Докато глобалният консенсус продължава да гледа в една посока, реалността

Докато световният консенсус продължава да гледа в една посока, действителността безшумно приготвя изненада от напълно различен ъгъл, напомняйки ни, че най-големите промени постоянно стартират с пречупването на дълготраен етикет. Публичното и недвусмислено опълчване на Джером Пауъл против администрацията на президента Тръмп не е просто заглавие от новинарския поток, а тектонично разбъркване в пластовете на американската държавност. За първи път от десетилетия ръководителят на Федералния запас изостави обичайна си роля на „ изкусен технократ “, с цел да уточни непосредствено опита за политическо преодоляване на паричната власт. Този ход трансформира една другояче административна процедура по промяна на водачеството в екзистенциална битка за доверието на вложителите, които до този миг одобряваха независимостта на Фед за даденост, съвсем като физичен закон на капитализма.Привидният безпорядък на пазарите постоянно прикрива дълбока, съвсем механична логичност, която става забележима единствено при по-внимателен взор върху детайлите, скрити зад шума на политическите изявления. Макар и администрацията да ускори натиска посредством призовки от Министерството на правораздаването, пазарът на облигации показва странна, съвсем стоическа самообладание, като доходността по десетгодишните държавни скъпи бумаги се увеличи напълно алегорично. Тази реакция подсказва, че еуфорията на финансовите пазари, извела показателя S&P 500 до нови върхове, сега е по-силна от институционалния боязън, само че в същото време разкрива рискова отмалялост измежду участниците. Вграждайки данните в по-широк роман, виждаме, че до момента в който Вашингтон спори за лихви, пазарът се пробва да реши дали „ цената на Тръмп “ няма да включва в себе си трайно разлюляване на доверието в $ като международна аварийна валута.В среда на повишаващи се вътрешнополитически залози, макроикономическата рамка стартира да наподобява все по-тясна за упоритостите на Белия дом, който упорства за нападателно събаряне на лихвените равнища. Федералният запас обаче се намира в внимателен стадий от цикъла, където инфлационният напън към момента не е изцяло обуздан, а световната ликвидност е подложена на стрес от рекордните равнища на американския дълг в спокойно време. Намесата на фигури като Бил Пулти и опитите за премахване на Лиза Кук са признаци на по-голяма тактика за превръщането на Фед в инструмент за кратковременен напредък преди междинните избори. Парадоксът тук е, че натискът за по-евтини пари може да докара до противоположния резултат – вложителите да изискат по-висока „ награда за риск “, което би оскъпило ипотеките и заемите, без значение от желанията на президента.Следователно, логиката на психиката на пазара сега е разпъната сред две противоположни сили: желанието за лесни облаги и инстинкта за самозапазване при разрушение на разпоредбите. Инвеститорите не реагират толкоз на обстоятелството на самото следствие против Пауъл, колкото на неговото пояснение като акт на обезсърчение или мощ от страна на администрацията. Ако до през вчерашния ден пазарът вярваше, че Тръмп ще се отдръпна от „ аления бутон “ на директната борба с Фед, през днешния ден това доверие е подложено на тест, като се усеща тънко преливане от оптимизъм към внимателно изчакване. Реакцията на Пауъл посредством видео известие в неделя вечер беше призната от пазарните участници като сигнал за непоклатимост, което краткотрайно омекоти удара върху държавните облигации, само че дълготрайното напрежение остава.Историята не се повтаря, само че постоянно се римува с минали цикли на инфлационна неустойчивост и политическо вмешателство, напомняйки за ерата на Артур Бърнс през 70-те години, когато натискът от Белия дом докара до пагубни стопански последствия. За разлика от 2008 или 2020 година, когато рецесиите бяха външни за паричната система, актуалният риск е вътрешен и систематичен. Този спор припомня за софтуерните цикли на пренасищане – когато една система доближи своя лимит на успеваемост, тя стартира да генерира вътрешно търкане. Основната теза тук е, че новината за призовките е единствено входна точка, до момента в който същинското значение е в смяната на психологическия режим: от „ самостоятелен съдия “ Фед се трансформира в „ деен участник “ в политическата сцена.Търсейки баланс сред институционалното оцеляване и икономическата действителност, Джером Пауъл разполага с ход, който администрацията наподобява е подценила – опцията да остане в управителния съвет на Фед до 2028 година, даже в случай че мандатът му като ръководител завърши през май. Този сюжет би основал вътрешен център на опозиция, който би направил ръководството на неговия правоприемник, евентуално Кевин Хасет, извънредно мъчно. Добавяйки към това и съпротивата в Сената от страна на републиканци като Том Тилис, виждаме по какъв начин политическият проект за бързо преодоляване на централната банка стартира да буксува в процедурни и етични лабиринти. Историята тук не е в числата или в решението за идващите 25 базисни пункта, а в ерозията на институционалните защитни механизми.Игнорирайки предизвестията за дълготраен риск, пазарът сега залага на инерцията, само че тази убеденост не е непоклатима. В последна сметка вложителите ще би трябвало да решат дали избират краткотрайната еуфория от изкуствено ниските лихви или дълготрайната предвидимост на самостоятелната парична политика. Цикълът навлиза в нов, по-агресивен стадий, в който логиката на психиката ще играе по-силна роля от фундаменталните стопански индикатори. Времето ще покаже дали този конфликт ще бъде катализатор за нова рецесия на доверието или ще послужи като ваксина против бъдещо политизиране на финансите. Графиката в последна сметка следва логиката на психиката на институционалното доверие, а не просто волята на властта.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.