Доган приключи политическата кариера на Пеевски. Самият Пеевски отказва да

Доган завърши политическата кариера на Пеевски. Самият Пеевски отхвърля да бъде завършен и разгласен за неточност в селекцията на Доган. Съвсем предстоящо Пеевски потегли против своя основател, покровител и в някаква степен родител. Пеевски получи всичко от Доган, протекция, политически чадър, късмет да сътвори своята империя от подвластни хора и финансови схеми. С времето обаче геният на Пеевски да прави пари в орбитата на Движение за права и свободи стартира да агресира до голям брой практики на ръба на закона и посредством използването на институциите като бухалки. Държавата рекетираше бизнеса и постоянно даже го приключваше. И тъкмо това провокира жестоко разделяне в обществото, митинги, опити на Прокопиев да си провежда същата партийна интензивност посредством свои проксита, напън за правосъдна промяна и други Но макар шоковата социална ненавист през годините, почнала още от времето на Орешарски, макар даже „ Магнитски “, всичко беше значително на страната на Пеевски до настоящия миг.

Движение за права и свободи защитаваше Пеевски до дъно, даже когато преди няколко години от американското посолство желаеха Движение за права и свободи да се разграничи от Пеевски, с цел да може партията да се върне във властта. Доган предприе друга тактичност, разгласи го за феномен и го уточни за ръководител. Но поради изказванията на изселническите организации, маскира обстановката с Джевдет Чакъров. Всичко беше топ за Пеевски, той се вихреше по върховете на политиката и беше напът да преодолее даже изискването, което ПП/ДБ сложиха на ГЕРБ: „ Кабинет без Пеевски! “.

Но фундаменталното предписание в живота е, че без значение от събитията, интелекта и шанса най-после постоянно характерът взема решение изхода от обстановката! Пеевски не можа да се въздържи да изиска всичко в Движение за права и свободи. Защото той в никакъв случай не се е въздържал. Той не се е самообучавал да губи или да има самообладание. А да умееш да загубиш малко, от време на време е същинска победа и облага, спрямо това по-късно да загубиш шумно и всичко. Пеевски прекомерно рано е получил доста. Но той е водил битките си на закрито, в безрискова среда под политическа защита. Пеевски като че ли не желае да разбере, че към този момент управлява партия, че не е просто финансов конструктор за източване на страната, а политик. Политиката изисква различен прийом, друго държание. Не просто да удряш по масата какво да се случи, не просто да раздаваш пари. Не единствено да създаваш подвластни хора, не да контролираш медии. Политиката изисква да привличаш на правилото на идеята, да си харизматичен водач, да си привлекателен, добър комуникатор, не да насилваш, а да влюбваш в себе си.

Със сигурност Движение за права и свободи се нуждае от някакво обновяване, между другото всички партии на политическия терен се нуждаят от такова, само че претекстът на Пеевски за ново начало е просто опит да получи цялостен надзор върху партията на Доган, да усвои хората, да отстрани действителната тежест на Доган. Отначало си мислех, че Пеевски и Доган играят на положителното и неприятното ченге за пред американските или турските служби, по тази причина и не пишех нищо по въпроса. Но от ден на ден наподобява, че не става дума за игри или даже за съзидателно напрежение. Става дума за интервенция КТБ 2, която Пеевски е решил да организира! Пеевски разчита на могъществото, което е придобил. На това, което има като въздействие в държавния уред, в правосъдната система, евентуално си мисли, че може да разчита и на ГЕРБ. Но точно неговата брутална увереност на характера се обрисува да го провали!

Защото едно е да имаш благоприятни условия, друго е да нямаш спирачка в това да ги използваш, с цел да постигнеш задачите си непременно. Пеевски в никакъв случай не може да оглави действително Движение за права и свободи. А цялата мощ на Пеевски идва от Движение за права и свободи. Тя е подарена мощ, дадена чартърен, за известно време. Движение за права и свободи не е просто Доган. Движение за права и свободи е легитимността, която електоратът дава. Без признанието на турския електорат, не може да има водачество. А самопризнание и кръвен избор не се купуват с пари! Това е, което Делян Пеевски подминава като истина. Той не схваща, че в никакъв случай не може да е първи в Движение за права и свободи. Той може да има единствено ролята, която имаше и до момента. Пеевски не може да управлява Движение за права и свободи без надзора и въздействието на Доган върху партията. Няма да стане да размени Доган с някоя етническа кукла и да я конфигурира до себе си за фон. Най-страшното е, че Пеевски сигурно има някои положителни качества като действеност, експедитивност, увереност, доминантен темперамент и храброст, без които няма по какъв начин да напредва. Но е прекомерно и безогледно самонадеян, злопаметен и безмилостен, свръхчувствителен на обиди (което в политиката е заплашителен минус!).

Пеевски е разрушител по натура, по нагон! А това е изключителна заплаха, това насажда боязън и анулира демокрацията. Пеевски ще се съпротивлява, тъй като не е привикнал да губи. Защото отхвърля да одобри действителността. Защото е максималист и войник! Той желае да управлява страната. Парите не му стигат, има потребност от власт, с цел да създава и опазва парите си. Досега създаваше власт подмолно, зад паравана Движение за права и свободи. Но към този момент сигурно е встрастен в това да е формален състезател във властта. Но желая най-после нещо значимо да подчертая.

Турското посолство се държеше общително, макар че не „ приемаше “ Пеевски за законен представител на турската етническа общественост в България. Но невъзможността на Пеевски да има естествено законна водаческа роля, и в това време да се вкопчи в този момент в това решение, може да отприщи неподозирани проблеми за България. Защото сходна бойна подготвеност прави Пеевски доста уязвим и той ще търси поддръжка от фактор, по-силен от Доган. Пеевски несъмнено е интелигентен, само че е неопитен прочувствено по пирамидата на Маслоу за върха, т.е. да милее за родината си! Той доста елементарно ще сложи личното си его и потребността си от голяма важност и самопризнание над националната сигурност на страната. Чуждите служби доста от дълго време са го пресметнали, сметнали са го и са приели за опция да интервенират през него. (Затова подчертах и позицията на изселническите организации.)

Създаваш проблем, а по-късно и подготвеност за смяна в държанието. (Същото се отнася и за „ Магнитски “.) Ситуацията в Движение за права и свободи не е просто сред Пеевски и Доган! Направиха се доста опити Движение за права и свободи да бъде пробито, разцепено, да бъде отхвърлен Доган. Досега той твърдо отстояваше на ударите. Трябва да се пазим от момента, когато следващият опит за асимилиране на Движение за права и свободи би могъл да се окаже сполучлив и Движение за права и свободи ефектно и дейно да падне под непозната диктовка.

Калина Андролова