Докато човек пътува по магистрала, му е хубаво, че пътят

...
Докато човек пътува по магистрала, му е хубаво, че пътят
Коментари Харесай

Поетът Николай Милчев: Протестът или двете посоки на магистралата

Докато човек пътува по автомагистрала, му е хубаво, че пътят е необятен и няма метод да не стигне закъдето е тръгнал. Срещу него обаче – в другото платно на автомагистралата, се стрелкат други коли и отиват в друга посока.
Нещо такова следя тези дни и на митингите против държавното управление. Много, но в действителност доста хора пътуват по една автомагистрала – не тази, „ издигната “ от Бойко Борисов, и се надяват да стигнат при изгрева. Изгревът е тяхната цел. Младият изгрев е тяхната фантазия.

А други фучат в насрещното с други планове. Виждат себе си към този момент министри, основни прокурори, дипломати, нови шефове на служби и малките екрани. Виждат се началници на всевъзможни културни обекти и на самата просвета. Началници на единствената и постоянно нова истина.

Боли ме от това, че още занапред се разгласяват (все с положителни намерения) имена на възможни бъдещи служебни министър председатели – Цветлин Йовчев, шефът на Българска народна банка и името на една дама, дето не съм я чувал доста.

И за какво е това хвърчене в противоположната лента на митинга?

От нелепост ли, от престарание ли, от недоумение какво става ли, или и от трите по малко. Дано да е от нелепост, а да не е преднамерено и злонамерено.

Но в случай че се продължи с това олизване на мустаци и ранни мераци, токът на митингите ще угасне. Въглените ще стартират да мигат и да изстиват. Младите хора ще се сетят, че някои желаят да излязат на слънце. За тяхна сметка.

Николай Милчев
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР