Кабинетът „Желязков“ с 19 мъже министри: Къде изчезнаха жените в изпълнителната власт?
След като Росен Желязков получи от името на ГЕРБ-СДС първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление го върна минути по-късно – с подготвена конструкция и състав на кабинет.
В него влизат представители на ГЕРБ, „ ИТН “ и Българска социалистическа партия, като всяка от партиите има отредено вицепремиерско място, съобщи bTV.
Това са Томислав Дончев от ГЕРБ като министър на нововъведенията и растежа, Гроздан Караджов от Има Такъв Народ като министър на превоза и известията и Атанас Зафиров от Българска социалистическа партия. Единствената жена е Теменужка Петкова в ролята на финансов министър.
Цените са годни за интервала на акцията или до привършване на наличностите. Всички цени са в лв. с включен Данък добавена стойност.
Това съставлява към 5% от състава на Министерския съвет , което е доста по-нисък % спрямо предходните кабинети.
Слабото посланичество на дамите на политическата сцена у нас наподобява тенденциозна процедура .
В годините обратно съотношението на дамите по отношение на мъжете, заемащи постове в Народното събрание варира сред 20% и 25%, като дамите остават със доста по-малко посланичество в изпълнителната власт спрямо мъжете.
В състава на последния длъжностен кабинет „ Главчев 2 “ , който постави клетва на 17 август 2024 година, имаше 5 дами .
Това бяха Людмила Петкова като финансов министър, Красимира Стоянова като транспортен, Мария Павлова като правосъден, Виолета Коритарова-Касабова като районен и Галя Кондева като здравен министър.
Първият длъжностен кабинет на Димитър Главчев - „ Главчев 1 “ , имаше още по-малко представители на женския пол.
В него позициите си бяха запазили Людмила Петкова, Мария Павлова, Виолета Коритатова-Касабова и Галя Кондева. Единствено позицията на Красимира Стоянова като транспортен министър беше заета от Георги Гвоздейков.
Така дамите в този кабинет бяха едвам четири .
Тенденцията за слабото посланичество на дамите в българските държавни управления може да бъде проследена и в други скорошни кабинети.
Например, в постоянното държавно управление на Кирил Петков (2021–2022г.), имаше пет дами министри, което е един от най-високите проценти през последните години.
Въпреки това, идващите кабинети, в това число тези на служебните министър председатели, продължиха да поддържат по-ниски равнища на женско присъединяване в държавното управление.
Припомняме и кои бяха тези министри:
Калина Константинова като министър на ефикасното ръководство, Корнелия Нинова като министър на стопанската система, Теодора Генчовска като министър на външните работи, Надежда Йорданова като министър на правораздаването и Асена Сербезова – министър на опазването на здравето.
Това е първият кабинет след 2009 година, в който процентът на дамите министри надвишава 20% .
През 2009 година кабинета, в който женитебяха цели 25% от министрите, е първият мандат на кабинетът на Бойко Борисов . В него, в границите на изпълнителната власт, дамите съставляваха към 25% от министрите.
Този кабинет беше формиран след парламентарните избори през 2009 година и включваше 17 министри, от които 3 бяха дами.
Най-висок % женско присъединяване в изпълнителната власт от околните няколко години има в едно нерализирано държавно управление .
В препоръчаното от проф. Николай Габровски държавно управление през 2022 година се предвиждаха седем дами министри , което съставлява забележителен % от състава на кабинета. Предложенията бяха:
Малина Крумова – заместител министър-председател по ръководство на средствата от Европейския съюз
Миглена Тачева – заместител министър-председател по публичен ред и сигурност и министър на правораздаването
Меглена Плугчиева-Александрова – заместител министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите
Маринела Пиринова – министър на финансите
Благородна Макева-Найденова – министър на вътрешните работи
Събина Събева – министър на труда и обществената политика
Милена Иванова Стойчева - министър на нововъведенията и растежа
България и Европейския съюз интензивно работят в посока поощряване на равенството сред половете , в това число в изпълнителната власт на страните членки на Европейски Съюз.
Европейският парламент целеустремено поддържа равенството на половете във всички публични сфери.
Въпреки това данните демонстрират, че делът на дамите измежду членовете на Европейския парламент е стабилно по-нисък от този на мъжете .
Делът на дамите депутати след европейските избори през юни 2024 година беше 38,5%, което съставлява дребен спад по отношение на каузи от 39,8% директно преди изборите.
Делът на дамите измежду българските представители в Екологичен потенциал при започване на законодателния мандат 2024-2029 година е 23,5% (4 от общо 17).
Европейски Съюз е приел законодателство, което е основно за гарантирането на тъждество на половете в страните членки. То следва да бъде вкарано на национално равнище от всички страни в съюза.
Въпреки съществуването на политики и тактики, представителството на дамите в изпълнителната власт у нас към момента не е уравновесено, като се следи наклонност за по-ниско присъединяване на дамите спрямо мъжете.
Усилията за реализиране на тъждество сред половете остава приоритет както за Европейски Съюз, по този начин и за България.
