Путин ще спаси Лукашенко. Но цената ще е висока |
Докато европейските водачи се бяха събрали на изключителна среща, с цел да обсъдят обстановката в Беларус, на която взеха решение да не признаят резултата от изборите, президентът Александър Лукашенко прояви изненадваща интензивност. Сега, когато Европейски Съюз към този момент не признава легитимността на неговата власт, той още веднъж е свободен да се държи както си желае. Вече няма потребност да се преструва, че гласът на Брюксел има някакво значение. И тъкмо по тази причина той разпореди на полицията да потуши „ безредията ", както той назовава митингите на опозицията в Минск.
Очакваше се, че Лукашенко ще упрекна непознати сили за антиправителствените митинги в страната. Той подреди на своите дипломати да предупредят западните водачи, включително и немската канцлерка Ангела Меркел, че ще ги държи виновни за това, което той счита за „ интервенция във вътрешните работи на Беларус ".
Новият прилив на самонадеяност у Лукашенко вероятно се дължи на извършените четири телефонни диалога с Владимир Путин. Руският президент на процедура е единственият действителен съдружник на диктатора от Минск.
Путин - юрист на властнически режими
Въпреки персоналната си злост към него, Путин ще направи всичко, което е по силите му, с цел да помогне на Лукашенко да оцелее – политически а, в случай че се наложи, и физически. Путин наподобява се счита за бранител на всички притиснати до стената властнически режими в света. Да напомним съветската намеса в Сирия през 2015, спасяването на Башар Асад, както и решителната поддръжка за Николас Мадуро във Венецуела.
Но казусът с Беларус е по-особен за Путин: става въпрос за страна, която е съвсем напълно подвластна от Русия, и с която тя е обвързана по силата на многочислени контракти. Двете страни имат обща система за надзор на външните граници, както и обща система за противовъздушна защита. Повечето руснаци гледат на белорусите като на свои етнически роднини с еднакъв метод на мислене.
Свалянето на Лукашенко посредством гражданска война ще бъде тежък удар по имиджа на Путин. Не единствено, тъй като концепцията за „ националната власт " очевидно му е изцяло непозната. Той вероятно е обезпокоен и от това, че личният му народ може също да хареса концепцията за гражданска война.
Освен това рухването на Лукашенко от власт би изглеждало в очите на сервилната политическа класа в Русия като знак за политическо проваляне или уязвимост на самия Путин – нещо, от което президентът явно се пази като от огън. Затова той никога не може да допусне промяна на властта в Беларус, която да не е била утвърдена от него персонално.
На първо време Кремъл очевидно ще се въздържа от изпращането на съветски войски като „ братска помощ " за Беларус, въпреки че и тази алтернатива не може да бъде изрично изключена. Рисковете от възможна гражданска опозиция и всеобщи кръвопролития биха били прекомерно огромни. Освен концепцията за военна интервенция не би срещнала утвърждението на руснаците и в Кремъл чудесно знаят това.
Путин обаче разполага с богат боеприпас от други принадлежности: той може да води кибервойна, да налива пари за надзор и следене, да употребява една гигантска пропагандна машина, която в този момент ще сложи в услуга на Лукашенко. Освен това Москва може да поддържа белоруските служби за сигурност, представяйки го като оказване на „ консултативна помощ ".
Каква ще е цената?
Ако Лукашенко оцелее политически благодарение на Путин, той ще би трябвало да си заплати за това. Например като признае анексията на Крим, като отпусне на Москва правото да си построи военни бази на територията на Беларус, или като одобри да води единна данъчна политика с Русия. Москва от дълго време упорства за всички тези неща.
Така Беларус де факто би се трансформирал в съветска провинция. Ако обаче Лукашенко се окаже заставен да се откаже от президентския пост, Путин вероятно ще задейства своя „ проект Б ": за възможни нови президентски избори в Беларус Кремъл ще си избере някой проруски претендент и ще го пази с всички сили.
Най-големият призрачен сън за Путин би била визията, че Беларус може да се трансформира в демократична, прозападна страна, поддържаща другарски връзки с Европейски Съюз. Макар нещата сега да не наподобяват такива, Кремъл не желае да поема никакви опасности.
Има и различен проект
Путин залага на това, че Европейски Съюз и Съединени американски щати няма да дръзнат да го провокират на негова лична територия. И че, вниманието им ще е отвлечено от други проблеми, тъй че да не се занимават повече с Беларус. На фона на пандемията от ковид, идните президентски избори в Съединени американски щати и несъгласията сред източните и западните страни членки на Европейски Съюз по въпроса за политиката по отношение на Русия, тези очаквания на Путин не наподобяват чак толкоз нереалистични.
Очакваше се, че Лукашенко ще упрекна непознати сили за антиправителствените митинги в страната. Той подреди на своите дипломати да предупредят западните водачи, включително и немската канцлерка Ангела Меркел, че ще ги държи виновни за това, което той счита за „ интервенция във вътрешните работи на Беларус ".
Новият прилив на самонадеяност у Лукашенко вероятно се дължи на извършените четири телефонни диалога с Владимир Путин. Руският президент на процедура е единственият действителен съдружник на диктатора от Минск.
Путин - юрист на властнически режими
Въпреки персоналната си злост към него, Путин ще направи всичко, което е по силите му, с цел да помогне на Лукашенко да оцелее – политически а, в случай че се наложи, и физически. Путин наподобява се счита за бранител на всички притиснати до стената властнически режими в света. Да напомним съветската намеса в Сирия през 2015, спасяването на Башар Асад, както и решителната поддръжка за Николас Мадуро във Венецуела.
Но казусът с Беларус е по-особен за Путин: става въпрос за страна, която е съвсем напълно подвластна от Русия, и с която тя е обвързана по силата на многочислени контракти. Двете страни имат обща система за надзор на външните граници, както и обща система за противовъздушна защита. Повечето руснаци гледат на белорусите като на свои етнически роднини с еднакъв метод на мислене.
Свалянето на Лукашенко посредством гражданска война ще бъде тежък удар по имиджа на Путин. Не единствено, тъй като концепцията за „ националната власт " очевидно му е изцяло непозната. Той вероятно е обезпокоен и от това, че личният му народ може също да хареса концепцията за гражданска война.
Освен това рухването на Лукашенко от власт би изглеждало в очите на сервилната политическа класа в Русия като знак за политическо проваляне или уязвимост на самия Путин – нещо, от което президентът явно се пази като от огън. Затова той никога не може да допусне промяна на властта в Беларус, която да не е била утвърдена от него персонално.
На първо време Кремъл очевидно ще се въздържа от изпращането на съветски войски като „ братска помощ " за Беларус, въпреки че и тази алтернатива не може да бъде изрично изключена. Рисковете от възможна гражданска опозиция и всеобщи кръвопролития биха били прекомерно огромни. Освен концепцията за военна интервенция не би срещнала утвърждението на руснаците и в Кремъл чудесно знаят това.
Путин обаче разполага с богат боеприпас от други принадлежности: той може да води кибервойна, да налива пари за надзор и следене, да употребява една гигантска пропагандна машина, която в този момент ще сложи в услуга на Лукашенко. Освен това Москва може да поддържа белоруските служби за сигурност, представяйки го като оказване на „ консултативна помощ ".
Каква ще е цената?
Ако Лукашенко оцелее политически благодарение на Путин, той ще би трябвало да си заплати за това. Например като признае анексията на Крим, като отпусне на Москва правото да си построи военни бази на територията на Беларус, или като одобри да води единна данъчна политика с Русия. Москва от дълго време упорства за всички тези неща.
Така Беларус де факто би се трансформирал в съветска провинция. Ако обаче Лукашенко се окаже заставен да се откаже от президентския пост, Путин вероятно ще задейства своя „ проект Б ": за възможни нови президентски избори в Беларус Кремъл ще си избере някой проруски претендент и ще го пази с всички сили.
Най-големият призрачен сън за Путин би била визията, че Беларус може да се трансформира в демократична, прозападна страна, поддържаща другарски връзки с Европейски Съюз. Макар нещата сега да не наподобяват такива, Кремъл не желае да поема никакви опасности.
Има и различен проект
Путин залага на това, че Европейски Съюз и Съединени американски щати няма да дръзнат да го провокират на негова лична територия. И че, вниманието им ще е отвлечено от други проблеми, тъй че да не се занимават повече с Беларус. На фона на пандемията от ковид, идните президентски избори в Съединени американски щати и несъгласията сред източните и западните страни членки на Европейски Съюз по въпроса за политиката по отношение на Русия, тези очаквания на Путин не наподобяват чак толкоз нереалистични.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ