Заклеймяването на партии вървеше, когато бе насочено срещу БСП. Срещу ГЕРБ и ДПС не върви
„ Докато Борисов и Пеевски ръководят ГЕРБ и Движение за права и свободи, ние с тези партии няма да влизаме в обединения, няма да работим дружно, тъй като имаме радикално друга визия за това по какъв начин страната би трябвало да се развива “, съобщи в понеделник в Пловдив съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев.
Почти по същото време другият съпредседател на „ Промяната “ Кирил Петков написа във Facebook: „ След тези избори по никакъв метод няма да бъдем в коалиция с Пеевски и Борисов “.
Асен Василев и Кирил Петков са относително наскоро в българската политика, само че към този момент се опариха, правейки преди избори безапелационни заявки за това с кого ще се коалират и с кого няма, а след изборите ги обхващаше амнезията. Но очевидно не са се изгорили задоволително, щом не престават със заклеймяването.
Маниерът на тотално отказване вървеше по времето на прехода и то единствено против една партия – Българска социалистическа партия. За това си имаше пояснение – Българска социалистическа партия е правоприемник на Българска комунистическа партия – комунистическата партия, управлявала страната от 1944 до 1989 година И надлежно има логичност, когато искаш да разградиш един тоталитарен модел (самият той клеймящ демократичната демокрация) да отричаш всичко, обвързвано с него. Нямаше логичност да отричаш правото на битие на фрагментите на Българска комунистическа партия, когато са останали в Българска социалистическа партия, само че да приветстваш тези, които по кариерни подбуди са се пребоядисали - само че това е друга тематика.
В последните 30 години против Българска социалистическа партия се воюваше с клишета, които за тези, които ги произнасяха очевидно са имали силата на аксиома – тъй като те не смятаха, че би трябвало да ги потвърждават. Ще напомня единствено някои от тях – „ Българска социалистическа партия не желае България да е в Европа “, „ На тези в главите им звучат залповете на „ Аврора “, „ Българска социалистическа партия е срещу пазарната стопанска система и желае отново всичко да е държавно “. Част от политиците, които изричаха тези думи бяха някогашни членове на Българска комунистическа партия, друга част – не. Но ги обединяваше това, че никакви обстоятелства не можеха да смутят вярата им в тяхната истина. Като да вземем за пример тези, че министър председател социалист подаде молба за участието на България в Европейския съюз (Жан Виденов), различен социалист – Сергей Станишев, беше министър-председател, когато България стана член на Европейски Съюз, трети – Георги Първанов, подписа за участието ни в НАТО. И тримата са били водачи на Българска социалистическа партия, което значи, че тези техни дейности са политика на партията, а не резултат от съдружна насила.
Тази борба против Българска социалистическа партия се ожесточаваше преди избори за да се понижи възможният резултат на социалистите и те да не могат да ръководят.
Повтарям – всичко това имаше своята логичност и своето пояснение, коренящо се в тези 45 години. Но те от дълго време са минало, а днешната Българска социалистическа партия е доста бледа сянка на онази партия, която дълги години след 1989 година имаше сили да претендира за властта.
Днес е друго – множеството някогашни комунисти са пенсионери, а партиите, които социологическите изследваните слагат отпред в конкуренцията за 50-ото Народно заседание, са основани след 1989 година
И ГЕРБ, и Движение за права и свободи са партии, зародили след 1989 година Те са артикул на българската народна власт, такава, каквато всички ние я построихме. Лидерите им – Бойко Борисов и Делян Пеевски са определени на законни органи на тези партии. Когато някой в профил отхвърля управленията на една партия, той отхвърля тези, които са ги избрали. А това са членовете на тази партия, излъчили делегатите на националните конференции, дали своят вот за управлението й. Така работи партийната система в една демократична страна.
За годините след 1989 година се смениха поколенията. Пак съгласно социолозите главната част от електоралния корпус на ГЕРБ са хора на възраст сред 40 и 55 години – а това е дейното потомство. Опитите на тези хора да им се вмени някакво групово възприятие за виновност, каквото сполучливо бе вменено на някогашните комунисти, просто няма да съумеят. Те поддържат демократична партия, част от най-голямото европейско политическо семейство – на Европейската национална партия. И си харесват водача. Ако на следващия ден престанат да го харесват – ще го сменят, само че това ще решат те, а не някой извън. Защото такива са разпоредбите.
И най-после – доста е неуместно да мислиш, че когато непрестанно клеймиш някоя друга партия, разколебаваш гласоподавателите й и те надали не стават твои. Не, тези хора чуват „ Бият наш'те! “ и се сплотяват. А „ биячът “ остава с пръст в уста – нито получава повече гласове на изборите, нито има с кого да договаря след тях. Защото лютата рана заздравява, само че неприятната дума не се не помни.
