Докато е само на 4 години, Шанти Деви започва да

Докато е единствено на 4 години, Шанти Деви стартира да споделя на своите родители някои по-специални елементи от нейния остарял живот. Разказва, че е живеела на към 100 километра от сегашния ѝ адрес, като даже прибавя някои от главните детайлности по отношение на метода ѝ на живот, като в никакъв случай преди този момент не е стъпвала в този град. Религията и философията постоянно влизат в забавни несъгласия по отношение на душата и нейните пътешествия, само че когато дребната Шанти от Делхи стартира да приказва за своето прераждане през 30-те години, обстановката става много забавна.

Тя се научава да приказва в най-ранна възраст и бърза да показа за своя предходен живот. Интересен факт, е че някой би очаквал, че момичето просто е видяло местоположението по тв приемника или е прочела за нея, както и може да е чула история от различен член на фамилията, само че се оказва, че никой не е стъпвал на въпросното място, дори никой не е знаел за него, до момента в който Шанти не стартира да споделя. За нея било задоволително да седне на масата, да опита едно ядене и съзнанието ѝ да се върне назад в предишното. Също по този начин може да облече съответна дреха и да си спомни какво е носила в предишния си живот. Името ѝ в предходния живот било Лугди и е умряла малко след раждането на своя наследник през октомври 1925 година Разказва и с огромни детайлности родилните си страдания и хирургическите процедури, през които минава. Наличието на такива обстоятелства може би изумява мнозина, въпреки всичко приказваме за малко дете без информация за някои съществени процеси, затова можем ли да допуснем, че става въпрос за въображение, някаква форма на машинация или това е характерен феномен?

Шанти даже си спомня името на своя някогашен брачен партньор и фамилията ѝ се изненадало, че той е към момента жив и даже се намира на същия адрес. Семейството на Шанти взема решение да направи връзка с предишното, откакто науката не може да даде някакъв логически отговор. Момичето се ражда на 11 декември 1926 година или единствено месец от времето, в което е умряла Лугди. До своята 4-годишна възраст се оправя извънредно добре и по-късно стартира да приказва за непознати мемоари и град Матхура, намиращ се на 100 километра от Делхи. Тя разказвала в елементи целия град, магазинчетата, улиците и други забележителности, по-късно споделя за живота със своя брачен партньор, който бил търговец, само че отказвала да показа името му, преди да стане на 9 години. Единственото, което споделя преди този момент е, че той бил  почтен мъж, имал белег на лявата буза и носил очила за четене. Семейството взема решение, че най-вероятно става въпрос за вдетиняване и фикция и не обръщат доста внимание.

След като Деви най-сетне споделя по какъв начин се споделя нейният брачен партньор – Пандит Кедарнатх Шаубе, един другар на фамилията взема решение да ревизира детската версия. Изпраща писмо до въпросния търговец и споделя историята на необяснимите мемоари. Двамата с Пандит споделят известно време, като даже роднините дават обещание да се срещнат, с цел да ревизират в действителност версията на дребното момиче. При срещата, с изключение на Пандит, участват и някои други мъже, като първият, който се показва за неин брачен партньор, тя се усмихва и декларира, че е братовчед на брачна половинка ѝ. Малко откакто вижда Пандит, момичето избухва в сълзи и се среща със своя наследник. Двамата вземат решение да поговорят независимо, като някогашният брачен партньор и към този момент вдовец, задавал редица въпроси, с цел да ревизира дали всичко това е истина или най-малко допустимо да е истина. Всеки отговор е бил верен, без нито една неточност. През 1937 година Пандит ще съобщи пред вестниците, че като че ли неговата мъртва брачна половинка му приказва. Шанти прекарва няколко дни с Педан и нейният наследник и по-късно мъжът се прибира назад в Матхура.

Малко по-късно и тя желае да замине там, заявявайки, че желае да види своя остарял дом. Заклева се, че освен ще ги заведе, само че няма да се наложи да пита никого за посоката. В остарялата си къща, момичето споделя, че е имала скрита кутия с пари. По това време историята е съумяла да впечатли даже самия Махатма Ганди, затова нямало по какъв начин да откажат на феномена. Великият индийски водач даже се занимавал с следствието през 1935 година и изпрати няколко учени, които да се срещнат с момичето и нейните родители.

Към Матхура потеглят фамилията с щерка си и въпросните откриватели, които да документират цялото странствуване. При идването в Матхура, нито един възрастен не трябвало да седи пред нея и да води посоката, тя сама трябвало да открие своя път към дома. Шофьорът на таксито следвал доста тъкмо нейния маршрут, като възрастните не говорили. Шанти няма никакви проблеми да направлява водача и даже изяснява, че това е нейният някогашен дом. По пътя забелязвала и няколко новисти, питала по кое време са павирали тази улица, по кое време са ремонтирали друга, по кое време са приключили дадена постройка, като че ли постоянно е живяла там.

Шофьорът постоянно признавал, че детето помни тъкмо по кое време и по какъв начин се е случило несъмнено събитие. След като се озовават в дома на Пандит, един от чиновниците я пита за нейното малко богатство. Девойката се качва на втория етаж на къщата и споделя, че същото се намира под дъска в ъгъла на нейната стая. Дъските се разместват, само че се оказва, че дребната скрита кутийка е празна. Шокът на дребното момиче е огромен и тя стартира да гледа в дупката, тъй като е сигурна, че там има пари. Пандит обаче признава, че тъкмо той ги е извадил от там, откакто неговата жена е умряла. Момичето съумява да разпознава своите „ предходни родители “. Поискала да остане още малко в Матхура, до момента в който нейните родители се връщат назад в Делхи. Нито един човек не можел да изясни малко по-разумно какво в действителност се е случило. Момичето можело да опише и още нещо, какво тъкмо се е случило с нея, когато е умряла и какво е чувството на гибелта.

Според нея, целият развой е бил към 3 години от 1936 до 1939 година и в този интервал от време, тя плавала в нещо като цялостен мрак, преди да види светлината и да се срещне с 4-ма души по жълто облекло. Хората били млади и облечени извънредно леко, като съгласно легендата я слагат в купа и я носят. Деви е съумяла да види и господ Кришна, който показвал всички осъществени добрини и несгоди, като казвал и какво ще се случи с душите, които са се озовали при него.

След това била качена по златно стълбище, а от него виждала бяла река, в която плават душите, също така забелязала и някои други,  които били затворени в нещо като газени лампи. През 1958 година, когато е на 32 години, един вестник я открива и желае изявление от нея. Тя живее безшумно и в никакъв случай не се омъжва, отдава се на духовенството. Единствените ѝ проекти, които споделя е, че се пробва да откри други хора като нея и да се опита да сътвори придвижване, в което да се учи вслушването във вътрешния глас. През 1987 година Шанти умира, само че нейната история е разказана в книгата на шведския създател Стуре Лонерстранд през 1994 година и по-късно е преведена на няколко езика.

Снимки: Wikipedia