Никола Димитров: Убеден съм, че България ще бъде най-големият ни поддръжник в ЕС
" Договор за добросъседство нямаше въобще да е необходим, в случай че двете страни подхождаха една към друга както в този момент. Има късмет за цялостно отпушване на връзките сред България и Македония. "
Профил
Никола Димитров стартира кариерата си в Министерството на външните работи през 1996 година като експерт по интернационално право в областта на човешките права. През 2000 година е назначен за заместник-министър, а две години по-късно става дипломат в Съединени американски щати. Тогава той е на 30 години и е най-младият член на дипломатическия корпус във Вашингтон. След това изкарва мандат като дипломат в Холандия, а през 2014 година излиза наяве, че е отказал посланическо предопределение в Москва. Димитров последователно се дистанцира от ВМРО-ДПМНЕ и през 2015 година по време на " шарената гражданска война " е едно от лицата на митингите против някогашния министър председател Никола Груевски. От началото на юни той е външен министър в държавното управление отпред с водача на СДСМ Зоран Заев. На 21 и 22 юни Заев, Димитров и още двама македонски министри бяха на публично посещаване в София (първа двустранна аудиенция за новия премиер). Още по тематиката
Правителството на Зоран Заев стартира атака за разблокиране на договарянията с Европейски Съюз и ускорено влизане на Македония в НАТО
Правителството на СДСМ и две от албанските партии съобщи проевропейски курс и битка с корупцията
Как ще се развие рецесията в Македония
Протестиращи щурмуваха Народното събрание, има ранени депутати. Президентът свика среща с политическите водачи за разрешаване на обстановката
Конфликти като тези от 90-те наподобяват малко евентуални, само че корумпираните елити, икономическата невъзможност и загубата на европейската фантазия вещаят тъмно бъдеще
Лидерът на опозиционната македонска партия СДСМ пред " Капитал "
Амнистията за забърканите в абсурда с подслушванията вкара Македония в нов и рисков стадий на политическата рецесия
Години наред връзките сред България и Македония бяха в мъртва точка и буксуваха към Договора за добросъседство, препоръчан още през 2012 година Как се случи пробивът в този момент?
Първо, имаме една нова Македония, която се разсъни след дълбока морална рецесия. Тази Македония е по-зряла, няма комплекси и няма потребност от монументи, с цел да бъде горда. Също по този начин е твърдо решена да почисти личния си двор и да си подреди къщата. Един от главните уроци от рецесията за нас е, че би трябвало да имаме мощни институции, а не водачът да взема решение всичко. Второ, желаеме да бъдем другари с всички съседи. Особено с България няма никаква логичност да не сме доста близки. Както сподели вашият министър председател Бойко Борисов, македонският народ е най-близкият за българския. Нашият министър председател Зоран Заев означи, че имаме доста обща история, която ни свързва. Това са хубави послания от най-високо равнище - да отворим пътищата между тях. Това ще опитваме и с другите съседи - да подадем ръка, да бъдем другари, да решаваме проблемите.
От този контракт нямаше въобще да има потребност, в случай че двете страни подхождаха една към друга както в този момент. Той нямаше да бъде подложен като искане, тъй като е подобен вид съглашение, което не подхожда напълно на времето, въпреки всичко е 2017 година Подобни контракти се подписват при огромни проблеми сред две страни и той е сигнал до какво положение бяха докарани връзките ни.
Чухме от премиера Заев, че Македония към този момент е страна, която е загърбила национализма. Какви вреди нанесе той и по какъв начин оценявате политиката на предходното държавно управление в Скопие, в това число във връзка с българите в Македония?
Национализмът на дребните нации е отбранителен. Той е за защита, за самоотбрана. Факт е, че самостоятелна Македония не беше приветствана с необятно отворени прегръдки от всички страни през 1991 година Ние дълго бяхме и към момента сме в една чакалня със заключени порти към НАТО и Европейски Съюз. Това основава чувство за застрашеност. Така че на рационално равнище разбирам политиката на предходното държавно управление, въпреки да я считам за доста неправилна. Същевременно национализмът не е единствено македонска линия. В целия район има конкуренция кой има по-славна история, по-велики военни победи. С изказванията си в този момент двамата министър председатели ни показаха, че е време да гледаме сегашното. През 2017 година би трябвало да се състезаваме кой има по-добро правораздаване, обучение, опазване на здравето, стопанска система. Трябва да отворим вратите, да работим за насърчаване на връзките, да вършим автомагистрали и жп линии. Сега България и Македония слагат ново начало.
Ако подписването на контракта, планувано за 2 август, е началото, какво ще бъде продължението? Той е по-скоро алегоричен, какво е нужно връзките да бъдат изпълнени с действително наличие?
Нуждата от контракта идва от пропастта в връзките. Ако те бяха такива, каквито би трябвало да бъдат, никой нямаше да желае контракт. Тази бездна се попълня от същински връзки. Хубаво е да има и подобен знак. Но по-важното е, че има подготвеност и от двете страни за превръщане на нова страница. Например за този транспортен кулоар 8 (който свързва Адриатическо и Черно море - бел. ред.) чета документи и изказвания още откогато постъпих като чиновник във Външно министерство преди много години. Време е нещата да станат съответни - да намерим пари и да стартираме работа. Ако има пътища и връзка ще има и вложения и търговия, а бизнесът ще притиска политиците за по-добри връзки. Сега стокообменът сред двете страни е 600 млн. $ годишно, това е малко.
Как България може да помогне на Македония за излизане от чакалнята за Европейски Съюз и НАТО?
По два метода. От една страна, към този момент започнахме на процедура да изпълняваме контракта за добросъседство, още преди да е подписан. Фактът, че това ще се случи на Илинден в Скопие, е значим знак. И имаме късмет за изцяло отпушване на двустранните връзки. То ще помогне за превръщането на Македония в европейска народна власт, даже без още да имаме европейска вероятност. Второ, с председателството следващата година България ще има думата по целите и дневния ред на Европейски Съюз и това е късмет да поддържа Македония.
Пътят към НАТО и Европейски Съюз минава през решение на разногласието за името с Гърция. Вашето предложение за влизане в НАТО с краткотрайно наименование към този момент не се приема от Атина. Оптимист ли сте за пробив?
Това ще бъде развой, няма да се случи за една нощ. Ако Гърция желае да има за комшия европейска народна власт, отворена за съдействие във всички области, би трябвало да ни поддържа. Убеждаването ще отнеме известно време, визитата ми в Атина предходната седмица беше единствено началото. Македония би трябвало да си възвърне интернационалния имидж, да възвърне изгубените другарства, да даде доста мощни причини за какво Европа би трябвало да я поддържа. С Гърция имаме една правна обстановка - решение на Международния съд в Хага, че с блокирането на влизането на Македония в НАТО през 2008 година Атина е нарушила договорното си обвързване да не се опълчва на участието ни в интернационалните организации.
Към тази правна обстановка желаеме да прибавим мощни политически причини - че когато блокирате комшия, резултатът върху публичното мнение у съседа не е по-голяма конструктивност, а дефанзивност и фрустрация. В интерес на Гърция е да вдигне бариерата пред Македония за НАТО, тъй като това ще има позитивен резултат върху целия район. Ще бъде и инвестиция в основаването на политически климат, в който да може да се реши главният въпрос - за името.
Ако за нас урокът от рецесията в Македония беше, че би трябвало съществено да се захванем със основаването на правова страна и битката с корупцията, урокът за района е, че това е, което се случва, когато оставите една страна прекомерно дълго зад заключени порти. Убеден съм, че и с Гърция един ден ще бъдем доста близки. Сега е нужна малко помощ от тяхна страна този ден да пристигна по-бързо.
Блокирането за НАТО и Европейски Съюз отвори ли пространство в Македония за въздействие от Русия?
Коренът на казуса в района е, че има завръщане на геополитиката. Ако на всички места на Балканите имаме европейски демокрации със мощни институции, ще има доста по-тясно пространство както за геополитически игри, по този начин и за междуетнически напрежения.
Не виждам причина за какво Македония да не усъвършенства връзките си с Русия. Можем намерено да си кажем, че до момента в който Москва си мислеше, че поддържа Македония по време на рецесията, в действителност поддържаше ръководството на Никола Груевски, а не страната. Не мисля, че нашата ориентировка към НАТО и Европейски Съюз е въпрос на " или-или ". Тя е добра за нас, за района и в последна сметка за ползите на Русия.
Готово ли е македонското общество за дълбоките промени, които обещавате в Брюксел?
В нашето общество има жадност за промени, за правораздаване. Омръзнало ни е от институции, които застават на страната на водач на партия. Кулминацията беше на 27 април, нощта на щурма против Народното събрание, когато Македония беше на ръба да бъде или да не бъде. Твърдо решени сме да си напишем домашното и в този смисъл новото държавно управление е късмет и за Брюксел. Търсим препоръки от Европейската комисия (ЕК), имаме ясни цели и екип за промените. Еврокомисарят по добросъседството Йоханес Хан ще пристигна на 26 юни в Скопие, където ще се запознае с резултатите от досегашната ни работа.
Целта ни е до есента да дадем причини на комисията да направи рекомендация за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз. Правителството работи интензивно, само че нямаме пълномощия във всички области, за някои от промените имаме потребност от съдействието на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. Целта ни е есента Европейска комисия да излезе със специфичен отчет за напредъка на Македония, идващият постоянен ще е напролет следващата година.
Очаквате ли поддръжка от България, в случай че наесен Европейска комисия даде рекомендация за започване на договаряния с Македония?
Убеден съм, че България ще бъде един от нашите най-силни поддръжници в Европейски Съюз.
А има ли поддръжка в македонското общество за отстъпки по въпроса с името? След нападателния шовинизъм на Груевски и дълбокото разделяне, което той остави, даже да се откри компромис с Гърция, ще бъде ли признат?
Няма да бъде елементарно. Трябва да се работи за основаването на нужната атмосфера. Свалянето на бариерата за НАТО под краткотрайно наименование ще помогне за това. В самата Македония е нужно всички политически сили да се отнасят рационално към този въпрос. Ако не го изкараме от ежедневната политика, няма да успеем да създадем нужния климат. Всички партии би трябвало да се включат и това да бъде обща отговорност. Дали е допустимо със настоящето управление на ВМРО-ДПМНЕ - не зная. Това ще е част от нашето израстване като общество и узряване като страна. Трябва да създадем по този начин, че да се получи - малко по малко, решение по решение. Такава атмосфера не се основава за една нощ.
Интервюто взе Светломира Гюрова
Профил
Никола Димитров стартира кариерата си в Министерството на външните работи през 1996 година като експерт по интернационално право в областта на човешките права. През 2000 година е назначен за заместник-министър, а две години по-късно става дипломат в Съединени американски щати. Тогава той е на 30 години и е най-младият член на дипломатическия корпус във Вашингтон. След това изкарва мандат като дипломат в Холандия, а през 2014 година излиза наяве, че е отказал посланическо предопределение в Москва. Димитров последователно се дистанцира от ВМРО-ДПМНЕ и през 2015 година по време на " шарената гражданска война " е едно от лицата на митингите против някогашния министър председател Никола Груевски. От началото на юни той е външен министър в държавното управление отпред с водача на СДСМ Зоран Заев. На 21 и 22 юни Заев, Димитров и още двама македонски министри бяха на публично посещаване в София (първа двустранна аудиенция за новия премиер). Още по тематиката
Правителството на Зоран Заев стартира атака за разблокиране на договарянията с Европейски Съюз и ускорено влизане на Македония в НАТО
Правителството на СДСМ и две от албанските партии съобщи проевропейски курс и битка с корупцията
Как ще се развие рецесията в Македония
Протестиращи щурмуваха Народното събрание, има ранени депутати. Президентът свика среща с политическите водачи за разрешаване на обстановката
Конфликти като тези от 90-те наподобяват малко евентуални, само че корумпираните елити, икономическата невъзможност и загубата на европейската фантазия вещаят тъмно бъдеще
Лидерът на опозиционната македонска партия СДСМ пред " Капитал "
Амнистията за забърканите в абсурда с подслушванията вкара Македония в нов и рисков стадий на политическата рецесия
Години наред връзките сред България и Македония бяха в мъртва точка и буксуваха към Договора за добросъседство, препоръчан още през 2012 година Как се случи пробивът в този момент?
Първо, имаме една нова Македония, която се разсъни след дълбока морална рецесия. Тази Македония е по-зряла, няма комплекси и няма потребност от монументи, с цел да бъде горда. Също по този начин е твърдо решена да почисти личния си двор и да си подреди къщата. Един от главните уроци от рецесията за нас е, че би трябвало да имаме мощни институции, а не водачът да взема решение всичко. Второ, желаеме да бъдем другари с всички съседи. Особено с България няма никаква логичност да не сме доста близки. Както сподели вашият министър председател Бойко Борисов, македонският народ е най-близкият за българския. Нашият министър председател Зоран Заев означи, че имаме доста обща история, която ни свързва. Това са хубави послания от най-високо равнище - да отворим пътищата между тях. Това ще опитваме и с другите съседи - да подадем ръка, да бъдем другари, да решаваме проблемите.
От този контракт нямаше въобще да има потребност, в случай че двете страни подхождаха една към друга както в този момент. Той нямаше да бъде подложен като искане, тъй като е подобен вид съглашение, което не подхожда напълно на времето, въпреки всичко е 2017 година Подобни контракти се подписват при огромни проблеми сред две страни и той е сигнал до какво положение бяха докарани връзките ни.
Чухме от премиера Заев, че Македония към този момент е страна, която е загърбила национализма. Какви вреди нанесе той и по какъв начин оценявате политиката на предходното държавно управление в Скопие, в това число във връзка с българите в Македония?
Национализмът на дребните нации е отбранителен. Той е за защита, за самоотбрана. Факт е, че самостоятелна Македония не беше приветствана с необятно отворени прегръдки от всички страни през 1991 година Ние дълго бяхме и към момента сме в една чакалня със заключени порти към НАТО и Европейски Съюз. Това основава чувство за застрашеност. Така че на рационално равнище разбирам политиката на предходното държавно управление, въпреки да я считам за доста неправилна. Същевременно национализмът не е единствено македонска линия. В целия район има конкуренция кой има по-славна история, по-велики военни победи. С изказванията си в този момент двамата министър председатели ни показаха, че е време да гледаме сегашното. През 2017 година би трябвало да се състезаваме кой има по-добро правораздаване, обучение, опазване на здравето, стопанска система. Трябва да отворим вратите, да работим за насърчаване на връзките, да вършим автомагистрали и жп линии. Сега България и Македония слагат ново начало.
Ако подписването на контракта, планувано за 2 август, е началото, какво ще бъде продължението? Той е по-скоро алегоричен, какво е нужно връзките да бъдат изпълнени с действително наличие?
Нуждата от контракта идва от пропастта в връзките. Ако те бяха такива, каквито би трябвало да бъдат, никой нямаше да желае контракт. Тази бездна се попълня от същински връзки. Хубаво е да има и подобен знак. Но по-важното е, че има подготвеност и от двете страни за превръщане на нова страница. Например за този транспортен кулоар 8 (който свързва Адриатическо и Черно море - бел. ред.) чета документи и изказвания още откогато постъпих като чиновник във Външно министерство преди много години. Време е нещата да станат съответни - да намерим пари и да стартираме работа. Ако има пътища и връзка ще има и вложения и търговия, а бизнесът ще притиска политиците за по-добри връзки. Сега стокообменът сред двете страни е 600 млн. $ годишно, това е малко.
Как България може да помогне на Македония за излизане от чакалнята за Европейски Съюз и НАТО?
По два метода. От една страна, към този момент започнахме на процедура да изпълняваме контракта за добросъседство, още преди да е подписан. Фактът, че това ще се случи на Илинден в Скопие, е значим знак. И имаме късмет за изцяло отпушване на двустранните връзки. То ще помогне за превръщането на Македония в европейска народна власт, даже без още да имаме европейска вероятност. Второ, с председателството следващата година България ще има думата по целите и дневния ред на Европейски Съюз и това е късмет да поддържа Македония.
Пътят към НАТО и Европейски Съюз минава през решение на разногласието за името с Гърция. Вашето предложение за влизане в НАТО с краткотрайно наименование към този момент не се приема от Атина. Оптимист ли сте за пробив?
Това ще бъде развой, няма да се случи за една нощ. Ако Гърция желае да има за комшия европейска народна власт, отворена за съдействие във всички области, би трябвало да ни поддържа. Убеждаването ще отнеме известно време, визитата ми в Атина предходната седмица беше единствено началото. Македония би трябвало да си възвърне интернационалния имидж, да възвърне изгубените другарства, да даде доста мощни причини за какво Европа би трябвало да я поддържа. С Гърция имаме една правна обстановка - решение на Международния съд в Хага, че с блокирането на влизането на Македония в НАТО през 2008 година Атина е нарушила договорното си обвързване да не се опълчва на участието ни в интернационалните организации.
Към тази правна обстановка желаеме да прибавим мощни политически причини - че когато блокирате комшия, резултатът върху публичното мнение у съседа не е по-голяма конструктивност, а дефанзивност и фрустрация. В интерес на Гърция е да вдигне бариерата пред Македония за НАТО, тъй като това ще има позитивен резултат върху целия район. Ще бъде и инвестиция в основаването на политически климат, в който да може да се реши главният въпрос - за името.
Ако за нас урокът от рецесията в Македония беше, че би трябвало съществено да се захванем със основаването на правова страна и битката с корупцията, урокът за района е, че това е, което се случва, когато оставите една страна прекомерно дълго зад заключени порти. Убеден съм, че и с Гърция един ден ще бъдем доста близки. Сега е нужна малко помощ от тяхна страна този ден да пристигна по-бързо.
Блокирането за НАТО и Европейски Съюз отвори ли пространство в Македония за въздействие от Русия?
Коренът на казуса в района е, че има завръщане на геополитиката. Ако на всички места на Балканите имаме европейски демокрации със мощни институции, ще има доста по-тясно пространство както за геополитически игри, по този начин и за междуетнически напрежения.
Не виждам причина за какво Македония да не усъвършенства връзките си с Русия. Можем намерено да си кажем, че до момента в който Москва си мислеше, че поддържа Македония по време на рецесията, в действителност поддържаше ръководството на Никола Груевски, а не страната. Не мисля, че нашата ориентировка към НАТО и Европейски Съюз е въпрос на " или-или ". Тя е добра за нас, за района и в последна сметка за ползите на Русия.
Готово ли е македонското общество за дълбоките промени, които обещавате в Брюксел?
В нашето общество има жадност за промени, за правораздаване. Омръзнало ни е от институции, които застават на страната на водач на партия. Кулминацията беше на 27 април, нощта на щурма против Народното събрание, когато Македония беше на ръба да бъде или да не бъде. Твърдо решени сме да си напишем домашното и в този смисъл новото държавно управление е късмет и за Брюксел. Търсим препоръки от Европейската комисия (ЕК), имаме ясни цели и екип за промените. Еврокомисарят по добросъседството Йоханес Хан ще пристигна на 26 юни в Скопие, където ще се запознае с резултатите от досегашната ни работа.
Целта ни е до есента да дадем причини на комисията да направи рекомендация за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз. Правителството работи интензивно, само че нямаме пълномощия във всички области, за някои от промените имаме потребност от съдействието на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. Целта ни е есента Европейска комисия да излезе със специфичен отчет за напредъка на Македония, идващият постоянен ще е напролет следващата година.
Очаквате ли поддръжка от България, в случай че наесен Европейска комисия даде рекомендация за започване на договаряния с Македония?
Убеден съм, че България ще бъде един от нашите най-силни поддръжници в Европейски Съюз.
А има ли поддръжка в македонското общество за отстъпки по въпроса с името? След нападателния шовинизъм на Груевски и дълбокото разделяне, което той остави, даже да се откри компромис с Гърция, ще бъде ли признат?
Няма да бъде елементарно. Трябва да се работи за основаването на нужната атмосфера. Свалянето на бариерата за НАТО под краткотрайно наименование ще помогне за това. В самата Македония е нужно всички политически сили да се отнасят рационално към този въпрос. Ако не го изкараме от ежедневната политика, няма да успеем да създадем нужния климат. Всички партии би трябвало да се включат и това да бъде обща отговорност. Дали е допустимо със настоящето управление на ВМРО-ДПМНЕ - не зная. Това ще е част от нашето израстване като общество и узряване като страна. Трябва да създадем по този начин, че да се получи - малко по малко, решение по решение. Такава атмосфера не се основава за една нощ.
Интервюто взе Светломира Гюрова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ