Президентът Байдън стана опасен за целия свят
Докато беше на посещаване в Япония, Джо Байдън даде обещание военна отбрана на Тайван от офанзива. С други думи, американският президент е подготвен да се бие с нуклеарна мощ – Китай за китайския остров. Какво e това: нова тактика на Съединени американски щати в азиатския район - или лудостта на съответен политик, чието държание заплашва да докара планетата до апокалипсис?
Пътуването на президента на Съединени американски щати Джо Байдън до съюзническите страни в Югоизточна Азия сподели ясно по какъв начин политикът стана рисков освен за страната си, само че и за целия свят.
Неговите конференции от дълго време са главоболие за администрацията на Белия дом. Опитват се да ги задържат допустимо минимум, тъй че въпросите са авансово контрактувани и има телесуфльор за всички отговори.
Между другото, съгласно Илън Мъск, същинският глава на американската страна е индивидът, който написа текстовете за този телесуфльор.
Както и да е, допустимо е да се провежда подобен информативен парник за 79-годишния Байдън вкъщи, само че е мъчно в чужбина, където би трябвало да търпи публицистите на домакините и непредвидените въпроси от тях.
Но този, който ще бъде разискван в този момент, принадлежи към категорията на предстоящите.
На взаимна конференция с японския министър председател Фумио Кишида кореспондент попита Байдън дали Съединените щати ще защитят Тайван, в случай че бъде атакуван. И президентът на Съединените щати отговори: „ Да. Това е ангажимент, който сме поели. "
Едва ли има потребност да се изяснява, че се чакат „ офанзиви против Тайван “ единствено от една страна – Китай. А Китай, апропо, е нуклеарна мощ. Тоест американският президент е подготвен да се бори с нуклеарна мощ за остров, който Съединени американски щати законно признават като част от същата нуклеарна мощ.
В същото време Съединени американски щати като страна, несъмнено, нямат обвързване да стартират апокалипсис поради Тайван. Президентите преди Байдън не се съгласяваха с сходни нелепости, даже и да бяха самият Буш-младши.
След като Чан Кайши и “Гоминданът”, претърпели проваляне в гражданската война с комунистите, се изтеглят в Тайван, Вашингтон следва политиката, че дребният остров е същинският Китай, а големият исполин под управлението на Мао наоколо не е същински, подправен е. До 1971 година Тайпе даже заема седалището на Пекин в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, макар че в никакъв случай не е имал нуклеарни оръжия.
Името на президента, решен да се изправи пред действителността и да усъвършенства връзките с комунистически Китай, е Ричард Никсън. Това става допустимо за Вашингтон в светлината на обстоятелството, че връзките сред КНР и Съюз на съветските социалистически републики по това време са намерено враждебни. Възприемането на тази геополитическа композиция като изключителна се споделя даже от тези биографи на " хитрия Дики ", които не могат да го понасят.
Вашингтон, несъмнено, не желае да губи Тайван като непотопим американски самолетоносач в Тихия океан - и предлага на Пекин компромис, който повече или по-малко надеждно ще отбрани острова от офанзива от континента. В подмяна на признаването на КНР като единствения Китай на картата, Мао се съгласява със сключването на контракта сред Вашингтон и Тайпе за доставка на американски оръжия за Тайван.
Това е трябвало да трансформира острова в непревземаема цитадела за НОАК (Народоосвободителната войска на Китай). Военно-промишленият комплекс на Съединени американски щати може да обезпечи на „ Гоминдана “ всевъзможни „ оръжия знамение “, а силата на континенталната китайска войска в тези дни е единствено в броя на зле въоръжените бойци.
Но времената се трансформират. И Китай към този момент не е същият, а НОАК е стъпила надалеч напред във връзка с своето техническо развиване и даже “Гоминданът” се е трансформирал доста: в този момент е в съпротива и, оставайки партия на националистите, се застъпва за обединяването на Китайците съгласно схемата, препоръчана от Пекин „ една страна, две системи “.
По този метод вероятността Америка да загуби своя „ самолетоносач “ стана напълно действителна, тъй че главната задача на Държавния департамент в района е да противодейства политически на вероятно китайско обединяване, а на Пентагона е да напомпа острова с съвременни оръжия.
Така Пекин се оказа в алтернатива, която доста наподобява на алтернативата на Владимир Путин във връзка с обстановката в Украйна. Или да чака и да се надява, че някой ден ще бъде допустимо да се позволи обстановката по кротичък метод, макар съпротивата на Вашингтон. Или да се извърши специфична интервенция, тъй като в бъдеще това ще стане неизбежно, само че ще коства доста повече - като се вземат поради всички оръжия, които американците ще имат време да доставят на острова.
И въпреки всичко другарят Си Цзинпин желае да остане в историята като индивидът, който сплоти Китай не с меч, а с мъдрост, воля и юан. В момента няма признаци, че Пекин приготвя " своя лична интервенция ", само че в Съединени американски щати не престават тревожните диалози, като Байдън е нападнат за " колебливост " в поддръжката на Тайпе.
Това, което Байдън в този момент рамене, е, смеем да предположим, не новата политика на Съединени американски щати по отношение на Тайван, а цената от напредналата възраст на президента на Съединени американски щати. Източник на Ен-Би-Си в Белия дом към този момент се втурна да съобщи, че господин президентът е имал поради доставките на оръжие, а не готовността да влезе във война с нуклеарна мощ: „ Нашата политика не се е трансформирала. Той удостовери нашата политика за един Китай и уговорката за мир и непоклатимост от двете страни на Тайванския пролив. "
Подобна обстановка се случи и във връзка с Тайван предходната есен. И тогава пресслужбата на Белия дом също трябваше да разчиства след шефа, чието желание да „ поддържа “ Тайван стартира да наподобява на желанието да се бори за него.
И това, апропо, е най-лошото: става известно, че Байдън не е схванал два пъти. Не схванал какво се случва - и за какво не би трябвало да се пилеят напразно думи, които могат да причинят нуклеарен апокалипсис.
В такава обстановка се изпълвате с наслада, като си спомняте, че притежателят на Белия дом се пробва да опише нещо напълно друго за нас. Разбира се, той счита да ни разбие и по някакъв метод да ни победи, само че понякога повтаря, че директен боен конфликт е недопустим и няма да има американски бойци в Украйна, тъй като Русия е нуклеарна мощ.
Той е запомнил това вечно. Това може би отразява личния му детски боязън от руски нуклеарни подводници, изплуващи в делтата на Мисисипи. Но той не може да си спомни същото нещо във връзка с Китай.
Основното е този възрастен господин да не ни убие първи.
Някога дипломатът от висока класа в този момент е просто " говореща глава ", неспособна да произнесе името на личната си страна. Но той към момента се счита за посланик от висока класа, тъй че може да поведе света към нуклеарна война чисто " по здравословни аргументи ", а не от неприятен предумисъл.
В този случай Рони Джаксън, основен доктор в Белия дом при президентите Обама и Тръмп, а в този момент член на Камарата на представителите, ще би трябвало да бъде приет за най-хубавия политически анализатор в историята на Съединени американски щати. Това сподели той: равнището на когнитивни качества на президента Байдън е опасност за националната сигурност.
И би било добре, в случай че единствено „ за националната” - в този момент Джо Байдън удостовери, че е рисков за цялата планета. Както споделиха по сходен мотив в руския фолклор, „ дядо е остарял – не му пука “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Пътуването на президента на Съединени американски щати Джо Байдън до съюзническите страни в Югоизточна Азия сподели ясно по какъв начин политикът стана рисков освен за страната си, само че и за целия свят.
Неговите конференции от дълго време са главоболие за администрацията на Белия дом. Опитват се да ги задържат допустимо минимум, тъй че въпросите са авансово контрактувани и има телесуфльор за всички отговори.
Между другото, съгласно Илън Мъск, същинският глава на американската страна е индивидът, който написа текстовете за този телесуфльор.
Както и да е, допустимо е да се провежда подобен информативен парник за 79-годишния Байдън вкъщи, само че е мъчно в чужбина, където би трябвало да търпи публицистите на домакините и непредвидените въпроси от тях.
Но този, който ще бъде разискван в този момент, принадлежи към категорията на предстоящите.
На взаимна конференция с японския министър председател Фумио Кишида кореспондент попита Байдън дали Съединените щати ще защитят Тайван, в случай че бъде атакуван. И президентът на Съединените щати отговори: „ Да. Това е ангажимент, който сме поели. "
Едва ли има потребност да се изяснява, че се чакат „ офанзиви против Тайван “ единствено от една страна – Китай. А Китай, апропо, е нуклеарна мощ. Тоест американският президент е подготвен да се бори с нуклеарна мощ за остров, който Съединени американски щати законно признават като част от същата нуклеарна мощ.
В същото време Съединени американски щати като страна, несъмнено, нямат обвързване да стартират апокалипсис поради Тайван. Президентите преди Байдън не се съгласяваха с сходни нелепости, даже и да бяха самият Буш-младши.
След като Чан Кайши и “Гоминданът”, претърпели проваляне в гражданската война с комунистите, се изтеглят в Тайван, Вашингтон следва политиката, че дребният остров е същинският Китай, а големият исполин под управлението на Мао наоколо не е същински, подправен е. До 1971 година Тайпе даже заема седалището на Пекин в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, макар че в никакъв случай не е имал нуклеарни оръжия.
Името на президента, решен да се изправи пред действителността и да усъвършенства връзките с комунистически Китай, е Ричард Никсън. Това става допустимо за Вашингтон в светлината на обстоятелството, че връзките сред КНР и Съюз на съветските социалистически републики по това време са намерено враждебни. Възприемането на тази геополитическа композиция като изключителна се споделя даже от тези биографи на " хитрия Дики ", които не могат да го понасят.
Вашингтон, несъмнено, не желае да губи Тайван като непотопим американски самолетоносач в Тихия океан - и предлага на Пекин компромис, който повече или по-малко надеждно ще отбрани острова от офанзива от континента. В подмяна на признаването на КНР като единствения Китай на картата, Мао се съгласява със сключването на контракта сред Вашингтон и Тайпе за доставка на американски оръжия за Тайван.
Това е трябвало да трансформира острова в непревземаема цитадела за НОАК (Народоосвободителната войска на Китай). Военно-промишленият комплекс на Съединени американски щати може да обезпечи на „ Гоминдана “ всевъзможни „ оръжия знамение “, а силата на континенталната китайска войска в тези дни е единствено в броя на зле въоръжените бойци.
Но времената се трансформират. И Китай към този момент не е същият, а НОАК е стъпила надалеч напред във връзка с своето техническо развиване и даже “Гоминданът” се е трансформирал доста: в този момент е в съпротива и, оставайки партия на националистите, се застъпва за обединяването на Китайците съгласно схемата, препоръчана от Пекин „ една страна, две системи “.
По този метод вероятността Америка да загуби своя „ самолетоносач “ стана напълно действителна, тъй че главната задача на Държавния департамент в района е да противодейства политически на вероятно китайско обединяване, а на Пентагона е да напомпа острова с съвременни оръжия.
Така Пекин се оказа в алтернатива, която доста наподобява на алтернативата на Владимир Путин във връзка с обстановката в Украйна. Или да чака и да се надява, че някой ден ще бъде допустимо да се позволи обстановката по кротичък метод, макар съпротивата на Вашингтон. Или да се извърши специфична интервенция, тъй като в бъдеще това ще стане неизбежно, само че ще коства доста повече - като се вземат поради всички оръжия, които американците ще имат време да доставят на острова.
И въпреки всичко другарят Си Цзинпин желае да остане в историята като индивидът, който сплоти Китай не с меч, а с мъдрост, воля и юан. В момента няма признаци, че Пекин приготвя " своя лична интервенция ", само че в Съединени американски щати не престават тревожните диалози, като Байдън е нападнат за " колебливост " в поддръжката на Тайпе.
Това, което Байдън в този момент рамене, е, смеем да предположим, не новата политика на Съединени американски щати по отношение на Тайван, а цената от напредналата възраст на президента на Съединени американски щати. Източник на Ен-Би-Си в Белия дом към този момент се втурна да съобщи, че господин президентът е имал поради доставките на оръжие, а не готовността да влезе във война с нуклеарна мощ: „ Нашата политика не се е трансформирала. Той удостовери нашата политика за един Китай и уговорката за мир и непоклатимост от двете страни на Тайванския пролив. "
Подобна обстановка се случи и във връзка с Тайван предходната есен. И тогава пресслужбата на Белия дом също трябваше да разчиства след шефа, чието желание да „ поддържа “ Тайван стартира да наподобява на желанието да се бори за него.
И това, апропо, е най-лошото: става известно, че Байдън не е схванал два пъти. Не схванал какво се случва - и за какво не би трябвало да се пилеят напразно думи, които могат да причинят нуклеарен апокалипсис.
В такава обстановка се изпълвате с наслада, като си спомняте, че притежателят на Белия дом се пробва да опише нещо напълно друго за нас. Разбира се, той счита да ни разбие и по някакъв метод да ни победи, само че понякога повтаря, че директен боен конфликт е недопустим и няма да има американски бойци в Украйна, тъй като Русия е нуклеарна мощ.
Той е запомнил това вечно. Това може би отразява личния му детски боязън от руски нуклеарни подводници, изплуващи в делтата на Мисисипи. Но той не може да си спомни същото нещо във връзка с Китай.
Основното е този възрастен господин да не ни убие първи.
Някога дипломатът от висока класа в този момент е просто " говореща глава ", неспособна да произнесе името на личната си страна. Но той към момента се счита за посланик от висока класа, тъй че може да поведе света към нуклеарна война чисто " по здравословни аргументи ", а не от неприятен предумисъл.
В този случай Рони Джаксън, основен доктор в Белия дом при президентите Обама и Тръмп, а в този момент член на Камарата на представителите, ще би трябвало да бъде приет за най-хубавия политически анализатор в историята на Съединени американски щати. Това сподели той: равнището на когнитивни качества на президента Байдън е опасност за националната сигурност.
И би било добре, в случай че единствено „ за националната” - в този момент Джо Байдън удостовери, че е рисков за цялата планета. Както споделиха по сходен мотив в руския фолклор, „ дядо е остарял – не му пука “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ