Добриот Македонец е само покаениот Македонец, верниот Македонец е само

„ Добриот Македонец е единствено покаениот Македонец, верниот Македонец е единствено исповеданиот Македонец, перспективниот Македонец е бугаромразечкиот Македонец “.

Младен Сърбиновски

Гледам последното „ мъжество “ на някакъв разпален хипер македонист – счупеното стъкло на входната врата на българското посолство в Скопие, припомням си десетки други антибългарски произшествия в Македония и Западните околности и си мисля за изявлението в портала „ Свободна Босна “ на босненско-черногорския публицист и колумнист, Андрей Николаидис, притежател на европейска премия за литература за 2011г., който споделя:

„ Великосръбската идеология би трябвало да бъде неразрешена по метода, по който нацизмът беше неразрешен в Германия (...) Това е пътят, същинският път, който води към мир и помиряване. До него се стига посредством възбрана на научните, културните и просветителните институции да ползват и разпространяват тази идеология. Когато споделям да се забрани, имам поради безусловно – да се забрани “. И разяснява:

„ Това е незаконна идеология, която когато я възбраните, ще имате мир. Това би дало и на Сърбия, която се препъва под тежестта на тази идеология от епохи, опцията да се трансформира в почтена страна. Обременена с концепцията за лично великолепие, което не може да реализира, Сърбия непрестанно се стреми да осъществя въображаемата си идея, най-после обаче осъзнавайки, че няма задоволително сили за това. Защото, в случай че можеше да се случи, това щеше да се случи. Опасно и опустошително е, както за Сърбия, по този начин и за района, че все пак в тази страна няма друга концепция с изключение на великодържавната, великосръбската концепция. Сръбското общество е обвързвано с нея – от академията, църквата, учебните заведения, университетите. Включително така наречен „ придвижвания на вярата “, като това, което през днешния ден се популяризира през Сърбия и което не е постигнало нищо, тъй като е великосръбско “.

Звучи привлекателно, само че до възбрана на великосръбската идеология няма по какъв начин да се стигне, просто тъй като тя би трябвало да забрани самата себе си, а това няма по какъв начин да стане. И не, нацизмът освен беше неразрешен. Беше оспорена философията върху която той вирееше – ревизирани са стотици книги, основани са музеи в които се пази паметта за жертвите на нацизма, наказани са нарушителите и закононарушенията и прочие Дори и днешните генерации живеят с възприятие на виновност и смирение за жертвите на нацизма.  

Иначе, краткотрайни интелектуални проблясъци постоянно е имало. До сходни прозрения са стигали и други сръбски интелектуалци още във втората половина на 19 и началото на 20 век. Светозар Маркович и Димитрийе Туцович още тогава са жигосали сръбската националистическа идеология.

Днешните сръбски политици надали са си създали труда да прочетат и да се замислят над отчетите които Димитрийе Туцович изпраща от бойното поле в Балканската война, че това е срамна, безсмислена, гнусна война, същински пламък за Балканите, поради който всички дълго ще ненавиждат Сърбия и сърбите. Той е разтресен от гледката на клането в Люма, на Косово на 22 октомври 1913г.

Всички ли? – питат с съмнение запасните офицери. Всички! – дават отговор капитан Юришич и подполковник Миличевич. За два часа цялото село, към петстотин души, е разстреляно:

„ Плотуните убиваха дами, които държаха бебета на ръце; до мъртвите майки крещяха децата им, инцидентно пощадени от куршумите; телата на стройните, красиви планински дами, пълзяха като червеи; дамите раждаха от боязън “.

Част от сръбските офицери стачкуват и касапницата е спряна. Но труповете са натъпкани в къщите, а къщите са запалени, с цел да се скрие закононарушението. Внимавайте, приканва Туцович Народната скупщина и държавното управление, без значение дали ще обърнете глава от тях, тези закононарушения ще се помнят от потомство на потомство, както се помни Вартоломеевата нощ…

В наше време видяхме по какъв начин пророческите думи на Туцович се реализираха и върху паметта и кръвта на избитите в Люма, в Дреница, в Мала и Велика Круша, Рачак, Джаковица, Прищина и други места изникна без значение Косово зад което застана по-голяма част от света и Сърбия трябваше да се елементарни с към 15% от територията си.

Въпреки това, голяма част от сръбските интелектуалци не си дадоха труда да премислят великосръбската идеология, която продължава да владее мозъците и сърцата на сърбите и да изяжда живото тяло на Сърбия. Сръбските политици към момента разчитат на ново геополитическо пренареждане на международните сили, в което да разиграят някаква супер дипломация с която да прекроят картата на Балканите и най-сетне да реализират вековния идеал за Велика Сърбия.

С изключение на една тънка каста сръбски интелктуалци които доста добре схващат накъде води тази идеология, сръбската политическа класа към момента живее в своя имагинерен свят и коренно се разминава със европейските си съдружници от времето на Първата международна война, с помощта на които Сърбия, под името Югославия, краткотрайно бе постигнала своя исторически идеал за национално обединяване.

Тия съдружници към този момент не са същите. Те претърпяха революционно развиване в границите на Европейския съюз и вместо Сърбия да синхронизира сегашната си външна политика със своите естествени съдружници и съседите, тя се развихри на полето на международната дипломация сред Китай, Русия, Съединени американски щати, Европейски Съюз и Азия.

Зле прикритата политика за „ обединяването на всички сърби “, е същинската причина за изоставането на страните от Западните Балкани от преговорния развой за участие в Европейски Съюз. Това е повода за неустойчивостта в Босна и Херцеговина, за изоставането на Черна Гора, за неналичието на договаряния сред Косово и Сърбия и изключително за неприятните връзки сред Северна Македония и България.

Едно е несъмнено – великосръбската идеология е същинската причина освен за счупените стъкла на българското посолство в Скопие, обстрелването и опожаряването на българските клубове в Македония, преследването и побоищата против българите в Македония, възбраните за внасяне на български книги в Македония, забрани за влизане на български цивилен деятели и евродепутати, както и за утежняване на българо-македонските връзки.

И освен това. Самата самостоятелност на днешна Северна Македония е построена върху кръвта и мъченията на почтените жертви от сръбските жестокости по време на сръбската окупация против българското население в Скопие, Куманово, Велес, Тетово, Кичево, Дебър, Охрид, Ресен, Тиквеш.. И върху „ Кървавият Божич “. Независимо от историческите фалшификации, зазубрени в Белградската школа, и напъните да се заличи паметта за жертвите, те са неделима част от съзнанието, което докара до днешната самостоятелна македонска страна.

Само истината за тях може да освободи освен Северна Македония от умишлено отглежданата ненавист против единородните си братя, само че и самата Сърбия от пропастта в която постояно тъне повече от два века. | БГНЕС

---

Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата „ Българите в Югославия – последните Версайски заточеници “.