Българската държава чрез БТА помага на регионалните новини, каза Кирил Вълчев
Българската страна посредством Българската телеграфна организация (БТА) оказва помощ на районните вести. Те са със свободен достъп и с помощта на това доближават до националните медии, сподели генералният шеф на Агенцията на финала на полемиката проведена от Съвета за електронни медии (СЕМ) и Българска телеграфна агенция в Националния пресклуб на Агенцията в София.
От друга страна, тези районни вести стигат и до хората, които живеят в съответните райони, с цел да виждат те смисъл да остават там, а най-много младежите да остават на тези места, добави Вълчев.
Предизвикателството е какво да бъде продължението на развиването на кореспондентската мрежа на Българска телеграфна агенция. Съществуват два модела. Единият, завещан в Българска национална телевизия и БНР, е построяването на по-големи районни центрове, които основават и районни стратегии. Българска телеграфна агенция се развива по различен метод – посредством гъста мрежа из цялата страна и пред нас стои въпросът, най-малко съгласно концепцията, с която бях избран отново, до каква степен можем да разтеглим тази мрежа, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
Според последното броене на Националния статистически институт има тъкмо 20 града с население над 15 000 души. Спомням си със страдание по какъв начин преди пет години проектите ми бяха да открием национални пресклубове с непрекъснати репортери във всички български градове с население над 20 000 души. Междувременно обаче броят им понижа, уточни той.
От тези градове шест са с население над 25 хиляди души - Гоце Делчев и Панагюрище, където към този момент Българска телеграфна агенция в единия има пресклуб, а в другия - сътрудник. Другите са Асеновград, Димитровград, Горна Оряховица и Дупница с население над 25 хиляди души. Става дума за близо 100 хиляди души население, което значително живее в осведомителна пустиня, тъй като новините оттова се отразяват относително рядко, въпреки и от околните регионални центрове. Въпросът е да се влага ли в тези градове, сподели Вълчев.
Той посочи, че също така има още девет града с над 20 хиляди души население. И тук стои въпросът дали България би трябвало да обезпечи на национално равнище непрекъсната информация от тези обитаеми места и надлежно информация за хората, които живеят там.
„ Това, което можем да създадем още през идващите месеци - защото информацията на Българска телеграфна агенция е в помощ на локалните медии, които разгласяват и национални вести, и интернационалните вести, с цел да имат цялостната палитра от информация, а те не могат да сами да си обезпечат нито абонаменти, нито партньорства с огромни или по-малки осведомителни организации, тъй като това изисква в действителност огромен запас, посредством Българска телеграфна агенция да получават тези вести “, сподели Кирил Вълчев.
По думите му фотосите са проблем, за който Българска телеграфна агенция си дава. В Българска телеграфна агенция те се разгласяват с водни знаци. Това се постанова по две съществени аргументи. Едната са авторските права на партньорските организации, с които работим. Това са световни и национални организации, които не са съгласни техните фотоси да бъдат предоставяни във висока резолюция и без водни знаци. Другата причина е обвързвана с конкурентния вътрешен пазар на снимка в България, изясни Вълчев.
Той посочи, че тези фотоси могат да бъдат употребявани по метода, по който са оповестени в Българска телеграфна агенция според общите условия и Закона за Българска телеграфна агенция. В момента обсъждаме опцията най-малко една фотография към всяка вест да бъде оповестена без воден знак, а единствено с логото на Българска телеграфна агенция, тъй че да бъде по-подходяща за препубликуване. Даваме си сметка, че главно районните медии ще се възползват от тази опция, изясни генералният шеф на Агенцията.
Необходимо ни е още малко време, тъй като механически решението не е толкоз просто. Надявам се обаче до края на годината да намерим решение и това да бъде още една дребна, само че значима поддръжка за районните медии, сподели още Кирил Вълчев.
По думите му по-голямото предизвикателство е в две направления. На първо място е за публичните медии да бъдат обезпечени по-добри хонорари и условия за работа - това важи и за районните структури на Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция. „ Това значи нарастване на възнагражденията с най-малко 25 %, с цел да може да се изравнят с учителските заплати. Това значи и по-голямо нарастване, с цел да стартират кореспондентите да получават съпоставими хонорари с тези на експертите по връзки с обществеността в държавни и общински институции на локално ниво “, сподели Кирил Вълчев.
Втората посока, по която наподобява има единодушие, е основаването на национални стратегии за подкрепяне на частните медии – както районните подразделения на националните медии, по този начин и локалните медии, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Според него този е въпрос е много незабавен и за българските медии в чужбина, които също съществуват при съществени усложнения.
Кирил Вълчев изрази вяра още в идващите седмици да реализират единодушие с членовете на Съвет за електронни медии за явен график, тъй че да проведат характерните районни диалози по тематиката за бъдещето на районните медии и публицистиката във всеки от националните пресклубове на Българска телеграфна агенция.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
От друга страна, тези районни вести стигат и до хората, които живеят в съответните райони, с цел да виждат те смисъл да остават там, а най-много младежите да остават на тези места, добави Вълчев.
Предизвикателството е какво да бъде продължението на развиването на кореспондентската мрежа на Българска телеграфна агенция. Съществуват два модела. Единият, завещан в Българска национална телевизия и БНР, е построяването на по-големи районни центрове, които основават и районни стратегии. Българска телеграфна агенция се развива по различен метод – посредством гъста мрежа из цялата страна и пред нас стои въпросът, най-малко съгласно концепцията, с която бях избран отново, до каква степен можем да разтеглим тази мрежа, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
Според последното броене на Националния статистически институт има тъкмо 20 града с население над 15 000 души. Спомням си със страдание по какъв начин преди пет години проектите ми бяха да открием национални пресклубове с непрекъснати репортери във всички български градове с население над 20 000 души. Междувременно обаче броят им понижа, уточни той.
От тези градове шест са с население над 25 хиляди души - Гоце Делчев и Панагюрище, където към този момент Българска телеграфна агенция в единия има пресклуб, а в другия - сътрудник. Другите са Асеновград, Димитровград, Горна Оряховица и Дупница с население над 25 хиляди души. Става дума за близо 100 хиляди души население, което значително живее в осведомителна пустиня, тъй като новините оттова се отразяват относително рядко, въпреки и от околните регионални центрове. Въпросът е да се влага ли в тези градове, сподели Вълчев.
Той посочи, че също така има още девет града с над 20 хиляди души население. И тук стои въпросът дали България би трябвало да обезпечи на национално равнище непрекъсната информация от тези обитаеми места и надлежно информация за хората, които живеят там.
„ Това, което можем да създадем още през идващите месеци - защото информацията на Българска телеграфна агенция е в помощ на локалните медии, които разгласяват и национални вести, и интернационалните вести, с цел да имат цялостната палитра от информация, а те не могат да сами да си обезпечат нито абонаменти, нито партньорства с огромни или по-малки осведомителни организации, тъй като това изисква в действителност огромен запас, посредством Българска телеграфна агенция да получават тези вести “, сподели Кирил Вълчев.
По думите му фотосите са проблем, за който Българска телеграфна агенция си дава. В Българска телеграфна агенция те се разгласяват с водни знаци. Това се постанова по две съществени аргументи. Едната са авторските права на партньорските организации, с които работим. Това са световни и национални организации, които не са съгласни техните фотоси да бъдат предоставяни във висока резолюция и без водни знаци. Другата причина е обвързвана с конкурентния вътрешен пазар на снимка в България, изясни Вълчев.
Той посочи, че тези фотоси могат да бъдат употребявани по метода, по който са оповестени в Българска телеграфна агенция според общите условия и Закона за Българска телеграфна агенция. В момента обсъждаме опцията най-малко една фотография към всяка вест да бъде оповестена без воден знак, а единствено с логото на Българска телеграфна агенция, тъй че да бъде по-подходяща за препубликуване. Даваме си сметка, че главно районните медии ще се възползват от тази опция, изясни генералният шеф на Агенцията.
Необходимо ни е още малко време, тъй като механически решението не е толкоз просто. Надявам се обаче до края на годината да намерим решение и това да бъде още една дребна, само че значима поддръжка за районните медии, сподели още Кирил Вълчев.
По думите му по-голямото предизвикателство е в две направления. На първо място е за публичните медии да бъдат обезпечени по-добри хонорари и условия за работа - това важи и за районните структури на Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция. „ Това значи нарастване на възнагражденията с най-малко 25 %, с цел да може да се изравнят с учителските заплати. Това значи и по-голямо нарастване, с цел да стартират кореспондентите да получават съпоставими хонорари с тези на експертите по връзки с обществеността в държавни и общински институции на локално ниво “, сподели Кирил Вълчев.
Втората посока, по която наподобява има единодушие, е основаването на национални стратегии за подкрепяне на частните медии – както районните подразделения на националните медии, по този начин и локалните медии, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Според него този е въпрос е много незабавен и за българските медии в чужбина, които също съществуват при съществени усложнения.
Кирил Вълчев изрази вяра още в идващите седмици да реализират единодушие с членовете на Съвет за електронни медии за явен график, тъй че да проведат характерните районни диалози по тематиката за бъдещето на районните медии и публицистиката във всеки от националните пресклубове на Българска телеграфна агенция.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ