Доходност до 9,2% на парите за трета пенсия
Доброволните пенсионни фондове носят рентабилност сред 3,8% и 9,2% за последните 12 месеца до 1 март, демонстрират калкулации на “Труд ” на база данните на Комисията за финансов контрол. Една от аргументите за тези положителни резултати е растежът на родната фондова борса. За една година главният борсов показател SOFIX е повишен с 12%, сочат данните на БФБ към 1 март. А огромна част от средствата в пенсионните фондове се влагат в акции и облигации, търгувани на българската фондова борса, както и на интернационалните финансови пазари.
В доброволните фондове жителите се обезпечават по избор за трета пенсия – като надбавка към държавната пенсия и средствата, които ще получават на старини от универсалните пенсионни фондове, които са наложителни за служащите, родени след 1 януари 1960 година Доходността на доброволните пенсионни фондове доста надвишава лихвите по банковите депозити на жители, които към този момент се под 0,5% за година. Освен това с вноски за непринудено пенсионно обезпечаване може да се пестят налози. До 10% от годишният облагаем приход може да се внесат във фонд за трета пенсия, като върху тези средства няма да се дължи налог. Затова от ден на ден хора вършат доброволни вноски с цел да получават повече средства за старини. Но множеството вноски в доброволните фондове се вършат от работодатели, които желаят да задържат и поощрят чиновниците си. От общо 614,7 хиляди души, които са обезпечени в доброволните фондове, вноските на 418,4 хиляди се вършат от техните работодатели, сочат предварителните данни на КФН за 2017 година
Доходността на универсалните пенсионни фондове, в които наложително се обезпечават родените след 1 януари 1960 година, е сред 1,6% и 6,2% за последните 12 месеца до 1 март. Оказва се, че те носят по-малка рентабилност от доброволните фондове. Но все пак насъбраните пари за старини в тях нарастват по-бързо от средствата на влог в банка.
Средно по 2872 лева са насъбрани по персоналните партиди на работещите българи за втора пенсия в частните пенсионни фондове, демонстрират данни на КФН към края на 2017 година.
В доброволните фондове жителите се обезпечават по избор за трета пенсия – като надбавка към държавната пенсия и средствата, които ще получават на старини от универсалните пенсионни фондове, които са наложителни за служащите, родени след 1 януари 1960 година Доходността на доброволните пенсионни фондове доста надвишава лихвите по банковите депозити на жители, които към този момент се под 0,5% за година. Освен това с вноски за непринудено пенсионно обезпечаване може да се пестят налози. До 10% от годишният облагаем приход може да се внесат във фонд за трета пенсия, като върху тези средства няма да се дължи налог. Затова от ден на ден хора вършат доброволни вноски с цел да получават повече средства за старини. Но множеството вноски в доброволните фондове се вършат от работодатели, които желаят да задържат и поощрят чиновниците си. От общо 614,7 хиляди души, които са обезпечени в доброволните фондове, вноските на 418,4 хиляди се вършат от техните работодатели, сочат предварителните данни на КФН за 2017 година
Доходността на универсалните пенсионни фондове, в които наложително се обезпечават родените след 1 януари 1960 година, е сред 1,6% и 6,2% за последните 12 месеца до 1 март. Оказва се, че те носят по-малка рентабилност от доброволните фондове. Но все пак насъбраните пари за старини в тях нарастват по-бързо от средствата на влог в банка.
Средно по 2872 лева са насъбрани по персоналните партиди на работещите българи за втора пенсия в частните пенсионни фондове, демонстрират данни на КФН към края на 2017 година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ