележителности на града - Исакиевския събор - в ръцете на църквата. Това възходящо въздействие на църквата трансформира обществото и го прави все по-консервативно, настояват сериозни гласове.
Русия е в навечерието на избори, които мнозина дефинират като недемократични. Дори Ксения Собчак, единствената жена измежду претендентите за президент, която някои дефинират като марионетка на Кремъл, ги счита за " фалшив " (фалшиви).
" Не съм човек, който бездейно да седи и да чака какво ще му сервира ориста. Предпочитам да изляза на барикадите и да се боря, в случай че е належащо ", споделя Юлия Федотова и мощно се провиква: " На-вал-ни! ". При минус 18 градуса по улиците на Екатеринбург не е по никакъв начин уютно, само че юристката е излязла на митинг - дружно с още няколко хиляди други млади деятели. Само че индивидът, чието име те скандират, го няма: нито на протестния протест, нито в листата на позволените претенденти за президентските избори, които ще се проведат в неделя (18 март).
Алексей Навални, най-големият критик на Кремъл, няма право да се кандидатира за тях, тъй като е авансово осъждан. Според опозицията, това е с фиктивен предлог. Привържениците на Навални зоват за протест на изборите.
Путин и " седемте джуджета "
" Чисто юридически, несъмнено, е вярно, че Навални не е позволен до изборите. От политическа позиция обаче тези избори са някак непълни ", обобщава предприемачът Борис Титов, който за разлика от Навални е регистриран за изборите - той е един от осемте кандидати за президентския пост.
" На всички е известно, че най-хубави са възможностите на настоящия президент. Аз се кандидатирам, с цел да покажа, че има хора, които не споделят политиката на Путин ", споделя Титов дипломатично.
Подобно звучат и изявленията на двамата му съществени съперници - демократичният политик Григорий Явлински и десният популист Владимир Жириновски. И двамата са известни в Русия още от 1990-те години. Техните критици ги считат за " беззъба съпротива ", която не съставлява никаква заплаха за шефа на Кремъл, колкото и звучни изречения да произнася преди изборите. Явлински да вземем за пример неотдавна насочи следното предизвестие: " Русия следва доста рискова политика, която води до обедняване на популацията вътре в страната, а външнополитически може да провокира боен спор. "
Жириновски пък самичък заплашва Запада с война: " Ако печеля, 150 милиона руснаци ще се разсънят на идващия ден с усмивка на устата. Западът обаче ще има да трепери, в случай че не престане да ни изяснява на нас, руснаците, по какъв начин да живеем ".
Страна на противоположностите
А по какъв начин живеят в действителност руснаците? Мнозина от тези, които поддържат Путин, живеят добре, дори доста добре. Например тези в блестящата столица Москва, които имат добре платена работа. Като Мария Катасонова, чиновник в администрацията на Държавната дума и гореща привърженичка на настоящия държавен глава. " За нас Путин е знак на непоклатимост. На него дължа безусловно всичко, което имам - и работата, и образованието. Просто всичко ", споделя тя.
Има обаче и други - като Дария Даар, която живее в едно предградие на уралския град Екатеринбург - в къща, чийто покрив всеки миг може да се срути. Сградата, която е била строена от страната, незабавно се нуждае от ремонт. Но управляващите внезапно изровили отнякъде документи, от които излизало, че преди 25 години тя е била издигната нелегално - от самата страна. Оттогава насам никой не се усеща виновен за ориста ѝ. А какво мисли Дария за изборите? " Какви избори? ", пита тя реторично. " Та те от дълго време са решени! " Жилището на дамата е студено, отоплението въобще не действа, на доста места има следи от плесен. " Така страната изоставя своите жители в неволя ", споделя Дария и отпива глътка парещ чай, с цел да се стопли.
Трети пък са принудени да се опасяват за свободата си всеки пък, когато се осмелят да подлагат на критика външната политика на Путин - като Павел Никулин. Преди няколко седмици самостоятелният публицист разгласява изявление с един някогашен войник на ИД от Русия и незабавно по-късно бе посетен от тайните служби. Никулин, който написа и по други изключително чувствителни тематики, в този момент е под наблюдаване. " Една заран се явиха въоръжени и претърсиха цялото ми жилище. Ако човек реши да става публицист в Русия, би трябвало да знае, че някой ден може и да бъде погубен ", споделя Никулин.
Репресии и закани
В Русия публично няма цензура, само че доста публицисти се притесняват от репресии и закани, когато разгласяват нещо сериозно или вършат разкрития, неподходящи за властта.
Дмитрий Скоробутов, който в продължение на 15 години е бил редактор в държавната телевизия " Россия-24 ", споделя пред Дойче веле, че се водят забранителни описи, които съдържат имената на създатели, както и на тематики, по които не трябва да се написа. " По времето на всеобщите митинги против Путин нашата телевизия в продължение на две седмици просто мълча. След това започнаха да ги показват като някаква хлапащина. Нямахме право да оповестяваме името на Навални, който беше уредник на митингите. И то без значение от обстоятелството, че имаше митинги в 102 съветски града ", споделя Скоробутов.
Колкото повече мълчаха следените от страната медии, толкоз по-силно се скандираше името му по време на митингите. Това бяха и митинги против непрекъснато уголемяващото се въздействие на Руската православна черква над съветското общество и политиката. От над една година те се провеждат в Санкт Петербург, където се стачкува и против предаването на една от главните забележителности на града - Исакиевския събор - в ръцете на църквата. Това възходящо въздействие на църквата трансформира обществото и го прави все по-консервативно, настояват сериозни гласове.
Русия е в навечерието на избори, които мнозина дефинират като недемократични. Дори Ксения Собчак, единствената жена измежду претендентите за президент, която някои дефинират като марионетка на Кремъл, ги счита за " фалшив " (фалшиви).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ