&format=webp)
МОН: Доходите на младите висшисти в България се утрояват за десетилетие, интересът към инженерните и медицински специалности расте
Доходите на младите висшисти се усилват тройно за последните 10 години.
Сериозен растеж на студентите, които се записват да учат за медицински сестри, инженери, физици и химици през тази академична година.
Това регистрира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2025 година, съобщи Българска телеграфна агенция.
Данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2025 година обрисуват следните трендове – младите висшисти се осъществят все по-добре на пазара на труда, а държавната политика за ориентиране на приема към дефицитни специалности дава резултат, съгласно изказването на Вълчев. Средният облагаем приход на приключилите висше обучение доближава 2771 лева - тройно нарастване по отношение на 2015 година, когато е бил 980 лева
Вълчев напомни, че Министерството на образованието и науката организира политика за преструктуриране на приема във висшите учебни заведения и ориентиране на бъдещите студенти към специалности, в които има максимален предстоящ предстоящ дефицит на пазара на труда. Такава е специалността „ Медицинска сестра “, която тази година с държавно решение беше освободена от такси. „ Можем да отчетем 38% повече студенти, включени в образование за „ Медицинска сестра “. Това не е задоволително, само че въпреки всичко е крачка в позитивна посока “, сподели министърът на образованието.
Осезаем растеж има и при инженерно-техническите науки, където дефицитът на фрагменти е най-болезнен за стопанската система:
Химични технологии – +34%
Хидроинженерство – +22%
Архитектура, строителство и геодезия – +6%
Общо инженерство – +10%
Енергетика (вкл. ядрена) – +7.5%
Електротехника, електроника и автоматика – +14%
Транспорт, мореплаване и авиация – +17.5%
Металургия – +22%
Реализацията на висшистите – на рекордно високо равнище
Пазарът на труда остава удобен за младите експерти. Безработицата измежду приключилите през последните пет години е едвам 2.2%, заяви Георги Стойчев от Консорциум „ ИОО-С “ – организацията, която актуализира данните в Рейтинговата система на висшите учебни заведения. По думите му приходите на младите висшисти са се нараснали тройно за последните 10 години.
Данните демонстрират, че:
Безработицата измежду приключилите през последните пет години е едвам 2.2%.
85% от висшистите се обезпечават в България, което е сензитивно нарастване по отношение на предишни години.
Най-висок дял на обезпечени в страната (над 94%) има в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Металургия “, „ Фармация “ и „ Военно дело “.
Придобиването на по-висока степен на обучение също ясно усъвършенства реализацията.
85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и 70% от тези, приключили магистратура след бакалавърска степен, работят на позиции за висшисти или по предопределение.
Общо за всички висшисти делът е 61%, при едвам 46% през 2014 година
Кои специалности водят по приходи?
Най-висок междинен облагаем приход – сред 3300 и 3800 лв. – получават приключилите посоки:
„ Военно дело “
„ Информатика и компютърни науки “
„ Национална сигурност “
„ Комуникационна и компютърна техника “
„ Математика “
„ Металургия “
„ Обществено здраве “
„ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “
„ Енергетика “
„ Медицина “
„ Електротехника, електроника и автоматика “
На равнище съответно висше учебно заведение, водещите по приход са:
Администрация и ръководство – магистри от Американския университет: 10 108 лева
Информатика и компютърни науки – магистри от Софийски университет: 8568 лева
Следвани от Нов български университет с 7919 лева
При бакалаврите най-високи приходи имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет – 7107 лева
Селективност в най-трудните специалности
Първокурсниците с най-голям триумф от междинното обучение избират:
„ Медицина “ (5.73)
„ Фармация “ (5.70)
„ Дентална медицина “ (5.63)
„ Информатика и компютърни науки “ (5.62)
„ Математика “ (5.60)
Това удостоверява, че най-престижните и най-сложните специалности не престават да притеглят най-подготвените претенденти.
Чуждестранните студенти – двойно повече за 10 години
Делът на задграничните студенти в България е повишен повече от два пъти – от към 4% през 2013 до съвсем 9% през 2025 година
Най-много чужденци има в:
„ Медицина “ – 59%
„ Дентална медицина “ – 48%
„ Ветеринарна медицина “ – 33%
По думите на Георги Стойчев, броят на непознатите студенти скоро може да се изравни с този на българските студенти в чужбина – знак за конкурентоспособност на българското висше обучение.
Сериозен растеж на студентите, които се записват да учат за медицински сестри, инженери, физици и химици през тази академична година.
Това регистрира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2025 година, съобщи Българска телеграфна агенция.
Данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2025 година обрисуват следните трендове – младите висшисти се осъществят все по-добре на пазара на труда, а държавната политика за ориентиране на приема към дефицитни специалности дава резултат, съгласно изказването на Вълчев. Средният облагаем приход на приключилите висше обучение доближава 2771 лева - тройно нарастване по отношение на 2015 година, когато е бил 980 лева
Вълчев напомни, че Министерството на образованието и науката организира политика за преструктуриране на приема във висшите учебни заведения и ориентиране на бъдещите студенти към специалности, в които има максимален предстоящ предстоящ дефицит на пазара на труда. Такава е специалността „ Медицинска сестра “, която тази година с държавно решение беше освободена от такси. „ Можем да отчетем 38% повече студенти, включени в образование за „ Медицинска сестра “. Това не е задоволително, само че въпреки всичко е крачка в позитивна посока “, сподели министърът на образованието.
Осезаем растеж има и при инженерно-техническите науки, където дефицитът на фрагменти е най-болезнен за стопанската система:
Химични технологии – +34%
Хидроинженерство – +22%
Архитектура, строителство и геодезия – +6%
Общо инженерство – +10%
Енергетика (вкл. ядрена) – +7.5%
Електротехника, електроника и автоматика – +14%
Транспорт, мореплаване и авиация – +17.5%
Металургия – +22%
Реализацията на висшистите – на рекордно високо равнище
Пазарът на труда остава удобен за младите експерти. Безработицата измежду приключилите през последните пет години е едвам 2.2%, заяви Георги Стойчев от Консорциум „ ИОО-С “ – организацията, която актуализира данните в Рейтинговата система на висшите учебни заведения. По думите му приходите на младите висшисти са се нараснали тройно за последните 10 години.
Данните демонстрират, че:
Безработицата измежду приключилите през последните пет години е едвам 2.2%.
85% от висшистите се обезпечават в България, което е сензитивно нарастване по отношение на предишни години.
Най-висок дял на обезпечени в страната (над 94%) има в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Металургия “, „ Фармация “ и „ Военно дело “.
Придобиването на по-висока степен на обучение също ясно усъвършенства реализацията.
85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и 70% от тези, приключили магистратура след бакалавърска степен, работят на позиции за висшисти или по предопределение.
Общо за всички висшисти делът е 61%, при едвам 46% през 2014 година
Кои специалности водят по приходи?
Най-висок междинен облагаем приход – сред 3300 и 3800 лв. – получават приключилите посоки:
„ Военно дело “
„ Информатика и компютърни науки “
„ Национална сигурност “
„ Комуникационна и компютърна техника “
„ Математика “
„ Металургия “
„ Обществено здраве “
„ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “
„ Енергетика “
„ Медицина “
„ Електротехника, електроника и автоматика “
На равнище съответно висше учебно заведение, водещите по приход са:
Администрация и ръководство – магистри от Американския университет: 10 108 лева
Информатика и компютърни науки – магистри от Софийски университет: 8568 лева
Следвани от Нов български университет с 7919 лева
При бакалаврите най-високи приходи имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет – 7107 лева
Селективност в най-трудните специалности
Първокурсниците с най-голям триумф от междинното обучение избират:
„ Медицина “ (5.73)
„ Фармация “ (5.70)
„ Дентална медицина “ (5.63)
„ Информатика и компютърни науки “ (5.62)
„ Математика “ (5.60)
Това удостоверява, че най-престижните и най-сложните специалности не престават да притеглят най-подготвените претенденти.
Чуждестранните студенти – двойно повече за 10 години
Делът на задграничните студенти в България е повишен повече от два пъти – от към 4% през 2013 до съвсем 9% през 2025 година
Най-много чужденци има в:
„ Медицина “ – 59%
„ Дентална медицина “ – 48%
„ Ветеринарна медицина “ – 33%
По думите на Георги Стойчев, броят на непознатите студенти скоро може да се изравни с този на българските студенти в чужбина – знак за конкурентоспособност на българското висше обучение.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ