„Продължават да се трупат „опорните точки“ на хартиеното мнозинство“
Докато едни хора се чудят неуместно разтегнатите във времето съвещания при президента дали са с някаква цел друга от това да се губи време, да се тупка топката и да се възвръщат остарели фрагменти на остарели длъжности, други непосредствено са си подели предизборната акция за идващите избори (просто тъй като знаят отговора на по-горния въпрос…).
Докато чупим всички върхове по размотаване с това недаване на мандат към този момент съвсем ДВА МЕСЕЦА (!!!), спечелилите дават обещание, само че не могат да изпълнят, тъй като нямат мандат (но и не си вършат труда да стартират преговори), а изгубилите (вторите) са упреквани, че са „ пипали машините “ и циркът е цялостен.
В България не е нужно нещо да има логичност, с цел да „ хване дикиш “; нужно е единствено да е гръмко поднесено и доста, но доста пъти да се повтаря монотонно, до момента в който се набие в съзнанието и подсъзнанието на хората.
Колкото и да не могат тези с глава на раменете да проумеят по какъв начин по този начин хем си „ пипал машините “, хем си изгубил изборите, хем и сътрудниците ти са изгубили изборите… митологията измежду природонаселението към този момент е просмукана. Няма потребност и от такива дреболии като доказателства, когато имаш по-силен глас и си подготвен денонощно да повтаряш едно и също.
Нито пък е належащо и да се страхуваш, че някой може да си спомни, че примерно ти си поръчал, избрал и платил машините, с които плашиш; или пък някой да си спомни, че преди две години някоя алена доня е била „ за “ машинното и САМО машинното гласоподаване, а през днешния ден е твърдо срещу. Не е належащо да се страхуваш от такива неща, тъй като българинът има политическата памет на златна рибка. Нито е нужно да се плашиш, че такива глупави детайлности – като истината – могат да ти скапват хубавата история.
Общо взето всичко общо е взето и да си политик в България е най-мечтаната работа на планетата. А по отношение на хората… И да ти е мъчително за тях, и да не ти е, истината е, че по този начин работят нещата – механизмът е обикновен: в случай че се простреляш в крайници, те боли; в случай че гласуваш за обикновени и крадливи популисти, ще живееш зле в кочина с отворени шахти и дупки по улиците, с корупция до небето и пробита здравна, правосъдна, просветителна и каква ли още не системи. Това е: всеки народ си заслужава ориста, колкото и по през целия ден да се самозаблуждава, че някаква международна интрига го дърпа надолу. Всеки народ е тъкмо там, където е заслужил да бъде. А и политиците са едни от нас, наше огледало. Не може да викаш: „ унищожиха я тая страна! “ и да псуваш тв приемника, до момента в който пресипваш в по-малки туби откраднатата служебна нафта. Те – политиците… ние – хората… едно и също, две лица на една монета.
Има опция всяка една нация (дори надълбоко вкопаната в корупция и безвремие) да бъде вкарана в правия път и да преживее промяна. Народът може да бъде избавен макар себе си, на инат на желанието му да не бъде спасяван. Елементарна еволюция, типична за общества, които са част от едно огромно ЦЯЛО, което е мотор на напредък. Като да вземем за пример Европейски Съюз.
Въпросът обаче е какъв брой опозиция ще се окаже от вътрешната страна, с цел да се забави този развой. А у нас тя е огромна, тъй като глозгащите кокала са пресметнали, че едно закъснение ще им е задоволително да си изкарат до старини, а после… „ след това “ не е техен проблем.
Те съумяват със съдействието на народа, който съзнателно избира да им има вяра, тъй като му харесва да има опрощение за всяко свое злощастие. Извинение, което НЕ Е виновност в самия него.
И по тази причина живеем в безвремие и на изключена скорост. Едни и същи легенди и митове, които са обикновени за опровержение, обикалят пространството на инат на здравия разсъдък. Нужни са единствено малко опорки, които да се мятат в хранилката на всеобщото мърморене и работата е на 99% свършена.
Ето и някои уточнения на някогашния министър на електронното ръководство по отношение на известната в последно време опорка с „ техните машини “ и „ пипането на машините “.
Дано да е ползотворно това шерване, въпреки и да не съм оптимист…
_____________
„ Продължават да се натрупат „ опорните точки “ на хартиеното болшинство, по тази причина ето още пет и тяхното опровергаване.
- Разминаванията в машинния протокол и преброените разписки са доста малко (в 20-тина секции при общо 10 хиляди). Тези разминавания към момента не са тествани от ЦИК посредством наново преброяване на разписки. За минали избори също е имало разминавания и постоянно се е оказвало, че са човешка неточност при броенето. Т.е. развяването на такива секции от трибуната е просто пропагандно упражнение.
- Няма кодове. Има " първоначален код ". Той разказва какво прави машината, с цел да регистрира и прибави гласовете в протокола (както и още много неща, инспекции на флашките, сключване на протоколи, записване в вестник на събитията и т.н.). Изходният код не дава права върху машините, това не е PIN код (с PIN код също не се получава достъп, просто се статтира и завършва изборния ден)
- Кодът е предоставян за обзор на партиите, декларирали предпочитание. Имаше три партии (коалиции), декларирали такова предпочитание. Демократична България, Политическа партия и ГЕРБ. Имаше няколко срещи, на които се обсъждаха разнообразни елементи от процеса. На последната, на която беше даден достъп до кода, отидох единствено аз. Пак споделям - достъпът не дава опция да се „ пипа “ нищо. Все едно като ви дам чертежите на жилището ми, да можете отдалечено да ми остъклите терасата. Както при чертежите има развой на строителство, който ги трансформира в действителен обект, по този начин при кода има развой на компилация, който го трансформира в осъществим програмен продукт, който се подписва от ЦИК (с ключ който единствено те имат) и се конфигурира на машините.
- Машините не могат да се ръководят отдалечено, като по този начин е и по спецификация и е открито в отчет на МЕУ, БИС и БИМ (преди това, на всики избори има подобен отчет на ДАЕУ, БИС и БИМ). Нито има включени адаптери за отдалечена връзка, нито нещо обработва такава връзка, даже да бяха включени (защото да, има ги на платката).
- флашките по никакъв начин не са вълшебни. На тях има файл с протокола, който е електронно подписан със смарткартата на секционната комисия, което значи, че никой не може да го трансформира. В началото на изборния ден машимата отпечатва нулев протокол, с цел да ревизират членовете на СИК дали флашката в действителност е празна.
Активното експлоатиране на тези нелепости, съгласно мен с ясното схващане, че са нелепости, продължава да повдига въпроса дали връщането на хартията е единствено с цел да се даде опция за други способи за гласоподаване “.
Докато чупим всички върхове по размотаване с това недаване на мандат към този момент съвсем ДВА МЕСЕЦА (!!!), спечелилите дават обещание, само че не могат да изпълнят, тъй като нямат мандат (но и не си вършат труда да стартират преговори), а изгубилите (вторите) са упреквани, че са „ пипали машините “ и циркът е цялостен.
В България не е нужно нещо да има логичност, с цел да „ хване дикиш “; нужно е единствено да е гръмко поднесено и доста, но доста пъти да се повтаря монотонно, до момента в който се набие в съзнанието и подсъзнанието на хората.
Колкото и да не могат тези с глава на раменете да проумеят по какъв начин по този начин хем си „ пипал машините “, хем си изгубил изборите, хем и сътрудниците ти са изгубили изборите… митологията измежду природонаселението към този момент е просмукана. Няма потребност и от такива дреболии като доказателства, когато имаш по-силен глас и си подготвен денонощно да повтаряш едно и също.
Нито пък е належащо и да се страхуваш, че някой може да си спомни, че примерно ти си поръчал, избрал и платил машините, с които плашиш; или пък някой да си спомни, че преди две години някоя алена доня е била „ за “ машинното и САМО машинното гласоподаване, а през днешния ден е твърдо срещу. Не е належащо да се страхуваш от такива неща, тъй като българинът има политическата памет на златна рибка. Нито е нужно да се плашиш, че такива глупави детайлности – като истината – могат да ти скапват хубавата история.
Общо взето всичко общо е взето и да си политик в България е най-мечтаната работа на планетата. А по отношение на хората… И да ти е мъчително за тях, и да не ти е, истината е, че по този начин работят нещата – механизмът е обикновен: в случай че се простреляш в крайници, те боли; в случай че гласуваш за обикновени и крадливи популисти, ще живееш зле в кочина с отворени шахти и дупки по улиците, с корупция до небето и пробита здравна, правосъдна, просветителна и каква ли още не системи. Това е: всеки народ си заслужава ориста, колкото и по през целия ден да се самозаблуждава, че някаква международна интрига го дърпа надолу. Всеки народ е тъкмо там, където е заслужил да бъде. А и политиците са едни от нас, наше огледало. Не може да викаш: „ унищожиха я тая страна! “ и да псуваш тв приемника, до момента в който пресипваш в по-малки туби откраднатата служебна нафта. Те – политиците… ние – хората… едно и също, две лица на една монета.
Има опция всяка една нация (дори надълбоко вкопаната в корупция и безвремие) да бъде вкарана в правия път и да преживее промяна. Народът може да бъде избавен макар себе си, на инат на желанието му да не бъде спасяван. Елементарна еволюция, типична за общества, които са част от едно огромно ЦЯЛО, което е мотор на напредък. Като да вземем за пример Европейски Съюз.
Въпросът обаче е какъв брой опозиция ще се окаже от вътрешната страна, с цел да се забави този развой. А у нас тя е огромна, тъй като глозгащите кокала са пресметнали, че едно закъснение ще им е задоволително да си изкарат до старини, а после… „ след това “ не е техен проблем.
Те съумяват със съдействието на народа, който съзнателно избира да им има вяра, тъй като му харесва да има опрощение за всяко свое злощастие. Извинение, което НЕ Е виновност в самия него.
И по тази причина живеем в безвремие и на изключена скорост. Едни и същи легенди и митове, които са обикновени за опровержение, обикалят пространството на инат на здравия разсъдък. Нужни са единствено малко опорки, които да се мятат в хранилката на всеобщото мърморене и работата е на 99% свършена.
Ето и някои уточнения на някогашния министър на електронното ръководство по отношение на известната в последно време опорка с „ техните машини “ и „ пипането на машините “.
Дано да е ползотворно това шерване, въпреки и да не съм оптимист…
_____________
„ Продължават да се натрупат „ опорните точки “ на хартиеното болшинство, по тази причина ето още пет и тяхното опровергаване.
- Разминаванията в машинния протокол и преброените разписки са доста малко (в 20-тина секции при общо 10 хиляди). Тези разминавания към момента не са тествани от ЦИК посредством наново преброяване на разписки. За минали избори също е имало разминавания и постоянно се е оказвало, че са човешка неточност при броенето. Т.е. развяването на такива секции от трибуната е просто пропагандно упражнение.
- Няма кодове. Има " първоначален код ". Той разказва какво прави машината, с цел да регистрира и прибави гласовете в протокола (както и още много неща, инспекции на флашките, сключване на протоколи, записване в вестник на събитията и т.н.). Изходният код не дава права върху машините, това не е PIN код (с PIN код също не се получава достъп, просто се статтира и завършва изборния ден)
- Кодът е предоставян за обзор на партиите, декларирали предпочитание. Имаше три партии (коалиции), декларирали такова предпочитание. Демократична България, Политическа партия и ГЕРБ. Имаше няколко срещи, на които се обсъждаха разнообразни елементи от процеса. На последната, на която беше даден достъп до кода, отидох единствено аз. Пак споделям - достъпът не дава опция да се „ пипа “ нищо. Все едно като ви дам чертежите на жилището ми, да можете отдалечено да ми остъклите терасата. Както при чертежите има развой на строителство, който ги трансформира в действителен обект, по този начин при кода има развой на компилация, който го трансформира в осъществим програмен продукт, който се подписва от ЦИК (с ключ който единствено те имат) и се конфигурира на машините.
- Машините не могат да се ръководят отдалечено, като по този начин е и по спецификация и е открито в отчет на МЕУ, БИС и БИМ (преди това, на всики избори има подобен отчет на ДАЕУ, БИС и БИМ). Нито има включени адаптери за отдалечена връзка, нито нещо обработва такава връзка, даже да бяха включени (защото да, има ги на платката).
- флашките по никакъв начин не са вълшебни. На тях има файл с протокола, който е електронно подписан със смарткартата на секционната комисия, което значи, че никой не може да го трансформира. В началото на изборния ден машимата отпечатва нулев протокол, с цел да ревизират членовете на СИК дали флашката в действителност е празна.
Активното експлоатиране на тези нелепости, съгласно мен с ясното схващане, че са нелепости, продължава да повдига въпроса дали връщането на хартията е единствено с цел да се даде опция за други способи за гласоподаване “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ