Доброто кино умря някъде през 80-те години на миналия век,

Доброто кино умря някъде през 80-те години на предишния век, споделя в изявление за Българска телеграфна агенция обичаният от генерации български артист Любен Чаталов. „ Вече се вършат филми, в които задачата е да се свърши историята, да бъде гледана и незабавно по-късно забравена, тъй като идва идната “, изяснява заключението си той, от гледната точка на достолепните си 73 години.

За негова наслада обаче през последните години почнало да се обръща от ден на ден внимание на филмите – български класики. „ Радвам се, че младите започнаха да гледат и харесват филми на режисьори като Въло Радев и Бинка Желязкова. Хората гледат, харесват филмите и си споделят: „ Ама той бил прекрасен филм “. За страдание към този момент няма кой да им го покаже и да им изясни “, счита Чаталов.

Любен Чаталов станал артист инцидентно. В средата на 70-те години на ХХ век той, дружно с Иван Иванов, през днешния ден също паметен за няколко генерации български фенове, почнали работа в метеорологичната работа на софийското летище. Там обаче работел и техният другар Слави, който няколко години настойчиво кандидатствал във ВИТИЗ (тогавашният НАТФИЗ), само че все не го приемали. От слушане на подготовките му Иван и Любо, без да желаят, наизустили куп стихотворения, песни и етюди. Накрая Слави ги навил да аплайват дружно с него – ей по този начин, на подбив. Минали първи кръг, минали втори, трети, четвърти кръг и все чакали да ги скъсат.

„ Все успокоявах Иван: най-после те ще видят, че за нищо не ставаме и ще ни пуснат да си вървим “, споделя през днешния ден Любо Чаталов. Те, обаче, взели, че ги приели. „ Останахме да следваме, тъй като преценихме, че е по-добре да си студент, в сравнение с да работиш. Все щяха да видят, че за нищо не ставаме и да ни изгонят. Във втори курс обаче Иван Иванов снима „ Всичко е обич “, аз пък снимах „ Игра на обич “ и като тръгна… чак до през днешния ден. “

И двата кино лентата справедливо влизат в българската класика на недотам далечното ни кино.

Любен Чаталов е безапелационен, че няма филм, който да заема особено място в живота му. „ Всичките са ми дечица. Не мога да кажа, че не обичам това, тъй като е леко куцичко като роля. Но то ми е детенце, аз съм го „ родил “. Не може да не го обичаш “, споделя артистът.

По време на 10-ото юбилейно издание на Международния кино фестивал за ново европейско кино в Стара Загора той беше отличен със специфичната премия за повсеместен принос в киното. Отличието му беше връчено по време на формалното разкриване на кинофестивала. По традиция артистът откри своя звезда в Алеята на липите и засади свое липово дръвче.

Любен Чаталов е роден на 24 февруари 1950 година в София. През 1978 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Дебютът му е във кино лентата „ Бумеранг “ от 1979 година, само че огромната му известност идва с функциите му във филмите „ Адаптация “ (1979), „ Игра на обич “ (1980), сериалът „ Записки по българските въстания “ (1976 – 1980), „ Голямото нощно къпане “ (1980), „ Лавина “ (1982) и доста други.

Любен Чаталов продължава да се снима интензивно и през днешния ден – във филми като „ Чичо Коледа “ (2021) и „ Като за последно “ (2021). През дългия си креативен път е заставал на снимачната площадка към 100 пъти, самичък не може да ги преброи тъкмо. Стената на славата през Театър 199 в София също пази негови отпечатъци и специфичен шарж.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!