Докато бави данните за изпълнение на бюджета и в същото

Докато бави данните за осъществяване на бюджета и в това време чака окончателното решение на европейските водачи за допускане на България в еврозоната, Министерство на финансите притиска банковия бранш да помогне за справяне с очертаващия се свръхдефицит за 2025 година, като внесе предплатено корпоративния си налог и за идващите години. Това се случва на фона на изтекла информация, че още към полугодието бюджетният недостиг ще надвиши два % от брутния вътрешен артикул, а до септември ще стигне три %.

Фактите са следните

Министерство на финансите извършва законовото си обвързване да разгласява данни за осъществяване на бюджета за всеки месец 30 дни след неговото привършване. Без да има официално обвързване, Министерство на финансите от няколко години разгласява и предварителна оценка за бюджетния недостиг незабавно след привършване на съответен месец. Този месец обаче Министерство на финансите забави с 10 дни данните за бюджета към края на април, и вместо да ги разгласява на последния работен ден на май, или на първия работен ден на юни, те станаха обществени на 10 юни. Предварителни оценки за май, липсват и до през днешния ден.

Оказва се, че през април има най-малък бюджетен остатък от 12 милиона лв. и с струпване от началото на годината дефицитът е 1.9 милиарда лв., или съвсем един % от Брутният вътрешен продукт. Причина по тази причина е, че през април завършва внасянето на налози от  физически лица със свободни специалности, като в същия месец е постъпила и вноската от облагата на Българска народна банка.

Как реагира страната

Според източници на „ Гласове “ април е последният месец без съществено фискално напрежение. За май и юни се чака натрупването на 2.9 милиарда лв. спомагателен бюджетен недостиг и в края на полугодието дефицитът ще е 4.8 милиарда лв., което е съвсем 2.5% от брутния вътрешен артикул. Още по-сериозно става ситуацията през третото тримесечие, като до септември се чака дефицитът да стигне три % от Брутният вътрешен продукт, което е малко повече от шест милиарда лв.. Точно с цел да не се види тревожната наклонност, предварителни оценки за недостига през май не се разгласяват. Самият министър на финансите Теменужка Петкова разясни на вчерашния си брифинг, че министерството не е длъжно по закон да разгласява тези предварителни оценки.

Помолена от „ Гласове “ да разяснява неофициалната информация за недостига към май, полугодието и края на трето тримесечие, тя сподели, че когато излязат данните, ще може да бъдат видени от всички.

На фона на всичко това „ Гласове “ научи, че Министерство на финансите пробва да усили предплатения налог, който събира от банковата система. За да не се вкара налог за облагане на свръхпечалбите, предходната есен се реализира съглашение с Асоциацията на банките в България финансовите институции да внесат предплатено целия налог върху облагата, която чакат за тази година. При облага за системата от 3.7 милиарда лв. за предходната година и позитивни прогнози за развиването й през тази година, предплатено внасяне на целия налог би донесло към 400 милиона лв..

Министерство на финансите обаче намира това за незадоволително и чака от банките да внесат 1.1 милиарда лв., което значи предплатено да се внесе налог върху прогнозната облага за следващата година и вероятно даже за 2027 година. Това са отчетни интервали, които още не са почнали. Помолена да разяснява това от „ Гласове “ Теменужка Петкова съобщи, че се водят диалози с банковата асоциация, само че не показа никакви детайлности. На уточняващ въпрос по какъв начин по този начин се търси налог върху облагата за отчетни интервали, които не са почнали, тя разясни, че става дума за предплатен налог, още веднъж без да дава повече детайлности.

Тази обстановка основава проблем за банките и най-много за техните майки зад граница, които предходната есен, когато се подписва съглашението не са очаквали от тях да се изискат толкоз доста средства в задатък. В същото време, Министерство на финансите търси източници на доходи, с които да овладее бюджетния недостиг, с цел да не се наложи тъкмо в годината преди приемането на еврото да изпадне в положение на свръхдефицит.

Формалният проблем е, че за такива заплащания няма задоволително ясна правна рамка. Банките чакат да се впишат законодателни промени, които да контролират въпроса. Министерство на финансите назад, не желае въпросът да стига до Народното събрание с цел да не основава спомагателен звук преди взимане на решение за еврозоната и предлага процесът да се уреди с меморандум, който то да подпише с банковата асоциация. Банките на собствен ред не харесват този вид, тъй като меморандумът няма темперамент нито на контракт, нито на нормативен акт.

На брифинга през вчерашния ден Теменужка Петкова не изключи да стигне и до инструмента, при който може да вършат дарения в интерес на бюджета, за което „ Гласове “ първи писа в хода на процедурата по приемане на тазгодишния бюджет.