Добро утро!“, каза жената, докато минаваше покрай мъжа, който седеше

„ Добро утро! “, сподели дамата, до момента в който минаваше около мъжа, който седеше на земята и просеше.

Той постепенно погледна нагоре.

Това беше богато облечена жена, с усет, а сакото й беше ново…Изглеждаше по този начин, като че в никакъв случай не беше изпитала възприятие на апетит.

Първата му мисъл беше, че тя желае да му се подиграе, като доста други, които го бяха правили преди.

“Остави ме! ”, безшумно промълви той…

За негова изненада, дамата продължи да стои. Тя се усмихваше.

“Гладен ли си? ”, “Не ”, отговори саркастично той. “Току що, се върнах от обяд с президента. Сега се махай! ”.

Усмивката на дамата обаче стана още по-широка. Изведнъж мъжът почувства нежна ръка под мишницата си. “Какво правиш, лейди? ”, ядосано сподели мъжът. “Казах ти да ме оставиш. ” В този миг минаваше служител на реда наоколо. “Има ли проблем госпожо? ”, попита той.

“Няма проблем, служител на реда ”, отговори дамата. “Просто се пробвам да повдигна този мъж да се изправи. Ще ми помогнете ли? ”

Полицаят се почеса по главата, “Това е остарелият Джак. Мотае се в близост от няколко години. Какво ще вършиме с него? ”

“Виждате ли това кафене ей там? ”, попита тя. “Ще му поръчам нещо да хапне и да се стопли за малко ”.

“Да не сте полудели, мадам? ”, противеше се бездомникът. “Не желая да отивам там! ” После той усети мощни ръце, да го сграбчват и да го изправят. “Пуснете ме служител на реда. Нищо не съм направил ”. ”Това е добра договорка за теб, Джак ”, сподели служителят на реда. “Не я проваляй ”…

Накрая, малко мъчно, дамата и служителят на реда водиха Джак до кафенето и го накараха да седне на една маса в най-отдалечения ъгъл. Закуската към този момент преваляше, тъй че огромната навалица от гости вече си беше отишла, а времето за обяд още не беше пристигнало.

Управителят на заведението ги приближи и попита “Какво става тук, служител на реда? ”. “Защо е всичко това, проблеми ли има този човек? ”

“Тази дама го докара тук, с цел да бъде сит ”.

“Не и тук! ”, отвърна шефът ядосано. “Да идват тук хора, като него не е добре за бизнеса ”.

Старият Джак се усмихна с беззъбата си усмивка. “Видя ли, госпожо. Казах ти. Сега, ще ме оставиш ли да си отида. Не желаех да пристигам на това място. ”

Жената се обърна към шефа с усмивка… ”Сър, познавате ли “Еди и съдружници ”, банковата компания, надолу по улицата? ” “Разбира се! Те организират седмичните си срещи в една от ВИП залите ”

“И, не вършиме ли добра облага, като ги обслужвате на тези седмични срещи? ”

“Това какво Ви влиза в работата? ”

“Аз господине, съм Пенелопе Еди, президент и създател на компанията. ”

“О! ” Жената се усмихна още веднъж. “Реших, че това може да промени нещата ”. Тя погледна към служителя на реда “Ще се присъедините ли към нас за чаша кафе и закуска? ” “Не, благодаря, на работа съм ”, “Тогава може би кафе за из път? ”

“Благодаря, доста благо! ”

Управителят се завъртя бързо на пети “Ще ви донеса незабавно кафе, служител на реда! ”

Служителят на реда го видя, по какъв начин се отдалечава. “Вие сигурно го поставихте на мястото му! ”, промълви той. “Не съм упорствала. Вярвате ли, или не, имам причина да действам по този начин. ”

Дамата седна против бездомника и попита “Помниш лш ме, Джак? ”

Старият Джак я погледна в очите и се замисли “Мисля, че да-Имам поради, изглеждаш ми позната ”. “Може би съм малко поостаряла, от времето, когато влязох за пръв път тук, до момента в който ти самият работеше тук, а аз бях прегладняла и измръзнала. Току що бях приключила колежа. Бях пристигнала в града, с цел да си диря работа, само че не можех да намеря нищо. Бях доста зле и останала единствено с няколко цента в джоба си. Бях изхвърлена и от квартирата си, тъй като нямах опция да си заплащам. Беше февруари и бях премръзнала. Видях това място и влязох с вярата, че ще открия нещо да хапна. ”

Джак си спомни и се усмихна. “Сега си припомням. Стоях зад бара. Ти влезе и ме попита, дали може да свършиш някаква работа, с цел да ти дам да се нахраниш, а аз споделих, че това е срещу политиката на компанията. ”

“Знам. Тогава ти ми направи най-големият и апетитен ростбиф, който бях виждала в миналото! Даде ми и чаша кафе и ми сподели да седна на крайната маса и да се нахраня. Страхувах се да не ти навлека някоя тягост, като постъпваш по този начин, само че забелязах, че извади пари и ге сложи в катаса, тъй че се успокоих и знаех, че всичко ще бъде наред. ”

“И по този начин, почнала си собствен бизнес? ”, попита Старият Джак. “Да, получих работа още същия ден. Работих мнага крепко и най-после започнах собствен, личен бизнас, с Божията помощ. ”

Тя отвори портфейла си и извади от него визитна картичка. “Когато свършиш тук, желая да посетиш господин Лайънс …Той е началник на личния състав в моята компания. Аз ще приказвам в този момент с него, да те назначи на някаква подхадяща работа. Може би ще ти даде пари предплатено, да си купиш нови облекла и да си наемеш жилище, до момента в който си стъпиш на краката. Ако имаш потребност от нещо, вратата ми постоянно ще бъде отворена за теб! ”   “О, по какъв начин бих могъл да ти се отблагодаря?! ”

“Няма потребност да ми се отблагодаряваш. Благодаря аз на Бог, че ме срещна с теб! ”

Когато излезе от заведението, тя замени няколко думи с служителя на реда:

“Благодаря Ви за съдействието, служител на реда! ”

“О, в противен случай, Мис Еди, аз Ви благодаря! Днес станахме очевидци на знамение, коеот в никакъв случай няма да не помни! И… благодаря за кафето! ”.

Господ постоянно ни праща тествания …и разменя функциите, тъй че нещата да бъдат в наша изгода един ден! Когато се затваря една врата, друга се отваря…

zajenata.bg

Важно! Това дълго време никой не ни го е казвал, а е толкоз значимо! Никога не носете облекла, които са били..

Влез и виж!



Влез в този момент в най-бързорастящата група в България. Присъедини всички свои другари във "Фейсбук " -

ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко свободно!

https://www.facebook.com/groups/157731821468957/