Добрич. Изложбата Осъдени на свободата“ е представена в Музея за

Добрич. Изложбата „ Осъдени на свободата “ е показана в Музея за нова история в Градския парк „ Св. Георги “, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус ” – Варна . Посветена е на 140-та годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската война от 1877–1878 година. Проследява дългия път на българите от фантазията на един духовник, събрана в така значимата и скъпа за нас българите „ книжица ” до саможертвения героизъм на опълченците. Експозицията е интерактивна импресия, съдържаща текстове, цитати и възстановки, които имат за цел а предизвикат посетителя да разсъждава върху безконечните тематики за свободата и освобождението. Изборът на провокативното заглавие на изложбата не е инцидентен, за него споделя културологът и организатор в отдел „ Възраждане “ в Регионален исторически музей (РИМ) – Добрич Надежда Иванова: „ Това е една галерия, която по малко по-различен метод от до момента представяните ни изложения, свързани с Освобождението, демонстрираме. Няма я класическата скица – витрина, втори експозиционен пояс. Тук в действителност концепцията ни бе да създадем нещо като хроника в кинокадри. Това да бъде една галерия киноимпресия. Това да бъде една галерия, която да накара по-скоро индивида да усети какво е войната и от къде стартира свободата ни. За това че тя не стартира от Санстефанския контракт, нито от началото на самата Руско-турска освободителна война. А може би от първия апел за просвещение в Паисиевата история, тъй като ние знаем, че единствено просветеният човек може да осъзнае, че е свободен и да изиска да бъде подобен. Разбира се, зародил в епохата на европейското Просвещение, тази книга е в унисон с настроенията на тогавашна Европа. Освен иносказателният звук в самата книга, която макар, че е шестдесетина листа, а се оказва извънредно свидна и скъпа за нас, в нея има още един апел – да знаем, да се учим, да гледаме на познанието като на единствения метод да реализираме своята духовна независимост, а и своята национална, политическа и църковна самостоятелност. Идеята е да проследим най-важните събития от пътя, който извървяват българите и добруджанците в частност от тази книжица, както умалително си я назовава Паисий, до жертвата на опълченците тук и до последният човек, който отдава живота си в името на свободата, тъй като изложбата ни кара да се замислим върху разликата сред независимост и избавление. Ако последното нормално е индивидуален акт, дори от време на време е в резултат на някаква външна интервенция или демонстрация, то свободата би трябвало да търсим в самите себе си. Да си зададем въпроси, кои са жертвите, които народът ни дава, с цел да я имаме тази независимост, с която по този начин някак си сме привикнали, и дали ние сега поставяме същите жертви, бидейки освободени, дали сме свободни?! “, сподели Надежда Иванова. По думите й точно това са по-важните неща, които би трябвало да вълнуват актуалните хора. Изложбата съдържа четири музейни възстановки. На интерактивен принцип посетителите могат да видят дребна килийка от остарялото школо, също една черква, която е престанала да съществува, тъй като в годините след Априлското въстание до оповестяването на войната, както пишат в романите, преди зазоряване е било най-тъмно, това са били най-страшните години, когато черкези, башибозушки разбойници са шествали на всички места и на човек с изключение на живота му е била отнета и духовността. По това време храмовете и всички по-големи публични здания са били цялостни с оръжие. Затова РИМ – Добрич показва във краткотрайната галерия един храм, който е престанал да бъде подобен, в него свещите не светят, кандилата не горят, а иконите „ гледат “ тъжно, а пространството в храма е цялостно с оръжия и ятагани. Представена е възстановка и на един санитарен пункт. Надежда Иванова напомни, че по това време БЧК в страната ни не е съществувало. Но с този ъгъл се отдава респект на труда и героизма на всичко тези лекари, милосърдни сестри, санитари и елементарни българи, които са отваряли домовете си и са ги превръщали във краткотрайни лечебни заведения и лечебници, тъй като подвигът на тези хора е не по-малък от този на тези, взели участие в същинските сражения. По доста ловък метод във втория експозиционен пояс в огромни платна са съчетани и авторски текст, и цитати на хора- очевидци или репортери, като Юлия Вревская, Евгени Отин, които от първо лице описват за ужасите на войната, за скърцащите волски каруци, превозвали ранени, за техните стонове, неща, които човек би трябвало да усети, с цел да усети и да съпреживее. Включен в изложбата е и празничния миг, тъй като изключително в Добруджа нейните хора са имали двузначно отношение. Хората от равнината имат и хладната преценка за войната и нейния смисъл. По думите на експерта изложбата отдава дължимото на българското опълчение и припомня за смисъла на единението, общността, съзнанието за Отечество, неща, за които през днешния ден има недостиг, само че които не престават да са стойностни и би трябвало да бъдат развивани.
Жулиета НИКОЛОВА