Защо в България няма работещ капиталов пазар?
Докато стопанската система на България пораства с положителни темпове, приходите се сближават стабилно със средноевропейските и отброяваме месеците до въвеждането на еврото, финансовият ни пазар остава като експонат зад витрина – лъснат и спретнат, само че без аудитория и без търговия.
След 1989 година търговията с скъпи бумаги започва стихийно, без регулации и с голям брой измами. Появяват се финансови пирамиди, ценови спекулации с нисколиквидни акции и нелицензирани брокери, които оферират фиктивни скъпи бумаги против обещания за двуцифрена месечна рентабилност. След като доминото пада 1995 година, и стотици хиляди българи губят спестяванията си, българският финансов пазар стартира да се построява институционално с приемането на първия Закон за скъпите бумаги. БФБ започва активността си публично през 1997 година Първоначалният подтик идва от всеобщата приватизация, която води до листването на стотици предприятия. Регулацията е в общи линии по пример на развитите европейски пазари.
Между 2001 и 2007 година финансовият пазар се възползва от приватизационните покупко-продажби и предстоящото участие в Европейски Съюз. Индексът SOFIX доближава историческия си връх от 1934.5 пункта през октомври 2007 година, а пазарната капитализация се повишава до 21.8 милиарда $.
Глобалната финансова рецесия обаче бързо обърна наклонността, като до февруари 2009 година SOFIX се срутва с 86% по отношение на пика и ликвидността изчезва.
С влизането на страната в Европейски Съюз падат рестриктивните мерки върху вложения в други страни от Европейски Съюз и делът на задграничните активи в портфейлите на българските пенсионни фондове стартира да се усилва фрапантно, като от 0.5% през 2005 година доближава близо 20% през 2008 година Тя остава и последната година, в която се осъществя повече от едно първично обществено предложение на акции. В интервала 2009 – 2024 година се реализират общо 10 първоначални предлагания, като в нито една година няма повече от едно. За същият интервал ликвидността съвсем пресъхва, като през 2007 година съотношението „ оборот към пазарна стойност “ бе към 60%, до момента в който в последните години пада под 4%. С други думи, през днешния ден един лев пазарна стойност на борсата сменя притежателя си по-рядко от един път на месец (в зрели пазари това става десетки пъти), което ясно демонстрира какъв брой мъчно е вложител да купи или продаде акции без да разклати съществено цената.
Тази вяла търговия значи, че контролът е концентриран в шепа играчи. Едни и същи бизнес групи държат мажоритарни пакети от 75 – 85 % като по този метод лимитират външния достъп до информация и разговор с миноритарни вложители, което прави пазара по-малко транспарантен и ефикасен. При междинен free float под 26%, a в доста случаи – под 10%, борсата губи функционалността си на открит пазар и се трансформира в инструмент за поддържане на официална гласност без действителна ликвидност. Това отблъсква самостоятелните вложители, които усещат, че вземат участие в игра с предупреден излаз – без достъп до облагите, без въздействие върху ръководството и постоянно даже без опция да излязат от инвестицията си. Така се оформя затворен борсов модел, доминиран от няколко огромни играча, в който дребният акционер служи повече за легитимация, в сравнение с за сътрудник.
Съотношение на пазарната капитализация към Брутният вътрешен продукт, или по този начин наречения Бъфет знак е общоприетият ориентир за оценка на пазара. Счита се, че развитите пазари са заслужено оценени, когато съотношението е сред 75 и 90%. Историческата междинна стойност на съотношението сред пазарната капитализация и Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е 79%. В Румъния пазарната капитализация на борсата възлиза на към 18% от Брутният вътрешен продукт, в Хърватия почти 27%, а в България през 2024 година тя е едвам 6.9%.
Данните демонстрират дълготраен спад на коефициента като се изключи 2017 година, когато пазара се разраства до 22.4 милиарда лева, само че се оказва измамлив, тъй като се дължи главно на китайския план „ Капитал Консепт “, умислен да строи „ български Лас Вегас “ край София и след това заличен от регистъра, което за една нощ „ изпарява “ половината капитализация. В безспорни стойности пазарната капитализация се свива от 22.4 милиарда лева през 2017 година до 13.9 милиарда лева през 2024 година, при Брутният вътрешен продукт, възходящ със 100 милиарда лева за същия интервал. Тоест нашите под 7% алармира за бездънен систематичен недостатък, а не за краткотрайна пазарна обстановка.
В България вложенията на частния бранш са високи, само че се финансират най-вече със лични средства – главно посредством реинвестиране на облага. Това демонстрира, че компаниите разчитат най-много на настоящите си доходи, а не на пазарни механизми, като финансовия пазар, който съвсем не се употребява за набиране на средства. Банковите заеми и европейските фондове също играят немалка роля, само че също не компенсират неналичието на обикновено функционираща пазарна среда. Вместо систематичен достъп до капитал посредством борса, бизнесмените са принудени да порастват органично, което лимитира опциите за огромно развиване.
Когато обществената емисия на акции е тромава и скъпа, растящите компании просто прескачат пазара на капитали. Малките и междинни предприятия губят късмет за дялово финансиране, а спестяванията на семействата са в голяма степен депозити с минимална рентабилност. Ако обаче финансовият пазар единствено се приближи даже до половината от параметрите да вземем за пример в Румъния, резултатът ще е умножителен: повече средства за нововъведения, по-висока бистрота и по-бърз напредък, който ще се усеща от фирмите и от спестителите.
Как да счупим витрината?
За да се преодолеят структурните ограничавания на българския финансов пазар, е нужен сложен метод, който да предизвиква по едно и също време развиване на пазара и висока ликвидност.
Стартиралата през 2024 година платформа EuroBridge, основана взаимно от Българската фондова борса и Deutsche Börse, е добър образец за самодейност, ориентирана към излизане от географската изолираност на локалния пазар. Тя разрешава на българските компании да листват акциите си редом в София и Франкфурт посредством платформата Xetra, като това освен обезпечава достъп до доста по-широка и дейна инвеститорска база, само че и слага българските емитенти в подтекста на общоевропейски стандарти за ликвидност и бистрота.
Паралелно с напъните за интернационализация, различен основен инструмент за финансиране, изключително за компании, които не са подготвени за цялостно листване, са корпоративните облигации. Емисии като тази на Eastern European Electric Company (EEEC), финансирана с 50 млн. евро от Европейската банка за възобновяване и развиване и листвана в Люксембург, демонстрират, че пазарът на дългови принадлежности може да бъде жизнеспособна опция на банковото кредитиране, изключително в случай че бъде подсилен с транспарантни регулации и предвидима инфраструктура.
Най-същественият проблем пред българската борса обаче остава хроничната липса на ликвидност, произлизаща от концентрацията на благосъстоятелност. Почти всяко трето сдружение на главния пазар държи под пет % акции в послание, което отстрани ликвидността. Решението е предвидим и явен тласък. Данъчен заем или отстъпка от корпоративния налог за компании, които усилят свободно търгуваните си акции над избран предел – да речем, 25% – бързо би разширил предлагането. Например, разпоредбите за включване на компания в показателя FTSE изискват най-малко 25% от акциите да бъдат в свободно обращение, с цел да се подсигурява базова ликвидност и еднакъв достъп до търговия. Подобни условия съществуват и при MSCI и S&P Dow Jones, защото свободно търгуемият размер е главен фактор за включване в референтни портфейли. Тази процедура към този момент работи в Полша и Литва, където сходни ограничения удвоиха броя на дейните дребни вложители за по-малко от пет години.
Българският финансов пазар не се нуждае от козметични промени, а от стратегическо преосмисляне. Докато бизнесът продължава да се финансира главно посредством реинвестирани облаги и банкови заеми, пазарът на акции ще остава въздържан и затворен. Решението е в поощряване на дейните участници посредством транспарантни тласъци, достъп до външен капитал и благоприятни условия за напредък посредством пазара. Именно този пазарен метод, подсилен с ясна и поредна политика, би върнал финансовата борса към нейната естествена функционалност – да бъде източник на капитал за мащабиране на сполучливите предприемачески инициативи.
По материала работи Иво Пешев.
*Заглавието е на редакцията на Economic.bg.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
БФБ финансов пазар Българска фондова борса фондова борса работещ пазар
След 1989 година търговията с скъпи бумаги започва стихийно, без регулации и с голям брой измами. Появяват се финансови пирамиди, ценови спекулации с нисколиквидни акции и нелицензирани брокери, които оферират фиктивни скъпи бумаги против обещания за двуцифрена месечна рентабилност. След като доминото пада 1995 година, и стотици хиляди българи губят спестяванията си, българският финансов пазар стартира да се построява институционално с приемането на първия Закон за скъпите бумаги. БФБ започва активността си публично през 1997 година Първоначалният подтик идва от всеобщата приватизация, която води до листването на стотици предприятия. Регулацията е в общи линии по пример на развитите европейски пазари.
Между 2001 и 2007 година финансовият пазар се възползва от приватизационните покупко-продажби и предстоящото участие в Европейски Съюз. Индексът SOFIX доближава историческия си връх от 1934.5 пункта през октомври 2007 година, а пазарната капитализация се повишава до 21.8 милиарда $.
Глобалната финансова рецесия обаче бързо обърна наклонността, като до февруари 2009 година SOFIX се срутва с 86% по отношение на пика и ликвидността изчезва.
С влизането на страната в Европейски Съюз падат рестриктивните мерки върху вложения в други страни от Европейски Съюз и делът на задграничните активи в портфейлите на българските пенсионни фондове стартира да се усилва фрапантно, като от 0.5% през 2005 година доближава близо 20% през 2008 година Тя остава и последната година, в която се осъществя повече от едно първично обществено предложение на акции. В интервала 2009 – 2024 година се реализират общо 10 първоначални предлагания, като в нито една година няма повече от едно. За същият интервал ликвидността съвсем пресъхва, като през 2007 година съотношението „ оборот към пазарна стойност “ бе към 60%, до момента в който в последните години пада под 4%. С други думи, през днешния ден един лев пазарна стойност на борсата сменя притежателя си по-рядко от един път на месец (в зрели пазари това става десетки пъти), което ясно демонстрира какъв брой мъчно е вложител да купи или продаде акции без да разклати съществено цената.
Тази вяла търговия значи, че контролът е концентриран в шепа играчи. Едни и същи бизнес групи държат мажоритарни пакети от 75 – 85 % като по този метод лимитират външния достъп до информация и разговор с миноритарни вложители, което прави пазара по-малко транспарантен и ефикасен. При междинен free float под 26%, a в доста случаи – под 10%, борсата губи функционалността си на открит пазар и се трансформира в инструмент за поддържане на официална гласност без действителна ликвидност. Това отблъсква самостоятелните вложители, които усещат, че вземат участие в игра с предупреден излаз – без достъп до облагите, без въздействие върху ръководството и постоянно даже без опция да излязат от инвестицията си. Така се оформя затворен борсов модел, доминиран от няколко огромни играча, в който дребният акционер служи повече за легитимация, в сравнение с за сътрудник.
Съотношение на пазарната капитализация към Брутният вътрешен продукт, или по този начин наречения Бъфет знак е общоприетият ориентир за оценка на пазара. Счита се, че развитите пазари са заслужено оценени, когато съотношението е сред 75 и 90%. Историческата междинна стойност на съотношението сред пазарната капитализация и Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е 79%. В Румъния пазарната капитализация на борсата възлиза на към 18% от Брутният вътрешен продукт, в Хърватия почти 27%, а в България през 2024 година тя е едвам 6.9%.
Данните демонстрират дълготраен спад на коефициента като се изключи 2017 година, когато пазара се разраства до 22.4 милиарда лева, само че се оказва измамлив, тъй като се дължи главно на китайския план „ Капитал Консепт “, умислен да строи „ български Лас Вегас “ край София и след това заличен от регистъра, което за една нощ „ изпарява “ половината капитализация. В безспорни стойности пазарната капитализация се свива от 22.4 милиарда лева през 2017 година до 13.9 милиарда лева през 2024 година, при Брутният вътрешен продукт, възходящ със 100 милиарда лева за същия интервал. Тоест нашите под 7% алармира за бездънен систематичен недостатък, а не за краткотрайна пазарна обстановка.
В България вложенията на частния бранш са високи, само че се финансират най-вече със лични средства – главно посредством реинвестиране на облага. Това демонстрира, че компаниите разчитат най-много на настоящите си доходи, а не на пазарни механизми, като финансовия пазар, който съвсем не се употребява за набиране на средства. Банковите заеми и европейските фондове също играят немалка роля, само че също не компенсират неналичието на обикновено функционираща пазарна среда. Вместо систематичен достъп до капитал посредством борса, бизнесмените са принудени да порастват органично, което лимитира опциите за огромно развиване.
Когато обществената емисия на акции е тромава и скъпа, растящите компании просто прескачат пазара на капитали. Малките и междинни предприятия губят късмет за дялово финансиране, а спестяванията на семействата са в голяма степен депозити с минимална рентабилност. Ако обаче финансовият пазар единствено се приближи даже до половината от параметрите да вземем за пример в Румъния, резултатът ще е умножителен: повече средства за нововъведения, по-висока бистрота и по-бърз напредък, който ще се усеща от фирмите и от спестителите.
Как да счупим витрината?
За да се преодолеят структурните ограничавания на българския финансов пазар, е нужен сложен метод, който да предизвиква по едно и също време развиване на пазара и висока ликвидност.
Стартиралата през 2024 година платформа EuroBridge, основана взаимно от Българската фондова борса и Deutsche Börse, е добър образец за самодейност, ориентирана към излизане от географската изолираност на локалния пазар. Тя разрешава на българските компании да листват акциите си редом в София и Франкфурт посредством платформата Xetra, като това освен обезпечава достъп до доста по-широка и дейна инвеститорска база, само че и слага българските емитенти в подтекста на общоевропейски стандарти за ликвидност и бистрота.
Паралелно с напъните за интернационализация, различен основен инструмент за финансиране, изключително за компании, които не са подготвени за цялостно листване, са корпоративните облигации. Емисии като тази на Eastern European Electric Company (EEEC), финансирана с 50 млн. евро от Европейската банка за възобновяване и развиване и листвана в Люксембург, демонстрират, че пазарът на дългови принадлежности може да бъде жизнеспособна опция на банковото кредитиране, изключително в случай че бъде подсилен с транспарантни регулации и предвидима инфраструктура.
Най-същественият проблем пред българската борса обаче остава хроничната липса на ликвидност, произлизаща от концентрацията на благосъстоятелност. Почти всяко трето сдружение на главния пазар държи под пет % акции в послание, което отстрани ликвидността. Решението е предвидим и явен тласък. Данъчен заем или отстъпка от корпоративния налог за компании, които усилят свободно търгуваните си акции над избран предел – да речем, 25% – бързо би разширил предлагането. Например, разпоредбите за включване на компания в показателя FTSE изискват най-малко 25% от акциите да бъдат в свободно обращение, с цел да се подсигурява базова ликвидност и еднакъв достъп до търговия. Подобни условия съществуват и при MSCI и S&P Dow Jones, защото свободно търгуемият размер е главен фактор за включване в референтни портфейли. Тази процедура към този момент работи в Полша и Литва, където сходни ограничения удвоиха броя на дейните дребни вложители за по-малко от пет години.
Българският финансов пазар не се нуждае от козметични промени, а от стратегическо преосмисляне. Докато бизнесът продължава да се финансира главно посредством реинвестирани облаги и банкови заеми, пазарът на акции ще остава въздържан и затворен. Решението е в поощряване на дейните участници посредством транспарантни тласъци, достъп до външен капитал и благоприятни условия за напредък посредством пазара. Именно този пазарен метод, подсилен с ясна и поредна политика, би върнал финансовата борса към нейната естествена функционалност – да бъде източник на капитал за мащабиране на сполучливите предприемачески инициативи.
По материала работи Иво Пешев.
*Заглавието е на редакцията на Economic.bg.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
БФБ финансов пазар Българска фондова борса фондова борса работещ пазар
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ