Добро утро, добър ден, и днес ли ще мрем?! Всяка

Добро утро, добър ден, и през днешния ден ли ще мрем?! Всяка заран се разсънваме и на процедура първото, което чуваме в последните месеци е, че наближава предвиждания от близо осем години завършек на света. Първа вест във всички медии. Още не си измил очите и към този момент се чудиш дали въобще да го правиш. Ами в случай че водата от чешмата е инфектирана? С какво ни оказва помощ всекидневно съобщаваната информация да знаем какъв брой са инфектираните с? Отговорът е елементарен - или ни обогатява, или може да ни докара инфаркт!
За да е цялостна програмата, за какво не се оповестяват и записаните и умряли за ден хора с онкозаболявания, ХИВ и СПИН или друга смъртоносна болест? Информационната стойност на информацията с числата за COVID-19 е тъкмо 0. А телевизионните екипи неуморно не престават да обикалят по Коронавирус отделенията и да задълбочават така и така тежката конюнктура. Целта на непрекъснатото облъчване по тематиката, може би, има две измерения: или да се стресираме и най-накрая да вземем да съблюдаваме ограниченията и да се пазим, или да намерим кой да избави света.
За всичко може би си има разумно научно пояснение. Когато се уплашим, ще спрем да работим, ще се затворим вкъщи и най-сетне ще обърнем внимание на фамилията си. Ще забележим по какъв начин порастват децата ни. Ще се радваме на фамилни щастливи игри дружно.... Докато свършат парите. Сценарий две: В природата на българина е да се опълчва на всичко и на всички - вирус няма, а статистиката се оповестява, с цел да ни покажат какъв брой е ужасно, само че умерено - Спасителят е отсреща! Сега той самичък ще " премине през пъкъла ", а след това ще се върне като воин и с опита си ще измъкне страната от клопката на болестта.
Едно е явно - объркването и хаоса доминират. А ежедневното натрапване на следващия антирекорд единствено задълбочават подозрението у елементарните хора, които всеки ден се питат числата действителни ли са. И някак не се вижда какво да вършим, какво ще вършим. Необходима е религия, с цел да можем да преодолеем по-лесно тази пандемия - само че в какво да имаме вяра, след 30 години на безбожничество? Иронично или не тъкмо в този момент имаме потребност повече от герои, в сравнение с от статистики - само че пък от статистиките от време на време излизат героите. Поне това е вяра - в този момент тя ни остава, откакто не си даваме какво можем да предизвикаме преди да го предизвикаме - тъй като съгласно общоприетото научно тълкувание коронавирусът ни пристигна, защото прекомерно доста се месим на природата - влизаме в хабитати, където има такива вируси, по отношение на които COVID-19 е нищо.
Автор: Моника Георгиева