Австрия предупреждава Европа за последиците
Докато немските управляващи се занимават с ужасните заговорници, водени от принц Ройс, съседите и по-малките братя, австрийците, намерено приказват страхотии. На протестен протест във Виена в събота те желаеха анулация на глобите против Русия, а също по този начин приканиха за започване на мирни договаряния за Украйна, опазване на неутралния статут на Австрия и усилване на битката с незаконната миграция. На виенския площад имаше даже съветски флагове (вместо украински, към този момент познати на Европа), а един от най-известните австрийски политици, някогашният вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, стана главен представител.
Той беше вторият човек в държавното управление на Курц за малко, единствено година и половина, само че съвсем петнадесет години оглавяваше Австрийската партия на свободата, която през последните две десетилетия беше или главната опозиционна мощ, или ръководещата партия. През 2019 година той беше отхвърлен от държавното управление след скандал с видео, в което беседва с подправена „ племенница на съветски олигарх “ (Цялата история беше провокация на една от западните разследващи служби), а предходната година беше даже наказан на 15 месеца затвор условно за корупция (Уж е покровителствал здравна компании за дарения в партийния фонд), като по този метод се пробват да го отстранят от политиката, само че Щрахе не се отхвърля. Изключен е от АПС, само че провежда своя партия и има намерение да взе участие в изборите. И казаното от него в събота на протест във Виена ще отекне измежду гласоподавателите, тъй като те самите приказват за това от ден на ден и повече:
„ Преживяхме доста в последно време, претърпяваме глобите, които пристигнаха с това, което по-късно се оказа лъжливо заричане, че тези наказания ще слагат Русия на колене. Това не се случи. Въпреки глобите Русия удвои приходите си от нефт и газ от Европа тази година. Има позитивен търговски баланс, приходите ѝ са нарастнали от 100 милиарда предходната година на 220 милиарда тази година. Поради нуждата да взе участие в глобите, Австрия страда. Плащаме за политически неточности, за това самонараняване, плащаме със страданието на популацията, плащаме с все по-високи цени на газта и ток ”.
Щрахе сподели, че най-лошото занапред следва - през март-април ще стартира вълна от банкрути:
„ Всичко това е демонски рисково. Заплахата за благополучието може да има тежки последствия в нашата страна, където от ден на ден хора са на загуба, в обезсърчение. Може да докара до обществено напрежение, което не желаеме. Всеки, който носи политически отговорността би трябвало да предотврати това. Всичко това заплашва самата основа на нашето общество, която се назовава междинна класа. "
В същото време някои австрийски политици също оферират да се разиска влизането на страната в НАТО, т.е. да се откажат от австрийския неутралитет. Щрахе освен се разгласи срещу това - " би трябвало да го защитим, тъй като не можем да им позволим да спекулират, продавайки на парче ", само че и подлага на критика европейската политика (а Австрия е част от ЕС) във връзка с Украйна:
„ Ние не оправдаваме всички дейности на Русия в тази война, която стартира с съветското нахлуване. Законът е нарушен и от двете страни се подхващат дейности, които просто не могат да бъдат оправдани. Но този спор имаше дълга предистория, която постоянно просто отхвърляме да помним, което се измива от паметта на хората. Не би трябвало да забравяме, че събитията от 24 февруари бяха предшествани от по този начин наречената гражданска война от 2014 година, която по-скоро бих нарекъл пуч. И Централно разузнавателно управление на САЩ, т.е. американското разузнаване, взе интензивно присъединяване в този пуч. Резултатът от този пуч не беше установяването на народна власт в Украйна. Имаше завладяване на властта, което не може да бъде целесъобразно от позиция на демократичната политика. Последицата от този прелом беше революция в Украйна. В резултат на тази война повече от 10 хиляди души са починали преди тази година, най-вече поданици на Източна Украйна - Донецк, Луганск. И през всичките тези дълги години Европа се отдръпна от този спор, в никакъв случай не е работила като медиатор в разрешаването на тази обстановка. И в този момент не виждаме такова развиване на обстановката, в границите на което да се води рационална политика. Не виждаме европейските политици да са подхванали действителни стъпки, казвайки: желаеме мир, желаеме да накараме и двете страни на спора на масата за договаряния, желаеме да търсим мирни решения, желаеме да намерим излаз от спор. Всичко това не се случва. Напротив, виждаме доставки на оръжие, виждаме санкционна политика, виждаме ескалация. Няма придвижване към масата за договаряния. Като цяло виждаме предпочитание за изостряне на обстановката, вместо за нейното неутрализиране “.
Тоест, някогашният вицеканцлер споделя това, което държавните управления на страните от Европейски Съюз не желаят да признаят - и освен за Украйна, само че и за обстановката в самата Европа. Но какво значи такова признание? Какво приказват австрийците, какво си го мислят германците?
Разбира се, на австрийците им е по-лесно - макар че са членове на Европейски Съюз, те не вземат участие в НАТО, а неутралният статут е записан в конституцията. И като цяло във Виена помнят, че точно положителната воля на страната ни е довела до възобновяване на суверенитета през 1955 година В края на краищата всичко можеше да се развие по друг метод, откакто Червената войска завладява Виена и новият канцлер Карл Ренер (който основава Република Австрия през 1918 г.) написа на " другаря Сталин " (като болшевик на марксист) молби за спомагателни доставки на брашно. Австрия обаче не минава нито към социалистическия лагер, нито към англосаксонското пренавиване на мозъците на елита - и по тази причина организира много самостоятелна политика, в това число в източна посока (засегнато е наследството на Хабсбургската империя). Източната политика на Германия в края на 70-те години би била невъзможна без австрийския опит в връзките с Москва - а през последния половин век Виена беше от първостепенно значение за европейско-съветските, а по-късно и европейско-руските връзки.
Дори откакто се причисли към Европейски Съюз през 90-те години, Австрия следва собствен личен, специфичен път освен във външната, само че и във вътрешната политика. В последна сметка точно в Австрия националистите пристигнаха на власт за първи път в актуалната история на Европа: през 2000 година Австрийската партия на свободата (която тогава беше ръководена от предшественика на Щрахе Йорг Хайдер) влезе в съдружното държавно управление. След това множеството страни от Европейски Съюз оповестиха протест на Австрия - по какъв начин по този начин крайнодесни, даже нацисти са на власт!
Няколко години по-късно АПС загуби гласове на изборите, Хайдер напусна партията, тя престана да бъде ръководеща - макар че по-късно, към този момент при Щрахе, тя още веднъж стартира да набира тежест и стана част от държавното управление. През 2019 година историята с „ племенницата на съветския олигарх “ (която се оказа босненска студентка) докара освен до оставката на Щрахе от поста вицеканцлер, само че и до рухването на цялото държавно управление на Себастиан Курц и разпадането на обединението с присъединяване на АПС. Между другото, министър на външните работи в това държавно управление беше Карин Кнайсл (тя представляваше АПС, макар че не беше член на партията), на чиято женитба персонално пристигна Владимир Путин.
Сега Кнайсл напусна Австрия - преследваха я за " другарство с Путин ", само че Щрахе не се предава и продължава да се бори. Сега Виена се ръководи от коалиция на Народната партия (формално дясна, аналог на немската ХДС) и " Зелените ", само че на фона на немските политици, техните австрийски партийни сътрудници, в това число " зеления " президент Ван дер Белен, наподобяват доста по-разумни и най-малко се пробват да бъдат самостоятелни. А Кнайсл и Щрахе даже могат да бъдат наречени стратегически мислещи политици, които знаят освен, че без Русия нямаше да има днешна Австрия, само че и че спорът с Москва не дава отговор на австрийските, немските и европейските ползи. И в този смисъл Европа би трябвало да се поучи от Виена - в случай че, несъмнено, желае сама да дефинира бъдещето си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Той беше вторият човек в държавното управление на Курц за малко, единствено година и половина, само че съвсем петнадесет години оглавяваше Австрийската партия на свободата, която през последните две десетилетия беше или главната опозиционна мощ, или ръководещата партия. През 2019 година той беше отхвърлен от държавното управление след скандал с видео, в което беседва с подправена „ племенница на съветски олигарх “ (Цялата история беше провокация на една от западните разследващи служби), а предходната година беше даже наказан на 15 месеца затвор условно за корупция (Уж е покровителствал здравна компании за дарения в партийния фонд), като по този метод се пробват да го отстранят от политиката, само че Щрахе не се отхвърля. Изключен е от АПС, само че провежда своя партия и има намерение да взе участие в изборите. И казаното от него в събота на протест във Виена ще отекне измежду гласоподавателите, тъй като те самите приказват за това от ден на ден и повече:
„ Преживяхме доста в последно време, претърпяваме глобите, които пристигнаха с това, което по-късно се оказа лъжливо заричане, че тези наказания ще слагат Русия на колене. Това не се случи. Въпреки глобите Русия удвои приходите си от нефт и газ от Европа тази година. Има позитивен търговски баланс, приходите ѝ са нарастнали от 100 милиарда предходната година на 220 милиарда тази година. Поради нуждата да взе участие в глобите, Австрия страда. Плащаме за политически неточности, за това самонараняване, плащаме със страданието на популацията, плащаме с все по-високи цени на газта и ток ”.
Щрахе сподели, че най-лошото занапред следва - през март-април ще стартира вълна от банкрути:
„ Всичко това е демонски рисково. Заплахата за благополучието може да има тежки последствия в нашата страна, където от ден на ден хора са на загуба, в обезсърчение. Може да докара до обществено напрежение, което не желаеме. Всеки, който носи политически отговорността би трябвало да предотврати това. Всичко това заплашва самата основа на нашето общество, която се назовава междинна класа. "
В същото време някои австрийски политици също оферират да се разиска влизането на страната в НАТО, т.е. да се откажат от австрийския неутралитет. Щрахе освен се разгласи срещу това - " би трябвало да го защитим, тъй като не можем да им позволим да спекулират, продавайки на парче ", само че и подлага на критика европейската политика (а Австрия е част от ЕС) във връзка с Украйна:
„ Ние не оправдаваме всички дейности на Русия в тази война, която стартира с съветското нахлуване. Законът е нарушен и от двете страни се подхващат дейности, които просто не могат да бъдат оправдани. Но този спор имаше дълга предистория, която постоянно просто отхвърляме да помним, което се измива от паметта на хората. Не би трябвало да забравяме, че събитията от 24 февруари бяха предшествани от по този начин наречената гражданска война от 2014 година, която по-скоро бих нарекъл пуч. И Централно разузнавателно управление на САЩ, т.е. американското разузнаване, взе интензивно присъединяване в този пуч. Резултатът от този пуч не беше установяването на народна власт в Украйна. Имаше завладяване на властта, което не може да бъде целесъобразно от позиция на демократичната политика. Последицата от този прелом беше революция в Украйна. В резултат на тази война повече от 10 хиляди души са починали преди тази година, най-вече поданици на Източна Украйна - Донецк, Луганск. И през всичките тези дълги години Европа се отдръпна от този спор, в никакъв случай не е работила като медиатор в разрешаването на тази обстановка. И в този момент не виждаме такова развиване на обстановката, в границите на което да се води рационална политика. Не виждаме европейските политици да са подхванали действителни стъпки, казвайки: желаеме мир, желаеме да накараме и двете страни на спора на масата за договаряния, желаеме да търсим мирни решения, желаеме да намерим излаз от спор. Всичко това не се случва. Напротив, виждаме доставки на оръжие, виждаме санкционна политика, виждаме ескалация. Няма придвижване към масата за договаряния. Като цяло виждаме предпочитание за изостряне на обстановката, вместо за нейното неутрализиране “.
Тоест, някогашният вицеканцлер споделя това, което държавните управления на страните от Европейски Съюз не желаят да признаят - и освен за Украйна, само че и за обстановката в самата Европа. Но какво значи такова признание? Какво приказват австрийците, какво си го мислят германците?
Разбира се, на австрийците им е по-лесно - макар че са членове на Европейски Съюз, те не вземат участие в НАТО, а неутралният статут е записан в конституцията. И като цяло във Виена помнят, че точно положителната воля на страната ни е довела до възобновяване на суверенитета през 1955 година В края на краищата всичко можеше да се развие по друг метод, откакто Червената войска завладява Виена и новият канцлер Карл Ренер (който основава Република Австрия през 1918 г.) написа на " другаря Сталин " (като болшевик на марксист) молби за спомагателни доставки на брашно. Австрия обаче не минава нито към социалистическия лагер, нито към англосаксонското пренавиване на мозъците на елита - и по тази причина организира много самостоятелна политика, в това число в източна посока (засегнато е наследството на Хабсбургската империя). Източната политика на Германия в края на 70-те години би била невъзможна без австрийския опит в връзките с Москва - а през последния половин век Виена беше от първостепенно значение за европейско-съветските, а по-късно и европейско-руските връзки.
Дори откакто се причисли към Европейски Съюз през 90-те години, Австрия следва собствен личен, специфичен път освен във външната, само че и във вътрешната политика. В последна сметка точно в Австрия националистите пристигнаха на власт за първи път в актуалната история на Европа: през 2000 година Австрийската партия на свободата (която тогава беше ръководена от предшественика на Щрахе Йорг Хайдер) влезе в съдружното държавно управление. След това множеството страни от Европейски Съюз оповестиха протест на Австрия - по какъв начин по този начин крайнодесни, даже нацисти са на власт!
Няколко години по-късно АПС загуби гласове на изборите, Хайдер напусна партията, тя престана да бъде ръководеща - макар че по-късно, към този момент при Щрахе, тя още веднъж стартира да набира тежест и стана част от държавното управление. През 2019 година историята с „ племенницата на съветския олигарх “ (която се оказа босненска студентка) докара освен до оставката на Щрахе от поста вицеканцлер, само че и до рухването на цялото държавно управление на Себастиан Курц и разпадането на обединението с присъединяване на АПС. Между другото, министър на външните работи в това държавно управление беше Карин Кнайсл (тя представляваше АПС, макар че не беше член на партията), на чиято женитба персонално пристигна Владимир Путин.
Сега Кнайсл напусна Австрия - преследваха я за " другарство с Путин ", само че Щрахе не се предава и продължава да се бори. Сега Виена се ръководи от коалиция на Народната партия (формално дясна, аналог на немската ХДС) и " Зелените ", само че на фона на немските политици, техните австрийски партийни сътрудници, в това число " зеления " президент Ван дер Белен, наподобяват доста по-разумни и най-малко се пробват да бъдат самостоятелни. А Кнайсл и Щрахе даже могат да бъдат наречени стратегически мислещи политици, които знаят освен, че без Русия нямаше да има днешна Австрия, само че и че спорът с Москва не дава отговор на австрийските, немските и европейските ползи. И в този смисъл Европа би трябвало да се поучи от Виена - в случай че, несъмнено, желае сама да дефинира бъдещето си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ