Докато европейските държави увеличават разходите, за да подкрепят поразените си

Докато европейските страни усилват разноските, с цел да поддържат изумените си от пандемията стопански системи, Ватиканът е заставен да стяга бюджетната дисциплинираност поради намалелия брой гости и секналите дарения към Свещения град - страна. Най-малката самостоятелна страна в света подхваща поредност от изключителни бюджетни ограничения, в това число понижение на заплащането на кардиналите, анулация на ремонтите на постройките, които не са неотложни и ограничение на интернационалните пътувания.

През март папа Франциск разгласи, че от началото на април всичките кардинали ще получават с 10% по-ниско възнаграждение поради " изключителната здравна конюнктура, провокирана от разпространяването на COVID-19, засегнало всички източници на доходи на страната ". Самият папа е изключен от това предписание, тъй като той не получава заплата.

Префектът на секретариата по стопанска система Хуан Антонио Гереро Алвес, разяснява, че тазгодишните разноски на Ватикана ще са " най-ниските в историята на Светия трон ". Това е в внезапен контрастност с другите европейски страни, които помпат интензивно пари в стопанствата си. 

През предходната седмица МВФ прикани всички страни от еврозоната да създадат спомагателни разноски в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт, с цел да смекчат натиска на пандемията. Рим разгласи на 15 април, че ще похарчи още 40 млрд.евро в поддръжка на борещия се за оцеляване бизнес и на стопанската система. Ватиканът, чието непрекъснато население е под 1000 души, не е член на Европейския съюз и на еврозоната, само че употребява еврото като публична валута и емитира лични евромонети. 

Гереро Алвес призна през март, че Ватиканът няма опция да работи като другите страни поради дребната си величина и и неналичието на данъчни доходи. В коментар пред държавната осведомителна организация отецът изясни: " в случай че сме страна като останалите, ние щяхме да увеличим дълга си и да предприемем фискални ограничения ". Той добави, че в тази ситуация на Светия трон " в случай че не посъпват дарения, с изключение на оптимално вероятните спестявания могат да се употребяват само запасите ". Ватиканът в никакъв случай не е обявявал обществено размера на финансовите си запаси, в които влизат големи недвижими парцели по света и други вложения, следени от мениджъра на държавната хазна APSA.

Водещият икономист на " Оксфорд икъномикс " - Никола Нобиле - удостовери, че Светият трон няма вид да харчи пари, с цел да отбрани стопанството си от пандемията. Просто тъй като е дребна, отворена стопанска система, която разчита на външни доходи, най-вече от туризъм - най-поразения от пандемията бранш. Музеите и изложбите във Ватикана останаха затворени през по-голямата част от годината, лишавайки отците от най-важния им източник на приходи. 

В началото на последната продължителна ресеция в Италия през 2012-а броят на туристите в страната са паднали с 1.7% спрямо 2011-а. През предходната година обаче, със възбраната на туризма в продължение на месеци поради карантините, посетителите са намалели с 59.1%, сочат формалните данни.

Ватиканът разгласи, че чака общите доходи да намалеят с 30% - до 213 млн. евро, през 2021-а спрямо 2019-а - година преди болестта от COVID-19 да порази Европа, а дефицитът да доближи 49.7 млн. евро през 2021-а даже след орязването на разноските. За съпоставяне, през 2019-а дефицитът е бил в размер на 11 млн. евро.

Ако от сметките се извадят даренията от католиците по света, които са паднали по време на пандемията паралелно с приходите от недвижимите парцели и комерсиалните действия на Светия трон, тазгодишният недостиг ще се качи до 80 млн. евро, пресмятат отците. Той ще бъде запълнен от запасите. Както и от външни донори, към които Ватиканът стартира все по-често да поглежда.