Българите са сред най-запознатите в ЕС с плана за възстановяване и още чакат много от него
Докато България се готви своя народен проект за възобновяване и резистентност, българите, наподобява, разпореждат огромни очаквания на парите от Европейския съюз. Особено, в случай че съпоставим настройките в останалата част на съюза.
Освен че са измежду най-запознатите с проекта на Европейски Съюз за възобновяване от пандемията, множеството българи са на мнение, че евросредствата ще имат позитивно влияние, както за тях персонално, по този начин и за икономическия напредък и работните места като цяло, демонстрират резултатите от на Евробарометър, отдадено на проекта за възобновяване " Следващо потомство Европейски Съюз ". Това е краткотрайният инструмент за възобновяване на Европейски Съюз в размер на 800 милиарда евро, който цели да поддържа общественото и икономическо възобновяване от пандемията от COVID-19 и построяването на по-зелена, по-дигитална и по-устойчива Европа за бъдещите генерации.
Средствата по Механизма за възобновяване и резистентност, централната част на проекта, се дават на страните членки в сходство с техните национални проекти за възобновяване и резистентност - пътните карти за промени и вложения.
Кой знае, че има проект?
В целия Европейски съюз към половината от респондентите (51%) знаят, че има проект за възобновяване за тяхната страна. Другата половина са разграничени сред тези, които декларират, че няма подобен проект (20%), и другите, които дават отговор, че " не знаят " дали има (29%).
В 15 страни членки, в това число и в България (55%), болшинството от интервюираните показват, че знаят за проекта за възобновяване за страната им. Най-високи равнища на осведоменост се следят в Словакия (68%), Словения (69%), Италия (74%) и Португалия (78%).
От друга страна, в страните в дясната страна на диаграмата по-долу, не повече от един на всеки трима знае за съществуването на народен проект за възобновяване. Сред тях са Германия (33%), Австрия и Латвия (и двете по 30%), Естония и Швеция (и двете по 28%).
© Евроберометър
Доколкото ви е известно, има ли проект за възобновяване на вашата страна, чиято цел е да подкрепя икономическото възобновяване от пандемията от COVID-19 и по-добрата подготовка за провокации и благоприятни условия в бъдеще?
Познания за проекта
Една трета от всички интервюирани (33%) декларират, че са виждали, чували или чели нещо за " Следващо потомство Европейски Съюз ", инструмента на Европейския съюз за възобновяване от COVID-19. Този дял се усилва до 52% измежду хората, които знаят за проекта за възобновяване на личната си страна.
В България 37% от интервюираните са видели, чули или чели нещо за " Следващо потомство Европейски Съюз " (малко над междинното за Европейски Съюз - 33%), а 63% - не са.
Италия се откроява с 62% от позитивно далите отговор. В останалите страни тази цифра варира от по-малко от един на всеки шестима в Естония (14%), Латвия (16%) и Дания (17%) до най-малко четирима на всеки 10 присъединили се в изследването в Словения (40%), Румъния (42%), Хърватия (43%) и Испания (46%).
© Евроберометър
Случвало ли се е да видите, чуете или прочетете нещо за " Следващо потомство Европейски Съюз "?
Как се финансира
На респондентите е обяснено, че " Следващо потомство Европейски Съюз " е краткотрайният инструмент за възобновяване на Евросъюза, който цели да подкрепи възобновяване от икономическите и обществени вреди, породени от пандемията от COVID-19.
Въз основа на тази информация, хората са запитани доколко считат, че инструментът " Следващо потомство Европейски Съюз " финансира националния проект за възобновяване на тяхната страна.
Повече от един на всеки трима (36%) считат, че националният проект за възобновяване на тяхната страна се финансира отчасти посредством " Следващо потомство Европейски Съюз " (в България - 39%) и към един на всеки шестима (17%) счита, че проектът е напълно финансиран от " Следващо потомство Европейски Съюз " (в България - 25%). Един на всеки 10 интервюирани (10%; 7 на 100 в България) е на мнение, че Националният проект за възобновяване на страната им се финансира напълно от национални средства.
Общо 37% (28 на 100 от българите) признават, че не знаят по какъв начин се финансира националният проект на тяхната страна.
![Как се финансира националният проект за възобновяване на страната ви? <br> <br> - Изцяло от]()
- Частично от " Следващо потомство Европейски Съюз "
- Изцяло от национални средства
- Не знам
" src= " https://img.dnevnik.bg/shimg/zx780_4447116.jpg " />
© Евроберометър
Как се финансира националният проект за възобновяване на страната ви?
- Изцяло от " Следващо потомство Европейски Съюз "
- Частично от " Следващо потомство Европейски Съюз "
- Изцяло от национални средства
- Не знам
Солидарност
На интервюираните е било обяснено, че посредством проекта " Следващо потомство Европейски Съюз " страните са се съгласили да дават финансова поддръжка една на друга, с цел да излязат по-силни от пандемията от COVID-19.
Около три четвърти от европейците (74%) считат, че това е добър метод за Европейски Съюз, а седем от 10 дават отговор, че това е добър метод за тяхната страна.
По-малко респонденти намират това за неприятен метод: 11% за Европейски Съюз и 16% за личната им страна.
Във всички страни минимум две трети от хората считат, че това страните членки да дават финансова поддръжка една на друга посредством проекта, е добър метод за Европейски Съюз.
Най-големи дялове, споделящи това мнение, има в Малта (85%) и Португалия (86%), до момента в който най-ниските са в Белгия, Нидерландия, Финландия (всичките 67%) и Швеция (66%).
В България по този начин мислят 74% от интервюираните.
![Чрез]()
финансова поддръжка една на друга, с цел да излязат по-силни от пандемията. Мислите ли, че това е добър или неприятен метод за Европейски Съюз? " src= " https://img.dnevnik.bg/shimg/zx780_4447118.jpg " />
© Евроберометър
Чрез " Следващо потомство Европейски Съюз " страните членки се съгласиха да дават
финансова поддръжка една на друга, с цел да излязат по-силни от пандемията. Мислите ли, че това е добър или неприятен метод за Европейски Съюз?
Има малко по-големи разлики по въпроса дали това е добър метод за личната им страна.
Най-висок % на това мнение, има в Малта (83%) и Португалия (84%). Нидерландия (57%) и Швеция (56%) още веднъж се намират в долния завършек на класацията, този път дружно с Финландия (56%).
България е по средата - 70% споделят това мнение.
![Чрез]()
финансова поддръжка една на друга, с цел да излязат по-силни от пандемията. Мислите ли, че това е добър или неприятен метод за вашата страна? " src= " https://img.dnevnik.bg/shimg/zx780_4447120.jpg " />
© Евроберометър
Чрез " Следващо потомство Европейски Съюз " страните членки се съгласиха да дават
финансова поддръжка една на друга, с цел да излязат по-силни от пандемията. Мислите ли, че това е добър или неприятен метод за вашата страна?
Пари съгласно заслуги
За да получат средства от проекта за възобновяване, в своите национални проекти страните се ангажират да създадат промени и вложения. Финансовата поддръжка от Европейски Съюз се дава, когато се реализиран предстоящите резултати.
Мнозинството от интервюираните в Европейски Съюз (64%) са съгласни, че заплащанията би трябвало да зависят от постигането на предстоящите резултати.
Малко над един на всеки петима (22%) споделят мнението, че отпущането на средствата не би трябвало да зависи от постигнатото, а всеки седми (14%) няма мнение по тази тематика.
Във всички страни членки болшинството от интервюираните мислят, че заплащанията би трябвало да зависят от постигането на предстоящите резултати. Делът на избралите това изказване варира от 56% в Латвия и 57% в Чехия, Естония и Словакия до 76% в Кипър и Португалия и 78% в Хърватия.
В България 71% мислят по този начин. Интересно е да се означи, че България е една от страните, в които минимален % от хората (6 на сто) са дали отговор " Не знам ". По-нисък е само в Хърватия (5 на сто).
© Евроберометър
С кое изказване сте съгласни?
- Изплащането на средства от Европейски Съюз на страните членки би трябвало да зависи от постигането на предстоящите резултати
- Изплащането на средства от Европейски Съюз на страните членки не би трябвало да зависи от постигането на предстоящите резултати
- Не знам
Приоритети за поддръжка
На хората e обяснено, че проектът " Следващо потомство Европейски Съюз " поддържа страните в разнообразни области и те са запитани коя област (от лист с общо девет) би трябвало да получи най-голяма помощ.
" Здраве ", " енергетика, екологични въпроси и климатични промени " и " претовареност и по-добри условия на труд " са трите области, в които европейците чакат най-голяма поддръжка.
Почти трима от всеки 10 (27%) дават отговор, че " опазването на здравето " би трябвало да получи най-голяма поддръжка от Европейски Съюз, следвано компактно от " енергетика, екологични въпроси и климатични промени " (избрано от 23%).
Около един на всеки седем (15%) избира " претовареност и по-добри условия на труд ".
Останалите области се избират от по-малко от един на всеки 10 интервюирани:
В следващ въпрос хората са запитани дали има други области, които би трябвало да бъдат предпочитани (в допълнение към региона, която са показали в първия въпрос).
Комбинираните резултати демонстрират следната картина: Българите показват следните цели:
България и Унгария се открояват с най-нисък % на показалите като приоритет научно-изследователската и развойна активност (11%).
Освен това в България е най-високият % от хора (41 на сто), които считат, че приоритет би трябвало да бъде поддръжката за предприятия.
Очакван резултат
Две трети от интервюираните (66%) считат, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще окаже позитивно влияние върху бъдещите генерации. Малко по-нисък дял (61%) дават отговор, че той ще докара до стопански напредък и повече работни места.
Много по-малко (35%) обаче мислят, че той ще има позитивно влияние върху тяхното персонално или професионално състояние, до момента в който 58% не чакат никакво влияние в тази област.
Във всички страни болшинството от интервюираните считат, че проектът ще има позитивно влияние върху бъдещите генерации. Делът на очакващите това варира от 55% в Швеция до 77% в Румъния и 78% в Полша.
В България също е висок - 70 на 100.
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще има позитивно влияние върху бъдещите генерации?
В съвсем всички страни множеството хора чакат, че проектът ще докара до повече стопански напредък и нови работни места. Най-висок дял на очакващите това влияние се следи в Румъния (72%) и Полша (78%).
В България 64% са на това мнение.
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще докара до стопански напредък и нови работни места?
В Полша (52%) и Румъния (48%) към половината чакат, че проектът ще има позитивно влияние върху тяхното персонално или професионално състояние. България е в челната тройка - 41%.
В другите страни хората, които не чакат влияние в тази област, са повече от тези, които чакат да има такова. Най-висок дял на хора, които не чакат позитивно влияние върху персоналното или професионалното си състояние, се следи във Финландия (73%), Швеция и Люксембург (и двете по 68%).
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще има позитивно влияние върху вашето персонално или професионално състояние?
Енергийната рецесия
Европейците са разграничени в упованията си за въздействието на проекта върху енергийната рецесия. Близо половината чакат той да способства за разрешаването ѝ (47%), до момента в който другата половина не чакат това (45%).
Над шест от всеки 10 считат, че енергийната рецесия и войната в Украйна ще забавят проекта за възобновяване на Европейски Съюз (67%), спрямо 24%, които не чакат това.
Анкетираните в Полша като цяло са най-склонни да считат, че проектът ще способства за разрешаването на актуалната енергийна рецесия: 65% чакат това.
Шведите, в противен случай, са минимум склонни да мислят по този начин (25% дават отговор " да " ).
България е на второ място по % на хората, дали отговор " да, доста " - 18 на 100.
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще способства за разрешаването на актуалната енергийна рецесия?
В множеството страни към шест от 10 индивида - или повече - считат, че проектът за възобновяване ще бъде занимателен от енергийната рецесия и войната в Украйна (от 59% в Гърция до 82% в Дания).
В пет страни това мнение се споделя единствено от към половината от интервюираните. Това се отнася за Литва (52%), Словения (50%), Австрия, Германия (и двете по 50%) и Унгария (49%).
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще бъде занимателен от енергийната рецесия и войната в Украйна?
Енергийна самостоятелност
Европейската комисия показа своя проект REPowerEU за подкрепяне на страните членки в постигането на по-голяма енергийна самостоятелност от Русия през май.
Три четвърти от интервюираните правят оценка проекта като нещо положително (75%), спрямо към един на всеки 10 (11%), които считат, че той е нещо неприятно. Един на всеки седем респонденти (14%) няма мнение за проекта.
Най-висок дял на далите позитивна оценка за проекта има в Румъния (87%) и Португалия (91%), до момента в който най-нисък е в Словакия (55%) и Чехия (58%). България е третата с най-нисък дял на далите позитивна оценка - 65 на 100.
© Евроберометър
Европейската комисия показа през май своя проект REPowerEU за подкрепяне на страните членки за реализиране на по-голяма енергийна самостоятелност от Русия. Смятате ли това за положително или за неприятно нещо?
В България са интервюирани 1 035 души в интервала 7.12.2022-12.12.2022
Освен че са измежду най-запознатите с проекта на Европейски Съюз за възобновяване от пандемията, множеството българи са на мнение, че евросредствата ще имат позитивно влияние, както за тях персонално, по този начин и за икономическия напредък и работните места като цяло, демонстрират резултатите от на Евробарометър, отдадено на проекта за възобновяване " Следващо потомство Европейски Съюз ". Това е краткотрайният инструмент за възобновяване на Европейски Съюз в размер на 800 милиарда евро, който цели да поддържа общественото и икономическо възобновяване от пандемията от COVID-19 и построяването на по-зелена, по-дигитална и по-устойчива Европа за бъдещите генерации.
Средствата по Механизма за възобновяване и резистентност, централната част на проекта, се дават на страните членки в сходство с техните национални проекти за възобновяване и резистентност - пътните карти за промени и вложения.
Кой знае, че има проект?
В целия Европейски съюз към половината от респондентите (51%) знаят, че има проект за възобновяване за тяхната страна. Другата половина са разграничени сред тези, които декларират, че няма подобен проект (20%), и другите, които дават отговор, че " не знаят " дали има (29%).
В 15 страни членки, в това число и в България (55%), болшинството от интервюираните показват, че знаят за проекта за възобновяване за страната им. Най-високи равнища на осведоменост се следят в Словакия (68%), Словения (69%), Италия (74%) и Португалия (78%).
От друга страна, в страните в дясната страна на диаграмата по-долу, не повече от един на всеки трима знае за съществуването на народен проект за възобновяване. Сред тях са Германия (33%), Австрия и Латвия (и двете по 30%), Естония и Швеция (и двете по 28%).
© Евроберометър
Доколкото ви е известно, има ли проект за възобновяване на вашата страна, чиято цел е да подкрепя икономическото възобновяване от пандемията от COVID-19 и по-добрата подготовка за провокации и благоприятни условия в бъдеще?
Познания за проекта
Една трета от всички интервюирани (33%) декларират, че са виждали, чували или чели нещо за " Следващо потомство Европейски Съюз ", инструмента на Европейския съюз за възобновяване от COVID-19. Този дял се усилва до 52% измежду хората, които знаят за проекта за възобновяване на личната си страна.
В България 37% от интервюираните са видели, чули или чели нещо за " Следващо потомство Европейски Съюз " (малко над междинното за Европейски Съюз - 33%), а 63% - не са.
Италия се откроява с 62% от позитивно далите отговор. В останалите страни тази цифра варира от по-малко от един на всеки шестима в Естония (14%), Латвия (16%) и Дания (17%) до най-малко четирима на всеки 10 присъединили се в изследването в Словения (40%), Румъния (42%), Хърватия (43%) и Испания (46%).
© Евроберометър
Случвало ли се е да видите, чуете или прочетете нещо за " Следващо потомство Европейски Съюз "?
Как се финансира
На респондентите е обяснено, че " Следващо потомство Европейски Съюз " е краткотрайният инструмент за възобновяване на Евросъюза, който цели да подкрепи възобновяване от икономическите и обществени вреди, породени от пандемията от COVID-19.
Въз основа на тази информация, хората са запитани доколко считат, че инструментът " Следващо потомство Европейски Съюз " финансира националния проект за възобновяване на тяхната страна.
Повече от един на всеки трима (36%) считат, че националният проект за възобновяване на тяхната страна се финансира отчасти посредством " Следващо потомство Европейски Съюз " (в България - 39%) и към един на всеки шестима (17%) счита, че проектът е напълно финансиран от " Следващо потомство Европейски Съюз " (в България - 25%). Един на всеки 10 интервюирани (10%; 7 на 100 в България) е на мнение, че Националният проект за възобновяване на страната им се финансира напълно от национални средства.
Общо 37% (28 на 100 от българите) признават, че не знаят по какъв начин се финансира националният проект на тяхната страна.
- Изцяло от национални средства
- Не знам
" src= " https://img.dnevnik.bg/shimg/zx780_4447116.jpg " />
© Евроберометър
Как се финансира националният проект за възобновяване на страната ви?
- Изцяло от " Следващо потомство Европейски Съюз "
- Частично от " Следващо потомство Европейски Съюз "
- Изцяло от национални средства
- Не знам
Солидарност
На интервюираните е било обяснено, че посредством проекта " Следващо потомство Европейски Съюз " страните са се съгласили да дават финансова поддръжка една на друга, с цел да излязат по-силни от пандемията от COVID-19.
Около три четвърти от европейците (74%) считат, че това е добър метод за Европейски Съюз, а седем от 10 дават отговор, че това е добър метод за тяхната страна.
По-малко респонденти намират това за неприятен метод: 11% за Европейски Съюз и 16% за личната им страна.
Във всички страни минимум две трети от хората считат, че това страните членки да дават финансова поддръжка една на друга посредством проекта, е добър метод за Европейски Съюз.
Най-големи дялове, споделящи това мнение, има в Малта (85%) и Португалия (86%), до момента в който най-ниските са в Белгия, Нидерландия, Финландия (всичките 67%) и Швеция (66%).
В България по този начин мислят 74% от интервюираните.
© Евроберометър
Чрез " Следващо потомство Европейски Съюз " страните членки се съгласиха да дават
финансова поддръжка една на друга, с цел да излязат по-силни от пандемията. Мислите ли, че това е добър или неприятен метод за Европейски Съюз?
Има малко по-големи разлики по въпроса дали това е добър метод за личната им страна.
Най-висок % на това мнение, има в Малта (83%) и Португалия (84%). Нидерландия (57%) и Швеция (56%) още веднъж се намират в долния завършек на класацията, този път дружно с Финландия (56%).
България е по средата - 70% споделят това мнение.
© Евроберометър
Чрез " Следващо потомство Европейски Съюз " страните членки се съгласиха да дават
финансова поддръжка една на друга, с цел да излязат по-силни от пандемията. Мислите ли, че това е добър или неприятен метод за вашата страна?
Пари съгласно заслуги
За да получат средства от проекта за възобновяване, в своите национални проекти страните се ангажират да създадат промени и вложения. Финансовата поддръжка от Европейски Съюз се дава, когато се реализиран предстоящите резултати.
Мнозинството от интервюираните в Европейски Съюз (64%) са съгласни, че заплащанията би трябвало да зависят от постигането на предстоящите резултати.
Малко над един на всеки петима (22%) споделят мнението, че отпущането на средствата не би трябвало да зависи от постигнатото, а всеки седми (14%) няма мнение по тази тематика.
Във всички страни членки болшинството от интервюираните мислят, че заплащанията би трябвало да зависят от постигането на предстоящите резултати. Делът на избралите това изказване варира от 56% в Латвия и 57% в Чехия, Естония и Словакия до 76% в Кипър и Португалия и 78% в Хърватия.
В България 71% мислят по този начин. Интересно е да се означи, че България е една от страните, в които минимален % от хората (6 на сто) са дали отговор " Не знам ". По-нисък е само в Хърватия (5 на сто).
© Евроберометър
С кое изказване сте съгласни?
- Изплащането на средства от Европейски Съюз на страните членки би трябвало да зависи от постигането на предстоящите резултати
- Изплащането на средства от Европейски Съюз на страните членки не би трябвало да зависи от постигането на предстоящите резултати
- Не знам
Приоритети за поддръжка
На хората e обяснено, че проектът " Следващо потомство Европейски Съюз " поддържа страните в разнообразни области и те са запитани коя област (от лист с общо девет) би трябвало да получи най-голяма помощ.
" Здраве ", " енергетика, екологични въпроси и климатични промени " и " претовареност и по-добри условия на труд " са трите области, в които европейците чакат най-голяма поддръжка.
Почти трима от всеки 10 (27%) дават отговор, че " опазването на здравето " би трябвало да получи най-голяма поддръжка от Европейски Съюз, следвано компактно от " енергетика, екологични въпроси и климатични промени " (избрано от 23%).
Около един на всеки седем (15%) избира " претовареност и по-добри условия на труд ".
Останалите области се избират от по-малко от един на всеки 10 интервюирани:
В следващ въпрос хората са запитани дали има други области, които би трябвало да бъдат предпочитани (в допълнение към региона, която са показали в първия въпрос).
Комбинираните резултати демонстрират следната картина: Българите показват следните цели:
България и Унгария се открояват с най-нисък % на показалите като приоритет научно-изследователската и развойна активност (11%).
Освен това в България е най-високият % от хора (41 на сто), които считат, че приоритет би трябвало да бъде поддръжката за предприятия.
Очакван резултат
Две трети от интервюираните (66%) считат, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще окаже позитивно влияние върху бъдещите генерации. Малко по-нисък дял (61%) дават отговор, че той ще докара до стопански напредък и повече работни места.
Много по-малко (35%) обаче мислят, че той ще има позитивно влияние върху тяхното персонално или професионално състояние, до момента в който 58% не чакат никакво влияние в тази област.
Във всички страни болшинството от интервюираните считат, че проектът ще има позитивно влияние върху бъдещите генерации. Делът на очакващите това варира от 55% в Швеция до 77% в Румъния и 78% в Полша.
В България също е висок - 70 на 100.
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще има позитивно влияние върху бъдещите генерации?
В съвсем всички страни множеството хора чакат, че проектът ще докара до повече стопански напредък и нови работни места. Най-висок дял на очакващите това влияние се следи в Румъния (72%) и Полша (78%).
В България 64% са на това мнение.
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще докара до стопански напредък и нови работни места?
В Полша (52%) и Румъния (48%) към половината чакат, че проектът ще има позитивно влияние върху тяхното персонално или професионално състояние. България е в челната тройка - 41%.
В другите страни хората, които не чакат влияние в тази област, са повече от тези, които чакат да има такова. Най-висок дял на хора, които не чакат позитивно влияние върху персоналното или професионалното си състояние, се следи във Финландия (73%), Швеция и Люксембург (и двете по 68%).
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще има позитивно влияние върху вашето персонално или професионално състояние?
Енергийната рецесия
Европейците са разграничени в упованията си за въздействието на проекта върху енергийната рецесия. Близо половината чакат той да способства за разрешаването ѝ (47%), до момента в който другата половина не чакат това (45%).
Над шест от всеки 10 считат, че енергийната рецесия и войната в Украйна ще забавят проекта за възобновяване на Европейски Съюз (67%), спрямо 24%, които не чакат това.
Анкетираните в Полша като цяло са най-склонни да считат, че проектът ще способства за разрешаването на актуалната енергийна рецесия: 65% чакат това.
Шведите, в противен случай, са минимум склонни да мислят по този начин (25% дават отговор " да " ).
България е на второ място по % на хората, дали отговор " да, доста " - 18 на 100.
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще способства за разрешаването на актуалната енергийна рецесия?
В множеството страни към шест от 10 индивида - или повече - считат, че проектът за възобновяване ще бъде занимателен от енергийната рецесия и войната в Украйна (от 59% в Гърция до 82% в Дания).
В пет страни това мнение се споделя единствено от към половината от интервюираните. Това се отнася за Литва (52%), Словения (50%), Австрия, Германия (и двете по 50%) и Унгария (49%).
© Евроберометър
Смятате ли, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще бъде занимателен от енергийната рецесия и войната в Украйна?
Енергийна самостоятелност
Европейската комисия показа своя проект REPowerEU за подкрепяне на страните членки в постигането на по-голяма енергийна самостоятелност от Русия през май.
Три четвърти от интервюираните правят оценка проекта като нещо положително (75%), спрямо към един на всеки 10 (11%), които считат, че той е нещо неприятно. Един на всеки седем респонденти (14%) няма мнение за проекта.
Най-висок дял на далите позитивна оценка за проекта има в Румъния (87%) и Португалия (91%), до момента в който най-нисък е в Словакия (55%) и Чехия (58%). България е третата с най-нисък дял на далите позитивна оценка - 65 на 100.
© Евроберометър
Европейската комисия показа през май своя проект REPowerEU за подкрепяне на страните членки за реализиране на по-голяма енергийна самостоятелност от Русия. Смятате ли това за положително или за неприятно нещо?
В България са интервюирани 1 035 души в интервала 7.12.2022-12.12.2022
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ