Манол Глишев: Цялата плява изплува frognews.bg
Добре, Вежди Рашидов може би най-накрая схвана, че прекалил. Разбира се, схванал го е единствено краткотрайно – този вид нахалници нормално лазешком се връщат назад към копанята, от която са били изгонени. Бившият министър не на какво да е, а точно на културата най-малко към този момент си даде сметка, че по-будната част от българите няма да го търпи и минута повече в без друго осквернения парламент. Не и след уродливото изявление за к…..е.
Прословутият с всичко друго с изключение на със скулптурите си създател през годините нарои много неприятни стъпки. Може би най-скандална си остава небрежно прикритата от Столична дирекция на вътрешните работи автокатастрофа от 19 май 2021 година, когато съществено пострадват самият Рашидов и най-малко още един човек. Тогава Рашидов минава на червен светофар на кръстовището на бул. „ България “ и „ Гоце Делчев “ в София. Медийните изявления по случая изначало настояват, че потърпевшите с изключение на него са двама, един от които със обилни контузии, а в следствие стартират да приказват единствено за един и то със напълно леки охлузвания. Столична дирекция на вътрешните работи непосредствено декларира: „ Нямаме право да приказваме за злополуката “. Тогава е формирано наказателно дело против Рашидов и на журналистическите въпроси по Закона за достъп до социална информация не е даван никакъв отговор. Наказателното дело, несъмнено, не стига до съда. Разбира се, това надалеч не е единственото премеждие на нашия воин. Рашидов е като Настрадин Ходжа – към него постоянно пораждат занимателни, а от време на време и неприятни истории. Счупеният нос на служител на реда от 2001 година, възмутителната история с бетонирането на софийското Ларго през 2015 година и радостният виц с неразбрания от Рашидов отвод на парижкия Лувър да изложи негови произведения от 2017 са единствено дребна част от безбройните му случки. Но в последно време Рашидов излезе от нормалната си сфера на дебелащина, като непосредствено назова излизащите на ярко жертви на принуждение с необикновено груба дума.
И не е единствен.
Цялата слама на обществото ни изплува на повърхността. Всички титипапазовци, даскалтеовци, копейки и други сходни се заеха да коментират по какъв начин у нас принуждение нямало, по какъв начин било нямало смисъл да се приказва за проблемите със систематичната българска свирепост против дами, по какъв начин то било надали не обикновено да се опитваш да изнасилиш, острижеш или нарежеш жена по този начин, че тя да има потребност от стотици шевове. И че говоренето за тази систематична свирепост било някаква демократична лиготия. Цялата тази просташка реакция е необикновено гнусна. И по тази причина по-нормалната част от жителите реагира остро. Нечувано – този път истеричният Папазов даже се опита да се извини за отвратителните си думи, а след два дни съмнение даже Рашидов осъзна, че към този момент няма по какъв начин да остане на парламентарната хранилка, откакто си е разрешил да се изложи толкоз жестоко. Не че оставката от един парламент е нещо кой знае какво, само че за първи път в България като че ли има оживление в вярната посока. В други, по-цивилизовани страни, за надалеч по-малки обществени изцепки сходните на Рашидов, Теодосиев и Папазов от дълго време биха били обект на пренебрежение, остракизъм и пряк интерес от органите.
Това, което българските простаци не съумяват да схванат, е, че са непотребни. От тях към този момент не просто няма потребност (то и в никакъв случай не е имало, просто те си бяха присвоили страната ни). Те изостават от времето. Светът не е този, който познават и нетърпимостта към тяхното изродство единствено ще се ускорява. Разбира се, има един евентуален риск в бъдеще – да залитнем в противоположната посока, към прекомерна сензитивност. Но още сме доста надалеч от тази заплаха. Засега България стартира нерешително, постепенно и към момента нестабилно да се доближава към нормалността – т.е. към отменяне на уродливия вид мачизъм. Нека да го назовем рашидизъм. Рашидизмът излиза от мода и стартира да си има цена. Жалко, че за това трябваше да станем очевидци на още брутално принуждение върху почтени хора, само че публичният резултат може и най-после да е добър. Ние нямаме различен избор с изключение на най-накрая да се превърнем в цивилизована нация - т.е. да престанем да толерираме диващината на рашидизма, даскалтеовизма или титипапазлъка.
Не, България не може постоянно да е място, където осакатяваме дами.
Между другото, има съвпадане сред контингентите на рашизма и рашидизма. Рашистите, т.е. последователите на Путиновия режим, соцносталгиците, подсмърчащите по късния монархотошовизъм си съответстват с всички плоскоземци, антиваксъри, тайни теоретици, почитатели на съветската война против Украйна… и хората, които просто обичат да бият дами. Рашизъм и рашидизъм – един до друг тези съвпадащи или най-малко допълващи се форми на дебелащина, експанзия и нелепост ни дърпат обратно, към сивотата и простотията. Разбира се, всичко това е маскирано като „ национализъм “. Което е неприятна услуга за патриотизма, тъй като той не би трябвало да е едно на вятъра пердашене в гърдите, татуировки и веене на байраци до момента в който насинената младоженка носи салатата. Всичко това просто би трябвало да бъде разкарано от публичния ни живот. Защото е ненужно и зловредно. То пречи на цивилизацията. И ще отмре.
В последния месец ставаме очевидци на нещо като офанзива на простащината по всички линии и фронтове в България. То не са неуместни флагове на Рожен, то не е принуждение против дами, чужденци и въобще против мирни хора, то не са безотговорни приказки на искрено проруския, тоест антибългарски президент Радев, то не е събаряне на гръцкото знаме в Кавала – прочее, тъкмо когато Гърция би трябвало да вземе решение по отношение на приемането на България в Шенгенската зона… Тези неща единствено ненапълно са случайност. От един миг нататък за опитния наблюдаващ излиза наяве, че това са освен прояви на елементарна нецензурност, само че и целенасочени мероприятия за изваждане на страната ни от общата европейска просвета. Рашидизмът и рашизмът си работят дружно. Заедно ще би трябвало да си идат.
За ФрогНюз
Манол Глишев
Прословутият с всичко друго с изключение на със скулптурите си създател през годините нарои много неприятни стъпки. Може би най-скандална си остава небрежно прикритата от Столична дирекция на вътрешните работи автокатастрофа от 19 май 2021 година, когато съществено пострадват самият Рашидов и най-малко още един човек. Тогава Рашидов минава на червен светофар на кръстовището на бул. „ България “ и „ Гоце Делчев “ в София. Медийните изявления по случая изначало настояват, че потърпевшите с изключение на него са двама, един от които със обилни контузии, а в следствие стартират да приказват единствено за един и то със напълно леки охлузвания. Столична дирекция на вътрешните работи непосредствено декларира: „ Нямаме право да приказваме за злополуката “. Тогава е формирано наказателно дело против Рашидов и на журналистическите въпроси по Закона за достъп до социална информация не е даван никакъв отговор. Наказателното дело, несъмнено, не стига до съда. Разбира се, това надалеч не е единственото премеждие на нашия воин. Рашидов е като Настрадин Ходжа – към него постоянно пораждат занимателни, а от време на време и неприятни истории. Счупеният нос на служител на реда от 2001 година, възмутителната история с бетонирането на софийското Ларго през 2015 година и радостният виц с неразбрания от Рашидов отвод на парижкия Лувър да изложи негови произведения от 2017 са единствено дребна част от безбройните му случки. Но в последно време Рашидов излезе от нормалната си сфера на дебелащина, като непосредствено назова излизащите на ярко жертви на принуждение с необикновено груба дума.
И не е единствен.
Цялата слама на обществото ни изплува на повърхността. Всички титипапазовци, даскалтеовци, копейки и други сходни се заеха да коментират по какъв начин у нас принуждение нямало, по какъв начин било нямало смисъл да се приказва за проблемите със систематичната българска свирепост против дами, по какъв начин то било надали не обикновено да се опитваш да изнасилиш, острижеш или нарежеш жена по този начин, че тя да има потребност от стотици шевове. И че говоренето за тази систематична свирепост било някаква демократична лиготия. Цялата тази просташка реакция е необикновено гнусна. И по тази причина по-нормалната част от жителите реагира остро. Нечувано – този път истеричният Папазов даже се опита да се извини за отвратителните си думи, а след два дни съмнение даже Рашидов осъзна, че към този момент няма по какъв начин да остане на парламентарната хранилка, откакто си е разрешил да се изложи толкоз жестоко. Не че оставката от един парламент е нещо кой знае какво, само че за първи път в България като че ли има оживление в вярната посока. В други, по-цивилизовани страни, за надалеч по-малки обществени изцепки сходните на Рашидов, Теодосиев и Папазов от дълго време биха били обект на пренебрежение, остракизъм и пряк интерес от органите.
Това, което българските простаци не съумяват да схванат, е, че са непотребни. От тях към този момент не просто няма потребност (то и в никакъв случай не е имало, просто те си бяха присвоили страната ни). Те изостават от времето. Светът не е този, който познават и нетърпимостта към тяхното изродство единствено ще се ускорява. Разбира се, има един евентуален риск в бъдеще – да залитнем в противоположната посока, към прекомерна сензитивност. Но още сме доста надалеч от тази заплаха. Засега България стартира нерешително, постепенно и към момента нестабилно да се доближава към нормалността – т.е. към отменяне на уродливия вид мачизъм. Нека да го назовем рашидизъм. Рашидизмът излиза от мода и стартира да си има цена. Жалко, че за това трябваше да станем очевидци на още брутално принуждение върху почтени хора, само че публичният резултат може и най-после да е добър. Ние нямаме различен избор с изключение на най-накрая да се превърнем в цивилизована нация - т.е. да престанем да толерираме диващината на рашидизма, даскалтеовизма или титипапазлъка.
Не, България не може постоянно да е място, където осакатяваме дами.
Между другото, има съвпадане сред контингентите на рашизма и рашидизма. Рашистите, т.е. последователите на Путиновия режим, соцносталгиците, подсмърчащите по късния монархотошовизъм си съответстват с всички плоскоземци, антиваксъри, тайни теоретици, почитатели на съветската война против Украйна… и хората, които просто обичат да бият дами. Рашизъм и рашидизъм – един до друг тези съвпадащи или най-малко допълващи се форми на дебелащина, експанзия и нелепост ни дърпат обратно, към сивотата и простотията. Разбира се, всичко това е маскирано като „ национализъм “. Което е неприятна услуга за патриотизма, тъй като той не би трябвало да е едно на вятъра пердашене в гърдите, татуировки и веене на байраци до момента в който насинената младоженка носи салатата. Всичко това просто би трябвало да бъде разкарано от публичния ни живот. Защото е ненужно и зловредно. То пречи на цивилизацията. И ще отмре.
В последния месец ставаме очевидци на нещо като офанзива на простащината по всички линии и фронтове в България. То не са неуместни флагове на Рожен, то не е принуждение против дами, чужденци и въобще против мирни хора, то не са безотговорни приказки на искрено проруския, тоест антибългарски президент Радев, то не е събаряне на гръцкото знаме в Кавала – прочее, тъкмо когато Гърция би трябвало да вземе решение по отношение на приемането на България в Шенгенската зона… Тези неща единствено ненапълно са случайност. От един миг нататък за опитния наблюдаващ излиза наяве, че това са освен прояви на елементарна нецензурност, само че и целенасочени мероприятия за изваждане на страната ни от общата европейска просвета. Рашидизмът и рашизмът си работят дружно. Заедно ще би трябвало да си идат.
За ФрогНюз
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ