Петте канона на реториката - фундаменталните ориентири за високо ораторско майсторство
Добрият оратор умее да приказва по този начин, че да повлияе на своите слушатели. Това не се случва от единствено себе си. В ораторското изкуство съществуват правила, които оказват помощ на тези, които ги познават и ползват.
Още от Античността са известни т.нар. “Пет канона на реториката ” – фундаментални ориентири за реализиране на високо ораторско майсторство. Нека ги разгледаме.
Най-напред, какво е “реторика ”?
Реторика, наричана още сладкодумство и ораторско изкуство, е умението да се приказва добре.
Откривателят на петте канона на реториката не е прочут, само че се знае, че те са се употребявали от философи в Древен Рим, а самият Цицерон ги разказва в наръчника си за оратори “De Inventione ”.
Петте канона на реториката са:
Откриване;
Композиране;
Стил;
Памет;
Произнасяне.
Заедно, тези пет канона основават рамка, която може да се изполва от всеки оратор, който желае да структурира своите хрумвания и да ги изрази ясно пред аудиторията си.
Да разгледаме по-подробно всеки от петте канона на реториката.
1. Откриване
Откриването е първият канон на реториката.
“Откриване ” в ораторското изкуство означава да откриеш вероятните средства за увещание в мечтаното. Това е съществена стъпка в подготовката за всяка тирада или презентация.
Ораторът следва да открие отговорите на следните въпроси:
Каква е аудиторията? Какви са нейните потребности и упования предвид на обстановката?
Как е най-подходящо да се влияе на аудиторията? Как да се построи мощен етос , възторг и логос ?
Какви доказателства да се употребяват (факти, образци, цитати)?
Кое е най-подходящото време за изговаряне на речта? Какъв е нейният най-благоприятен размер?
!!! Когато ораторът открива вероятните средства за увещание в мечтаното, той следва да подходи етично към аудиторията си, без да си измисля обстоятелства или манипулира статистика – нещо, на което всеобщо ставаме очевидци в наши дни и което свикнахме да назоваваме “фалшиви вести ”.
2. Композиране
Композирането е вторият канон на реториката.
“Композиране ” в ораторското майсторство означава да подбереш и подредиш причините си безапелационно и дейно. Това може да стане по разнообразни способи. Обикновено, положителните оратори употребяват ясна конструкция на презентацията си.
Една допустима конструкция на презентация или тирада, известна още от времето на Аристотел, включва следните елементи:
Въведение;
Излагане на обстоятелствата (проблем, ситуация);
Излагане на съществена теза;
Представяне на лични причини за доказване на главната теза;
Отхвърляне на рецензията или противниковите аргументи;
Заключение.
Как тъкмо ще се подредят причините от време на време зависи от информационния канал, който се употребява за предаване на посланието. Съшществуват характерни правила при потребление на писмена връзка – да вземем за пример известие по имейл или блог обява, джука връзка – да вземем за пример по телефон или в персонална среща и така нататък
3. Стил
Стилът е третият канон на реториката.
“Стил ” в ораторското изкуство е да представяш причините си красноречиво.
Една презентация или тирада може да бъде показана по разнообразни способи. Например, може да се показа посредством комплициран и комплициран език, мощен диалект, по тежък, изсъхнал или противен метод. Подобен жанр не е причина за триумф в реториката.
Но презентацията или речта може да се показа надалеч по-красноречиво – посредством явен език, елементарни послания, посредством вярна и съответна обосновка, изложена на езика на слушателите, по пресен, изобретателен и трогателен метод. Подобен жанр е надалеч по-ефективен, написа novavizia.com.
Като общо предписание, към колкото повече от деветте правилото на ефикасната комуникация се придържа ораторът, толкоз по-добре за неговия персонален жанр.
4. Памет
Паметта е четвъртият канон на реториката.
“Памет ” в ораторското майсторство е да можеш да приказваш неподготвено. Това на собствен ред изисква отлична подготовка. Колкото по-добра е тя, толкоз по-висока е увереността на презентатора, че ще съумее да изнесе безапелационна тирада или сказка без да гледа непрестанно в записките или слайдовете си.
Освен това, главното обръщение на оратора би трябвало да е допустимо по-запомнящо се за слушателите. Това може да се реализира благодарение на подобаващи хрумвания, истории и образни средства.
5. Произнасяне
Произнасянето е петият канон на реториката.
“Произнасяне ” в ораторското изкуство е да използваш ефикасно гласа и езика на тялото. Това е от най-съществено значение в устните връзки “очи в очи ”.
Според правилото 7-38-55 на Мехрабян, другите детайли на междуличностната връзка имат друга тежест и въздействие за вярно схващане на посланието, както следва:
Думи – 7%;
Интонация – 38%;
Изражения на лицето – 55%.
Независимо какви тъкмо думи употребява, ораторът ще остави най-силно усещане в аудиторията посредством своя глас и цялостна невербална връзка. Това изисква чудесно притежаване на езика на тялото и неговите четири съществени групи – лице, торс, ръце и крайници.
Не бива да се не помни, че на езика на тялото се пада към 60-65% от цялата връзка, която се обменя сред двама души, освен това по консервативна оценка!
