Дебатът за еврото ще продължи през цялата 2026 година, според проф. Тодор Галунов
Дебатът за еврото ще продължи през цялата 2026 година и може би ще бъде разединителна линия в идните избори, разяснява проф. Тодор Галунов, който е историк, политолог и учител във Великотърновския университет.
Той направи своя коментар пред Българска телеграфна агенция във връзка представянето на новия брой на списание ЛИК " Българските пари ". По думите му в идните предизборни дебати ще се приказва доста за националния суверинитет, за стратегическите последици от приемането на еврото, за изгодите, които предстоят, само че при всички положения дебатът ще бъде доста изострен през цялата година, и постоянно ще прекрачва прага на положителния звук и евентуално ще се партизира във формат 50 на 50, което значи, че тематиката няма да бъде обединителна за обществото.
Професор Галунов преподава на младежи в университета и погледът му е, че те одобряват доста по-лесно тази смяна на българските пари. Тези младежи не са израснали с лв., с него са израснали предходните генерации - още от Княжество България, разясни той. Младите хора порастват със обществените мрежи и с концепциите за пътешестване по света, по тази причина за тях разделянето с лв. няма да е синоним на тезата за отделяне на парченце от националния суверинитет. Това е поколението, което се движи свободно в Европа, за тези младежи по-скоро европейските каузи са национални каузи, по тази причина при тях този тясно насочен народен национализъм не е годен.
За разлика от тях за хората в дейна и по-зряла възраст раздялата с лв. е по-болезнена, тъй като националната валута е била част от тяхното политическо, икономическо, културно минало. Неговите наблюдения сочат, че през последните години поколенията са се сменили няколко пъти по отношението на мисленето. В началните години на демократичния преход младежите желаеха радикална смяна и внезапно разкъсване с комунизма, само че тогавашните млади през днешния ден са на възраст над 50 година. След това се появи едно друго потомство, което израсна с портретите на новите политици, а в този момент идва новата вълна, която не желае нито далечното минало от времето на социализма, нито близкото минало, и може би не приема целия политически хайлайф. Част от тези младежи усещат, че властта в България не е била изцяло правилна към тях, по тази причина сме очевидци на един чисто подсъзнателен метод, че нещо в страната би трябвало да се промени, освен това бързо, с цел да останат тези нови генерации в България и да се развиват в действителност, счита анализаторът. „ Животът не прости на този, който закъснява “, сподели Галунов.
Българите сме свързани с еврото от 28 години, тъй че и през идващия интервал няма да се случи нищо фрапантно - нито във връзка с обедняването, нито във връзка с замогването, сподели Галунов. По-големият въпрос е националната липса на самочувствие, тъй като изказванията в общественото пространство са, че 36 години догонваме западноевропейските параметри. Тези фактори ще бъдат в основата на ожесточението в българския политически живот през идната година, тъй че тематиката за еврото няма по какъв начин да не бъде експонирана, освен това в няколко направления, уточни той. На първи проект – в битово отношение, по-късно във времеви дискурс, че в този момент не му е било времето, че сме закъснели или избързали. Другата огромна тематика още веднъж ще е обвързвана с смяната, само че каква и накъде.
Според проф. Галунов диалозите няма да излязат с позиции за излизане от Европейския съюз, а по-скоро за какво българските политици нямат самочувствието да бъдат фактори в самия Европейски съюз, да беседват равноправно с ръководителите на другите огромни страни членки. Не снишаването на българските политици, а отстояване на националния интерес от тяхна страна чакат хората. В самата Западна Европа дебатът за макроевропейскита рамка и националните ползи на обособените страни членки продължава, и нека влизането ни в еврозоната даде самочувствие на нашите представители да отстояват това, което е значимо за нас, добави той.
Предстои ни изборна година, с евентуални три избора, с доста диспути, свързани с еврото – за и срещу, какво направихме, а в този момент какво ще стане. Това ще бъдат тематиките на 2026 година в политически проект, сподели проф. Тодор Галунов.
Той направи своя коментар пред Българска телеграфна агенция във връзка представянето на новия брой на списание ЛИК " Българските пари ". По думите му в идните предизборни дебати ще се приказва доста за националния суверинитет, за стратегическите последици от приемането на еврото, за изгодите, които предстоят, само че при всички положения дебатът ще бъде доста изострен през цялата година, и постоянно ще прекрачва прага на положителния звук и евентуално ще се партизира във формат 50 на 50, което значи, че тематиката няма да бъде обединителна за обществото.
Професор Галунов преподава на младежи в университета и погледът му е, че те одобряват доста по-лесно тази смяна на българските пари. Тези младежи не са израснали с лв., с него са израснали предходните генерации - още от Княжество България, разясни той. Младите хора порастват със обществените мрежи и с концепциите за пътешестване по света, по тази причина за тях разделянето с лв. няма да е синоним на тезата за отделяне на парченце от националния суверинитет. Това е поколението, което се движи свободно в Европа, за тези младежи по-скоро европейските каузи са национални каузи, по тази причина при тях този тясно насочен народен национализъм не е годен.
За разлика от тях за хората в дейна и по-зряла възраст раздялата с лв. е по-болезнена, тъй като националната валута е била част от тяхното политическо, икономическо, културно минало. Неговите наблюдения сочат, че през последните години поколенията са се сменили няколко пъти по отношението на мисленето. В началните години на демократичния преход младежите желаеха радикална смяна и внезапно разкъсване с комунизма, само че тогавашните млади през днешния ден са на възраст над 50 година. След това се появи едно друго потомство, което израсна с портретите на новите политици, а в този момент идва новата вълна, която не желае нито далечното минало от времето на социализма, нито близкото минало, и може би не приема целия политически хайлайф. Част от тези младежи усещат, че властта в България не е била изцяло правилна към тях, по тази причина сме очевидци на един чисто подсъзнателен метод, че нещо в страната би трябвало да се промени, освен това бързо, с цел да останат тези нови генерации в България и да се развиват в действителност, счита анализаторът. „ Животът не прости на този, който закъснява “, сподели Галунов.
Българите сме свързани с еврото от 28 години, тъй че и през идващия интервал няма да се случи нищо фрапантно - нито във връзка с обедняването, нито във връзка с замогването, сподели Галунов. По-големият въпрос е националната липса на самочувствие, тъй като изказванията в общественото пространство са, че 36 години догонваме западноевропейските параметри. Тези фактори ще бъдат в основата на ожесточението в българския политически живот през идната година, тъй че тематиката за еврото няма по какъв начин да не бъде експонирана, освен това в няколко направления, уточни той. На първи проект – в битово отношение, по-късно във времеви дискурс, че в този момент не му е било времето, че сме закъснели или избързали. Другата огромна тематика още веднъж ще е обвързвана с смяната, само че каква и накъде.
Според проф. Галунов диалозите няма да излязат с позиции за излизане от Европейския съюз, а по-скоро за какво българските политици нямат самочувствието да бъдат фактори в самия Европейски съюз, да беседват равноправно с ръководителите на другите огромни страни членки. Не снишаването на българските политици, а отстояване на националния интерес от тяхна страна чакат хората. В самата Западна Европа дебатът за макроевропейскита рамка и националните ползи на обособените страни членки продължава, и нека влизането ни в еврозоната даде самочувствие на нашите представители да отстояват това, което е значимо за нас, добави той.
Предстои ни изборна година, с евентуални три избора, с доста диспути, свързани с еврото – за и срещу, какво направихме, а в този момент какво ще стане. Това ще бъдат тематиките на 2026 година в политически проект, сподели проф. Тодор Галунов.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ