Пламен Димитров: Минималната заплата трябва да стане 1000 лева
Доходите би трябвало да догонват инфлацията, по тази причина е редно да има най-малко 15% нарастване на заплатите в бюджетния бранш
Има потвърдени ограничения за оправянето с високите цени. На първо място са бистрота, регулация и по-голям надзор. Това съобщи през днешния ден президентът на КНСБПламен Димитров в предаването „ Твоят ден ” по NOVA.
Похвално е, че институциите започнаха дейности по въпроса. Но съгласно мен големият изчезнал все още е Комисия за защита на конкуренцията. Това е единственият регулатор, който в действителност може да наложи наказания. Комисията за отбрана на потребителите, която е комисия към икономическото министерство, не е регулатор с такава мощ, сподели още Димитров.
Комисия за защита на конкуренцията може да изиска и да направи съответните инспекции, с цел да потвърди има ли в действителност корист с конкуренцията или няма, т.е. има ли нелоялни търговски практики, има ли картелни съглашения, има ли придвижване, което е непазарно в избрана част от веригата на доставки към щанда, изясни водачът на конфедерацията. Всички останали контролни институции могат да оказват помощ, а тези, които към този момент се включиха, като Агенция по храните, да продължат да демонстрират какво се случва с ценообразуването, с цел да бъде потребителят наясно.
Димитров уточни втората доста основна мярка, която оферират от асоциациите на преработвателите. Те споделят, че най-важното, което би трябвало да се направи, е да има „ нето-цена “, т.е. никакви спомагателни доплащания за реклама, за хранилища или за каквото и да е било. В комерсиалните контракти, които са комерсиална загадка, не би трябвало това да се позволява. Когато контролните и регулаторните органи са изсветлили цялата верига и потребителят може да види това ценообразуване (в уеб страницата на комисията Х или на самата верига), тогава може човек да е наясно дали има някаква корист. Другата мярка, която преработвателите показват, е да се уеднакви режимът на доставка и възнаграждение, добави президентът на КНСБ.
На въпроса положително решение ли би било определянето на таван на цените, Пламен Димитров отговори, че такива опити има в някои страни членки на Европейски Съюз, при друга обстановка, при разнообразни дадености, само че в България, поради доста фактори, тази мярка не би проработила. Според него решението е бистрота при ценообразуването и одобряването на справедливата надценка.
„ Когато да вземем за пример потребителят е осведомен, че в действителност при производителя млякото коства 1 лев, то се пастьоризира и стига до магазина с нужните разноски за доставка, излагане и продажба с цена 2-2,50 лв., тогава той ще знае, че евентуално има обективна надценка. Всичко, което е коства над 3 лв., не би било закупено “, изясни той.
Що се отнася до износа и вноса на артикули в страната, Димитров сподели, че обществото би трябвало да упорства пред бъдещия парламент за смяна в механизмите, по които се субсидира селското ни стопанство.
Той разяснява и данни на Национален статистически институт, съгласно които 75% от интервюираните жители изпитват усложнения в покриването на ежедневните си разноски, а 68% от семействата споделят, че нямат позитивна смяна в приходите. Лидерът на синдиката изясни, че тези заключения са субективни. Той напомни, че има действително повишаване на приходите – нарастването на минималната заплата с към 10% и на междинната с 16%.
„ Друг е въпросът дали тези растежи са задоволителни и дали хората ги усещат. Не въпреки всичко не е правилно да се твърди, че няма смяна в приходите. Когато влезем в магазина обаче, персоналната инфлация е надалеч по-висока от междинната. Затова хората остават с това чувството, което данните от Национален статистически институт сочат. Независимо, че заплатите на хората имат действително нарастване, на процедура тяхната покупателна дарба спада “.
По отношение на плануваната бюджетната рамка за 2023 година, Пламен Димитров изясни, че инфлацията е подбудена не от разноските в бюджета, т.е. не от заплати и пенсии, а от други външни фактори – цени електрическа енергия, горива и така нататък Доходите би трябвало да догонват инфлацията, по тази причина е редно да има най-малко 15% нарастване на заплатите в бюджетния бранш. МРЗ би трябвало да стане 850 лв. от 1 юли и 950-1000 лв. от 1 януари 2024 година (половината от междинната за избрания период), 12-15% нарастване на пенсиите от 1 юли, както излизат и изчисленията от самото швейцарско предписание. Всички останали разноски да бъдат вместени в един бюджет, който не е наложително да бъде с този трагичен недостиг от 3%. Бюджет с подобен недостиг не може да има, защото хората ще излязат на улицата, тъй като ще има орязване на разноските и понижаване на някои заплащания, а не тяхното нарастване, което няма да бъде понесено от никого, безапелационен бе президентът на конфедерацията.
Има потвърдени ограничения за оправянето с високите цени. На първо място са бистрота, регулация и по-голям надзор. Това съобщи през днешния ден президентът на КНСБПламен Димитров в предаването „ Твоят ден ” по NOVA.
Похвално е, че институциите започнаха дейности по въпроса. Но съгласно мен големият изчезнал все още е Комисия за защита на конкуренцията. Това е единственият регулатор, който в действителност може да наложи наказания. Комисията за отбрана на потребителите, която е комисия към икономическото министерство, не е регулатор с такава мощ, сподели още Димитров.
Комисия за защита на конкуренцията може да изиска и да направи съответните инспекции, с цел да потвърди има ли в действителност корист с конкуренцията или няма, т.е. има ли нелоялни търговски практики, има ли картелни съглашения, има ли придвижване, което е непазарно в избрана част от веригата на доставки към щанда, изясни водачът на конфедерацията. Всички останали контролни институции могат да оказват помощ, а тези, които към този момент се включиха, като Агенция по храните, да продължат да демонстрират какво се случва с ценообразуването, с цел да бъде потребителят наясно.
Димитров уточни втората доста основна мярка, която оферират от асоциациите на преработвателите. Те споделят, че най-важното, което би трябвало да се направи, е да има „ нето-цена “, т.е. никакви спомагателни доплащания за реклама, за хранилища или за каквото и да е било. В комерсиалните контракти, които са комерсиална загадка, не би трябвало това да се позволява. Когато контролните и регулаторните органи са изсветлили цялата верига и потребителят може да види това ценообразуване (в уеб страницата на комисията Х или на самата верига), тогава може човек да е наясно дали има някаква корист. Другата мярка, която преработвателите показват, е да се уеднакви режимът на доставка и възнаграждение, добави президентът на КНСБ.
На въпроса положително решение ли би било определянето на таван на цените, Пламен Димитров отговори, че такива опити има в някои страни членки на Европейски Съюз, при друга обстановка, при разнообразни дадености, само че в България, поради доста фактори, тази мярка не би проработила. Според него решението е бистрота при ценообразуването и одобряването на справедливата надценка.
„ Когато да вземем за пример потребителят е осведомен, че в действителност при производителя млякото коства 1 лев, то се пастьоризира и стига до магазина с нужните разноски за доставка, излагане и продажба с цена 2-2,50 лв., тогава той ще знае, че евентуално има обективна надценка. Всичко, което е коства над 3 лв., не би било закупено “, изясни той.
Що се отнася до износа и вноса на артикули в страната, Димитров сподели, че обществото би трябвало да упорства пред бъдещия парламент за смяна в механизмите, по които се субсидира селското ни стопанство.
Той разяснява и данни на Национален статистически институт, съгласно които 75% от интервюираните жители изпитват усложнения в покриването на ежедневните си разноски, а 68% от семействата споделят, че нямат позитивна смяна в приходите. Лидерът на синдиката изясни, че тези заключения са субективни. Той напомни, че има действително повишаване на приходите – нарастването на минималната заплата с към 10% и на междинната с 16%.
„ Друг е въпросът дали тези растежи са задоволителни и дали хората ги усещат. Не въпреки всичко не е правилно да се твърди, че няма смяна в приходите. Когато влезем в магазина обаче, персоналната инфлация е надалеч по-висока от междинната. Затова хората остават с това чувството, което данните от Национален статистически институт сочат. Независимо, че заплатите на хората имат действително нарастване, на процедура тяхната покупателна дарба спада “.
По отношение на плануваната бюджетната рамка за 2023 година, Пламен Димитров изясни, че инфлацията е подбудена не от разноските в бюджета, т.е. не от заплати и пенсии, а от други външни фактори – цени електрическа енергия, горива и така нататък Доходите би трябвало да догонват инфлацията, по тази причина е редно да има най-малко 15% нарастване на заплатите в бюджетния бранш. МРЗ би трябвало да стане 850 лв. от 1 юли и 950-1000 лв. от 1 януари 2024 година (половината от междинната за избрания период), 12-15% нарастване на пенсиите от 1 юли, както излизат и изчисленията от самото швейцарско предписание. Всички останали разноски да бъдат вместени в един бюджет, който не е наложително да бъде с този трагичен недостиг от 3%. Бюджет с подобен недостиг не може да има, защото хората ще излязат на улицата, тъй като ще има орязване на разноските и понижаване на някои заплащания, а не тяхното нарастване, което няма да бъде понесено от никого, безапелационен бе президентът на конфедерацията.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ