Между суджуците и детето-снайпер
Добрич със суджуците, Винеградец с детето-снайпер не трябва да се преглеждат по този начин, както се преглеждат – като изолирани случаи. В соца се разсъждаваше по сходен метод – на обособени места, обособени хора погазват социалистическата правда, само че другояче социалистическото ни общество става все по-развито и демокрацията все по-общонародна...
Това разяснява в своя профил във Facebook Николай Слатински.
Тези случаи не са някакви инцидентни, епизодични пъпки, загрозяващи днешното лице на нашата страна. Не са неестетични пъпчици, които като ги намажеш с крем „ Здраве” и с малко декор дьо загар и лицето на страната ни ще светне и ще засияе с непорочна хубост.
Тези случаи са грозни циреи, които не са повърхностни недостатъци, а признаци на доста тежко вътрешно, систематични и структурно, ценностно и обществено заболяване на българската страна!
Тяхното лекуване няма да мине с крем „ Здраве” и декор дьо загар. Трябват химиотерапии и тежки интервенции, тежки интервенции и химиотерапии.
България е болна, доста болна. В годините след установяването на статуквото на Прехода, а това са последните десетина години на проолигархичния постсоц, метастазите на простотията и некадърността, на арогантността и наглостта, на цялостната липса на стратегическо мислене и неуместния недостиг на мениджърски потенциал, на игричките на власт и пиарния маскен бал, на профукването на европейските милиони и опоскването на взетите като заеми милиарди, доведоха до банкрут на самия метод, по който България се ръководи и до задънена улица на безхаберния път, по който тя върви.
Моделът на проолигархичният постсоц е привършен, той не може да продължи нататък както до момента – с фалшификати на народна власт и с разнормализация на страната като система от подсистеми, с превръщането на всичко в насипното положение на властова беззащитност.
Страшното изтощение, останалият без актуален език диалектен жанр на властово говорене, умишленото основаване на видимост, че да се ръководи страна е доста просто нещо и може да става сред прочее и сред рязане на ленти, предоставяне на изявленията, спортни развлечения и показни гротескно-панаирни акции, по този начин смъкват летвата надолу, че по места става с пъти по-страшно даже от страшното изтощение по върховете. Местните дерибеи са като от един шаблон (защото толкоз схващат от кадрови асортимент патроните и патриарсите в Центъра) – елементарни и простаци, алчни и нагли, арогантни и нападателни, всяващи боязън и нямащи срам, прикриващи се зад своите партийни водачи и въобще не прикриващи своите ниски пристрастености и низки апетити.
Отново и още веднъж ще кажа с изключителна паника и голяма болежка за България следните четири неща:
1. Така повече не може да се продължава – опциите да се поддържа такова битие са изчерпани.
2. Ние създадохме общество, което е по-уродливо в доста връзки даже от обречения на неминуем неуспех соц.
3. Ако обществото не се освести, доста от тежките вреди, нанесени на страната ни ще станат необратими и непоправими.
4. Страната ни доближава до онази сериозна точка, когато не предпочитана, а единствена тактика за държание на всеки от малко малко рационален човек, на всичко читаво и годно от 15 до 50 годишна възраст ще стане оптимално бързо избавяне от България, тръгване от нея задълго или даже с еднопосочен билет...
Това разяснява в своя профил във Facebook Николай Слатински.
Тези случаи не са някакви инцидентни, епизодични пъпки, загрозяващи днешното лице на нашата страна. Не са неестетични пъпчици, които като ги намажеш с крем „ Здраве” и с малко декор дьо загар и лицето на страната ни ще светне и ще засияе с непорочна хубост.
Тези случаи са грозни циреи, които не са повърхностни недостатъци, а признаци на доста тежко вътрешно, систематични и структурно, ценностно и обществено заболяване на българската страна!
Тяхното лекуване няма да мине с крем „ Здраве” и декор дьо загар. Трябват химиотерапии и тежки интервенции, тежки интервенции и химиотерапии.
България е болна, доста болна. В годините след установяването на статуквото на Прехода, а това са последните десетина години на проолигархичния постсоц, метастазите на простотията и некадърността, на арогантността и наглостта, на цялостната липса на стратегическо мислене и неуместния недостиг на мениджърски потенциал, на игричките на власт и пиарния маскен бал, на профукването на европейските милиони и опоскването на взетите като заеми милиарди, доведоха до банкрут на самия метод, по който България се ръководи и до задънена улица на безхаберния път, по който тя върви.
Моделът на проолигархичният постсоц е привършен, той не може да продължи нататък както до момента – с фалшификати на народна власт и с разнормализация на страната като система от подсистеми, с превръщането на всичко в насипното положение на властова беззащитност.
Страшното изтощение, останалият без актуален език диалектен жанр на властово говорене, умишленото основаване на видимост, че да се ръководи страна е доста просто нещо и може да става сред прочее и сред рязане на ленти, предоставяне на изявленията, спортни развлечения и показни гротескно-панаирни акции, по този начин смъкват летвата надолу, че по места става с пъти по-страшно даже от страшното изтощение по върховете. Местните дерибеи са като от един шаблон (защото толкоз схващат от кадрови асортимент патроните и патриарсите в Центъра) – елементарни и простаци, алчни и нагли, арогантни и нападателни, всяващи боязън и нямащи срам, прикриващи се зад своите партийни водачи и въобще не прикриващи своите ниски пристрастености и низки апетити.
Отново и още веднъж ще кажа с изключителна паника и голяма болежка за България следните четири неща:
1. Така повече не може да се продължава – опциите да се поддържа такова битие са изчерпани.
2. Ние създадохме общество, което е по-уродливо в доста връзки даже от обречения на неминуем неуспех соц.
3. Ако обществото не се освести, доста от тежките вреди, нанесени на страната ни ще станат необратими и непоправими.
4. Страната ни доближава до онази сериозна точка, когато не предпочитана, а единствена тактика за държание на всеки от малко малко рационален човек, на всичко читаво и годно от 15 до 50 годишна възраст ще стане оптимално бързо избавяне от България, тръгване от нея задълго или даже с еднопосочен билет...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ