Искат ли жените „лоши момчета”? Науката решава въпроса
„ Добрите момчета са постоянно последни ” е първо предписание в канона на запознанствата. А дали важи в действителността?
Ако би трябвало да развием концепцията, тя ще звучи по този начин: хетеросексуалните дами може да споделят, че търсят благ и деликатен сътрудник, само че в действителност желаят да вървят с „ неприятното момче ”, което се държи зле с другите момчета, с другите девойки и с тях самите. Идеята е по този начин публикувана, че някои хора даже изкарват пари от нея – като продават книги, които учат евентуалния Дон Жуан по какъв начин да „ негва ” – или да демонстрира статус с надменно отношение и обидни мнения към момичето, което желае да омагьоса.
Колко истина има в това? Един от методите да се ревизира е да се даде опция на разнообразни дами да избират сред мъже с разнообразни характери и да се откри кой – в последна сметка – избират.
В едно от тези проучвания участниците трябвало да оказват помощ на измислена героиня на име Сюзан да избере с кого да излиза всред трима мъже, въз основата на отговорите, които дават на нейните въпроси. Една част от участниците са положителни и деликатни – схващат нейните усеща, отнасят се грижовно и благо.
Втората група се състои от хора, които разказват себе като „ същински мъже ” – нечувствителни и груби. Третата група просто дава неутрални отговори.
И по този начин – с кого участничките показват, че Сюзан си заслужава да върви, и с кого самите те биха излезли на среща?
Противно на стандарта, че положителните момчета приключват последни, откривателите откриват, че точно „ положителното момче ” е най-често посочваният избор, както за Сюзан, по този начин и за самите участници.
Друго проучване демонстрира, че когато участничките четат разгласи за запознанства, в които мъжете се разказват като алтруистични (напр. „ работя като доброволец ”), те ги класират като по-привлекателни, както за краткосрочни, по този начин и за дълготрайни връзки по отношение на сътрудниците, които не загатват за сходни качества.
