Няма значение кой ще влезе в Белия дом - Европа вече е скучна и загуби САЩ
Докато гласоподавателите в Съединени американски щати избират нов президент, европейците нетърпеливо чакат да видят дали спечелилият ще бъде Доналд Тръмп - призрачен сън за мнозина - или Камала Харис, която се счита за доста по-добра за трансатлантическите връзки.
Неудобна истина е, че американският интерес към Европа понижава през последните 30 години. И никой от претендентите няма възможност да върне трансатлантическия подем от началото на 90-те години.
Това не значи, че тези избори няма да обиден Европа. Един от претендентите е обожател на Владимир Путин, който желае да наложи 100-процентови мита върху европейските артикули и дава обещание да постави завършек на войната в Украйна ден след избирането си. Неговите закани да изтегли Вашингтон от НАТО би трябвало да се одобряват съществено, тъй като този път Тръмп евентуално няма да бъде ограничен от " дълбоката страна ". Харис, в противен случай, дава обещание последователност в световната лидерска роля на Съединени американски щати и има еврофилски консултант Фил Гордън, на който Европа разпорежда огромни очаквания.
Но в случай че се направи крачка обратно, по-голямата картина е следната: Европа просто не е толкоз значима за Вашингтон, колкото беше преди. Застаряваща и свиваща се, алергична към политиката на силата, непоколебима и несклонна към опасности, Европа от ден на ден провокира у доста американци не обвързаност, а присмехулно пренебрежение - място, уместно за празници и не доста повече. Това, което не оказва помощ - е разликата в представянето сред американската и европейската стопанска система, която се уголемява непреклонно в интерес на Америка.
Трансатлантиците ще бележит, че връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз са били положителни при президента Джо Байдън. Неговата поддръжка за Украйна (включително заем от 20 милиарда $, разгласен предходната седмица) беше непоколебима, даже и да не оправдава ястребовите очаквания. Неговата администрация, посредством съветника по националната сигурност Джейк Съливан, построи тясна връзка с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Байдън е последният президент на Америка от времето на Студената война. След него се изреждат набор от политици, които не считат, че Русия съставлява съществена опасност за ползите на Съединени американски щати или имат мощно потиснато чувство за ролята на Вашингтон в света. Но даже и Байдън, когато се наложи, разреши във Вашингтон да лъсне целта на индо-тихоокеанската зона. Добър образец за това е абсурдът с AUKUS, когато САЩ отмъкнаха огромен контракт за строителство на подводници отдолу под носа на Франция. Френският президент Емануел Макрон беше гневен. Приглушеният отговор на Вашингтон подсещаше на известната имитация на Дон Дрейпър " Изобщо не мисля за теб ".
Зад кулисите французите нормално гледат с трезво око на това по какъв начин Вашингтон вижда Европа. " Това не е неприязън ", иронизира един посланик. " Това е равнодушие. Понякога това е по-лошо. "
За да се добие визия какъв брой доста нещата към този момент са се трансформирали, е потребно (или мазохистично) да се огледа обратно към дните, когато златният стандарт на Pax Americana* достигна най-високото си ниво.
Датата беше 6 юни 1994 година Съюзниците на Америка се бяха събрали в Северна Франция, с цел да отпразнуват 50-ата годишнина от Десанта в Нормандия. Младият президент, свирещ на саксофон, Бил Клинтън, беше звездата на шоуто. Съединени американски щати бяха спечелили Студената война и в този момент се разгръщаха из Западна Европа, без военна опозиция, само че към момента изпращайки повече от 120 000 бойци. Няколко години по-рано Вашингтон насочи апел и скоро 40 страни, в това число няколко европейски, се причислиха към интервенция " Пустинна стихия ". На фронта на дипломацията, към момента бродеха колоси: Ричард Холбрук се извисяваше над Берлин от американското посолство.
Културно видяно, това също беше друга ера. Отборът на фантазиите, включващ звездите на NBA Майкъл Джордан, Чарлз Баркли и Лари Бърд, стигна без усилие до златен орден на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година EuroDisney — нещо като американска колония, напряко в покрайнините на Париж — преди малко бе отворила порти, налагайки Мики Маус на екзалтираната френска аудитория. Американските медии, от Herald Tribune до Wall Street Journal Europe, към момента бяха огромни, лъскави представители в европейския живот, с богат личен състав и високо ценени.
Добре е да се съпостави и да се види контраствът със положението на нещата през днешния ден. Съединени американски щати отдръпнаха или понижиха европейския си отпечатък в съвсем всяко направление, като се изключи един - цифровата сфера, където американските софтуерни компании като Фейсбук и X царуват повече или по-малко на европейските устройства, само че не носят искра. А равнищата на войските са надалеч под 100 000, макар горещата война на прага на НАТО.
Американските дипломати на континента са, като се изключи Дейвид Пресман в Унгария или Бриджит Бринк в Украйна, плахи същества, които внимават къде стъпват и заобикалят борби. Herald Tribune от дълго време е липсващ, върнал се обратно в прегръдката на своя родител The New York Times, до момента в който Wall Street Journal се е отдръпнал назад в своите палати в Долен Манхатън. От оживените първи цифрови медии, които се появиха през последните години (POLITICO, Semafor, Axios), единствено POLITICO пусна корени в континентална Европа. Дори софтуерните колоси се замислят. След като създадоха принадлежности за изкуствен интелект (ИИ) от последващо потомство за потребителите, те значително взеха решение да не ги пускат за европейски консуматори. Рискът от нарушение на европейския Закон за ИИ е прекомерно огромен. Или може би просто не желаят да бъдет притеснявани.
Според Жереми Галон, французин, който е работил във Вашингтон и е създател на биографията на Хенри Кисинджър, намаляването на интереса на Съединени американски щати към Европа не е нещо неприятно единствено по себе си. Но съгласно него това е безспорен факт, обвързван с смяна във външнополитическия хайлайф на Вашингтон. " Имаше цяло потомство висши чиновници, които имаха органични връзки с Европа или тъй като родителите им емигрираха, или тъй като бяха бежанци от Европа. Кисинджър, някогашният консултант по националната сигурност Збигнев Бжежински, някогашният държавен секретар Мадлин Олбрайт - всички те бяха европейци на някакво равнище ", споделя Галон.
Официалното отдалечаване от Европа стартира при някогашния президент Барак Обама, който задвижи програмата " Завой към Азия ", споделя Галон. Но Обама просто прокара развой, който към този момент беше в придвижване и който в този момент може да се форсира. " Сега имаме ново потомство, което се издига и което отразява американската демография ", споделя той. " Те (правителствените чиновници и дипломати на САЩ) са или свързани с испаноговорящия свят, или гледат към Азия. Тези, които имат връзки с Европа, просто участват по-малко. "
Това че Европа е с по-малък приоритет в душeвността на американските елити се отразява в избора на обучение и кариера. Владеенето на мандарин демонстрира повече упоритости за стремглава кариера на посланик, в сравнение с, да речем, френски или даже съветски. Изучването на Европа като геополитически индивид в противен случай е ниша. Галон отбелязва: " В Харвард постройката за южноазиатски проучвания е огромна, светла и съвременна, явно е влиятелен департамент. Центърът за европейски проучвания е тъкмо това, което бихте си показали: дребен, някак занемарен. "
Голямата подигравка на това, че Америка скучае от Европа е, че е мъчно да се уточни една съответна причина, заради която това се случва. Според Бен Ходжис, който в миналото е командвал американските армии в Европа, разходите на Америка за разполагането на 450 000 бойци на континента в пика на Студената война са елементарно поети през последните 70 години и носят изгоди за Съединените щати, които са надалеч непропорционални на инвестицията. " За мен постоянно е било озадачаващо, че хората не виждат какво голямо преимущество имаме с нашето водачество в НАТО и нашите връзки с европейските страни ", споделя той. Идеята, че Америка по някакъв метод не е в положение да участва както в Европа, по този начин и в Индо-Тихиокеанския район е " изненадващо неинформирана. "
Нещо повече, даже в този момент икономическите връзки сред Съединени американски щати и Европейския съюз са по-големи, в сравнение с когато и да било в историята. Обемите на трансатлантическата търговия на артикули и услуги са големи и нарастват година след година.
Някои европейци се заеха да припомнят на Вашингтон за тези обстоятелства. В документ от пет страници, възложен на европейските външни министри през юли, полският външен министър Радослав Сикорски прикани сътрудниците си да приказват за взаимните изгоди от връзките и да разсеят отрицателните усещания за трансатлантическите връзки, които са се наложили основно от страна на републиканците.
Но това е самотно търсене и такова, което не наподобява доста обвързвано с MAGA изолационистите. За Тръмп, който гледа на НАТО като на задължение, или на неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс, който приравнява възпирането на Русия с " разпалване на война ", задграничното наличие на Америка наподобява като неспокойствие, разпръскване от вътрешни цели като депортиране на мигранти или поддържане на ниски цени.
Докато часовникът тиктака до 5 ноември, европейците се борят с вероятността за по-нататъшно отдръпване на Съединени американски щати. Смята се, че в случай че Харис завоюва, Белият дом ще продължи да поддържа Украйна, само че в последна сметка и в недалечното бъдеще ще насочи Киев към договорка с Русия. Инвестициите в НАТО ще останат поредни, макар че главната наклонност ще бъде по-нататъшното приоритизиране на Индо-Тихоокеанския район пред Европа.
Ако Тръмп завоюва, възходящо е чувството, че всички залози са провалени. Някои считат, че неговата администрация ще се държи рационално или най-малко рационално съгласно неговите стандарти и няма да преобърне масата на НАТО, че той ще преследва договорка за войната в Украйна, която ще разреши на двете страни да претендират за победа (например като дадат повече оръжия на Киев и заплашвайки да отстрани всички ограничавания върху потреблението им, в подмяна на това Путин да приключи настъпателните интервенции и да получи територия).
Но не всеки е толкоз сигурен. " Искаме да имаме вяра, че Тръмп ще бъде разумен, само че никой не може да бъде сигурен ", сподели почитан посланик от Европейски Съюз, пожелал анонимност, с цел да приказва искрено за политиката на Съединени американски щати. " Възрастните в стаята няма възможност да се върнат. "
Хванати неподготвени през 2016 година, чиновници на Европейски Съюз в този момент споделят, че се приготвят за всичко, което Тръмп може изстреля в тяхната посока. Дипломати и търговски чиновници твърдят, че са подготвени да отвърнат на удара " бързо и мощно ", в случай че Тръмп се опита да стартира комерсиална война с Европейски Съюз. И въпреки всичко този тип комерсиална борба е, може би, лесната част, когато става въпрос за показване на дълготрайните връзки на Европа със Съединените щати. Далеч по-предизвикателно е планирането на бъдеще, в което Съединени американски щати ще бъдат доста и непрекъснато по-малко ангажирани в отбраната на Европа.
На този фронт Франция играе ролята на европейската Касандра, предупреждавайки, че блокът би трябвало да работи дружно в защитата, без значение кой е определен за президент. " Не можем да оставяме сигурността на Европа в ръцете на гласоподавателите в Уисконсин на всеки четири години ", сподели френският министър Бенджамин Хадад по телевизия LCI предходната седмица. " Нека се откажем от груповото отказване. Европейците би трябвало да вземат ориста си в свои ръце, без значение кой ще бъде определен за президент на Съединени американски щати. "
Мелодията е подета от Европейската комисия в Брюксел, която желае Европа да бъде по-независима във връзка с технологиите, защитата и суровините. Но истината е, че когато става въпрос за показване на бъдеще с по-малко Америка, блокът е надълбоко разграничен. Колкото и въодушевени да са последователите на европейската " стратегическа автономност ", зад основаването на европейска войска или европейски нуклеарен чадър не стои инерция.
Някои страни - а точно северните и някои централни и източни народи - виждат натиска от Париж като трик за подсилване на френските компании. Те гледат на предложенията за по-силна Европа с обединени стратегически и военни цели като на троянски кон, който би обезпечил единствено послушание на по-големите страни, т.е. Франция и Германия. За други Русия на Путин е просто екзистенциална опасност. Загубата на защитния чадър на Америка е просто невъобразима. Това би ги изложило на тежестта на съветския нуклеарен и стандартен боеприпас без надеждна противотежест.
Някои считат, че тези настройки ще би трябвало да се трансформират при положение на победа на Тръмп. Но алтернативата е също толкоз евентуална - изправени пред по-нататъшното отдръпване на Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз ще се отдръпват към манталитета на " всяка нация за себе си ", като се отнасят една към друга с по-голямо съмнение и търсят преимущество посредством покупко-продажби с други суперсили, а точно - с Русия и Китай.
" Без Съединените щати Европа е изгубена ", написа предходната година френският анализатор Никола Тензер. Далеч по-опасен е рискът Европа да не признае, че към този момент е изгубила и вследствие на това да остане неподвижна и парализирана.
*Pax Americana - (американски мир ", лат, сходно на Pax Romana и Pax Britannica), термин за концепцията за условен мир в Западното полукълбо след края на Втората международна война през 1945 година, когато Съединените щати стават преобладаваща икономическа, културна и военна мощ в света. Част и начало от тази идея е и проектът " Маршал ", както и разпростирането на клаузите от контракта за НАТО, включително член 5
Неудобна истина е, че американският интерес към Европа понижава през последните 30 години. И никой от претендентите няма възможност да върне трансатлантическия подем от началото на 90-те години.
Това не значи, че тези избори няма да обиден Европа. Един от претендентите е обожател на Владимир Путин, който желае да наложи 100-процентови мита върху европейските артикули и дава обещание да постави завършек на войната в Украйна ден след избирането си. Неговите закани да изтегли Вашингтон от НАТО би трябвало да се одобряват съществено, тъй като този път Тръмп евентуално няма да бъде ограничен от " дълбоката страна ". Харис, в противен случай, дава обещание последователност в световната лидерска роля на Съединени американски щати и има еврофилски консултант Фил Гордън, на който Европа разпорежда огромни очаквания.
Но в случай че се направи крачка обратно, по-голямата картина е следната: Европа просто не е толкоз значима за Вашингтон, колкото беше преди. Застаряваща и свиваща се, алергична към политиката на силата, непоколебима и несклонна към опасности, Европа от ден на ден провокира у доста американци не обвързаност, а присмехулно пренебрежение - място, уместно за празници и не доста повече. Това, което не оказва помощ - е разликата в представянето сред американската и европейската стопанска система, която се уголемява непреклонно в интерес на Америка.
Трансатлантиците ще бележит, че връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз са били положителни при президента Джо Байдън. Неговата поддръжка за Украйна (включително заем от 20 милиарда $, разгласен предходната седмица) беше непоколебима, даже и да не оправдава ястребовите очаквания. Неговата администрация, посредством съветника по националната сигурност Джейк Съливан, построи тясна връзка с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Байдън е последният президент на Америка от времето на Студената война. След него се изреждат набор от политици, които не считат, че Русия съставлява съществена опасност за ползите на Съединени американски щати или имат мощно потиснато чувство за ролята на Вашингтон в света. Но даже и Байдън, когато се наложи, разреши във Вашингтон да лъсне целта на индо-тихоокеанската зона. Добър образец за това е абсурдът с AUKUS, когато САЩ отмъкнаха огромен контракт за строителство на подводници отдолу под носа на Франция. Френският президент Емануел Макрон беше гневен. Приглушеният отговор на Вашингтон подсещаше на известната имитация на Дон Дрейпър " Изобщо не мисля за теб ".
Зад кулисите французите нормално гледат с трезво око на това по какъв начин Вашингтон вижда Европа. " Това не е неприязън ", иронизира един посланик. " Това е равнодушие. Понякога това е по-лошо. "
За да се добие визия какъв брой доста нещата към този момент са се трансформирали, е потребно (или мазохистично) да се огледа обратно към дните, когато златният стандарт на Pax Americana* достигна най-високото си ниво.
Датата беше 6 юни 1994 година Съюзниците на Америка се бяха събрали в Северна Франция, с цел да отпразнуват 50-ата годишнина от Десанта в Нормандия. Младият президент, свирещ на саксофон, Бил Клинтън, беше звездата на шоуто. Съединени американски щати бяха спечелили Студената война и в този момент се разгръщаха из Западна Европа, без военна опозиция, само че към момента изпращайки повече от 120 000 бойци. Няколко години по-рано Вашингтон насочи апел и скоро 40 страни, в това число няколко европейски, се причислиха към интервенция " Пустинна стихия ". На фронта на дипломацията, към момента бродеха колоси: Ричард Холбрук се извисяваше над Берлин от американското посолство.
Културно видяно, това също беше друга ера. Отборът на фантазиите, включващ звездите на NBA Майкъл Джордан, Чарлз Баркли и Лари Бърд, стигна без усилие до златен орден на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година EuroDisney — нещо като американска колония, напряко в покрайнините на Париж — преди малко бе отворила порти, налагайки Мики Маус на екзалтираната френска аудитория. Американските медии, от Herald Tribune до Wall Street Journal Europe, към момента бяха огромни, лъскави представители в европейския живот, с богат личен състав и високо ценени.
Добре е да се съпостави и да се види контраствът със положението на нещата през днешния ден. Съединени американски щати отдръпнаха или понижиха европейския си отпечатък в съвсем всяко направление, като се изключи един - цифровата сфера, където американските софтуерни компании като Фейсбук и X царуват повече или по-малко на европейските устройства, само че не носят искра. А равнищата на войските са надалеч под 100 000, макар горещата война на прага на НАТО.
Американските дипломати на континента са, като се изключи Дейвид Пресман в Унгария или Бриджит Бринк в Украйна, плахи същества, които внимават къде стъпват и заобикалят борби. Herald Tribune от дълго време е липсващ, върнал се обратно в прегръдката на своя родител The New York Times, до момента в който Wall Street Journal се е отдръпнал назад в своите палати в Долен Манхатън. От оживените първи цифрови медии, които се появиха през последните години (POLITICO, Semafor, Axios), единствено POLITICO пусна корени в континентална Европа. Дори софтуерните колоси се замислят. След като създадоха принадлежности за изкуствен интелект (ИИ) от последващо потомство за потребителите, те значително взеха решение да не ги пускат за европейски консуматори. Рискът от нарушение на европейския Закон за ИИ е прекомерно огромен. Или може би просто не желаят да бъдет притеснявани.
Според Жереми Галон, французин, който е работил във Вашингтон и е създател на биографията на Хенри Кисинджър, намаляването на интереса на Съединени американски щати към Европа не е нещо неприятно единствено по себе си. Но съгласно него това е безспорен факт, обвързван с смяна във външнополитическия хайлайф на Вашингтон. " Имаше цяло потомство висши чиновници, които имаха органични връзки с Европа или тъй като родителите им емигрираха, или тъй като бяха бежанци от Европа. Кисинджър, някогашният консултант по националната сигурност Збигнев Бжежински, някогашният държавен секретар Мадлин Олбрайт - всички те бяха европейци на някакво равнище ", споделя Галон.
Официалното отдалечаване от Европа стартира при някогашния президент Барак Обама, който задвижи програмата " Завой към Азия ", споделя Галон. Но Обама просто прокара развой, който към този момент беше в придвижване и който в този момент може да се форсира. " Сега имаме ново потомство, което се издига и което отразява американската демография ", споделя той. " Те (правителствените чиновници и дипломати на САЩ) са или свързани с испаноговорящия свят, или гледат към Азия. Тези, които имат връзки с Европа, просто участват по-малко. "
Това че Европа е с по-малък приоритет в душeвността на американските елити се отразява в избора на обучение и кариера. Владеенето на мандарин демонстрира повече упоритости за стремглава кариера на посланик, в сравнение с, да речем, френски или даже съветски. Изучването на Европа като геополитически индивид в противен случай е ниша. Галон отбелязва: " В Харвард постройката за южноазиатски проучвания е огромна, светла и съвременна, явно е влиятелен департамент. Центърът за европейски проучвания е тъкмо това, което бихте си показали: дребен, някак занемарен. "
Голямата подигравка на това, че Америка скучае от Европа е, че е мъчно да се уточни една съответна причина, заради която това се случва. Според Бен Ходжис, който в миналото е командвал американските армии в Европа, разходите на Америка за разполагането на 450 000 бойци на континента в пика на Студената война са елементарно поети през последните 70 години и носят изгоди за Съединените щати, които са надалеч непропорционални на инвестицията. " За мен постоянно е било озадачаващо, че хората не виждат какво голямо преимущество имаме с нашето водачество в НАТО и нашите връзки с европейските страни ", споделя той. Идеята, че Америка по някакъв метод не е в положение да участва както в Европа, по този начин и в Индо-Тихиокеанския район е " изненадващо неинформирана. "
Нещо повече, даже в този момент икономическите връзки сред Съединени американски щати и Европейския съюз са по-големи, в сравнение с когато и да било в историята. Обемите на трансатлантическата търговия на артикули и услуги са големи и нарастват година след година.
Някои европейци се заеха да припомнят на Вашингтон за тези обстоятелства. В документ от пет страници, възложен на европейските външни министри през юли, полският външен министър Радослав Сикорски прикани сътрудниците си да приказват за взаимните изгоди от връзките и да разсеят отрицателните усещания за трансатлантическите връзки, които са се наложили основно от страна на републиканците.
Но това е самотно търсене и такова, което не наподобява доста обвързвано с MAGA изолационистите. За Тръмп, който гледа на НАТО като на задължение, или на неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс, който приравнява възпирането на Русия с " разпалване на война ", задграничното наличие на Америка наподобява като неспокойствие, разпръскване от вътрешни цели като депортиране на мигранти или поддържане на ниски цени.
Докато часовникът тиктака до 5 ноември, европейците се борят с вероятността за по-нататъшно отдръпване на Съединени американски щати. Смята се, че в случай че Харис завоюва, Белият дом ще продължи да поддържа Украйна, само че в последна сметка и в недалечното бъдеще ще насочи Киев към договорка с Русия. Инвестициите в НАТО ще останат поредни, макар че главната наклонност ще бъде по-нататъшното приоритизиране на Индо-Тихоокеанския район пред Европа.
Ако Тръмп завоюва, възходящо е чувството, че всички залози са провалени. Някои считат, че неговата администрация ще се държи рационално или най-малко рационално съгласно неговите стандарти и няма да преобърне масата на НАТО, че той ще преследва договорка за войната в Украйна, която ще разреши на двете страни да претендират за победа (например като дадат повече оръжия на Киев и заплашвайки да отстрани всички ограничавания върху потреблението им, в подмяна на това Путин да приключи настъпателните интервенции и да получи територия).
Но не всеки е толкоз сигурен. " Искаме да имаме вяра, че Тръмп ще бъде разумен, само че никой не може да бъде сигурен ", сподели почитан посланик от Европейски Съюз, пожелал анонимност, с цел да приказва искрено за политиката на Съединени американски щати. " Възрастните в стаята няма възможност да се върнат. "
Хванати неподготвени през 2016 година, чиновници на Европейски Съюз в този момент споделят, че се приготвят за всичко, което Тръмп може изстреля в тяхната посока. Дипломати и търговски чиновници твърдят, че са подготвени да отвърнат на удара " бързо и мощно ", в случай че Тръмп се опита да стартира комерсиална война с Европейски Съюз. И въпреки всичко този тип комерсиална борба е, може би, лесната част, когато става въпрос за показване на дълготрайните връзки на Европа със Съединените щати. Далеч по-предизвикателно е планирането на бъдеще, в което Съединени американски щати ще бъдат доста и непрекъснато по-малко ангажирани в отбраната на Европа.
На този фронт Франция играе ролята на европейската Касандра, предупреждавайки, че блокът би трябвало да работи дружно в защитата, без значение кой е определен за президент. " Не можем да оставяме сигурността на Европа в ръцете на гласоподавателите в Уисконсин на всеки четири години ", сподели френският министър Бенджамин Хадад по телевизия LCI предходната седмица. " Нека се откажем от груповото отказване. Европейците би трябвало да вземат ориста си в свои ръце, без значение кой ще бъде определен за президент на Съединени американски щати. "
Мелодията е подета от Европейската комисия в Брюксел, която желае Европа да бъде по-независима във връзка с технологиите, защитата и суровините. Но истината е, че когато става въпрос за показване на бъдеще с по-малко Америка, блокът е надълбоко разграничен. Колкото и въодушевени да са последователите на европейската " стратегическа автономност ", зад основаването на европейска войска или европейски нуклеарен чадър не стои инерция.
Някои страни - а точно северните и някои централни и източни народи - виждат натиска от Париж като трик за подсилване на френските компании. Те гледат на предложенията за по-силна Европа с обединени стратегически и военни цели като на троянски кон, който би обезпечил единствено послушание на по-големите страни, т.е. Франция и Германия. За други Русия на Путин е просто екзистенциална опасност. Загубата на защитния чадър на Америка е просто невъобразима. Това би ги изложило на тежестта на съветския нуклеарен и стандартен боеприпас без надеждна противотежест.
Някои считат, че тези настройки ще би трябвало да се трансформират при положение на победа на Тръмп. Но алтернативата е също толкоз евентуална - изправени пред по-нататъшното отдръпване на Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз ще се отдръпват към манталитета на " всяка нация за себе си ", като се отнасят една към друга с по-голямо съмнение и търсят преимущество посредством покупко-продажби с други суперсили, а точно - с Русия и Китай.
" Без Съединените щати Европа е изгубена ", написа предходната година френският анализатор Никола Тензер. Далеч по-опасен е рискът Европа да не признае, че към този момент е изгубила и вследствие на това да остане неподвижна и парализирана.
*Pax Americana - (американски мир ", лат, сходно на Pax Romana и Pax Britannica), термин за концепцията за условен мир в Западното полукълбо след края на Втората международна война през 1945 година, когато Съединените щати стават преобладаваща икономическа, културна и военна мощ в света. Част и начало от тази идея е и проектът " Маршал ", както и разпростирането на клаузите от контракта за НАТО, включително член 5
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ