Позорното дерби показа мащаба на ремонта за Анчелоти
Докато 7900 неутешими почитатели на Евертън се изнизваха от изходите на трибуната за посетители на „ Анфийлд “, Йери Мина се строполи на земята, а доста от съотборниците му бързешката се насочиха към тунела. Един-единствен Джибрил Сидибе пристигна към „ синьото “ голям брой, с цел да изиска някаква амнистия за позорното проваляне от най-големия им противник.
Цялостното показване бе най-ужасното за кой и да е тим на Евертън на посетители на съседа в последните 35 години, означи тъкмо и достоверно Джейми Карагър. Сидибе очевидно бе осъзнал мъчителната действителност, че оптималният състав на „ карамелите “ бе надвит от на процедура третия на Ливърпул, с цел да бъдат удължени до четвърт век болката и суровият яд от неналичието на извоюван трофей във витрината на „ Гудисън “.
Това бе катастрофален свършек на следващата ялова аудиенция през Станли Парк, несвоевременно увещание за неуспехите на предходните управления. Ливърпул бе спечелил мач, който очевидно не искаше да завоюва – това бе мнението на мнозина „ сини “ почитатели, видели по какъв начин тимът им не можа да уцели вратата след 27-мата минута против противник от запаси, младежи и юноши. Отсреща трибуната Коп натри сол в раната, като им подсети за последния им трофей от 1995 година след победния гол на Пол Райдаут против Манчестър Юнайтед във финала за Купата на Англия.
Шестима от титулярите на „ алените “ бяха на 22 години и надолу, а до края на дербито Юрген Клоп беше пуснал трима дебютанти и четирима младежи, откакто Ясер Ларуси размени ветерана Джеймс Милнър още в 9-ата минута. Да, Евертън сътвори по-добрите положения през първото полувреме, но все пак по никой метод не може да твърди с причини, че е доминирал, до момента в който Карло Анчелоти жестикулираше в профил и очевидно се чудеше на решенията на своите играчи на терена. Той е изправен пред потрес след позорното показване на футболистите в синьо и надлежно мащабите на нужния ремонт. След защитните му пледоарии до момента към този момент е време да мине към разпределяне на присъди.
Младоците на Ливърпул последователно си повярваха след показаното от противника неумение пред гола и след почивката изцяло преобладаваха на терена, неслучайно стигайки до успеха. В обезверените 20-ина минути след фантастичния гол на Къртис Джоунс изглеждаше по този начин, като че всеки футболист на „ карамелите “ носи белезите от неналичието на победа на „ Анфийлд “ в 22 мача и 21 години.
Пристигането на Анчелоти на мястото на Марко Силва с право беше сметнато за голям удар за един клуб, който се представяше под упованията на историческото си равнище прекомерно дълго време. И няма по какъв начин серийният победител с Милан, Челси, Пари Сен Жермен, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) и други да се е съгласил да застане отпред на плана, без да са му били обезпечени задоволително пари за нужните промени в състава. След идването на италианеца на „ Гудисън Парк “ с Евертън се свързват куп известни имена, измежду тях и Хамес Родригес от Реал Мадрид.
Усещането измежду последователите е, че прехвърляния би трябвало да са приоритет още този януари, освен поради унизителното отпадане от двата шампионата за домашните купи още до началото на януари. Все отново сезонът е надалеч от сигурен неуспех, откакто тимът е единствено на 5 точки от 7-мото място в класирането в Премиър Лийг и допустима виза за Лига Европа.
Ще да е изкусително да се хвърлят пари на пожар, но признанието на Анчелоти, че е приказвал с играчите си за желаното от тях равнище след кошмарната неделна вечер, значи, че също толкоз значимо е да се гради шампионски нрав даже и още у сегашния състав. Колкото и да е несъмнено, че много от футболистите няма да се задържат дълго.
Изкусително е да се каже на всеослушание, че една-две кариери на играчи в Евертън са завършили в неделя след новото дъно в ерата на ръководство на Фархад Мошири. Истината е обаче, че италианският управител ще даде повече от четири мача и две седмици тренировки преди крайната си присъда, още повече че футболният шеф Марсел Брандс по традиция не е изключително деен в януарския трансферен прозорец.
Нещо повече – Евертън може и да не е застрашен все още от това да наруши разпоредбите на Финансовия феърплей, но при натискането за пренасяне на новия стадион за 500 млн. паунда „ Брамли-Моор Док “ се обрисува оповестяването на рекордни финансови загуби в клубната история съгласно вестник „ Дейли Телеграф “. След харчене на над 100 млн. паунда предишното лято в този момент Анчелоти по-скоро ще гледа първо да олекоти клубния бюджет с разкарване на ненужни играчи и до лятото ще проучва приноса на всеки един от останалите, с цел да се приготви за скок в първия си цялостен сезон на „ Гудисън “.
В дербито се видя потребността от укрепване на междинната линия, откакто актуалната на „ сините “ беше подчинена от футболисти от калибъра на Педро Чиривейя и Адам Лалана. Гилфи Сигурдсон несъмнено не е опорен халф, Морган Шнайдерлен наподобява загубен, а травмите на Андре Гомеш и Жан-Филип Гбамен напълно оголиха и откъм количество, и откъм качество тази жизненоважна зона.
В офанзивата хора като Умар Ниас и Дженк Тосун няма по какъв начин да имат бъдеще на „ Гудисън “, но не са единствено те – най-малко една дузина от актуалните футболисти не могат да са сигурни за оставането си в тима след лятото. Набелязаните след неделния срам Тио Уолкот, Шеймъс Коулман, Шнайдерлен и Сигурдсон най-малко сигурно ще усещат виновност и позор, което ще се опитат да употребяват като катализатор за катурване на кариерите си при „ сините “ с новия управител.
Карло Анчелоти надали си е правил някакви илюзии за величината на компликация на задачата му в Евертън. И откакто се писа, че заплатата на италианеца е 11 млн. паунда годишно, той ще би трябвало да си проработи всяко едно пени, в случай че ще връща „ карамелите “ на позициите, които за последно заемаха в британския футбол през 1980-те години.
Бен Граундс, „ Скай Спортс “
Цялостното показване бе най-ужасното за кой и да е тим на Евертън на посетители на съседа в последните 35 години, означи тъкмо и достоверно Джейми Карагър. Сидибе очевидно бе осъзнал мъчителната действителност, че оптималният състав на „ карамелите “ бе надвит от на процедура третия на Ливърпул, с цел да бъдат удължени до четвърт век болката и суровият яд от неналичието на извоюван трофей във витрината на „ Гудисън “.
Това бе катастрофален свършек на следващата ялова аудиенция през Станли Парк, несвоевременно увещание за неуспехите на предходните управления. Ливърпул бе спечелил мач, който очевидно не искаше да завоюва – това бе мнението на мнозина „ сини “ почитатели, видели по какъв начин тимът им не можа да уцели вратата след 27-мата минута против противник от запаси, младежи и юноши. Отсреща трибуната Коп натри сол в раната, като им подсети за последния им трофей от 1995 година след победния гол на Пол Райдаут против Манчестър Юнайтед във финала за Купата на Англия.
Шестима от титулярите на „ алените “ бяха на 22 години и надолу, а до края на дербито Юрген Клоп беше пуснал трима дебютанти и четирима младежи, откакто Ясер Ларуси размени ветерана Джеймс Милнър още в 9-ата минута. Да, Евертън сътвори по-добрите положения през първото полувреме, но все пак по никой метод не може да твърди с причини, че е доминирал, до момента в който Карло Анчелоти жестикулираше в профил и очевидно се чудеше на решенията на своите играчи на терена. Той е изправен пред потрес след позорното показване на футболистите в синьо и надлежно мащабите на нужния ремонт. След защитните му пледоарии до момента към този момент е време да мине към разпределяне на присъди.
Младоците на Ливърпул последователно си повярваха след показаното от противника неумение пред гола и след почивката изцяло преобладаваха на терена, неслучайно стигайки до успеха. В обезверените 20-ина минути след фантастичния гол на Къртис Джоунс изглеждаше по този начин, като че всеки футболист на „ карамелите “ носи белезите от неналичието на победа на „ Анфийлд “ в 22 мача и 21 години.
Пристигането на Анчелоти на мястото на Марко Силва с право беше сметнато за голям удар за един клуб, който се представяше под упованията на историческото си равнище прекомерно дълго време. И няма по какъв начин серийният победител с Милан, Челси, Пари Сен Жермен, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) и други да се е съгласил да застане отпред на плана, без да са му били обезпечени задоволително пари за нужните промени в състава. След идването на италианеца на „ Гудисън Парк “ с Евертън се свързват куп известни имена, измежду тях и Хамес Родригес от Реал Мадрид.
Усещането измежду последователите е, че прехвърляния би трябвало да са приоритет още този януари, освен поради унизителното отпадане от двата шампионата за домашните купи още до началото на януари. Все отново сезонът е надалеч от сигурен неуспех, откакто тимът е единствено на 5 точки от 7-мото място в класирането в Премиър Лийг и допустима виза за Лига Европа.
Ще да е изкусително да се хвърлят пари на пожар, но признанието на Анчелоти, че е приказвал с играчите си за желаното от тях равнище след кошмарната неделна вечер, значи, че също толкоз значимо е да се гради шампионски нрав даже и още у сегашния състав. Колкото и да е несъмнено, че много от футболистите няма да се задържат дълго.
Изкусително е да се каже на всеослушание, че една-две кариери на играчи в Евертън са завършили в неделя след новото дъно в ерата на ръководство на Фархад Мошири. Истината е обаче, че италианският управител ще даде повече от четири мача и две седмици тренировки преди крайната си присъда, още повече че футболният шеф Марсел Брандс по традиция не е изключително деен в януарския трансферен прозорец.
Нещо повече – Евертън може и да не е застрашен все още от това да наруши разпоредбите на Финансовия феърплей, но при натискането за пренасяне на новия стадион за 500 млн. паунда „ Брамли-Моор Док “ се обрисува оповестяването на рекордни финансови загуби в клубната история съгласно вестник „ Дейли Телеграф “. След харчене на над 100 млн. паунда предишното лято в този момент Анчелоти по-скоро ще гледа първо да олекоти клубния бюджет с разкарване на ненужни играчи и до лятото ще проучва приноса на всеки един от останалите, с цел да се приготви за скок в първия си цялостен сезон на „ Гудисън “.
В дербито се видя потребността от укрепване на междинната линия, откакто актуалната на „ сините “ беше подчинена от футболисти от калибъра на Педро Чиривейя и Адам Лалана. Гилфи Сигурдсон несъмнено не е опорен халф, Морган Шнайдерлен наподобява загубен, а травмите на Андре Гомеш и Жан-Филип Гбамен напълно оголиха и откъм количество, и откъм качество тази жизненоважна зона.
В офанзивата хора като Умар Ниас и Дженк Тосун няма по какъв начин да имат бъдеще на „ Гудисън “, но не са единствено те – най-малко една дузина от актуалните футболисти не могат да са сигурни за оставането си в тима след лятото. Набелязаните след неделния срам Тио Уолкот, Шеймъс Коулман, Шнайдерлен и Сигурдсон най-малко сигурно ще усещат виновност и позор, което ще се опитат да употребяват като катализатор за катурване на кариерите си при „ сините “ с новия управител.
Карло Анчелоти надали си е правил някакви илюзии за величината на компликация на задачата му в Евертън. И откакто се писа, че заплатата на италианеца е 11 млн. паунда годишно, той ще би трябвало да си проработи всяко едно пени, в случай че ще връща „ карамелите “ на позициите, които за последно заемаха в британския футбол през 1980-те години.
Бен Граундс, „ Скай Спортс “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ