Докога САЩ ще спасяват Русия - особеностите на руската неблагодарност
Добротин Неврокопски
Събитията от последните няколко седмици, подбудени от вероломната съветска експанзия против свободна, самостоятелна и демократична Украйна, докараха до нервност родните русофили, които ни изясняват по какъв начин светът щял да бъде изгубен без Русия и по какъв начин Съединени американски щати желали да унищожат обичаната им страна. Затова дано да създадем една историческа ретроспекция и да забележим
какъв брой пъти Съединени американски щати са спасявали Русия от апетит и опустошение
Първият път, когато Съединени американски щати подават избавителна ръка, е в края на XIX век. В Русия настава всеобщ апетит, хвърлил страната в обществен безпорядък.
В Съединени американски щати стартират всеобщи благотворителни акции и дарителски акции в помощ на гладуващите в Русия. Съединени американски щати провеждат и финансират така наречен “флот на глада “ – флотилия от кораби, които придвижват хиляди тонове храни, лекарства, облекла. Съединени американски щати дават голяма финансова помощ на съветските губернии, защото съветското царско държавно управление не може да се оправи с филантропичната злополука. Бъдещият съветски император Николай Втори написа: „ Ние сме надълбоко трогнати по тази причина, че при нас от Америка идват кораби, цялостни с снабдяване. “
Представителите на съветската интелигенция пишат: „ Изпращайки самун на съветските хора в години на ограничения и потребности, Съединени американски щати демонстрират трогателен образец на приятелски усеща. “
Доказателство за огромното дело, осъществено от народа и правитеството на Съединени американски щати са картините на великият съветски художник–маринист Иван Айвазовски – “Пристигането на кораба „ Мисури “ и „ Раздаване на снабдяване “ – 1892 година Няма да даваме изложение на картините, защото всеки от читателите може да ги прегледа и да даде своето мнение и оценка.
Вторият път, когато Съединени американски щати безусловно избавят Русия от обществена, икономическа и политическа злополука, са годините след болшевишката гражданска война. Какво в действителност се случва в Русия през 20-те години на XX век?
Започва апетит, който историците дефинират като най-страшния в цялата история на съветската страна и го съпоставят с „ великия мор “ по времето на Борис Годунов при започване на XVII век. Американският историк Ричард Пайпс написа: „ Гладът в Русия през 1921-1923 година е най-голямата невоенна злополука в европейската история след катаклизмите през Средновековието. “
Това е колосална хуманитарно-социална злополука. Гладът от 1921– 1923 година е невиждан по своите мащаби – той обгръща голяма територия от Урал до Черно море, на която живеят към 50 милиона индивида. По приблизителни данни умират не по-малко от 8 милиона.
През 1920 година от апетит умират половината от членовете на Руската Академия на Науките, а популацията на Петроград понижава на половина. На X конгрес на терористичната болшевишка партия нейният водач Владимир Ленин в своя тирада споделя: „ Невъзможно е да се изземват остатъците от селяните, просто тъй като те нямат такива. Ако не решим казуса с глада измежду селяните, то това може да докара до гибелта на страна. “
Когато гладът става всеобщо събитие, болшевиките се пробват да скрият филантропичната злополука, като бръщолевят за електрификация и проекта ГОЕЛРО. Бедствието придобива убийствени размери. Дори вестник „ Правда “ признава, че в страната гладуват 25 млн. индивида, само че цифрата е доста по-голямо. През 1921 година Патриарх Тихон прави следното послание:
„ Към Епископа на Ню Йорк,
Чрез Вас приканвам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия царува апетит. Хлябът в доста губернии, които бяха житници на страната е изгорял от сушата. На базата на глада породиха епидемии. Необходима е най-разнообразна помощ. Всякакви съображения от друго естество би трябвало да бъдат оставени встрани – умират хора, умира бъдещето, популацията изоставя своите домове, земи, ниви, стопанства и бяга на изток с зов – ХЛЯБ. Протакането ни заплашва с невиждани до момента бедствия. Изпратете неотложно самун и лекарства. “
През същата 1921 година послание прави и болшевикът Максим Горки: „ За страната на Толстой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други международно скъпи хора пристигнаха страшни дни и аз дръзвам да имам вяра, че културните хора в Европа и Америка, разбирайки за трагичното състояние на съветските хора неотложно ще оказват помощ с самун и лекарства. “
Както може да се чака,
американците реагират стремително
и професионално. С реализацията на филантропичната интервенция по спасяването на Русия се заема Американската Администрация за Помощи (АРА – American Relief Administration). АРА прави преднамерено послание, в което се споделя:
„ АРА слага пред себе си единствено една задача – да окаже вероятната помощ на съветския народ, на гладуващите, болните и най-много на децата. Ние, като християнска нация сме длъжни да поставим огромни старания за попречване на нещастието. “
Ръководител на АРА във Вашингтон е Хърбърт Хувър – бъдещият президент на Съединени американски щати. Конгресът на Съединени американски щати отпуска за спасението на умиращите от апетит в Русия 59 000 000 $ (1 милиард $ по актуалния курс). Отделно от това фондация „ Рокфелер “ заделя 1,1 милиона $ (20 000 000 съвр.) за поддръжка на съветските учители.
През 1921-1922 година единствено в Башкирия от Съединени американски щати са доставени над 30 000 тона снабдяване, 1 млн. консерви с мляко, неизброимо количество облекла. За битка с холерата Съединени американски щати доставят медикаменти, дезинфектанти, здравно съоръжение. Американците възвръщат пътища, лечебни заведения, учебни заведения. Огромен е приносът на Съединени американски щати по акцията по засяване на житни култури през 1922 година, за която обезпечават семена, техника, инвентар.
Владимир Маяковски написа през 1921 година следното четиристишие:
„ Кормит АРА, удастса ей
прикормить милион детей...
Иностранньй рабочий помогает
удастся и ему
дать пищу милиону одному... “
Но Маяковски надълбоко бърка. Спасените от АРА са доста повече. През 1923 година вестник „ Известия “ написа: „ Американците нахраниха 11 милиона индивида – съвсем една десета от популацията на страната. В 28 000 градове и села се разпределиха повече от 1. 25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала 15 хиляди лечебни заведения, обслужващи 80 млн. пациенти и имунизира 10 млн. индивида срещу разнообразни епидимични заболявания. “
Тука е моментът дебело да се подчертае, че помощта на АРА е безусловно
безкористна и безвъзмездна
Но какво се случва, откакто Русия се стабилизира с помощта на голямата помощ от Съединени американски щати?
Точно след една година, в края на 1922 година Максим Горки написа: „ Щедростта на американския народ възкреси фантазията за приятелство сред индивидите, в миг, когато човечесвото обезверено се нуждае поддръжка и съчувствие. Вашата помощ ще бъде записана в историята като неповторимо, гигантско дело, почтено за велика популярност и вечно ще остане в паметта на милиони съветски деца, които вие спасихте от гибел. “
Пак през същата 1922 година Лев Троцки в своя публикация написа: „ Когато корабите на АРА дойдат и продоволствието бъде раздадено, ще бъдат нахранени 5 млн. възрастни гладуващи. Ако съпоставим помощта на АРА благодарение на други европейски организации, то ще забележим, че всички взети дружно правят 10 пъти по-малко работа. “
Лев Каменев: „ Благодарение на голямата, напълно безкористна помощ на АРА, милиони хора от всички възрасти бяха избавени от гибел и цели поселения и дори градове оцеляха от грозящата ги страшна злополука. Народите, населяващи Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай няма да не помнят оказаната им посредством АРА помощ от американският народ. “
След всичко написано нагоре напълно обикновено е да си зададем въпроса по какъв начин се отнасят избавените към спасителите си. С обич? Или най-малко с признателност?
Нищо сходно.
Знаете ли по какъв начин? Не единствено без капка признателност, само че дори с недоверчивост и пренебрежение. Общото усещане е, че популацията на болшевишка Русия счита, че американците оказват тази помощ, поради секрети, подмолни, мръснишки проекти, ориентирани към Русия. Недоверието на работническо-селската маса е голямо. Истерията в болшевишката преса е толкоз огромна, че доста руски политически дейци са чудят по какъв начин да оправдаят злостната акция, която се вихри против АРА и Съединени американски щати.
Писателят Корней Чуковски написа анонимно писмо до АРА от името на „ една жена “, в което се старае да изясни
особеностите на съветската непризнателност
Ще се разреша да изтъквам цялостния текст, с цел да можете да оцените атмосферата на тези години:
„ Тази заран няма чай, нито самун. Аз дремя с палтото, мастилото в мастилницата е замръзнало, печката не е палена цяла зима, мебелите от дълго време са изгорени. Слагам си ръкавиците и вземам книга. Без ръкавици е невероятно да се разпростират страниците, те също са замръзнали. Книгата е цялостна с идеализъм, само че аз виждам единствено пасажите, отнасящи се до храната. Какви гастрономи са били героите от популярните романи – Пикуик, Ана Каренина, Родрик Хъдсън, мадам Бовари. Опитвайки се да избягаме от гладна гибел, напуснахме Петроград и отидохме на село. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки, кора от дърветата. Смъртта за тях беше доста по – близка и позната, в сравнение с за нас и след три месеца, аз и моето семейство се върнахме в Петроград, с цел да умрем тук. Но като се приближихме към постройката, аз видях нещо, което ми се стори като знамение – две радостни деца стояха на стълбите, пред входа на постройката и когато аз ги погледнах, те се засмяха. Не повярвах на очите си – за три години аз не бях виждала смеещи се деца. Момчетата и девойките, които ми се постановяваше да виждам, изглеждаха като старци – мършави, сиви и злобни. А тези деца стояха и се смееха, като че ли цялата младост на Петроград беше възкръснала.
Те се боричкаха, както го вършат децата, закачаха преминаващите, качваха се по каруците, преследваха файтоните...Всички говореха, че отнякъде, от надалеч, от някаква Америка пристигнали странни, неразбираеми хора, Някакви странни младежи, които донесли със себе си същинска захар, не захарин и същинско бяло брашно и хранили гратис. Наистина – с преимущество били слабите и заболели деца. Скоро в детския език се появи нов израз – “по американски “, т. е. да се нахраниш до насита.
Връщайки се вкъщи децата пръхтяха – “американците през днешния ден ни нахраниха до спукване. “Ако си бяха научили урока добре споделяха – “днес си научих урока по американски “. Един малчуган, който се възхищаваше от мускулите на собствен другар, споделяше, че са „ същински, американски “. Скоро научихме и какво значи АРА и от честата приложимост, скоро закупи и съветски окончания – “...аровски,...арски “. Вместо „ ура “, децата крещяха „ ара “. Чудно ли е тогава, че гладните татковци завиждаха на бързо укрепващите си деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превръщаха в буржуи, когато връщайки се вкъщи се хвалеха: „ Вие нагъвате кисели краставички и картофи, а ние през днешния ден ядохме топли макарони и горещо какао. “
В устрема си да предотврати разрива сред родители и деца АРА създаде проект за помощ на родителите. Аз получих писмо от берлински издател с уведомление, че е издал един от мойте остарели ръкописи и като задатък ми изпраща посредством АРА три колета с артикули. Само помислете – три колета артикули посредством АРА...
Знаете ли, скъпи мой Рокфелер, какво значеха за мен тези три колета...? Можете ли да разберете какъв брой съм признателна на Колумб, че в миналото е разкрил Америка...? Благодаря ти, остарели мореплавателю, благодаря, скитнико...!
Тези три колета значеха за мен повече от спаение от гладна гибел. Те ми дадоха опция да се върна към литератураната работа и аз още веднъж се почуствах писателка. Но какъв брой дълго тези колета идваха до мен?! Моите деца всеки ден тичаха до бюрото на АРА на бул. „ Морски “ и всеки ден се връщаха с празни ръце. Аз се колебая, че даже един американец може да разбере насладата ми, когато цялото семейство дърпахме към дома количката с дълго чаканите колета от АРА и ги качвахме до третия етаж на дома ни. Не е ли знамение, че от другия завършек на света, някакви си янки, за които цялостен живот съм слушала, че са безсърдечни, мръсници, отдали се на облагата, не е ли знамение, че тези хора са минали хиляди благи, с цел да ме нахранят и да ме създадат щастлива...?!Аз почуствах настъпването на нова, прелестна ера...Киев страда – Ню Йорк усеща. Бедите на Петроград вълнуват Бостън. Как всички градове се сливат в един – Москва става комшия на Чикаго. Океани и планините, които ни разделяха, престават да съществуват. Не е ли това епохата, предсказана от американския стихотворец:
„ Are all nation comming,
Is there to be one heart on the gloub “
Но в случай че ме питате изпитва ли съветският народ същинска признателност към американският народ, за избавените хиляди животи от заболявания и гибел, аз ще съм принудена да кажа – надали... Отделни хора изпитват дълбока признателност, само че масата от хора – не... Но това се отнася единствено за Петроград и Москва. Причините елементарно могат да бъдат разбрани. Ние преживяхне революцията, а човек минал през такива тествания стопира да се доверява на всеки и има вяра единствено на себе си, тъй като зад многото високопарни думи и изречения се крие неистина. Даже в този момент, виждайки по какъв начин Америка храни нашите деца у нас споделят: „...това не е откровено, това е машинация “.
Вестниците насърчават това отношение. Постоянно се появяват публикации, че американците са скъперници и сметкаджии и че същински положителните американци са негрите и служащите, а всички други са обирджии. За страдание съветският интелигент надали познава американския...Той е чувал единствено за „ Уолстрийт “ и фокстрота. В Русия няма книги за американската история. Нашите хора не знаят нищо за американската литература и просвета. Във време, когато нашите магазини са залети с евтини немски романи, единственият преведен у нас създател е Ъптън Синклер, който учи нашия народ да вижда единствено негативните страни на Америка. Руснаците не знаят нищо за това по какъв начин е основана АРА, никой не изяснява нейните идеали и цели. Те знаят за замислените американци, бързащи в своите коли и споделят – “такива хора не може да ни хранят просто по този начин... “
В очите на руснаците тези хора не наподобяват положителни. Те са постоянно заети, постоянно публични и постоянно наподобяват високомерни от висотата на заеманите от тях високи управнически позиции. Аз постоянно виждах, че след контактите си с американците, руснаците постоянно са афектирани. На тях им се желае американците на единствено да ги хранят, само че и да проявават интерес и към персоналният им живот. Но американците са пределно сдържани. Затова руснаците ги считат за безчувствени и крайни формалисти. Всичко гореизказано за отношението на руснаците не е просто мое мнение.
В популярния разказ на Пилняк „ Третата столица “ от 1923 година представителите на АРА са показани като пияници. В нито една съветска книга аз не видях положително отношение към АРА. Но можем ли да упрекваме елементарния човек от улицата за незнанието му? Не!И не го обвинявайте доста строго в непризнателност. Защото единствено свободните хора могат да изпитват и откровено да показват своята признателност. “
Когато минава сериозната фаза на филантропичната злополука,
незаконният болшевишки режим стартира да не харесва американската помощ
През юни 1922 год, болшевиките шокират света, като декларират, че възобновяват износа на съветско зърно. На пристанището в Одеса може да бъде видяна следната панорама – американски транспортен съд разтоварва снабдяване, а до него транспортен съд товари съветско зърно за експорт за Хамбург. Тези дейности на болшевиките вършат невероятно събирането на помощи в Съединени американски щати и през юни 1923 година активността на АРА е прекъсната. Болшевишката агитация стартира разюздана акция по оклеветяването на АРА и Съединени американски щати за подривна и шпионска активност. Насажда се първичен антиамериканизъм и това продължава и до през днешния ден, като по всички федерални телевизионни канали гневно се приказва, че Съединени американски щати желаят да унищожат Русия.
Но да се върнем към нашата тематика – това е вторият път, в който Съединени американски щати избавят съветската страна.
Третият път е по времето на Втората международна война, посредством програмата „ Лендлийз “, стратегия за 240 милиарда модерни $. Само ще отбележа, че могъща и богата Русия връща микроскопична част от тях. Няма да се спирам в детайли на тази стратегия, защото има доста налични обстоятелства, с който любознателният четец може да се запознае.
Но през днешния ден никой не желае да си спомни за 90-е години на ХХ век... Русия още веднъж е в цялостна икономическа, политическа и филантропична злополука. Русия е разорена и докарана до просешка сопа. Въпреки политическата борба Съединени американски щати подават ръка на Русия и я избавят от апетит и бедност. За 5 години (от 1992 до 1997) Съединени американски щати провеждат 500 полета на транспортни самолети, които придвижват стотици хиляди тонове храни, лекарства и облекла. Много е значимо да отбележим, че това са самолети на по този начин омразното на Русия НАТО...
Като създадем равносметка излиза, че за към 105 години Съединени американски щати избавят Русия четири пъти от апетит, заболявания, съсипия и разпад. И против това получават ругатни и пренебрежение.
Както излиза наяве, без значение от политическите разлики, икономическата бездна сред Русия и Съединени американски щати и омразата на Русия, постоянно, когато тя има потребност от помощ, Съединени американски щати се отзовават безкористно и доброжелателно с християнско състрадание. Но когато компликациите преминат Русия стартира да демонстрира своята ненавист и непризнателност и стартира да се държи заядливо, високомерно, безочливо и даже дебелашки.
Заради всички посочени обстоятелства ние, естествените хора, задаваме следния въпрос към цялата свободна, демократична и цивилизована общност в света и съответно към Съединените Американски Щати:
Не е ли време да спрете да спасявате една неблагодарна и изостанала страна?!
Събитията от последните няколко седмици, подбудени от вероломната съветска експанзия против свободна, самостоятелна и демократична Украйна, докараха до нервност родните русофили, които ни изясняват по какъв начин светът щял да бъде изгубен без Русия и по какъв начин Съединени американски щати желали да унищожат обичаната им страна. Затова дано да създадем една историческа ретроспекция и да забележим
какъв брой пъти Съединени американски щати са спасявали Русия от апетит и опустошение
Първият път, когато Съединени американски щати подават избавителна ръка, е в края на XIX век. В Русия настава всеобщ апетит, хвърлил страната в обществен безпорядък.
В Съединени американски щати стартират всеобщи благотворителни акции и дарителски акции в помощ на гладуващите в Русия. Съединени американски щати провеждат и финансират така наречен “флот на глада “ – флотилия от кораби, които придвижват хиляди тонове храни, лекарства, облекла. Съединени американски щати дават голяма финансова помощ на съветските губернии, защото съветското царско държавно управление не може да се оправи с филантропичната злополука. Бъдещият съветски император Николай Втори написа: „ Ние сме надълбоко трогнати по тази причина, че при нас от Америка идват кораби, цялостни с снабдяване. “
Представителите на съветската интелигенция пишат: „ Изпращайки самун на съветските хора в години на ограничения и потребности, Съединени американски щати демонстрират трогателен образец на приятелски усеща. “
Доказателство за огромното дело, осъществено от народа и правитеството на Съединени американски щати са картините на великият съветски художник–маринист Иван Айвазовски – “Пристигането на кораба „ Мисури “ и „ Раздаване на снабдяване “ – 1892 година Няма да даваме изложение на картините, защото всеки от читателите може да ги прегледа и да даде своето мнение и оценка.
Вторият път, когато Съединени американски щати безусловно избавят Русия от обществена, икономическа и политическа злополука, са годините след болшевишката гражданска война. Какво в действителност се случва в Русия през 20-те години на XX век?
Започва апетит, който историците дефинират като най-страшния в цялата история на съветската страна и го съпоставят с „ великия мор “ по времето на Борис Годунов при започване на XVII век. Американският историк Ричард Пайпс написа: „ Гладът в Русия през 1921-1923 година е най-голямата невоенна злополука в европейската история след катаклизмите през Средновековието. “
Това е колосална хуманитарно-социална злополука. Гладът от 1921– 1923 година е невиждан по своите мащаби – той обгръща голяма територия от Урал до Черно море, на която живеят към 50 милиона индивида. По приблизителни данни умират не по-малко от 8 милиона.
През 1920 година от апетит умират половината от членовете на Руската Академия на Науките, а популацията на Петроград понижава на половина. На X конгрес на терористичната болшевишка партия нейният водач Владимир Ленин в своя тирада споделя: „ Невъзможно е да се изземват остатъците от селяните, просто тъй като те нямат такива. Ако не решим казуса с глада измежду селяните, то това може да докара до гибелта на страна. “
Когато гладът става всеобщо събитие, болшевиките се пробват да скрият филантропичната злополука, като бръщолевят за електрификация и проекта ГОЕЛРО. Бедствието придобива убийствени размери. Дори вестник „ Правда “ признава, че в страната гладуват 25 млн. индивида, само че цифрата е доста по-голямо. През 1921 година Патриарх Тихон прави следното послание:
„ Към Епископа на Ню Йорк,
Чрез Вас приканвам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия царува апетит. Хлябът в доста губернии, които бяха житници на страната е изгорял от сушата. На базата на глада породиха епидемии. Необходима е най-разнообразна помощ. Всякакви съображения от друго естество би трябвало да бъдат оставени встрани – умират хора, умира бъдещето, популацията изоставя своите домове, земи, ниви, стопанства и бяга на изток с зов – ХЛЯБ. Протакането ни заплашва с невиждани до момента бедствия. Изпратете неотложно самун и лекарства. “
През същата 1921 година послание прави и болшевикът Максим Горки: „ За страната на Толстой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други международно скъпи хора пристигнаха страшни дни и аз дръзвам да имам вяра, че културните хора в Европа и Америка, разбирайки за трагичното състояние на съветските хора неотложно ще оказват помощ с самун и лекарства. “
Както може да се чака,
американците реагират стремително
и професионално. С реализацията на филантропичната интервенция по спасяването на Русия се заема Американската Администрация за Помощи (АРА – American Relief Administration). АРА прави преднамерено послание, в което се споделя:
„ АРА слага пред себе си единствено една задача – да окаже вероятната помощ на съветския народ, на гладуващите, болните и най-много на децата. Ние, като християнска нация сме длъжни да поставим огромни старания за попречване на нещастието. “
Ръководител на АРА във Вашингтон е Хърбърт Хувър – бъдещият президент на Съединени американски щати. Конгресът на Съединени американски щати отпуска за спасението на умиращите от апетит в Русия 59 000 000 $ (1 милиард $ по актуалния курс). Отделно от това фондация „ Рокфелер “ заделя 1,1 милиона $ (20 000 000 съвр.) за поддръжка на съветските учители.
През 1921-1922 година единствено в Башкирия от Съединени американски щати са доставени над 30 000 тона снабдяване, 1 млн. консерви с мляко, неизброимо количество облекла. За битка с холерата Съединени американски щати доставят медикаменти, дезинфектанти, здравно съоръжение. Американците възвръщат пътища, лечебни заведения, учебни заведения. Огромен е приносът на Съединени американски щати по акцията по засяване на житни култури през 1922 година, за която обезпечават семена, техника, инвентар.
Владимир Маяковски написа през 1921 година следното четиристишие:
„ Кормит АРА, удастса ей
прикормить милион детей...
Иностранньй рабочий помогает
удастся и ему
дать пищу милиону одному... “
Но Маяковски надълбоко бърка. Спасените от АРА са доста повече. През 1923 година вестник „ Известия “ написа: „ Американците нахраниха 11 милиона индивида – съвсем една десета от популацията на страната. В 28 000 градове и села се разпределиха повече от 1. 25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала 15 хиляди лечебни заведения, обслужващи 80 млн. пациенти и имунизира 10 млн. индивида срещу разнообразни епидимични заболявания. “
Тука е моментът дебело да се подчертае, че помощта на АРА е безусловно
безкористна и безвъзмездна
Но какво се случва, откакто Русия се стабилизира с помощта на голямата помощ от Съединени американски щати?
Точно след една година, в края на 1922 година Максим Горки написа: „ Щедростта на американския народ възкреси фантазията за приятелство сред индивидите, в миг, когато човечесвото обезверено се нуждае поддръжка и съчувствие. Вашата помощ ще бъде записана в историята като неповторимо, гигантско дело, почтено за велика популярност и вечно ще остане в паметта на милиони съветски деца, които вие спасихте от гибел. “
Пак през същата 1922 година Лев Троцки в своя публикация написа: „ Когато корабите на АРА дойдат и продоволствието бъде раздадено, ще бъдат нахранени 5 млн. възрастни гладуващи. Ако съпоставим помощта на АРА благодарение на други европейски организации, то ще забележим, че всички взети дружно правят 10 пъти по-малко работа. “
Лев Каменев: „ Благодарение на голямата, напълно безкористна помощ на АРА, милиони хора от всички възрасти бяха избавени от гибел и цели поселения и дори градове оцеляха от грозящата ги страшна злополука. Народите, населяващи Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай няма да не помнят оказаната им посредством АРА помощ от американският народ. “
След всичко написано нагоре напълно обикновено е да си зададем въпроса по какъв начин се отнасят избавените към спасителите си. С обич? Или най-малко с признателност?
Нищо сходно.
Знаете ли по какъв начин? Не единствено без капка признателност, само че дори с недоверчивост и пренебрежение. Общото усещане е, че популацията на болшевишка Русия счита, че американците оказват тази помощ, поради секрети, подмолни, мръснишки проекти, ориентирани към Русия. Недоверието на работническо-селската маса е голямо. Истерията в болшевишката преса е толкоз огромна, че доста руски политически дейци са чудят по какъв начин да оправдаят злостната акция, която се вихри против АРА и Съединени американски щати.
Писателят Корней Чуковски написа анонимно писмо до АРА от името на „ една жена “, в което се старае да изясни
особеностите на съветската непризнателност
Ще се разреша да изтъквам цялостния текст, с цел да можете да оцените атмосферата на тези години:
„ Тази заран няма чай, нито самун. Аз дремя с палтото, мастилото в мастилницата е замръзнало, печката не е палена цяла зима, мебелите от дълго време са изгорени. Слагам си ръкавиците и вземам книга. Без ръкавици е невероятно да се разпростират страниците, те също са замръзнали. Книгата е цялостна с идеализъм, само че аз виждам единствено пасажите, отнасящи се до храната. Какви гастрономи са били героите от популярните романи – Пикуик, Ана Каренина, Родрик Хъдсън, мадам Бовари. Опитвайки се да избягаме от гладна гибел, напуснахме Петроград и отидохме на село. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки, кора от дърветата. Смъртта за тях беше доста по – близка и позната, в сравнение с за нас и след три месеца, аз и моето семейство се върнахме в Петроград, с цел да умрем тук. Но като се приближихме към постройката, аз видях нещо, което ми се стори като знамение – две радостни деца стояха на стълбите, пред входа на постройката и когато аз ги погледнах, те се засмяха. Не повярвах на очите си – за три години аз не бях виждала смеещи се деца. Момчетата и девойките, които ми се постановяваше да виждам, изглеждаха като старци – мършави, сиви и злобни. А тези деца стояха и се смееха, като че ли цялата младост на Петроград беше възкръснала.
Те се боричкаха, както го вършат децата, закачаха преминаващите, качваха се по каруците, преследваха файтоните...Всички говореха, че отнякъде, от надалеч, от някаква Америка пристигнали странни, неразбираеми хора, Някакви странни младежи, които донесли със себе си същинска захар, не захарин и същинско бяло брашно и хранили гратис. Наистина – с преимущество били слабите и заболели деца. Скоро в детския език се появи нов израз – “по американски “, т. е. да се нахраниш до насита.
Връщайки се вкъщи децата пръхтяха – “американците през днешния ден ни нахраниха до спукване. “Ако си бяха научили урока добре споделяха – “днес си научих урока по американски “. Един малчуган, който се възхищаваше от мускулите на собствен другар, споделяше, че са „ същински, американски “. Скоро научихме и какво значи АРА и от честата приложимост, скоро закупи и съветски окончания – “...аровски,...арски “. Вместо „ ура “, децата крещяха „ ара “. Чудно ли е тогава, че гладните татковци завиждаха на бързо укрепващите си деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превръщаха в буржуи, когато връщайки се вкъщи се хвалеха: „ Вие нагъвате кисели краставички и картофи, а ние през днешния ден ядохме топли макарони и горещо какао. “
В устрема си да предотврати разрива сред родители и деца АРА създаде проект за помощ на родителите. Аз получих писмо от берлински издател с уведомление, че е издал един от мойте остарели ръкописи и като задатък ми изпраща посредством АРА три колета с артикули. Само помислете – три колета артикули посредством АРА...
Знаете ли, скъпи мой Рокфелер, какво значеха за мен тези три колета...? Можете ли да разберете какъв брой съм признателна на Колумб, че в миналото е разкрил Америка...? Благодаря ти, остарели мореплавателю, благодаря, скитнико...!
Тези три колета значеха за мен повече от спаение от гладна гибел. Те ми дадоха опция да се върна към литератураната работа и аз още веднъж се почуствах писателка. Но какъв брой дълго тези колета идваха до мен?! Моите деца всеки ден тичаха до бюрото на АРА на бул. „ Морски “ и всеки ден се връщаха с празни ръце. Аз се колебая, че даже един американец може да разбере насладата ми, когато цялото семейство дърпахме към дома количката с дълго чаканите колета от АРА и ги качвахме до третия етаж на дома ни. Не е ли знамение, че от другия завършек на света, някакви си янки, за които цялостен живот съм слушала, че са безсърдечни, мръсници, отдали се на облагата, не е ли знамение, че тези хора са минали хиляди благи, с цел да ме нахранят и да ме създадат щастлива...?!Аз почуствах настъпването на нова, прелестна ера...Киев страда – Ню Йорк усеща. Бедите на Петроград вълнуват Бостън. Как всички градове се сливат в един – Москва става комшия на Чикаго. Океани и планините, които ни разделяха, престават да съществуват. Не е ли това епохата, предсказана от американския стихотворец:
„ Are all nation comming,
Is there to be one heart on the gloub “
Но в случай че ме питате изпитва ли съветският народ същинска признателност към американският народ, за избавените хиляди животи от заболявания и гибел, аз ще съм принудена да кажа – надали... Отделни хора изпитват дълбока признателност, само че масата от хора – не... Но това се отнася единствено за Петроград и Москва. Причините елементарно могат да бъдат разбрани. Ние преживяхне революцията, а човек минал през такива тествания стопира да се доверява на всеки и има вяра единствено на себе си, тъй като зад многото високопарни думи и изречения се крие неистина. Даже в този момент, виждайки по какъв начин Америка храни нашите деца у нас споделят: „...това не е откровено, това е машинация “.
Вестниците насърчават това отношение. Постоянно се появяват публикации, че американците са скъперници и сметкаджии и че същински положителните американци са негрите и служащите, а всички други са обирджии. За страдание съветският интелигент надали познава американския...Той е чувал единствено за „ Уолстрийт “ и фокстрота. В Русия няма книги за американската история. Нашите хора не знаят нищо за американската литература и просвета. Във време, когато нашите магазини са залети с евтини немски романи, единственият преведен у нас създател е Ъптън Синклер, който учи нашия народ да вижда единствено негативните страни на Америка. Руснаците не знаят нищо за това по какъв начин е основана АРА, никой не изяснява нейните идеали и цели. Те знаят за замислените американци, бързащи в своите коли и споделят – “такива хора не може да ни хранят просто по този начин... “
В очите на руснаците тези хора не наподобяват положителни. Те са постоянно заети, постоянно публични и постоянно наподобяват високомерни от висотата на заеманите от тях високи управнически позиции. Аз постоянно виждах, че след контактите си с американците, руснаците постоянно са афектирани. На тях им се желае американците на единствено да ги хранят, само че и да проявават интерес и към персоналният им живот. Но американците са пределно сдържани. Затова руснаците ги считат за безчувствени и крайни формалисти. Всичко гореизказано за отношението на руснаците не е просто мое мнение.
В популярния разказ на Пилняк „ Третата столица “ от 1923 година представителите на АРА са показани като пияници. В нито една съветска книга аз не видях положително отношение към АРА. Но можем ли да упрекваме елементарния човек от улицата за незнанието му? Не!И не го обвинявайте доста строго в непризнателност. Защото единствено свободните хора могат да изпитват и откровено да показват своята признателност. “
Когато минава сериозната фаза на филантропичната злополука,
незаконният болшевишки режим стартира да не харесва американската помощ
През юни 1922 год, болшевиките шокират света, като декларират, че възобновяват износа на съветско зърно. На пристанището в Одеса може да бъде видяна следната панорама – американски транспортен съд разтоварва снабдяване, а до него транспортен съд товари съветско зърно за експорт за Хамбург. Тези дейности на болшевиките вършат невероятно събирането на помощи в Съединени американски щати и през юни 1923 година активността на АРА е прекъсната. Болшевишката агитация стартира разюздана акция по оклеветяването на АРА и Съединени американски щати за подривна и шпионска активност. Насажда се първичен антиамериканизъм и това продължава и до през днешния ден, като по всички федерални телевизионни канали гневно се приказва, че Съединени американски щати желаят да унищожат Русия.
Но да се върнем към нашата тематика – това е вторият път, в който Съединени американски щати избавят съветската страна.
Третият път е по времето на Втората международна война, посредством програмата „ Лендлийз “, стратегия за 240 милиарда модерни $. Само ще отбележа, че могъща и богата Русия връща микроскопична част от тях. Няма да се спирам в детайли на тази стратегия, защото има доста налични обстоятелства, с който любознателният четец може да се запознае.
Но през днешния ден никой не желае да си спомни за 90-е години на ХХ век... Русия още веднъж е в цялостна икономическа, политическа и филантропична злополука. Русия е разорена и докарана до просешка сопа. Въпреки политическата борба Съединени американски щати подават ръка на Русия и я избавят от апетит и бедност. За 5 години (от 1992 до 1997) Съединени американски щати провеждат 500 полета на транспортни самолети, които придвижват стотици хиляди тонове храни, лекарства и облекла. Много е значимо да отбележим, че това са самолети на по този начин омразното на Русия НАТО...
Като създадем равносметка излиза, че за към 105 години Съединени американски щати избавят Русия четири пъти от апетит, заболявания, съсипия и разпад. И против това получават ругатни и пренебрежение.
Както излиза наяве, без значение от политическите разлики, икономическата бездна сред Русия и Съединени американски щати и омразата на Русия, постоянно, когато тя има потребност от помощ, Съединени американски щати се отзовават безкористно и доброжелателно с християнско състрадание. Но когато компликациите преминат Русия стартира да демонстрира своята ненавист и непризнателност и стартира да се държи заядливо, високомерно, безочливо и даже дебелашки.
Заради всички посочени обстоятелства ние, естествените хора, задаваме следния въпрос към цялата свободна, демократична и цивилизована общност в света и съответно към Съединените Американски Щати:
Не е ли време да спрете да спасявате една неблагодарна и изостанала страна?!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ