Затворена страница ли е спецправосъдието и защо никой политик не говори?
Докато Христо Иванов и Корнелия Нинова се прегръщат, правосъдната промяна може да изчака
Източник: „ ТРУД “
Може ли човек да не помни усмивката на министъра на правораздаването Надежда Йорданова в Народното събрание секунди след вота за закриване на профилираните съдилища и прокуратури на 14 април 2022 година?! И поздравите на знайни и незнайни лица от ръководещия ни политически хайлайф за „ първата стъпка “ на замислената „ генерална “ правосъдна промяна. Как да няма еуфория след претърпените едногодишни страдания и пропагандно промиване на мозъци, след сатанизирането на спецправосъдието и в последна сметка - изпълнена задача, въпреки и без действителни правни причини.
След закриването на профилираните съд и прокуратура настана тишина. Повече от месец никой от ръководещите не обелва дума за правосъдна промяна, а от няколко дни никой политик у нас не намира храброст и подобаващи думи да разяснява оповестената в понеделник обща декларация на спецпрокурорите от 12 страни (сред които пионерите в битката с проведената престъпност от италианската „ Антимафия “).
В декларацията те единомислещо сочат, че оповестеният за „ първа стъпка “ на правосъдната промяна у нас политически акт е неверен и ще счупи крайник. Европейските магистрати изясняват и за какво: „ Прекратяването на работата на Специализираната прокуратура в България опонира на рекомендациите на Европейския съюз, на правилата, насърчавани от Конвенцията на Организация на обединените нации против транснационалната проведена престъпност, и на възгледите на професионалните прокурорски асоциации. “
Подобно решение ще окаже негативно влияние върху битката с проведената престъпност в България, ще навреди директно и на интернационалното правно съдействие, към което страната има поети задължения. Специализацията цели да се подхващат съответни дейности против нововъзникващите форми на проведена престъпност и единствено по този метод може да u се противодейства. За България това е значимо, защото е на пътя на интернационалните канали за трафик на хора, опиати, оръжия.
Междувременно Конституционният съд одобри с 10 на 0 гласа да прегледа дело по искане на основния прокурор за противоконституционност на закриването на спецправосъдието, което може да спре „ разселването “ на съдии и прокурори от „ Черковна “ 90 в страната, до момента в който Конституционен съд се произнесе с решение. Така мъглата не се подвигна от политическата буря, даже се сгъсти.
Разбира се, към „ приятелския огън “ на европейските магистрати би трябвало да се отнасяме с схващане. Те не могат да повярват, че закриването на спецпрокуратурата е реалност, най-много тъй като не познават нашенските политически нрави. Не схващат за какво би трябвало да срутваш цялата къща, в случай че u капе покривът. Дори румънците са стреснати, там политиците закриха тяхната „ Антимафия “, само че оставиха и насърчиха спецпрокуратурата им да работи срещу проведена престъпност.
Как да схванат чужденците страна, в която се одобряват закони за един човек, където промените са от вида „ стани да седна “ - по Байганьовски, а Големановците се множат като инфлационни пари.
Как да схванат, че и последните промени в нашия правосъден закон са за един човек (главния прокурор Иван Гешев) и за една прокуратура - българската (разбирай - за политическото u овладяване). Това признаха самите управници - ще впрегнем цялата държавна машина, с цел да отстраним основния прокурор, ще закрием „ бухалките “ - спецпрокуратура и съд, ще сменим състава на Висшия правосъден съвет с „ наши хора “ и ще унижим сегашните членове като им попречим на кариерното развиване. Някои от европейците евентуално се досещат само, че няма ръководство, което да желае мощна прокуратура, която да му диша във врата. Особено в този момент, когато от Европа се задават купчини пари, които следва да бъдат „ вложени “ вярно. Но единствено толкоз.
Явно чужденците не могат да проумеят, че закриването на профилираното правораздаване в България бе превърнато във входен билет за влизане във властта - и за лудите-млади, и за врелите-кипели в политиката. Едните виждат във властта опция за по-висок витален стандарт, а другите - за оцеляване в политиката на разнебитените им партии с по една шепа депутати в Народното събрание. Ликвидирането на спецправосъдието бе наложено като изискване за основаването на управническа коалиция от Христо Иванов, чиято партия „ Да, България “ се вживява от години като монополист на правосъдната промяна.
Коалиция нямаше по какъв начин да има и без Корнелия Нинова, която пък съзря влизането в ръководството като избавителен пояс за давещата се Българска социалистическа партия. Нинова завчас прегърна закриването на спецправосъдието, въпреки като правист да е наясно до какво води това. За да схванат сътрудниците ни образно актуалната българска политика, биха могли да си показват Франция с съдружно ръководство на Еманюел Макрон и Марин Льо Пен. И държавно управление, което и там ще назовават на галено „ кръжок по ползи “.
Що се отнася до същинската правосъдна промяна у нас, тя може да чака - не е заек да избяга. И без това, надали сега някой е наясно каква би трябвало да бъде тя. Пък и започнатото още не е свършено до дъно - Гешев не мърда от поста, Висш съдебен съвет също.
На всичкото от горната страна никнат подозрения дали спецправосъдието е в действителност затворена страница. Както и дали крайната цел на упражнението не е била след закриването на спецпрокуратурата да се сътвори нова, само че с „ наши хора “. Макар да не е ясно чии тъкмо ще бъдат тези „ наши хора “.
Източник: „ ТРУД “
Може ли човек да не помни усмивката на министъра на правораздаването Надежда Йорданова в Народното събрание секунди след вота за закриване на профилираните съдилища и прокуратури на 14 април 2022 година?! И поздравите на знайни и незнайни лица от ръководещия ни политически хайлайф за „ първата стъпка “ на замислената „ генерална “ правосъдна промяна. Как да няма еуфория след претърпените едногодишни страдания и пропагандно промиване на мозъци, след сатанизирането на спецправосъдието и в последна сметка - изпълнена задача, въпреки и без действителни правни причини.
След закриването на профилираните съд и прокуратура настана тишина. Повече от месец никой от ръководещите не обелва дума за правосъдна промяна, а от няколко дни никой политик у нас не намира храброст и подобаващи думи да разяснява оповестената в понеделник обща декларация на спецпрокурорите от 12 страни (сред които пионерите в битката с проведената престъпност от италианската „ Антимафия “).
В декларацията те единомислещо сочат, че оповестеният за „ първа стъпка “ на правосъдната промяна у нас политически акт е неверен и ще счупи крайник. Европейските магистрати изясняват и за какво: „ Прекратяването на работата на Специализираната прокуратура в България опонира на рекомендациите на Европейския съюз, на правилата, насърчавани от Конвенцията на Организация на обединените нации против транснационалната проведена престъпност, и на възгледите на професионалните прокурорски асоциации. “
Подобно решение ще окаже негативно влияние върху битката с проведената престъпност в България, ще навреди директно и на интернационалното правно съдействие, към което страната има поети задължения. Специализацията цели да се подхващат съответни дейности против нововъзникващите форми на проведена престъпност и единствено по този метод може да u се противодейства. За България това е значимо, защото е на пътя на интернационалните канали за трафик на хора, опиати, оръжия.
Междувременно Конституционният съд одобри с 10 на 0 гласа да прегледа дело по искане на основния прокурор за противоконституционност на закриването на спецправосъдието, което може да спре „ разселването “ на съдии и прокурори от „ Черковна “ 90 в страната, до момента в който Конституционен съд се произнесе с решение. Така мъглата не се подвигна от политическата буря, даже се сгъсти.
Разбира се, към „ приятелския огън “ на европейските магистрати би трябвало да се отнасяме с схващане. Те не могат да повярват, че закриването на спецпрокуратурата е реалност, най-много тъй като не познават нашенските политически нрави. Не схващат за какво би трябвало да срутваш цялата къща, в случай че u капе покривът. Дори румънците са стреснати, там политиците закриха тяхната „ Антимафия “, само че оставиха и насърчиха спецпрокуратурата им да работи срещу проведена престъпност.
Как да схванат чужденците страна, в която се одобряват закони за един човек, където промените са от вида „ стани да седна “ - по Байганьовски, а Големановците се множат като инфлационни пари.
Как да схванат, че и последните промени в нашия правосъден закон са за един човек (главния прокурор Иван Гешев) и за една прокуратура - българската (разбирай - за политическото u овладяване). Това признаха самите управници - ще впрегнем цялата държавна машина, с цел да отстраним основния прокурор, ще закрием „ бухалките “ - спецпрокуратура и съд, ще сменим състава на Висшия правосъден съвет с „ наши хора “ и ще унижим сегашните членове като им попречим на кариерното развиване. Някои от европейците евентуално се досещат само, че няма ръководство, което да желае мощна прокуратура, която да му диша във врата. Особено в този момент, когато от Европа се задават купчини пари, които следва да бъдат „ вложени “ вярно. Но единствено толкоз.
Явно чужденците не могат да проумеят, че закриването на профилираното правораздаване в България бе превърнато във входен билет за влизане във властта - и за лудите-млади, и за врелите-кипели в политиката. Едните виждат във властта опция за по-висок витален стандарт, а другите - за оцеляване в политиката на разнебитените им партии с по една шепа депутати в Народното събрание. Ликвидирането на спецправосъдието бе наложено като изискване за основаването на управническа коалиция от Христо Иванов, чиято партия „ Да, България “ се вживява от години като монополист на правосъдната промяна.
Коалиция нямаше по какъв начин да има и без Корнелия Нинова, която пък съзря влизането в ръководството като избавителен пояс за давещата се Българска социалистическа партия. Нинова завчас прегърна закриването на спецправосъдието, въпреки като правист да е наясно до какво води това. За да схванат сътрудниците ни образно актуалната българска политика, биха могли да си показват Франция с съдружно ръководство на Еманюел Макрон и Марин Льо Пен. И държавно управление, което и там ще назовават на галено „ кръжок по ползи “.
Що се отнася до същинската правосъдна промяна у нас, тя може да чака - не е заек да избяга. И без това, надали сега някой е наясно каква би трябвало да бъде тя. Пък и започнатото още не е свършено до дъно - Гешев не мърда от поста, Висш съдебен съвет също.
На всичкото от горната страна никнат подозрения дали спецправосъдието е в действителност затворена страница. Както и дали крайната цел на упражнението не е била след закриването на спецпрокуратурата да се сътвори нова, само че с „ наши хора “. Макар да не е ясно чии тъкмо ще бъдат тези „ наши хора “.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ