Докато едни се опитват да спасят икономиката в условията на

Докато едни се пробват да спасят стопанската система в изискванията на пандемия, други се пробват да я закопаят. Недомислени данъчни промени, зад маската на проектозакона за здравето, товарят българския бизнес с непостижими разноски, които може да затворят основни български предприятия. Вместо средствата да се похарчат за заплати, те ще отидат стремително за видеонаблюдение в акцизни хранилища, което най-вероятно е извънредно значимо в борбата против Коронавирус 19.

За това сигнализират огромният български бизнес в лицето на Българската петролна и газова асоциация, Националната лозаро-винарска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската стопанска камара. Те бият паника в мнения до премиера Борисов, шефката на Народно събрание Цвета Караянчева и ръководителите на основните парламентарни комисии.

Оказва се, че с плана на Закон за здравето, който би трябвало да урежда следствията от епидемията след приключване на изключителното състояние се оферират промени в данъчните закони. Излиза, че тъкмо сега, който държавния бюджет е като продънена каца, управленците ни удрят с драконовски ограничения тези, които го пълнят най-вече.

Конкретните текстове, скрити в преходните и заключителните разпореждания (б.р. може би с вярата, че няма да се видят) се трансформират Закона за акцизите и данъчните хранилища, за корпоративното облагане и в незабавен порядък вкарват усложнени условия към складовете и лицензирането им.

Засегнати са лозаро-винарския отрасъл, който така и така записва до 25 на 100 спад в оборотите, търговията с горива, където продажбите са спаднали приблизително с 50 % и с цигари, където се регистрира понижение с 20 на 100 – всички тези, които са най-големите данъкоплатци.

Българското земеделие също ще пострада, защото то разчита на огромните производители, с цел да осъществя своята продукция.

С поправките се понижават фрапантно периодите за въвеждането на системи за видеонаблюдение и надзор във всички акцизни хранилища на територията на страната, които създават или съхраняват алкохол, тютюневи произведения и горива. На процедура, законопроектът планува редуциране на половина (от 6 на 3 месеца) на периода за внедряване на системи за видеонаблюдение и надзор в тези хранилища. Така за напълно къс интервал над 300 данъчни хранилища в България ще би трябвало по едно и също време да влагат и да се снабдят със характерна по своя темперамент инсталация от стеснен кръг от снабдители. Засегнати са освен компаниите от бранша на горивата, каквото усещане остана в обществеността, а и производството и съхранението на всички акцизни артикули като тютюневи произведения, алкохолни питиета и вино. Там заетите са десетки хиляди.

Основния проблем, съгласно сектора, са преди всичко непостижимите периоди, само че и обстоятелството, че компаниите от бранша ще схванат дефинитивно какви тъкмо системи за видеонаблюдение би трябвало да проектират, закупят, конфигурират, тестват и вкарат в употреба в деня, в който ще стартират да текат тези съкратени периоди.

Според браншовите и бизнес организациите същестува действителна опасност предприятия да свият активността си или изцяло да затворят, приходите от налози фрапантно да намалеят, а работещи да останат безработни и на плещите на обществената система.

Всички те са единомислещи, че измененията не трябва да бъдат одобрявани в този тип. Въвеждането на видеонаблюдение в акцизните хранилища изобщо не се слага под въпрос, само че би трябвало да се реализира в изискванията на предвидимост, в рационални периоди и без да се заплаши действието на акцизния бранш в така и така комплицираната икономическа конюнктура, показват от КРИБ.