В навечерието на нова парламентарна криза България се изправя пред несигурност относно доходите на гражданите през 2026 г. Липсата на одобрен държавен бюджет след оставката на кабинета "Денков" предизвиква тревога сред профсъюзите и експертите. Към 12 декември 2025 г. синдикатите КНПС и КТ "Подкрепа" организираха протести в София, настоявайки за бързо приемане на проекта за бюджета, за да се избегне продължаването на 2025 г. рамката. Това би довело до замразяване на ключови социални параметри, засягащи милиони хора.
Основният риск е именно продължаването на бюджета за 2025 г., което според конституционните правила ограничава разходите за януари 2026 г. само до нива от предходната година или събрани приходи. Това директно засяга минималната работна заплата, която няма да бъде индексирана. Около 500 000 души, включително учители, медико-социални работници и служители в други сектори, очакваха увеличение, но сега то виси на косъм. Проектите за бюджета, социалното и здравното осигуряване предвиждат корекции, но без парламентарно гласуване те остават на хартия.
Сред протестиращите преобладаваха сътрудници от образованието и здравеопазването, които подчертават, че липсата на ясни перспективи подкопава икономическата стабилност. Лидърът на КТ "Подкрепа" Пламен Димитров заяви: "Имаме 15 въпроса към парламентарните групи – без отговори, доходите ни са в капан". Той подчерта, че продължаването на стария бюджет би довело до сериозни рискове за социалните плащания, без да уточни конкретни суми за средни заплати или пенсии.
Експертите предупреждават, че тази несигурност може да забави икономическото възстановяване, особено след като БВП растежът за 2025 г. се очаква да бъде около 2,5%. Инфлацията, прогнозирана на 3–4%, също остава фактор, който би намалил реалните доходи, ако не се коригират заплатите. Правителството все още не е коментирало сценариите, но анализаторите вярват, че нови избори през пролетта на 2026 г. ще задържат темата в центъра на дебатите.
В крайна сметка, бъдещето на доходите зависи от политическата воля в парламента. Ако проектите бъдат гласувани още преди разпускането, гражданите могат да разчитат на умерени подобрения. Иначе 2026 г. започва с "замразени" финанси, напомняйки за хроничните кризи в страната. Фокусът е върху диалога между профсъюзи и партии, за да се избегне социално напрежение.
